Bulgarca Meal — Tsvetan Teofanov (et-Taybe Vakfı) — Fatiha 1:1 – Maide 5:120

1. В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

2. Хвала на Аллах, Повелителят на световете,

3. Всемилостивия, Милосърдния,

4. Владетеля на Съдния ден!

5. Само на Теб се покланяме и Теб за подкрепа зовем.

6. Насочи ни по правия път,

7. пътя на тези, които си дарил с благодат, а не на [тези], над които тегне гняв, нито на заблудените!

1. Алиф. Лям. Мим.

2. Това е Книга, в която няма съмнение, че е ръководство за богобоязливите.

3. Които вярват в съкровеното и извършват намаз, и раздават от онова, което Ние сме им дали за препитание!

4. И които вярват в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб, и са убедени в отвъдния живот.

5. Тези следват вярното ръководство от своя Повелител, и тези са сполучилите.

6. Наистина, за онези, които не повярваха е безразлично, дали си ги предупредил, или не си предупредил! Все едно те няма да повярват.

7. Аллах е запечатал техните сърцата и слуха им, и пред техните очи има преграда. За тях е приготвено велико наказание.

8. Сред хората има такива, които казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетния ден.” Ала те не са вярващи.

9. Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, ала мамят само себе си и не осъзнават това.

10. Сърцата им са поразени от болест. Аллах да усили тяхната болест! За тях е приготвено мъчително наказание, защото са лъгали.

11. И когато им се каже: “Не разпространявайте безнравственост по земята!” ­ казват: “Ние само творим добро.”

12. Наистина, те само разпространяват безнравственост, но не осъзнават това.

13. И когато им се каже: “Повярвайте, както хората повярваха!” ­ казват: “Да повярваме, както повярваха глупците ли?” Но те именно са глупците. Ала не знаят.

14. И щом срещнат онези, които повярваха, казват: “Ние повярвахме.” Но щом се уединят със своите шейтани, казват: “Ние сме с вас, само им се присмиваме.”

15. Аллах им се присмива увеличавайки още повече тяхното беззаконие, в което сляпо се лутат.

16. Тези са, които купуват заблудата вместо вярното ръководство. Ала тяхната сделка не им носи печалба, и не са на правия път.

17. Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо се озари, Аллах ги лишава от светлината и ги оставя в тъмнини, където те нищо не виждат.

18. Глухи, неми, слепи! Те няма да се завърнат [на правия път].

19. Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето. Той носи мрак, гръм и мълния. В смъртен страх запушват с пръсти ушите си от [грохота на] гръмотевиците. Наистина, Аллах обгражда неверниците.

20. Мълнията е готова да отнеме зрението им. Всякога, щом ги освети, вървят, а щом се спусне мрак над тях, спират. Ако Аллах пожелае, Той би ги лишил от слуха, и зрението им. Наистина, Аллах над всяко нещо е Могъщ!

21. О, хора! Покланяйте се на своя Повелител, Който е сътворил вас и онези преди вас, може би ще станете праведни.

22. Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето ­ свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете за вашето препитание. Ето защо не сторвайте никой равен на Аллах, след като вече знаете!

23. А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашия раб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели ­ освен Аллах ­ ако говорите истината!

24. Но не го ли направите ­ а вие никога не ще [го] направите ­ бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той за неверниците.

25. И благовествай онези, които вярват и вършат праведни дела, че за тях са Градините, сред които реки текат! Всякога, щом бъдат нахранени с плод оттам, казват: “Това е [същото], с което и преди бяхме хранени.” А ще са дарени с негово подобие. Там за тях има пречисти съпруги и там ще пребивават вечно.

26. Наистина, Аллах не се свени да дава за пример и един комар, или нещо по-голямо от него. Тези, които са повярвали, знаят, че това е истината от техния Повелител. А които са неверници, изричат: “Какво цели Аллах с този пример?” Заблуждава с него Той мнозина и напътва в правия път с него Той мнозина. Ала заблуждава с него само нечестивците,

27. които нарушават обета пред Аллах след неговото потвърждаване и прекъсват онова, което Аллах е повелил да бъде съединено, и сеят по земята развала. Именно, те ще се окажат от губещите.

28. Нима вие няма да повярвате в Аллах? Вие бяхте мъртви, и Той ви съживи. След това Той пак ще ви умъртви, после ще ви съживи, а след това ще бъдете върнати при Него.

29. Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после се насочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещо знае.

30. И когато твоят Повелител рече на меляикетата: “Ще създам на земята наместник.” Те казаха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала и ще пролива кръв, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” Той им рече: “Наистина, Аз знам, каквото вие не знаете.”

31. Той научил Адам на всевъзможни имена [на нещата], после ги представил на меляикетата и казал: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говорите истината!”

32. Те казаха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Наистина, Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”

33. Той рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, Аллах каза: “Не ви ли рекох, че знам съкровеното на небесата и на земята, и знам какво разкривате и какво потулвате?”

34. И когато Ние рекохме на меляикетата: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един от неверниците.

35. И рекохме: “О, Адам, заживейте заедно със своята съпруга в Дженнета. Яжте там до насита, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, за да не се окажете сред грешниците!”

36. Но шейтан ги подмами да се препънат и ги извади от там където бяха. И казахме: “Напуснете, и бъдете врагове един на друг! За вас земята ще бъде обител и наслаждение до известно време.”

37. Адам прие слова от своя Повелител, и Той прие покаянието му. Наистина, Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.

38. Казахме: “Напуснете оттук всички! И ако при вас дойде ръководство от Мен, за онези, които последват Моето ръководство, не ще има страх и не ще скърбят.

39. А тези, които не повярват и отхвърлят Нашите знамения, ще бъдат обитателите на Огъня. Там ще пребивават вечно.”

40. О, синове на Исраил! Помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас. И само от Мен се страхувайте!

41. И вярвайте в това, което Аз низпослах, за потвърждение на онова, което имате! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте на никаква цена Моите знамения. И само от Мен се страхувайте!

42. И не смесвайте истината с лъжата, и не скривайте истината, когато [я] знаете!

43. И извършвайте намаз, , и се покланяйте с покланящите се!

44. Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Книгата? Нима няма да се вразумите?

45. И искайте помощта [на Аллах] с търпение и намаз! Наистина, намазът е тежко бреме за всеки, ала не и за смирените,

46. които са убедени, че ще срещнат своя Повелител и че при Него ще се върнат.

47. О, синове на Исраил! Помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че Аз ви извисих над другите народите!

48. И бойте се от Деня, в който ни една душа няма да замени друга в нищо и не ще се приеме от нея застъпничество, и не ще се вземе от нея откуп, и никому не ще се помогне.

49. И [спомнете си], когато ви избавихме от хората на Фираун. Те ви подложиха на ужасно наказание, като избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. Това бе велико изпитание за вас от вашия Повелител.

50. И когато разделихме за вас морето на две и ви избавихме, и издавихме хората на Фираун пред очите ви.

51. И когато определихме за Муса четиридесет нощи, а подир него изваяхте телеца, извършвайки несправедливост.

52. После Ние ви простихме, - може би, ще бъдете благодарни!

53. И когато Ние дадохме на Муса Книгата и способността да разграничава, - може би вие ще последвате правия път!

54. И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой! Вие бяхте несправедливи към себе си, като изваяхте телеца. Покайте се пред своя Създател и убийте [злите сред] вас! Това е за ваше добро пред Създателя ви. Той ще приеме вашето покаяние. Наистина, Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.”

55. И когато изрекохте: “О, Муса, не ще ти повярваме, докато не видим Аллах наяве”. Вас ви порази мълнията, и вие наблюдавахте това.

56. След това Ние ви пробудихме след вашата смърт, - може би ще бъдете благодарни!

57. И ви заслонихме с облака, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не на Нас те причиниха несправедливост, те постъпиха несправедливо към себе си.

58. И когато Ние рекохме: “Влезте в това селище и яжте оттам в доволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се, и кажете: “Опрости ни!” Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим [награда] за благодетелните.”

59. Ала угнетителите подмениха словото, което им бе казано, с друго. И изсипахме над угнетителите напаст от небето, защото бяха нечестивци.

60. И когато Муса поиска вода за своя народ, Ние рекохме: “Удари с тоягата си по камъка!” И дванадесет извора избликнаха от него. Вече всички хора знаеха своето място за пиене. [На тях им бе казано]:“Яжте и пийте от препитанието на Аллах! И не вършете злини по земята, като разпространявате развала!”

61. И когато вие рекохте: “О, Муса! Не ще изтърпим на една и съща храна. Помоли своя Повелител заради нас, да ни даде от онова, което земята ражда ­от нейните билки, подправки, зеленчуци, краставици, чесън, леща, и лук.” Той каза: “Нима ще замените по-доброто с по-лошо? Слезте към някой град и ще намерите онова, което търсите!” И бяха белязани с унижението и бедността, и си навлякоха гнева на Аллах, защото не повярваха в знаменията на Аллах и убиваха пророците несправедливо. То стана, защото се противяха и престъпваха.

62. Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите, онези [от тях], които са повярвали в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, е приготвена награда при техния Повелител. Те не ще познаят страха, и не ще скърбят.

63. И когато Ние приехме вашия обет, и въздигнахме над вас планината [ви рекохме]: “Хванете здраво това, което Ние ви дадохме, и помнете какво има в него, може би вие ще се побоите!”

64. След това се отвърнахте и ако не бе благосклонността и милостта на Аллах към вас, щяхте непременно да сте от губещите.

65. Вие знаехте онези от вас, които престъпиха в съботата. Ние им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!”

66. Сторихме го за назидание по тяхно време и след тях, и за поука на богобоязливите.

67. И когато Муса рекъл на своя народ: “Аллах ви повелява да заколите крава.” Те казаха: “На присмех ли ни взимаш?” Рекъл: “Опазил ме Аллах да съм от невежите!”

68. Казаха: “Позови ни твоя Повелител, да ни разкрие каква да бъде тя!” Той отвърнал: “Казва да е крава ­ нито стара, нито юница, а по средата на това. И направете, каквото ви се повелява!”

69. Казаха: “Позови ни твоя Повелител, да ни разкрие какъв да бъде цветът й!” Той отвърнал: “Казва да е крава светло-жълта на цвят, за радост на очите.”

70. Казаха: “Позови ни твоя Повелител, да ни разкрие каква да бъде ­ за нас кравите си приличат. И ако Аллах желае, ще сме напътени.”

71. Той отвърнал: “Казва да не бъде впрягана крава ­ нито да е орала земята, нито да напоява посева, здрава, без петна по нея.” Казаха: “Сега ти посочи истината.” Те я заклаха, въпреки без малко да не го направят.

72. И когато убихте един човек, спорехте за това. Но Аллах разкрива онова, което спотайвате.

73. Ние рекохме: “Ударете го [т.е. убития] с част от нея [и той ще се съживи]!” Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, може би ще се вразумите!

74. После сърцата ви закоравяха и са като камъни, или дори по-корави. Да! И сред камъните има такива, от които бликват реки, и сред тях някои се разцепват и излиза оттам вода. Сред тях има такива, които падат от страх пред Аллах. Но Аллах не подминава онова, което вършите.

75. Нима се надявате, че ще ви повярват, след като част от тях слушаха Словото на Аллах, после съзнателно го преиначаваха, след като бяха проумели неговия смисъл?

76. И когато се срещнеха с повярвалите, казваха: “Ние повярвахме.” А щом се уединяха един с друг, казваха: “Нима ще им разправите онова, което Аллах ви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Повелител?” Нима вие не проумявате това?

77. Нима не знаят, че Аллах знае и каквото спотайват, и каквото разгласяват?

78. Някои от тях са неграмотни, не познават Книгата, а само измислици. Ала те само предполагат.

79. Горко на онези, които с ръцете си пишат Книгата, после изричат: “Това е от Аллах.” ­ за да го продадат на нищожна цена! Горко им заради онова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!

80. И казват: “Не ще ни докосне Огънят освен само в броени дни.” Кажи: “Нима сте взели обет от Аллах? Аллах никога не нарушава Своя обет. Или говорите за Аллах, каквото не знаете?”

81. Тези, които са придобили зло и грехът им ги обгражда, те ще се окажат обитателите на Огъня. Там ще пребивават вечно.

82. А тези, които повярваха и вършат праведни дела, те ще се окажат обитателите на Дженнета. Там ще пребивават вечно.

83. И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само на Аллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците и нуждаещите се! И говорете на хората с добро, и извършвайте намаз, и давайте милостинята зекят!” Но в последствие се отметнахте, освен малцина от вас, и се отдръпнахте.

84. И приехме от вас обет, за да не проливате [един на друг] кръвта си и не се прогонвате [взаимно] от домовете си. После вие потвърдихте това и го засвидетелствахте.

85. Но в последствие именно вие се избивахте и прогонвахте от домовете им някои от вас, като си помагахте един против друг в грях и несправедливост. И дойдеха ли при вас като пленници, ги откупвахте! А ви бе забранено да ги прогонвате. Нима вярвате в една част от Книгата, а в друга не вярвате? За онези от вас, които вършат подобно нещо, няма друго възмездие освен позор в земния живот, а в деня Къямет ще бъдат подложени на още по-ужасно наказание. Аллах не пренебрегва онова, което вършите.

86. Тези са, които избраха земния живот вместо отвъдния. И наказанието им не ще бъде облекчено, и не ще им се помогне.

87. И дадохме на Муса книга, и подир него изпратихме един след друг пратениците, и дадохме на Иса, сина на Мерйем, ясните знаци, и го подкрепихме със светия дух. Нима всеки път, когато пратеник ви донасяше онова, което не ви е по душа, вие проявявате високомерие? Някои нарекохте лъжци, а други убивате.

88. И казаха: “Сърцата ни са под ключ.” Да, Аллах ги е проклел заради тяхното неверие. Те малко вярват!

89. И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаваща онова, което е у тях. Преди те бяха молили за победа над неверниците, и когато при тях дойде онова, което [вече] знаеха, те отказаха да повярват в него. Нека проклятието на Аллах да тегне над неверниците!

90. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си ­ да не вярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своята милост комуто пожелае измежду Своите раби! И заслужиха гняв върху гняв. За неверниците е приготвено унизително наказание.

91. И когато им се каза: “Повярвайте в онова, което Аллах низпосла!” ­ казаха: “Вярваме в това, което на нас ни бе низпослано.” Те отхвърлят онова, което се е явило в последствие, а то е истината, потвърждаваща онова, което е у тях. Кажи: “А защо преди убивахте пророците на Аллах, ако сте вярващи?”

92. И Муса ви донесе ясните знамения, а после в негово отсъствие изваяхте телеца, постъпвайки несправедливо.

93. И когато приехме вашия обет, и въздигнахме над вас планината [ви рекохме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и послушайте!” Казаха: “Чухме и се възпротивихме.” Техните сърца бяха пропити [с любов] към телеца поради неверието им. Кажи: “Колко скверно е онова, което вашата вяра ви повелява, ако вие изобщо сте вярващи!”

94. Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не за другите хора, то пожелайте си смъртта, ако говорите истината!”

95. Но те никога не ще я пожелаят, заради онова, което ръцете им са сторили преди. Аллах знае за несправедливите.

96. Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за живот хора, [дори] повече от езичниците. Всеки от тях желае да преживее хиляда години. Но дори дългия живот с нищо няма да му помогне да се спаси от наказанието. Аллах вижда онова, което те вършат.

97. Кажи: “Кой е враг на Джебраил?” Той го низпосла в твоето сърце с позволението на Аллах в потвърждение на съществуващото вече и като вярно ръководство, и радостна вест за вярващите.

98. Който е враг на Аллах и на Неговите меляикета, и на Неговите пратеници, и на Джебраил, и на Микаил ­ Аллах е враг на неверниците.

99. Вече ти низпослахме ясни знамения. В тях не вярват само нечестивците.

100. Нима всеки път, когато сключваха договор, някои от тях го отхвърляха? Нещо повече, болшинството от тях не вярват.

101. И щом при тях дойде Пратеника на Аллах, за да потвърди наличното у тях, някои от дарените с Книгата хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш те нищо не знаят.

102. И последваха онова, което шейтаните разправяха за царството на Сюлейман. И не бе Сюлейман неверник, а шейтаните бяха неверници, те учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на меляикетата Харут и Марут. Но те не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Наистина, ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко скверно е онова, за което продадоха душите си! Само ако знаеха!

103. А ако бяха повярвали и се бояха от Аллах, то награда от Аллах би била най-доброто за тях. Само ако знаеха!

104. О, вие които повярвахте! Не казвайте на пророка: “Раина!”, а казвайте: “Унзурна!” и слушайте! За неверниците е приготвено мъчително наказание.

105. Нито онези от хората на Книгата, които не повярваха, нито езичниците желаеха на вас да бъде низпослано благо от вашия Повелител. Но Аллах определя за Своята милост когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.

106. Когато ние отменяме или накараме да се забрави един айет, то изпращаме по-добър или подобен на него. Нима не знаеш, че Аллах над всяко нещо има сила?

107. Нима не знаеш, че на Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?

108. Или искате да питате вашия пратеник, както бе питан и Муса преди? А който подменя вярата с неверие, той се е отклонил от правия път.

109. Мнозина от хората на Книгата, поради завист в душите, желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като им се разкри истината. Простете им и бъдете снизходителни, докато Аллах даде Своята повеля! Наистина, Аллах над всяко нещо има сила.

110. И извършвайте намаз, и давайте милостинята зекят! Всяко добро, което да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах. Наистина, Аллах вижда онова, което вършите.

111. И казаха [хората на Книгата]: “В Дженнета ще влязат само юдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”

112. О не! Който покори на Аллах своя лик, извършвайки добро, той ще получи награда при своя Повелител. И няма да познаят страха, и няма да бъдат опечалени.

113. И казаха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” И християните казаха: “Юдеите не се основават на нищо.” Всички те четат Книгата, но думите на незнаещите приличат на техните думи. Аллах ще отсъди помежду им в деня Къямет за онова, по което са в разногласие.

114. И кой е по-голям угнетител от онзи, който в джамиите на Аллах забранява да се споменава Неговото име и се стреми да ги разруши? Тези не следва да влизат там без чувството за страх. За тях в земния живот има позор, и велико наказание в отвъдния.

115. На Аллах принадлежи изтокът и западът. Накъдето и да се обърнете, там е Ликът на Аллах. Наистина, Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.

116. И казаха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Напротив, Нему принадлежи всичко, което е на небесата и на земята. Всички се покоряват на Него.

117. Той е Създателят на небесата и на земята! И щом реши нещо, Той му казва само: “Бъди!”. И то става.

118. Тези, които са лишени от знания, казват : “ Защо Аллах не говори с нас? Защо не ни се яви знамение?” Такива думи изричаха и техните предшественици. Сърцата им си приличат. Вече обяснихме знаменията на хората, които са убедени!

119. Ние сме те изпратили с истината, и като носител на благи вести и предупредител. И не ще бъдеш питан за обитателите на Джехеннема.

120. И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните, докато не последваш тяхната религия. Кажи: “Само ръководството на Аллах е вярното ръководство.” И ако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще те защити от Аллах и не ще те избави.

121. Тези, които дарихме с Книга и го четат както трябва, те действително вярват в него. А тези, които не вярват в него, непременно ще се окажат сред губещите.

122. О, синове на Исраил! Помнете Моята благодат, с която ви обсипах, и че Аз ви издигнах измежду народите!

123. И бойте се от Деня, в който ни една душа не ще замени друга в нищо и не ще се приеме от нея откуп, и не ще й бъде от полза ничие застъпничество, и не ще им се помогне!

124. И когато Аллах изпита Ибрахим с повелите, и той ги изпълни. Той рече: “Ще те сторя предводител на хората.” Ибрахим попита: “И от моето потомство ли?” Той рече: “Не получават Моя обет угнетителите.”

125. И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората и сигурно убежище: “Сторете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!”И повелихме на Ибрахим и Исмаил: “Почистете Моя Дом за тези, които изпълняват таваф, пребивават за итикаф, които се кланят и правят седжде!”

126. И когато Ибрахим рече: “Повелителю мой! Направи този град защитен и дари с плодове неговите жители, които повярваха в Аллах и в Сетния ден!” Той рече: “А който е неверник, Аз ще го оставя малко да се наслаждава, после ще го подкарам към мъчителното наказание на Огъня. И колко лоша е тази участ!”

127. И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [казаха]: “Повелителю наш! Приеми от нас! Наистина, Ти си Всечуващия, Всезнаещия.

128. Повелителю наш!Направи ни отдадени на Теб, и от нашето потомство ­ общност, отдадена на Теб. Покажи ни обредите на поклонението, и приеми нашето покаяние! Наистина, Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.

129. Повелителю наш! Проводи им пратеник измежду тях, да им чете Твоите знамения, да ги учи на Книгата и на мъдростта, и да ги пречиства! Наистина, Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”

130. А кой ще се отвърне от религията на Ибрахим, освен онзи, който е безразсъден за себе си? Ние го избрахме [Ибрахим] в земния живот, а в отвъдния той е от праведниците.

131. Когато неговият Повелител му рече: “Стани мюсюлманин!” Той рече: “Аз се покорих на Повелителя на световете.”

132. Така Ибрахим и Якуб завеща на синовете си: “О, мои синове! Аллах избра за вас тази религия. Не умирайте без да сте станали мюсюлмани!”

133. Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуб? Той рече на своите синове: “Кому ще се покланяте след мен?” Те казаха: “Ще се покланяме на твоя Аллах и на Аллаха на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак ­ на Единствения Аллах. На Него единствено ще бъдем покорни.”

134. Те са общност, вече отминала. Те ще получат онова, което са заслужили, и вие ще получите онова, което сте заслужили. И не ще бъдете питани за онова, което те са извършили.

135. И казаха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете по правия път!” Кажи: “Не, само вярата на Ибрахим е истинната религия, а той не бе от езичниците.”

136. Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Повелител. Ние не правим разлика между никого от тях и на Него сме отдадени.”

137. И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте, то щяха да последват правия път. Но ако са се отметнали, те са в раздор. Аллах ще те избави от тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

138.[Кажи:] Такава е религията на Аллах! А коя религия може да бъде по - добра от религията на Аллах? Само на Него се покланяме.

139. Кажи: “Нима спорите с нас относно Аллах, Който е нашият Повелител и вашият Повелител? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него сме предани.”

140. Или ще кажете, че Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и поколенията им бяха юдеи или християни? Кажи: “Вие ли знаете по-добре или Аллах?” И кой е по-несправедлив от онзи, който е скрил у себе си свидетелство от Аллах? Аллах не пренебрегва онова, което вършите.

141. Това е народ, вече отминал. Те ще получат онова, което са заслужили, а вие ще получите онова, което сте заслужил, и няма да бъдете питани относно това, което те са вършили.

142. Глупавите хора ще кажат: “Какво ги накара да се отвърнат от досегашната им кибля, посока за молитва?” Кажи: “На Аллах принадлежат изтокът и западът. Той води когото желае към правия път.”

143. И така ви сторихме общност придържаща се към средата, та да свидетелствате за цялото човечество, а Пратеника да е свидетел за вас. И сторихме кибля, към която ти се обръщаше за молитвата преди, само за да разграничим последвалите Пратеника от онези, които се обръщат на пети. [Смяната] наистина се оказа тежка, но не и за онези, които Аллах е напътил. А Аллах не би погубил вярата ви. Наистина, Аллах е състрадателен и милосърден към хората.

144. Виждаме да се обръщаш с лице към небето. Ние непременно ще те обърнем към кибля, посока за молитви, от която ще останеш доволен. Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице към нея! Наистина, дарените с Книгата непременно ще узнаят, че такава е истината от техния Повелител. Аллах не пренебрегва онова, което те вършат.

145. Каквото и знамение да покажеш на дарените с Книгата, те не ще последват твоята кибля, посока за молитви, а и ти не ще последваш тяхната посока. И никой няма да се обръща към киблята на другите. А ако последваш страстите им след онова, което си получил от знанието, тогава ти си от угнетителите.

146. Онези, на които дарихме Книгата, го знаят, както знаят синовете си. Но едни от тях съзнателно скриват истината.

147. Истината е от твоя Повелител. Затова не бъди от съмняващите се!

148. Всеки има посока, накъдето се обръща. Надпреварвайте се в извършването на добрини! Където и да сте, Аллах всички ви ще събере. Наистина, Аллах над всяко нещо има сила.

149. Откъдето и да си излязъл, обръщай лице към Свещената джамия! Това е истината от твоя Повелител. Аллах не пренебрегва онова, което вършите.

150. Откъдето и да си излязъл, обръщай лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лица към нея, за да нямат хората довод срещу вас, освен онези от тях, които са несправедливи. Не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен, за да изпълня Своята благодат към вас! Може би, вие ще последвате правия път.

151. Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашите знамения и да ви пречиства, и да ви учи на Книгата и на мъдростта, и да ви учи на онова, което не сте знаели.

152. Споменавайте Ме, и Аз ще ви споменавам! Благодарете Ми, и не Ме отричайте!

153. О вие, които повярвахте! Искайте помощта на Аллах с търпение и намаз! Наистина, Аллах е с търпеливите.

154. И не наричайте “мъртви” убитите по пътя на Аллах! Напротив, те са живи, но вие не усещате това.

155. И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,

156. които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.”

157. Върху тях има благослов и милост от техния Повелител. Те следват правия път.

158. Наистина, ас-Сафа и ал-Мерва са от обредните знамения на Аллах. И който извършва хадж или умра в Дома Кааба, той не върши грях, като премине между тях. А който прави добро и по своя воля, то Аллах е Благодарен, Всезнаещ.

159. Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите,

160. освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ]. Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.

161. Наистина онези, които не вярват и умират неверници, над тях е проклятието на Аллах и на всички меляикета и хора.

162. Това ще продължи вечно. Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да им се даде отсрочка.

163. Вашият Аллах е Единственият. Няма друг Бог освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.

164. Наистина, в сътворяването на небесата и земята, и в промяната на нощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза на хората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт, и разселва там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и в облаците, които са между небето и земята, се съдържат знамения за хора проумяващи.

165. Сред хората има такива, които приобщават към Аллах подобни и ги обичат така, както Аллах трябва да се обича. А тези, които са повярвали, най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят наказанието, че могъществото изцяло принадлежи на Аллах и че Аллах е суров в наказанието.

166. Тогава щом видят наказанието, онези, които са били следвани, ще се отрекат от онези, които са ги следвали, и ще се прекъснат връзките между тях.

167. А онези, които са ги следвали, ще кажат: “Ако имаме още един шанс за връщане, ще се отречем от тях, както и те се отказаха от нас.” Така Аллах ще им покаже техните деяния, та това да ги опечели. Те никога няма да излязат от Огъня.

168. О, хора! Яжте от онова по земята, което е позволено и чисто, и не следвайте стъпките на шейтана! Наистина, за вас той е явен враг.

169. Наистина, той ви повелява да вършите само зло и поквара, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.

170. И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!” казват: “Не! Ще следваме онова, което заварихме от предците си!” А нима и ако техните предци нищо не са разбирали и не са следвали правия път?

171. Неверниците приличат на добитък, на който пастира заповяда, но не чуват нищо, освен само зов и крясък. Те са глухи, неми и слепи. Те нищо не проумяват.

172. О вие, които повярвахте! Яжте от благата, които Ние ви дарихме, и бъдете благодарни на Аллах, ако на Него се покланяте!

173. Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо и това, което е закланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден [да яде забраненото], без да проявява неподчинение, нито да престъпва предела на необходимото, за него не е грях. Наистина, Аллах е Oпрощаващ, Милосърден.

174. Наистина, скриващите онова, което Аллах е низпослал в Книгата, и продаващите го на нищожна цена, ще напълнят своите стомаси само с огън. И не ще им проговори Аллах в деня Къямет, и не ще ги пречисти. За тях е приготвено мъчително наказание.

175. Те са купили заблудата вместо вярното ръководство и наказанието вместо опрощението. И колко настойчиви са да търпят огъня!

176. Така е, защото Аллах е низпослал Книгата с истината. А които спорят относно Книгата, те са в дълбок раздор [с истината].

177. Благочестието не е да обръщате лице на изток или на запад. Но благочестив е онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в меляикетата, и в Книгата, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и го е изразходвал за освобождаване на робите, и извършва намаз, и плаща зекят, спазва договора след неговото сключване, и проявява търпение в нужда, при болест, и във вихъра на битката. Те са искрените. Това са онези, които се страхуват от Аллах.

178. О вие, които повярвахте! На вас ви е предписано възмездие за убитите, свободен за свободен и роб за роб, и жена за жена. А който получи опрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи с добрина. Това е облекчение и милост от вашия Повелител. А който след това извърши престъпление, ще го постигне мъчително наказание.

179. Възмездието спасява вашия живот, о разумни хора! Може би, вие ще се побоите!

180. Когато смъртта надвисне над някого от вас и той остави добро след себе си, то на него е предписано да го завещае на двамата родители и на близките роднини според обичая. Това е дълг за онези, които се страхуват от Аллах.

181. А който подмени [завещанието], след като го е чул, грехът е само над онези, които са го подменили. Наистина, Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

182. А който се опасява от грешка или грях на завещател, и помирява [наследниците], за него не е грях. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

183. О вие, които повярвахте! На вас ви бе предписано говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, може би ще се побоите.

184.[Трябва да говеете] в определени дни. А който от вас е болен или на път, то нека да отговее пропуснатото в други дни. А за които говеенето е трудно, следва да дадат­ откуп, като нахранят бедняк. А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.

185. Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът – вярно ръководство за хората и с ясни доказателства от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, той е длъжен да говее през него, а който е болен или на път нека да отговее пропуснатото в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни. Той желае да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил в правия път. Може би, вие ще бъдете благодарни.

186. И когато Моите раби те питат за Мен Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да последват верния път!

187. Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето при своите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях. Аллах знае, че сте измамили самите себе си, но е приел вашето покаяние и ви е извинил. А сега ги обладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте, додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! После довършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате за итикаф в джамиите! Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своите знамения на хората, за да се побоят!

188. И не яжте своето имущество помежду си с измама, и не подкупвайте съдиите, за да ядете част от имуществото на хората, съзнателно извършвайки грях!

189. Питат те за новолунията. Кажи: “Те определят интервала от време за хората и за поклонението хадж.” Благочестивостта не е да влизате в домовете от задната страна. А благочестив е онзи, който се бои от Аллах. Влизайте в домовете през вратите им! И бойте се от Аллах, за да сполучите!

190. И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които се сражават срещу вас, но не престъпвайте! Наистина, Аллах не обича престъпниците.

191. И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете, оттам откъдето и те ви прогониха! Раздорът фитне е по-лош от убийството. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там да се сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието за неверниците!

192. Но ако те престанат, то­ Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

193. И се сражавайте с тях, докогато не изчезне раздорът фитне и пребъде религията на Аллах! Но ако те престанат, тогава да не се враждува, освен против угнетителите!

194. Месец на забрана срещу месец на забрана! И за [нарушаване на] забраните - възмездие. А който ви нападне, нападнете го така, както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с онези, които се страхуват Него!

195. И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта! Вършете добро, тъй като Аллах обича добродетелните!

196. И довършвайте поклонението хадж, и поклонението умра заради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно курбан според своите възможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигне местоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата, тогава да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте в безопасност, онзи, който извършва поклонението умра и поклонение хадж, [таматту, сваляйки между умра и хадж “ихрама”]да принесе жертвено животно курбан според своите възможности. А който не е в състояние, да говее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, всичко десет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещената джамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!

197. Поклонението хадж се извършва в знайни месеци. Който възнамерява през тях да извърши поклонението хадж, не трябва да встъпва в полова близост, нито да сквернослови, нито да влиза в спор по време на поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасете се! Най-добрият запас е боязънта от Аллах. И бойте се от Мен, о, разумни хора!

198. И не е грях за вас да търсите милост от вашия Повелител. И когато се придвижите надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Мешар-ал-Харам! И Го споменавайте, както ви е извел на правия път, въпреки че сте били преди това от заблудените!

199. После се придвижете надолу, накъдето се придвижват хората, и молете Аллах за опрощение! Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

200. И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, както споменавате предците си, дори по-силно! Сред хората има такива, които казват: “Повелителю наш! Въздай ни в земния живот!” Няма дял за тях в отвъдния живот.

201. И сред тях има такива, които казват: “Повелителю наш! Въздай ни добрина в земния живот и добрина в отвъдния! И ни защити от наказанието на Огъня!”

202. За тях има дял от онова, което са придобили. Аллах бързо прави равносметка.

203. И споменавайте Аллах в преброените дни! А който избърза с два дни, не е грях за него, и който се забави, не е грях за него, но ако се бои от Аллах. И бойте се от Аллах, и знайте, че при Него ще бъдете събрани!

204. Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в земния живот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцата им. Но те са най-свирепи в разпрата.

205. И когато такъв се обърне, той тича по земята, за да сее по нея развала и да погуби насажденията и приплода. А Аллах не обича развалата.

206. И когато му се каже: “Бой се от Аллах!”, го обзема гордост от греха. Достатъчен му е Джехеннема, и колко скверно място е той!

207. Сред хората има такива, които са готови да продадат душите си, за да спечелят благоволението на Аллах. А Аллах е Състрадателен към рабите.

208. О вие, които повярвахте! Приемете Исляма изцяло и не следвайте стъпките на шейтана! Наистина, той е ваш явен враг.

209. И ако се подхлъзнете, след като сте получили ясните знамения, то знайте, че Аллах е Всемогъщ, Премъдър!

210. Нима очакват само Аллах и меляикетата да дойдат при тях в сенките на облаците? А делото е отсъдено и при Аллах ще бъдат върнати делата.

211. Попитай синовете на Исраил колко ясни знамения им дадохме! А който подмени благодатта на Аллах, след като е дошла при него, наистина Аллах е суров в наказанието.

212. Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те се присмиват на онези, които повярваха. Но в деня Къямет, които се страхуват от Аллах, ще бъдат над тях. Аллах безмерно въздава комуто пожелае.

213. Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците за благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, за да отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобата помежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена, след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах тези, които повярваха към онова от истината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води, когото пожелае към правия път.

214. Или смятате да влезете в Дженнета, без да ви сполети същото, което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беда и горест, и бяха разтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, не казваха: “Кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да, подкрепата на Аллах е наблизо.

215. Питат те какво да раздават. Кажи: “Каквото и добро да раздадете, нека е за родителите и близките, и сираците, и нуждаещите се, и пътника [в неволя]. Каквото и добро да сторите, Аллах го знае.

216. Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може да мразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло за вас. Аллах знае, вие не знаете.

217. Питат те за Свещения месец, за битка през него. Кажи: “Тежка битка е тогава, но възпирането от пътя на Аллах, неверието в Него и в Свещената джамия, и пропъждането на обитателите й оттам е по-тежко пред Аллах, и да се заблуждава е по-тежко, отколкото да се убива.” И не ще престанат да се сражават с вас, докато не ви отвърнат от вашата религия, ако могат. А които от вас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и в земния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

218. Наистина тези, които повярваха и които се преселиха, и водеха свещена борба джихад по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

219. Питат те за хамр [всички видове упойващи напитки] и за мейсир [игрите на късмет]. Кажи: “В тях има голям грях и някаква изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” И питат какво да раздават. Кажи: “Излишъка.” Така Аллах ви обяснява знаменията, може би ще размислите,

220.за земния и за отвъдния живот. И питат за сираците. Кажи: “Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те са ваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой носи добро. И пожелае ли Аллах, ще ви затрудни! Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

221. И не встъпвайте в брак с жени-идолопоклонички, докато не повярват! Вярваща робиня е по-добра от жена-идолопоклоничка, дори да ви е възхитила. И не разрешавайте встъпването в брак [на мюсюлманка] с мъже - езичници, докато не повярват! Безусловно, вярващ роб е по-добър от мъж - езичник, дори да ви е възхитил. Те зоват към огъня, а Аллах зове към Дженнета и опрощението с Негово позволение. И обяснява Той знаменията Си на хората, за да се поучат.

222. И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това е страдание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не ги доближавайте, докато не се очистят! А щом се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина, Аллах обича каещите се и обича пречистващите се.

223. Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при нивата си, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте, че ще Го срещнете! И благовествай правоверните!

224. И не правете клетвите си в името на Аллах пречка да сте праведни, да се боите и да помирявате хората! Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

225. Аллах няма да изисква от вас за празнословието в клетвите ви, ала ще изисква за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е Опрощаващ, Кротък.

226. Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си - да изчакат четири месеца. А върнат ли се Аллах е Опрощаващ, Милосърден!

227. А решат ли да се разведат Аллах е Всечуващ, Всезнаещ!

228. А разведените жени да изчакат във въздържание три месечни кръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил в утробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден. Тогава техните мъже, ако искат помирение, имат най-голямото право да си ги възвърнат. И жените имат същите права, както и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях. Аллах е Всемогъщ, Премъдър!

229. Разводът е два пъти [после] или задръжте [жените] с добро, или пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова, което сте им дали! Освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите на Аллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не е прегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не ги нарушавайте! А които нарушават границите на Аллах те са угнетителите.

230. А ако се разведе с нея [за трети път], тя не му е позволена после, преди да встъпи в брак с друг мъж, и ако й даде развод и той, не е прегрешение за двамата да се съберат, ако мислят, че ще спазят границите на Аллах. Това са границите на Аллах. Той ги обяснява на хора, които разбират.

231. А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока [на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте с насилие, престъпвайки! А който направи това, угнетява себе си. И не се отнасяйте с насмешка към знаменията на Аллах, и споменавайте благодатта на Аллах към вас, и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае!

232. А ако се разведете с жените и те са изпълнили своя срок, да не им се пречи да встъпят в брак със своите съпрузи, ако се споразумеят помежду си съгласно обичая! С това се наставлява онзи от вас, който вярва в Аллах и в Сетния ден. Това за вас е най-добродетелното и най-чистото. Аллах знае, вие не знаете.

233. А майките да кърмят рожбите си две пълни години, това е за тези които поискат кърменето да бъде завършено. Онзи, чието е новороденото, е длъжен да ги храни и облича според обичая. На всяка душа се възлага само по силите й. Да не се причиняват обиди на майка заради нейната рожба, нито на онзи, чието е новороденото, заради неговата рожба, и за наследника е същото. А ако и двамата искат отбиване, при взаимно съгласие и съветване, не е прегрешение за тях. И ако искате да поверите рожбите си на кърмачки, не е прегрешение за вас, щом се отплатите, давайки според обичая. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах вижда това, което правите!

234. А които от вас се поминат и оставят вдовици те да изчакат сами със себе си четири месеца и десет дена. Щом изпълнят срока, няма прегрешение за вас в онова, което вършат със себе си според предписанието. Сведущ е Аллах за вашите дела.

235. И не е прегрешение за вас да намекнете пред [овдовелите] жени за сгодяване или да го спотаите в душите си. Аллах знае, че ще им споменете. Ала не им обещавайте скришом, освен ако изричате само прилични думи, и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни! И знайте, че Аллах знае какво е в душите ви, и бойте се от Него, и знайте, че Аллах е Опрощаващ, Всеблаг!

236. Не е прегрешение за вас да се разведете с жените, преди да сте ги докоснали или уговорили задължителната плата. Зарадвайте ги, богатият според възможностите му, и бедният според възможностите му, с добро! [То] е дълг за благодетелните.

237. А ако сте им дали развод, преди да ги докоснете, но вече сте уговорили задължителната плата, за тях е половината от онова, което сте уговорили, освен ако те се въздържат или се въздържи онзи, в чиито ръце е сключването на брака. А да се въздържате е по-близо до боязънта пред Аллах. И не забравяйте благоволението помежду си! Аллах вижда това, което правите!

238. Спазвайте молитвите намаз, особено средната молитва намаз и заставайте смирени пред Аллах!

239. И ако изпитвате страх, спазвайте изпълнението на намаза и като ходите пеша, и като яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил на онова, което не сте знаели!

240. А които от вас се поминат и оставят вдовици, да завещаят на своите съпруги да се ползват [от наследството] до една година, без да бъдат прогонвани. А ако напуснат, няма прегрешение за вас в онова, което направят със себе си според предписанието. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

241. На разведените жени ползване според предписанието. Това е дълг за онези, които се боят от Аллах.

242. Така Аллах ви разяснява Своите знамения, може би ще проумеете!

243. Нима ти не видя онези, които излязоха от домовете си с хиляди, бягайки от смъртта? Аллах им каза: “Умрете!”А после ги съживи. Наистина, Аллах е Обладателят на милостта към хората, ала повечето хора са неблагодарни!

244. И се сражавайте по пътя на Аллах, и знайте, че Аллах е Всечуващ, Всезнаещ!

245. Кой би дал хубав заем на Аллах, за да му го умножи Той многократно? Аллах отнема и щедро въздава, и при Него ще бъдете върнати!

246. Нима не видя ти знатните измежду синовете на Исраил след Муса, когато казаха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Казаха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и нашите синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае неправедните.

247. И им рече техният пророк: “Ето, Аллах ви проводи Талут за владетел.” Казаха: “Как ще ни е владетел, когато ние сме по-достойни от него да властваме, а и не му е дадено обилно богатство!” Той рече: “Аллах го избра над вас и му надбави нашироко в знанието и в снагата. Аллах дарява Своята власт комуто пожелае.” Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ!

248. И им рече техният пророк: “Знамението, че той ще стане владетел, е че при вас ще дойде саркофага, в който има “сакина” – “мир и спокойствие” от вашия Повелител и остатъци, оставени от рода на Муса и рода на Харун. Носят го меляикетата. Наистина, в това има знамение за вас, ако сте правоверни.”

249. И когато Талут потегли с войските, рече: “Аллах ви изпитва с една река. Който пие от нея, той не е с мен, а с мен е онзи, който не я вкуси, също и онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха оттам, освен малцина измежду тях. А щом я прегазиха той и повярвалите с него, казаха: “Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които се надяваха на срещата с Аллах, казаха: “Колко малки дружини са надвивали многобройни с позволението на Аллах! Наистина, Аллах е с търпеливите.”

250. И щом се изправиха пред Джалут и войските му, казаха: “Повелителю наш! Излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещу неверниците!”

251. И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби Джалут, и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи, на каквото Той пожела. Ако Аллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах е Владетел на благодат за световете.

252. Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво. Наистина, ти си от пратениците!

253. Това са пратениците! ­На едни от тях отредихме преимущество пред другите. Сред тях имаше такива, с които Аллах е говорил и въздигна други по степени. И дадохме на Иса, сина на Мерйем, ясните знамения, и го подкрепихме със светия дух. А ако Аллах бе поискал, дошлите след тях нямаше да се сражават, след като получиха ясните знамения. Ала те се разделиха и някои от тях повярваха, а някои от тях не повярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се сражават. Аллах прави, каквото пожелае.

254. О вие, които повярвахте! Раздавайте от онова, което сме ви дали за препитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито търговия, нито дружба, нито застъпничество! Неверниците са нечестивите.

255. Аллах! Няма друг бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия! Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание постигат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.

256. Няма принуждение в религията. Вече се отличи истината от заблудата. Който отхвърли идолопоклонничеството[тагут] и повярва в Аллах, той се е хванал за надеждна опора, която е несъкрушима. Наистина, Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

257. Аллах е Покровителят на правоверните. Той ги извежда от мрака към светлината. А идолите са покровители на невярващите. Те ги извеждат от светлината към тъмнините. Те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно!

258. Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим относно неговия Повелител, за това, че Аллах му е дал властта? Когато Ибрахим рече: “Моят Повелител е Този, Който съживява и умъртвява.”А онзи му рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахим рече: “Аллах извежда слънцето от изток, а ти го изведи от запад!” И се смути онзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва несправедливите хора.

259. Или като онзи, който минал през едно селище, което било разрушено до основи. Той рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после го съживил, и го попитал: “Колко време прекара така?” Онзи казал: “Забавих се ден или част от деня.” Той му рекъл: “Не, ти прекара така сто години. Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо има сила!”

260. И когато Ибрахим рече: “Повелителю мой! Покажи ми как съживяваш мъртвите!” Той рече: “А нима не си повярвал?” Ибрахим рече: “Да, повярвах! Но за да се успокои сърцето ми.” Той рече: “Вземи тогава четири птици и ги събери, после върху всяка планина положи по къс от тях, после ги позови и те ще дойдат при теб с устрем! И знай, че Аллах е Всемогъщ, Премъдър!”

261. Хората, които раздават своето имущество по пътя на Аллах, приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас по сто зърна. Аллах умножава комуто пожелае. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.

262. Онези, които раздават своето имущество по пътя на Аллах и после нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Повелител. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.

263. Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня, последвана от обида. Наистина, Аллах е Богат и Кротък!

264. О вие, които повярвахте! Не проваляйте своята милостиня с натякване и обида, както онзи, който раздава своето имущество за пред хората на показ, а не вярва в Аллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над нея се изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни да задържат онова, което са придобили. Аллах не напътва невярващите хора.

265. А онези, които изразходват своето имущество заради благоволението на Аллах и с твърда убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове. Но дори и да не се изсипе силен дъжд, и дъждец [й стига]. Наистина, Аллах вижда всичко онова, което правите!

266. Нима някой от вас иска да притежава градина с палми и грозде, с течащи сред тях реки, с всякакви плодове, но го сполетява старостта, а има невръстно потомство, и [градината] я сполетява вихър с огън, и я изгаря? Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да размислите.

267. О вие, които повярвахте! Раздавайте най-хубавото от благата, които сте придобили, и от онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете от него лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! И знайте, че Аллах е Богат и Всеславен!

268. Шейтанът ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, а Аллах ви обещава Своето опрощение и благодат. Наистина, Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.

269. Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен с мъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават.

270. Каквото и подаяние да раздадете, или обет да направите, Аллах го знае. А за угнетителите няма избавители.

271. Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но ако скътате и тайно дадете на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи от лошите ви постъпки. Наистина, Сведущ е Аллах за това, което вършите!

272. Не е твой дълг [о, Мухаммед] тяхното напътване, а Аллах напътва, когото пожелае. И каквото и добро да раздадете, то е за самите вас. И давайте, стремейки се единствено към Лика на Аллах! И каквото и добро да раздадете, то докрай ще ви се изплати, и не ще бъдете ощетени.

273. [Да се дарява] на бедните, които са се посветили по пътя на Аллах и не могат да обикалят [за препитание] по земята. Невежият ги смята за богати, поради скромността [им]. Ще ги познаеш по техния белег: те не просят натрапчиво от хората. И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае.

274. Онези, които раздават своето имущество и нощем, и денем, и скрито, и явно, имат наградата си при своя Повелител и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.

275. Онези, които вземат лихва, ще се изправят така, както се изправя някой, когото шейтан е повалил със своя допир. Това е, защото казваха: “Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забрани лихварството. При когото е дошло предупреждение от неговия Повелител [да не взема лихви] и е престанал, на него ще бъде опростено онова, което е било дотогава и делото му принадлежи на Аллах. А които се върнат [към вземането на лихви], те ще станат обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно!

276. Аллах унищожава лихвата, и надбавя за милостинята. Наистина, Аллах не обича всеки неверник, грешник.

277. Онези, които повярваха и вършат праведни дела, и изпълняват намаз, и дават милостинята зекят, имат наградата си при своя Повелител и не ще има страх за тях, и не ще скърбят!

278. О, вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и се откажете от онова, което е останало да вземате като лихва, ако наистина вярвате!

279. А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от Неговия Пратеник! Ако се покаете, то за вас остава първоначалната ви сума [която сте дали на заем]. [По този начин вие] няма да постъпите несправедливо, нито пък с вас ще постъпят несправедливо.

280. И ако длъжникът е в затруднение, дайте му отсрочка, докато положението му се облекчи! А да опростите дълга, считайки го за милостиня ще е най-доброто за вас, само ако знаехте!

281. И бойте се от деня, в който ще бъдете върнати при Аллах! После на всяка душа докрай ще се изплати онова, което е придобила. И с тях няма да се постъпи несправедливо!

282. О, вие, които повярвахте! Винаги, когато вземате на заем един от друг за определен срок, записвайте го! И нека писар да записва помежду ви справедливо! И да не отказва писар да записва, както Аллах го е научил, и нека пише той, а да му диктува онзи, който е длъжник. И да се бои от Аллах, неговия Повелител, и да не намалява нищо. А ако длъжникът е малоумен или немощен, или не може да диктува, нека негов близък да диктува справедливо. И вземете за свидетели двама от вашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната, другата да й напомни. И свидетелите да не отказват, когато бъдат призовани. И да не ви дотяга да го записвате малко или много, заедно със срока му. Пред Аллах това е най-справедливото и най-убедителното за свидетелство, и най-подобаващото, за да не се подозирате. Но ако вие сключвате текуща сделка помежду си, тогава не е прегрешение за вас, ако не я записвате. И взимайте свидетели, когато се спазарявате. И да не се посяга на писар или на свидетел. А ако го сторите, за вас е нечестивост. И бойте се от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае!

283. И ако сте на път и не намерите писар, нека се вземе залог. А ако взаимно си вярвате, нека онзи, който е получил доверие, да отдаде повереното му и да се бои от Аллах, неговия Повелител! И не потулвайте свидетелството. А който го потули, сърцето му е грешно. Аллах знае това, което вършите!

284. На Аллах принадлежи онова, което е в небесата и което е на земята! Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви потърси сметка за него! И Той ще прости, на когото пожелае, и ще накаже, когото пожелае. Наистина, Аллах над всяко нещо има сила!

285. Пратеникът повярва в онова, което му бе низпослано от неговия Повелител, повярваха и правоверните. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговите меляикета, и Неговите книги, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Ние не правим разлика между никого от Неговите пратеници.” И казаха: “Чухме и се подчинихме! Опрости ни, Повелителю наш! Към Теб е завръщането.”

286. Аллах не възлага на душата нищо, освен възможното за нея. За нея е онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Повелителю наш! Не изисквай от нас, ако сме забравили или съгрешили! Повелителю наш! Не ни възлагай тежест, каквото стовари върху онези преди нас! Повелителю наш! Не ни натоварвай с това, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Ти си нашия Закрилник. Подкрепи ни срещу невярващите хора!

1. Eлиф. Лям. Мим.

2. Аллах! Няма друг бог освен Него Вечноживия, Вездесъщия!

3. Той ти низпосла Книгата с истината, потвърждаваща онова, което бе преди нея. И низпосла от по-рано Тeврат и Инджил,

4. за напътствие на хората, и низпосла Разграничението. За онези, които не вярват в знаменията на Аллах, наистина има сурово наказание. Наистина, Аллах е Всемогъщ, Въздаващ отмъщение!

5. Нищо не е скрито от Аллах нито на земята, нито на небето.

6. Той е Този, Който ви оформя в утробите, както пожелае. Няма друг бог освен Него, Всемогъщия, Премъдрия!

7. Той е Този, Който низпосла на теб Книгата. В нея има ясно изложени айети, те са майката на Книгата, и други айети, които са алегорични. А онези, чиито сърца се отклоняват встрани, следват алегоричните айети, стремейки се към смут и желаейки да се доберат до тълкуването им. Ала никой освен Аллах не знае тълкуването им. И устойчивите в знанието казват: “Повярвахме в нея. Всичко е от нашия Повелител.” Но само разумните се поучават!

8. Повелителю наш! Не отклонявай нашите сърца, след като си ни напътил в правия път! И дари ни с милост от Теб! Ти си Вседаряващия.

9. Повелителю наш! Ти ще събереш хората в Деня, за който няма съмнение. Наистина, Аллах не нарушава обещаното.”

10. Онези, които не вярват, с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Те са горивото на Огъня.

11. Подобно на рода на Фираун и на онези преди тях, те взеха за лъжа Нашите знамения, но Аллах ги погуби заради греховете им. Аллах е суров в наказанието.

12. Кажи на онези, които не повярват: “Ще бъдете поразени и събрани в Джехеннема. И колко скверно място е той!”

13. Знамение за вас станаха две армии, които се срещнаха:едната се сражаваше по пътя на Аллах, а другата се състоеше от неверници, които видяха със собствените си очи, че правоверните са двойно повече от тях. Аллах подкрепя със Своята помощ, когото пожелае. В това има поука за прозорливите.

14. Разкрасена е за хората любовта към страстите към жените и децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е при Аллах.

15. Кажи: “Да ви известя ли за по-добро от това?” За онези, които се страхуват от Аллах, за тях са подготвени градини от техния Повелител, сред които реки текат там ще пребивават вечно, и пречисти съпруги, и благоволение от Аллах. Аллах съзира рабите,

16. които казват: “Повелителю наш! Наистина, ние повярвахме! Опрости нашите греховете и ни защити от наказанието на Огъня!”

17. [Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.

18. Аллах свидетелства, че няма друг достоен за поклонение, освен Него. И меляикетата, и притежаващите знанието свидетелстват същото. Той отстоява справедливостта. Няма друг достоен за поклонение, освен Него Всемогъщия, Премъдрия.

19. Несъмнено, Ислямът е религията при Аллах! Дарените с Книгата изпаднаха в разногласие заради злобата помежду им, след като знанието дойде при тях. Ако някой откаже да повярва в знаменията на Аллах, то Аллах бързо прави равносметка.

20. И ако спорят с теб, кажи: “Отдадох се всецяло на Аллах аз и онези, които ме последваха.” И кажи на дарените с Книгата, и на неграмотните: “Приехте ли Исляма?” И ако те приемат Исляма, то вече са на правия път. А ако се отвърнат твой дълг е само да предадеш посланието. Аллах наблюдава рабите.

21. Онези, които не вярват в знаменията на Аллах и убиват без право пророците, и убиват хората, повеляващи справедливост, възвести ги за мъчително наказание!

22. Техните дела се провалят и в земния живот, и в отвъдния, и не ще има за тях избавители.

23. Не видя ли ти дарените с част от Книгата? Те са позовани към Книгата на Аллах, за да бъде тя съдник помежду им. После някои се отвръщат, противейки се.

24. Това е, защото казаха: “ Огънят ще ни засегне само в броени дни.” И ги заслепи в религията им онова, което бяха съчинили.

25. И какво ще стане, когато ги съберем в Деня, за който няма съмнение, и на всяка душа напълно се изплати онова, което е придобила? С тях не ще се постъпи несправедливо.

26. Кажи: “О, Аллах, Властелин на царството!Ти даряваш властта, на когото пожелаеш и отнемаш властта, от когото пожелаеш, и въздигаш, когото пожелаеш, и унизяваш, когото пожелаеш. Всички блага са в Твоята длан. Наистина, Ти над всяко нещо си Могъщ.

27. Ти въвеждаш нощта в деня и Ти въвеждаш деня в нощта, и изваждаш живото от мъртвото, и изваждаш мъртвото от живото, и безмерно даваш препитание комуто пожелаеш .”

28. Правоверните не трябва да взимат неверници за ближни вместо правоверни. А който направи това, той няма нищо общо с Аллах, освен ако се страхувате от тях. Аллах ви предупреждава за Себе Си и към Аллах е завръщането.

29. Кажи: “И да скривате онова, което е в сърцата ви, и да го показвате, Аллах го знае. Знае Той какво е на небесата и какво е на земята. Наистина, Аллах над всяко нещо е Могъщ.”

30. В Деня, когато всяка душа ще намери доброто, което е сторила, и злото, което е сторила, и ще поиска между нея и злодеянието да има огромно разстояние. Аллах ви предупреждава за Себе си. Аллах е състрадателен към рабите.

31. Кажи [о, Мухаммед]: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.”

32. Кажи: “Подчинете се на Аллах и на Пратеника!” А отвърнете ли се Аллах не обича неверниците.

33. Аллах избра над народите Адам и Нух, и рода на Ибрахим, и рода на Имран

34. потомство едни от други. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

35. Когато жената на Имран рече: “Повелителю мой! Посветих онова, което е в утробата ми, единствено на Теб да служи. Приеми го от мен! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.”

36. И когато го роди, каза: “Повелителю, родих го женско.” А Аллах най-добре знаеше какво е родила. Мъжкото не е като женското. “И я назовах Мерйем. И Те моля да я закриляш от прокудения сатана заедно с потомството й!”

37. И я прие нейният Повелител с хубав прием, и я отгледа като хубав кълн, и я повери на Закария. Всякога, щом Закария влизаше при нея в нейното светилище, намираше там препитание. Каза: “О, Мерйем, откъде имаш това?” Тя каза: “От Аллах е. Аллах безмерно дава препитание комуто пожелае.”

38. Там Закария позова своя Повелител. Каза: “Повелителю мой, дари ми от Теб добро потомство! Ти си Чуващия зова.”

39. И както стоеше, молейки се в светилището, меляикетата го призоваха: “Аллах те благовества за Яхия, който ще потвърди Слово от Аллах, ще бъде господар, целомъдрен и пророк от праведниците.”

40. Каза: “Повелителю мой, как ще имам син, когато вече ме застигна старостта, а жена ми е бездетна?” Каза: “Така! Аллах прави каквото пожелае.”

41. Каза: “Повелителю , дай ми знак!” Каза: “Знакът за теб е три дни да говориш с хората само като посочваш. И споменавай често своя Повелител, и Го прославяй вечер и сутрин!”

42. И когато меляикетата казаха: ““О, Мерйем! Наистина, Аллах те избра и те пречисти, и те избра пред всички жени на световете!

43. О, Мерйем! Покори се на своя Повелител и стори седжде, и се кланяй с покланящите се!”

44. Това е част от вестите на съкровеното, което Ние ти разкриваме. Ти не беше при тях, когато хвърляха калемите си [за да решат] кой от тях да се грижи за Мерйем. Ти не беше там и когато се караха.

45. Когато меляикетата казаха: “О, Мерйем! Наистина, Аллах те благовества за Слово от Него, името му ще бъде Месих Иса, Ибн Мерйем. Той ще бъде почитаем в земния живот и в отвъдния, и е от приближените [на Аллах].

46. И ще говори на хората още в люлката, и като възмъжее, и ще бъде от праведниците.”

47. Тя казала: “Повелителю мой! Как ще имам син, щом мъж не ме е докосвал?” Той отговорил: “Така! Аллах сътворява, каквото пожелае. Щом реши нещо, казва му само: “Бъди!” И то става.

48. И ще го научи Той на книгата и на мъдростта, и на Теврата, и на Инджил.

49. И ще го стори пратеник при синовете на Исраил: “Донесох ви знамение от вашия Повелител. Ще създам за вас от глина образ на птица, ще духна в нея и ще стане птица с позволението на Аллах. И ще изцерявам слепи и прокажени, и ще съживявам мъртви с позволението на Аллах. И ще ви съобщавам какво ядете и с какво се запасявате по домовете си. Наистина в това има знамение за вас, ако сте правоверни.

50. [И дойдох], за да потвърдя истинността на Теврата, [низпослана] преди мен, и за да ви разреша част от онова, което ви бе забранено... И ви донесох знамение от вашия Повелител. И бойте се от Аллах, и ми се покорете!

51. Наистина Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. На Него се покланяйте! Това е правият път.”

52. И когато Иса почувствал неверието у тях, казал: “Кои са моите помощници [по пътя] към Аллах?” Неговите ученици казаха: “Ние сме помощниците [по пътя] на Аллах. Повярвахме в Аллах и свидетелствай, че станахме мюсюлмани!”

53. Повелителю наш! Ние повярвахме в онова, което Ти низпосла, и последвахме пратеника. Впиши ни редом със засвидетелствалите!”

54. И [юдеите] лукавстваха. А Аллах провали тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.

55. Когато Аллах каза: “О, Иса! Аз ще те прибера и ще те въздигна при Мен, и ще те пречистя от невярващите, и до деня Къямет ще сторя онези, които те последваха, над онези, които не повярваха. После при Мен ще се завърнете и Аз ще отсъдя между вас в онова, по което сте били в разногласие.”

56. А онези, които не повярваха, Аз ще подложа на сурово наказание в земния живот и в отвъдния. И не ще има за тях избавители.”

57. А на онези, които вярват и вършат праведни дела, Той ще изплати наградите. Аллах не обича угнетителите.

58. Това ти го четем [о, Мухаммед] от знаменията и от Мъдрото напомняне.

59. Наистина, ‘Иса пред Аллах е подобен на Адам. Сътвори го Той от пръст, после му рече: “Бъди!” И той стана.

60. Истината е от твоя Повелител. Не бъди от съмняващите се!

61. А на онзи, който спори с теб за нея, след като си получил знание, кажи: “Елате да извикаме нашите синове и вашите синове, нашите жени и вашите жени, нас самите и вас самите, а после да се помолим и призовем Аллах за проклятие над лъжците!”

62. Това е истинната вест. Няма друг бог освен Аллах. Аллах е Всемогъщия, Премъдрия.

63. А отвърнат ли се, то Аллах знае сеещите развала!

64. Кажи: “О, хора на Книгата! Елате към едно слово, равно за нас и вас, за­ да не се покланяме на друг освен на Аллах и да не Го съдружаваме с нищо, и едни от нас да не приемат други за Повелители, освен Аллах!” А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”

65. О, хора на Книгата! Защо спорите за Ибрахим? Теврат и Инджил бяха низпослани едва подир него. Нима не проумявате?

66. Ето, вие спорехте за онова, за което имате знание. А защо спорите за онова, за което нямате знание? Наистина, Аллах знае, вие не знаете!

67. Ибрахим не бе нито юдей, нито християнин, а бе правоверен мюсюлманин, и не бе от многобожниците.

68. Най-близките хора до Ибрахим са онези, които го последваха, и този пророк, и тези, които повярваха. Аллах е Покровителят на правоверните.

69. Една група от хората на Книгата искаше, ако може, да ви заблуди. Ала заблуждават само себе си, но не усещат!

70. О, хора на Книгата! Защо не вярвате в знаменията на Аллах, след като сте свидетели?

71. О, хора на Книгата! Защо смесвате истината с лъжата и потулвате истината, знаейки?

72. А една група от хората на Книгата рече: “В началото на деня вярвайте в низпосланото на онези, които повярваха, а в края му се откажете, та дано и те се преобърнат!

73. И вярвайте само на онзи, който е последвал вашата религия!” Кажи [о, Мухаммед]: “Напътствието на Аллах е напътствие. [Нима се опасявате, ], че и другиму се дарява същото, каквото бе дарено и на вас, или ще ви оспорват пред вашия Повелител.” Кажи: “Благодатта е в Ръката на Аллах. Дарява я комуто пожелае.” Наистина, Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ!

74. Той отличава с милостта Си, когото пожелае. Аллах е Владетелят на великата благодат.

75. Сред хората на Книгата има и такива, на които и съкровище да повериш, ще ти го върнат, но сред тях има и такива, на които и динар да повериш, ще ти го върнат, само ако все над тях стоиш. Това е, защото казаха: “Нямаме вина за неграмотните.” И изричат лъжа за Аллах, знаейки.

76. Но онзи, който изпълнява своя договор и се бои от Аллах… Наистина, Аллах обича онези, които се страхуват от Него!

77. Онези, които продават на нищожна цена договора към Аллах и своите клетви, те нямат дял в отвъдния живот и Аллах не ще им проговори, и не ще ги погледне в деня Къямет, и не ще ги пречисти, и ще има за тях болезнено наказание!

78. Сред тях има такива, които изопачават Книгата със своите езици, за да приемете за Писание това, което не се отнася до Книгата. Те казват: “Това е от Аллах”. А то изобщо не е от Аллах! Те изричат лъжа за Аллах, знаейки.

79. Не се е случвало човек, дарен от Аллах с Книгата и мъдростта, и пророчеството, да каже на хората: “Бъдете на мен раби, а не на Аллах!”Напротив, бъдете духовни наставници, тъй като вие преподавате Книгата и я изучавате!

80. И не ще ви повели такъв да приемете за повелители меляикетата и пророците. Нима ще ви повели неверието, след като сте станали мюсюлмани?

81. И когато Аллах прие обета на пророците: “Аз ви дарявам от Книгата и мъдростта. Ако после при вас ще дойде пратеник, да потвърди наличното у вас, то непременно повярвайте в него и му помагайте!” Той е казал: “Съгласни ли сте и приемате ли безусловния обет към Мен?” Казаха: “Съгласни сме.” Рече: “Засвидетелствайте, и Аз ще свидетелствам заедно с вас!”

82. А тези, които след това се отметнат, се явяват нечестивци.

83. Нима търсят друга религия освен тази на Аллах? На Него се подчинява всичко на небесата и на земята, доброволно или по принуда, и при Него ще бъдат върнати.

84. Кажи: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в дареното на Муса и на Иса, и на пророците от техния Повелител. Разлика не правим между никого от тях и на Него сме отдадени.”

85. А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите.

86. Как ще напъти Аллах хора отрекли се, след като са повярвали и засвидетелствали, че пратеника е истински, и при тях са дошли ясните знамения? Аллах не напътва хората-угнетители.

87. Възмездието им е, че над тях е проклятието на Аллах и на меляикетата, и на всички хора.

88. Те ще пребивават вечно в него! Наказанието им няма да бъде облекчено, и няма да получат отсрочка,

89. освен на онези, които после се покаят и поправят. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

90. Наистина от онези, които се отричат, след като са повярвали, а после неверието им порасне, не ще бъде прието покаяние. Те са заблудените.

91. Наистина от онези, които се отрекат и умрат неверници, не ще бъде приета като откуп дори пълна със злато земя. За тях има болезнено мъчение и никой не ще ги избави.

92. Не ще се сдобиете с праведността, додето не раздадете от онова, което обичате. А каквото и да раздадете, Аллах го знае.

93. За синовете на Исраил бе разрешена всяка храна, освен онова, което Исраил сам си възбрани, преди да бъде низпослан Теврат. Кажи: “Донесете Теврат и го прочетете, ако говорите истината!”

94. А които след това измислят лъжа за Аллах ­се явяват нечестивци.

95. Кажи: “Аллах казва истината! И следвайте вярата на Ибрахим, правоверния! Той не бе многобожник.”

96. Първият Дом, съграден за хората, е в Бекка благословен и за напътване на народите.

97. В него има ясни знамения -­ мястото на Ибрахим, и който влезе там, е в безопасност. И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде, а който откаже Аллах не се нуждае от световете.

98. Кажи: “О, хора на Книгата! Защо не вярвате в знаменията на Аллах? Аллах е свидетел на онова, което вършите.”

99. Кажи: “О, хора на Книгата! Защо отклонявате от пътя на Аллах онези, които са повярвали, стремейки се да изкривите пътя, а сте свидетели [на истината]? Аллах не подминава онова, което вършите.”

100. О вие, които повярвахте! Ако се покорите на група от дарените с Книгата, след като сте повярвали, те ще ви превърнат пак в неверници.

101. А как може да не повярвате, когато ви биват четени знаменията на Аллах и Неговият пратеник е сред вас? А който се привърже здраво към Аллах, вече е напътен по правия път.

102. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах с истинска боязън пред Него и умирайте само като мюсюлмани!

103. И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете милостта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата милост! И бяхте върху ръба на ров от огън, а Той ви спаси от него. Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да бъдете напътени.

104. И нека сред вас има общност, която ще зове към доброто и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното! Тези са сполучилите.

105. И не бъдете като онези, които се разединиха и изпаднаха в разногласия, след като при тях дойдоха ясните знамения! За тях има огромно наказание.

106. В Деня, когато едни лица ще побелеят, а други лица ще почернеят. А онези, чиито лица почернеят, [ще им бъде казано]: “Нима станахте неверници, след като повярвахте? Вкусете наказанието заради своето неверие!”

107. А онези, чиито лица побелеят, ще се окажат в милостта на Аллах, в нея ще пребивават вечно.

108. Тези са знаменията на Аллах, четем ти ги с истината. Аллах не иска гнет за народите.

109. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята, и при Аллах ще бъдат върнати делата.

110. Вие сте най-добрата общност, изведена за хората. Повелявате одобряваното и възбранявате порицаваното, и вярвате в Аллах. А ако и хората на Книгата бяха повярвали, щеше да е най-хубаво за тях. Сред тях има и вярващи, но нечестивците са повече.

111. Не ще ви навредят, освен с обида. А ако се сражават с вас, ще ви обърнат гръб. После няма да им се помогне.

112. Белязани са те с унижението, където и да се намират, освен ако са под закрила от Аллах и под закрила от хората. И изпитаха гнева на Аллах, и ги беляза нищетата. Това е, защото отричаха знаменията на Аллах и убиваха пророците без право. Това е, защото не се подчиниха и престъпваха.

113. Те не са еднакви. Сред хората на Книгата има и праведни хора, които четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, и правят седжде.

114. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците.

115. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае онези, които се страхуват.

116. А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

117. Онова, което те изразходват в земния живот, прилича на мразовит вихър, поразил и погубил посева на хора, угнетили себе си. И не Аллах е постъпил несправедливо с тях, а те сами са били несправедливи към себе си! 888798419

118. О, вие, които повярвахте! Не взимайте доверени приятели, освен измежду вас! [Другите] не ще пропуснат да посеят помежду ви развала, те искат да изпаднете в беда. Омразата се показва от устата им, ала онова, което се таи в гърдите им, е по-голямо. Вече ви разкрихме знаменията, ако сте проумели!

119. Ето, вие ги обичате, а те не ви обичат. И вярвате в цялото Писание, а те, щом ви срещнат, казват: “Вярваме”, но щом се уединят, хапят си пръстите от яд заради вас. Кажи: “Умрете с яда си!” Аллах знае съкровеното в сърцата.

120. Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и се боите от Аллах, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Наистина, Аллах обгръща всичко, което те вършат.

121. [Припомни, о, Мухаммед], когато ти потегли от семейството си в зори, за да настаниш правоверните по места за битката... Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

122. Когато два ваши отряда бяха готови да паднат духом, Аллах ги взе под покровителство. Нека на Аллах се уповават правоверните!

123. Аллах вече ви помогна при Бедр, когато бяхте слаби. И бойте се от Аллах, за да сте признателни!

124. Когато каза на правоверните: “Не ви ли стига да ви подкрепи вашият Повелител с три хиляди низпослани меляикета?”

125. Да, разбира се! Ако сте търпеливи и се боите от Аллах, и ако врага ви нападне внезапно, тогава ще ви подкрепи вашият Повелител с пет хиляди белязани меляикета.

126. Аллах стори това за вас да бъде само радостна вест и за да се успокоят сърцата ви с него. Подкрепата е единствено от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия,

127. за да откъсне една част от неверниците или да ги разгроми, та да се върнат покрусени.

128. От теб нищо не зависи Той или ще приеме покаянието им, или ще ги накаже, защото са угнетители.

129. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

130. О вие, които повярвахте! Не изяждайте лихвата, удвоена и многократно умножена, и бойте се от Аллах, за да сполучите!

131. И бойте се от Огъня, подготвен за неверниците!

132. И покорявайте се на Аллах и на Пратеника, за да бъдете помилвани!

133. И надпреварвайте се към опрощение от своя Повелител и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за страхуващите се от Аллах,

134. които раздават и в радост, и в беда, и сдържащите гнева си, и за извиняващите хората. Наистина, Аллах обича благодетелните.

135. И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, защото никой не опрощава греховете, освен Аллах, и които не упорстват в своите деяния, знаейки, -

136. на такива наградата им е опрощение от техния Повелител и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!

137. Вече минаха преди вас други събития. Вървете по земята и вижте какъв е краят на неверниците!

138. Това е пояснение за хората и напътствие, и наставление за онези, които се страхуват от Аллах.

139. И не падайте духом, и не скърбете! Вие ще надделеете, ако вие действително сте вярващи!

140. Ако вас ви засегна рана, то такава рана засегна и [другия] народ. Тези дни ги редуваме сред хората, за да узнае Аллах кои са повярвали и за да вземе от вас жертващи се[падналите шахиди за вярата], тъй като Аллах не обича угнетителите,

141. и за да пречисти Аллах повярвалите, и да съкруши неверниците.

142. Или смятахте да влезете в Дженнета, без Аллах да е изпитал кои от вас се сражават и кой е бил търпелив?

143. И възжелахте смъртта [в битка], преди да я срещнете. Но вече я видяхте с очите си.

144. Мухаммед е само един Пратеник, преди когото преминаха пратениците. Нима, ако бе умрял или бе убит, щяхте да се отвърнете? А който се отвърне, той не ще навреди на Аллах с нищо. Аллах ще въздаде на признателните.

145. Никой не умира освен с позволението на Аллах в предписан срок. Който иска наградата на земния живот, Ние му даряваме от него, а който иска наградата на отвъдния, Ние му даряваме от него. И ще въздадем на признателните.

146. И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха! Наистина, Аллах обича търпеливите.

147. Думите им бяха само да кажат: “Повелителю наш! Опрости греховете ни и нашите излишества в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни дари с победа над неверниците!”

148. И Аллах им дари наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Наистина, Аллах обича благодетелните.

149. О вие, които повярвахте! Ако се покорите на неверниците, те ще ви тласкат назад [към неверието] и ще се върнете губещи.

150. Да! Аллах е вашият Покровител и Той е Най-добрият помощник.

151. Ще хвърлим ужас в сърцата на неверниците, защото съдружиха с Аллах онова, на което Той не е низпослал довод. Мястото им е Огънят и колко лошо е обиталището на угнетителите!

152. Аллах изпълни Своето обещание към вас, когато ги съкрушихте с Неговото позволение, додето се поколебахте и започнахте да спорите относно заповедта [на Пратеника], и се възпротивихте, след като Той ви показа онова, което обичате. Някои от вас искат земния живот, а някои от вас искат отвъдния. После Той ви отклони от тях, за да ви изпита и вече ви извини. Аллах е Милостив към правоверните.

153. [Спомнете си, ], когато побягнахте нагоре и не поглеждахте към никого, а зад вас Пратеника ви зовеше. И Аллах ви въздаде печал след печал, та да не скърбите нито за онова, което ви е подминало, нито за онова, което ви сполетя. Сведущ е Аллах за онова, което вършите.

154. После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка, обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите. Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството, казвайки: “Можехме ли ние да вземем някакво решение?” Кажи: “Решението изцяло принадлежи на Аллах.” Скриват в душите си онова, което не издават пред теб, и казват: “Ако ние можехме да приемем някакво решение, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете, онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да излязат към своите лобни места. Това бе, за да изпита Аллах какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви. Аллах знае съкровеното в сърцата.”

155. Онези от вас, които се отвърнаха в деня на сблъсъка между двете войски [при Ухуд], тях сатаната накара да се подхлъзнат с дял от онова, което са придобили. Аллах вече ги извини. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Кротък.

156. О вие, които повярвахте! Не бъдете като онези, които не вярваха и казваха на своите братя, когато странстваха по земята или участват в поход: “Ако бяха при нас, нямаше да умрат и нямаше да ги убият.” Аллах прави това, за да огорчи сърцата им. Аллах съживява и умъртвява. Аллах съзира онова, което вършите.

157. И ако бъдете убити или умрете по пътя на Аллах, опрощение и милост от Аллах е по-добро от онова, което трупат.

158. И ако умрете или ви убият, при Аллах ще бъдете събрани.

159. По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему.

160. Ако Аллах ви подкрепи, няма кой да ви надвие, а ако ви лиши от подкрепа, кой след Него ще ви подкрепи? На Аллах да се уповават правоверните!

161. И не подобава на пророка незаконно да присвоява трофеи. А който незаконно присвоява трофеи, в Деня Къямет ще дойде с онова, което е присвоил. После на всеки човек ще се изплати, каквото е придобил, и с тях няма да се постъпи несправедливо.

162. Нима онзи, който следва благоволението на Аллах, е като онзи, който е изпитал гнева на Аллах? Неговото място е Джехеннема! Колко лоша е тази участ!

163. При Аллах те са на степени. Аллах съзира онова, което вършат.

164. Аллах облагодетелства правоверните, когато измежду тях самите им проводи Пратеник, който им чете Неговите знамения и ги пречиства, и ги учи на Книгата и на мъдростта, въпреки че преди бяха в явна заблуда.

165. Нима, когато ви порази беда [при Ухуд], [а] вие поразихте с двойна [при Бедр], не рекохте: “Откъде е това?” Кажи: “То е от самите вас.” Наистина, Аллах за всяко нещо има сила.

166. Онова, което ви порази в деня, когато двете армии се срещнаха, е с позволението на Аллах и за да отличи Той правоверните,

167. и за да отличи лицемерите. На тях им бе казано:“Елате, сражавайте се по пътя на Аллах или се защитете!” Те казаха: “Ако знаехме как да се сражаваме, щяхме да ви последваме.” В онзи ден те бяха по-близо до неверието, отколкото до вярата, изричайки с уста онова, което не е в сърцата им. Аллах най-добре знае какво таят.

168. На онези, които казаха на своите братя, когато си седяха вкъщи: “Ако бяха ни послушали, нямаше да ги убият.”, кажи: “Тогава отблъснете смъртта от себе си, ако говорите истината!”

169. И не смятай за мъртви убитите по пътя на Аллах! Не, живи са! При своя Повелител те се препитават,

170. ликуващи за онова, което Аллах им е дарил от Своята благодат, и се радват за това, че техните последователи, които още не са се присъединили към тях, няма да познаят страха и не ще скърбят.

171. Радват се на обилие и благодат от Аллах. Не погубва Аллах наградата на правоверните.

172. Онези, които откликнаха на Аллах и на Пратеника, след като бяха ранени. За онези от тях, които благодетелстваха и се бояха, има огромна награда.

173. За онези, на които хората казаха: “Враговете се насъбраха против вас, страхувайте се от тях!” Това само усили вярата им, и те казаха: “Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!”

174. И се завърнаха с обилие и благодат от Аллах. Зло не ги докосна и следваха благоволението на Аллах. Наистина, Аллах е Владетел на велика благодат.

175. Именно, шейтан ви плаши със своите приближени. Но не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен, ако сте правоверни!

176. И да не те наскърбяват онези, които се надпреварват в неверието! Те с нищо не ще навредят на Аллах. Аллах иска да не им отреди дял в отвъдния живот. За тях е приготвено мъчително наказание.

177. Онези, които купиха неверието вместо вярата, с нищо не ще навредят на Аллах. За тях е приготвено мъчително наказание.

178. Неверниците да не смятат, че предоставената от Нас отсрочка, е добро за душите им. Даваме отсрочка само, за да увеличат греха си. За тях е приготвено унизително наказание.

179. Аллах не ще остави правоверните в положението, в което сте, докато не отдели лошия от добрия. Аллах не ще ви разкрие съкровеното знание, но Аллах избира от Своите пратеници, когото пожелае. Вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници! И ако повярвате и се боите, за вас има огромна награда.

180. И да не смятат скъперниците, че благодатта, която Аллах им е дал, е добро за тях! Не, тя е зло за тях. В Деня Къямет ще им бъде надянато на врата онова, за което се скъпяха. На Аллах принадлежи наследството на небесата и на земята. Сведущ е Аллах за онова, което вършите.

181. Аллах чу думите на онези, които казаха: “Аллах е беден, а ние сме богати.” Ще запишем какво казаха и как избиваха пророците без право. И ще кажем: “Вкусете мъчителното горене!”

182. То е заради онова, което сторихте преди със своите ръце. Аллах не е угнетител на рабите Си.

183. На онези, които казаха: “Аллах ни заръча да не вярваме на пратеник, додето не ни донесе жертва, която огънят да погълне.” Кажи: “Пратеници преди мен вече ви донесоха ясните знаци и онова, което казахте. Защо тогава ги убихте, ако говорите истината?”

184. И ако теб [о, Мухаммед] взеха за лъжец, то и преди теб бяха взимани за лъжци пратеници, донесли ясните знаци и Книгите, и сияйната Книга.

185. Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня Къямет. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Дженнета, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.

186. Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви, и ще чуете много обиди от дарените с Книгата преди вас и от многобожниците. Но ако сте търпеливи и се боите от Аллах, ще проявите решителност в делата.

187. И когато Аллах взе обета от дарените с Книгата: “Да го разяснявате на хората и да не го скривате!”, Но те го захвърлиха зад гърба си и го продадоха на нищожна цена. Колко лошо е онова, което купуват!

188. Не смятай, че радващите се на онова, което са извършили и обичащите да ги хвалят за онова, което не са сторили, ще се спасят от наказанието! За тях е приготвено мъчително наказание.

189. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Аллах над всяко нещо има сила.

190. Наистина в сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните,

191. които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Повелителю наш! Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от наказанието в Огъня!

192. Повелителю наш! Ти си опозорил онзи, когото вкараш в Огъня. За угнетителите няма избавители.

193. Повелителю наш! Чухме вестител да зове към вярата: “Вярвайте в своя Повелител!” И ние повярвахме. Повелителю наш! Опрости греховете ни и отмахни от нас лошите ни постъпки, и ни прибери с праведниците!

194. Повелителю наш! Дари ни онова, което си ни обещал чрез Твоите пратеници, и не ни опозорявай в Деня Къямет! Ти никога не нарушаваш обещанието.”

195. А техният Повелител им отвърна: “Не ще погубя деяние на никого от вас, нито на мъж, нито на жена вие сте един от друг а онези, които участваха в преселението и бяха прогонени от домовете им, и бяха мъчени по Моя път, и се сражаваха, и ги убиваха, от тях ще отмахна лошите им постъпки и ще ги въведа в Градините, сред които реки текат награда от Аллах. При Аллах е прекрасната награда.

196. Да не те мами оживлението на неверниците по земята.

197. Всичко това е кратко удоволствие, после мястото им е Джехеннемът. Колко скверно място за отдих е той!

198. Ала за онези, които се боят от своя Повелител, са Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Това е­ прием от Аллах. А при Аллах е най-доброто за праведниците.

199. Някои от хората на Книгата вярват в Аллах и в низпосланото на вас, и в низпосланото на тях. Те са смирени пред Аллах, и не продават знаменията на Аллах на никаква цена. Те имат наградата си при своя Повелител. Аллах бързо прави равносметка.

200. О вие, които повярвахте! Бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!

1. О, хора! Бойте се от своя Повелител, Който ви сътвори от един човек и сътвори от него съпругата му, и от двамата намножи мъже и жени. И бойте се от Аллах, с Чието име се умолявате един друг, и не прекъсвайте родствените връзки! Наистина Аллах ви наблюдава.

2. И давайте на сираците имуществото им, и не подменяйте доброто с лошо, и не поглъщайте имуществото им заедно с вашето имущество! Това наистина е голямо прегрешение.

3. А ако ви е страх, че няма да сте справедливи към сираците, [ако се ожените за тях, ] встъпвайте в брак с онези от жените, които харесвате: за две и три, и четири. А ако ви е страх, че няма да сте еднакво справедливи към тях, то се задоволете­ с една или с тези, които са овладени от десницата ви. Това е най-малкото, за да не се отклоните.

4. И давайте на жените задължителната плата от сърце! А ако ви отстъпят нещо от него, яжте го със здраве и охота!

5. И не давайте на не съзнаващите своите имоти, които Аллах е сторил опора за вас, но ги хранете от тях и ги обличайте, и им говорете благи думи!

6. И изпитвайте сираците, докато стигнат брачна възраст. Ако забележите у тях зрял разум, предайте им тяхното имущество. И не го изяждайте разточително и припряно, докато те не порастат. И който [настойник] е богат, нека се въздържа, а който е беден, нека яде с приличие [от наследството на сираците]. И когато им връщате имотите, сторете го в присъствието на свидетели. Достатъчно е това, че Аллах води сметка.

7. За мъжете има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките, и за жените има дял от онова, което са оставили родителите и най-близките малко или много ­предписан дял.

8. И когато на подялбата присъстват близки и сираци, и нуждаещи се, дайте им от него и им говорете благи думи!

9. И да се плашат те [от несправедливост], както биха се страхували, ако оставят след себе си невръстни потомци! И да се боят от Аллах, и да говорят уместни думи!

10. Които поглъщат имотите на сираците несправедливо, те поглъщат в стомасите си огън и ще горят в пламъци.

11. Повелява ви Аллах за вашите деца: за сина е дял, равен на дяла за две дъщери. А ако всички деца са женски и повече от две, за тях са две третини от оставеното. А ако е само една дъщеря, то за нея е половината. А за всеки от родителите, е една шеста от оставеното, ако има дете. А ако няма дете и го наследят родителите му, за майка му е третината. А ако има братя и сестри, за майка му е една шеста, след като бъдат изплатени завещаните от него пожертвования, или направените от него дългове. Вашите родители и вашите деца – не знаете, кой от тях ви е по-близък по изгода. Такова е предписанието от Аллах! Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

12. За вас е половината от онова, което са оставили съпругите ви, ако не са имали дете. А ако са имали дете, за вас е четвъртината от онова, което са оставили, след като бъдат изплатени завещаните от тях пожертвования или направените от тях дългове. А за съпругите е четвъртината от онова, което сте оставили, ако нямате дете. А ако имате дете, за тях е осмината от онова, което сте оставили, след като бъдат изплатени завещаните от вас пожертвования или направените от вас дългове. А ако мъж или жена, които са оставили наследство и нямат родители и деца, но имат брат или сестра, то за всеки един от тях се пада по една шестина. Но ако са повече, те имат равни права в третината след като бъдат изплатени всички завещани пожертвования или направените дългове, без да има ощетен. Това е заповед от Аллах! Аллах е Всезнаещ, Всеблаг.

13. Тези са границите на Аллаха, а който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, Той ще го въведе в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно. Това е великото спасение.

14. А който не се подчинява на Аллах и на Неговия Пратеник, и престъпва Неговите граници, Той ще го въведе в Огъня. Там ще пребивава вечно и ще има унизително наказание за него.

15. А срещу онези от жените ви, които извършат прелюбодеяние, вземете четирима измежду вас за свидетели. А засвидетелстват ли, дръжте жените в домовете, докато смъртта ги прибере или Аллах не им стори друг път!

16. И ако двама от вас извършат такава постъпка, то подложете ги на наказание! А ако се разкаят и поправят, оставете ги! Аллах е Приемащ покаянието, Милосърден.

17. Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

18. И е безполезно покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” Същото се отнася и за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили мъчително наказание.

19. О вие, които повярвахте! Не ви се позволява да взимате в наследство жените против волята им. И не ги потискайте, за да отнемете част от онова, което сте им дали, освен ако извършат явно прелюбодеяние. И живейте с тях достойно, дори да са ви неприятни. А ако изпитвате неприязън към тях, то може и да се окаже така, че да изпитвате неприязън към нещо, в което Аллах да е вложил много добро.

20. А ако пожелаете на мястото на една съпруга да вземете друга и сте дали голямо богатство на една от тях, не взимайте нищо от него! Нима ще го вземете с измама и явен грях?

21. И как ще го вземете, след като се отдадохте един на друг, и те получиха от вас твърд обет?

22. И не встъпвайте в брак с жените, за които са се женили бащите ви, освен което е било [преди Исляма]. Това е непристойност, гнусота и злочест път.

23. Под възбрана са за вас майките ви, дъщерите ви, сестрите ви, сестрите на бащите ви, сестрите на майките ви, дъщерите на брата и дъщерите на сестрата, и жените, които са ви кърмили, и сестрите ви по кърмене, и майките на жените ви, и заварените под ваша опека дъщери на жените ви, при които сте влезли [в съпружество], а ако не сте влезли не е прегрешение за вас; и съпругите на синовете ви, които са ваша плът; и да съберете две сестри, освен което е било. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

24. [Под възбрана са за вас] и омъжените жени, освен [пленничките] които десниците ви владеят. Това е предписанието на Аллах за вас. И отвъд него ви е позволено да търсите съпруги с вашите имоти целомъдрено, а не с разврат. А на съпругите, от които сте се възползвали, дайте в дар задължителната плата. И няма прегрешение за вас в онова, за което се споразумеете след платата. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

25. Този от вас, който не може да се разпростре да встъпи в брак със свободни вярващи жени, тогава с някои от вашите вярващи момичета, които десниците ви владеят. Аллах най-добре знае вашата вяра. Вие сте произлезли един от друг. Встъпвайте в брак с тях с позволението на техните семейства и им дайте задължителната плата с добро, ако са целомъдрени, а не развратници, нито такива, които си имат приятели. Ако извършат прелюбодеяние, след като се омъжат, за тях е половината от наказанието, което е за свободните жени. Това е [позволено]за онзи от вас, който се страхува от грях. А да търпите е най-доброто за вас. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

26. Аллах иска да ви разясни и да ви насочи по пътищата на онези, които бяха преди вас, и да приеме покаянието ви. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

27. Аллах иска да приеме покаянието ви, а онези, които следват страстите, искат съвсем да ви отклонят.

28. Аллах иска да ви облекчи, тъй като човека бе сътворен слаб.

29. О вие, които повярвахте! Не изяждайте своето имущество с измама помежду си, освен ако е търговия по ваше взаимно съгласие. И не убивайте сами себе си! Към вас Аллах е Милосърден.

30. А който върши това с престъпване и несправедливост, ще го хвърлим в Огъня. Това е лесно за Аллах.

31. Ако избягвате големите грехове, които са ви забранени, ще отмахнем от вас лошите ви постъпки и ще ви въведем в достойна обител.

32. И не възжелавайте онова, с което Аллах предпочете едни от вас пред други! За мъжете има дял от онова, което са заслужили, и за жените има дял от онова, което са заслужили. И молете Аллах за Неговата благодат! Аллах всяко нещо знае.

33. На всеки човек сторихме наследници за онова, което са оставили двамата родители и най-близките. Давайте на онези, с които се обвързахте чрез вашите клетви, техния дял! Аллах на всяко нещо е свидетел.

34. Мъжете се явяват защитници и попечители на жените, защото Аллах е дал преимущество на едни пред други и защото мъжете изразходват от своето имущество. Целомъдрените жени са послушни и пазят [в отсъствие на своите мъже]това, което Аллах е повелил да пазят. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, [после] се отдръпнете от тях в постелите, и [ако трябва] ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е Всевишен, Превелик.

35. А ако ви е страх от раздор между двамата, пратете съдник от неговото семейство и съдник от нейното семейство. Ако искат сдобряване, Аллах ще ги помири. Аллах е Всезнаещ, Сведущ.

36. И служете единствено на Аллах, и нищо не съдружавайте с Него! И правете­ добрина на родителите, роднините, и сираците, и нуждаещите се, и към близкия съсед, и към далечния съсед, и към другаря редом, и към пътника, и към владените от вашата десница! Наистина, Аллах не обича горделивия, самохвалеца,

37. които се скъпят и повеляват скъперничество на хората, и скриват онова, което Аллах им е дал от Своята благодат, приготвихме Ние за неверниците унизително наказание,

38. и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден. И ако шейтана се явява приятел, то колко лош приятел е той!

39. И каква загуба те биха имали, ако повярваха в Аллах и в Сетния ден, и раздаваха от онова, което Аллах им е дал за препитание? Аллах добре ги знае.

40. Аллах не угнетява дори с тежестта на прашинка. А щом е добрина, Той я удвоява и дарява от Себе си огромна награда.

41. И как ще бъдат, щом доведем от всяка общност свидетел, и теб доведем [о, Мухаммед] да свидетелстваш за тях?

42. В този Ден онези, които не повярваха и не се подчиниха на Пратеника, ще поискат да се изравнят със земята. И не ще потулят от Аллах и една случка.

43. О вие, които повярвахте! Не пристъпвайте към молитвата намаз, когато сте пияни, додето вече знаете какво говорите; нито омърсени освен ако сте пътници, докато не се окъпете! И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте лицата и ръцете си. Наистина, Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.

44. Не видя ли ти, че дарените с дял от Книгата купуват заблудата и искат да се заблудите по пътя?

45. Аллах най-добре знае враговете ви. Достатъчен е Аллах за покровител и достатъчен е Аллах за избавител!

46. Някои от юдеите променят местата на думите и казват: “Чухме и не се подчинихме!” и “Чуй, нечуваното!”, и: “Погрижи се за нас!”, като кривят език и хулят религията. А ако кажеха: “Чухме и се покорихме!” и “Чуй ни”, и “Наглеждай ни!”, щеше да е по-добре за тях и по-вярно. Но Аллах ги прокле за тяхното неверие и не вярват освен малцина.

47. О, вие дарени с Книгата! Повярвайте в онова, което низпослахме, за да потвърдим наличното у вас, преди да изтрием лица и образа в тил да обърнем, или да ги прокълнем, както проклехме хората, които нарушиха съботата. Повелята на Аллах непременно се изпълнява!

48. Наистина, Аллах не прощава, когато към Него се приобщават съдружници, но освен това прощава всички останали грехове, на когото пожелае. А който приобщава към Аллах съдружници, той измисля огромен грях.

49. Не видя ли ти онези, които изкарват себе си за най-чистите? О, не! Аллах пречиства, когото пожелае и не ще бъдат угнетени дори колкото с влакънце от фурма.

50. Виж, как измислят лъжа за Аллах! Това е достатъчно за явен грях!

51. Не видя ли ти дарените с дял от Книгата? Вярват в джибт [магията] и тагут [тиранът], и казват на неверниците: “Тези са по-напътени от онези, които повярваха.”

52. Тези са, които Аллах е проклел. А за онзи, когото Аллах прокълне, ти не ще намериш помощник.

53. Нима притежават дял от властта? Тогава те не ще дадат на хората дори и толкова колкото вдлъбнатинката от костилка на фурма.

54. Или завиждат на хората за онова, което Аллах им дари от Своята благодат? Ние дарихме вече рода на Ибрахим с Книгата и с мъдростта, и им дарихме огромна власт.

55. Някои от тях повярваха в него, а други се отвърнаха. Достатъчни са пламъците на Джехеннема!

56. Наистина онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

57. А онези, които вярват и вършат праведни дела, ще въведем в Градините, сред които реки текат и там ще пребивават вечно и завинаги. Ще имат там пречисти съпруги. И ще ги настаним под дебела сянка.

58. Наистина, Аллах ви повелява да връщате поверените за съхранение имущества на техните собственици и когато съдите между хората, да съдите със справедливост. Колко прекрасно е това, с което Аллах ви наставлява! Наистина, Аллах е Всечуващ, Всезрящ.

59. О вие, които повярвахте! Покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас! И спорите ли за нещо, отнесете го към Аллах и към Пратеника, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! Това е най-доброто и най-похвалното за изход!

60. Не видя ли ти онези, които твърдят, че са повярвали в низпосланото на теб и в низпосланото преди теб? Искат да се съдят при тагут [тиранът], а им бе повелено да не вярват в него. Шейтанът иска да ги въведе в дълбока заблуда.

61. И когато им се каже: “Елате при онова, което Аллах низпосла, и при Пратеника!”, виждаш лицемерите напълно да се отвръщат от теб.

62. А какво ще бъде, когато ги сполети беда заради онова, което ръцете им са сторили отнапред? После ще дойдат при теб, кълнейки се в Аллах: “Искахме само добротворство и умиротворение.”

63. Това са онези, за които Аллах знае какво имат в сърцата. Бъди въздържан с тях и ги поучавай, и им говори с красноречиви думи!

64. Всеки пратеник изпращахме само да му се покоряват с позволението на Аллах. И ако те, когато угнетяваха себе си, дойдеха при теб [о, Мухаммед] и помолеха Аллах за опрощение, и Пратеника помолеше за опрощението им, щяха да видят, че Аллах е Приемащ покаянието, Милосърден.

65. Но не кълна се в твоя Повелител! -­ те не ще повярват, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им, и не ще престанат да изпитват в душата си стеснение твоето решение и не ще се подчинят напълно.

66. И ако им предпишехме: “Убийте себе си!” или “Напуснете домовете си!”, - то не биха го сторили освен малцина от тях. А ако направеха това, за което са наставлявани, то щеше да е най-доброто за тях и най-силно да ги укрепи.

67. Тогава щяхме да им дарим от Нас огромна награда

68. и да ги насочим по правия път.

69. Които се покоряват на Аллах и на Пратеника, те са с онези, които Аллах е облагодетелствал: пророците, всеправдивите, жертващите се за вярата и благочестивите. Колко добри са те за другари!

70. Такава е благодатта от Аллах. Достатъчно Аллах знае.

71. О вие, които повярвахте! Бъдете предпазливи и настъпвайте на отреди или настъпвайте вкупом!

72. Сред вас все някой изостава и щом ви сполети беда, казва: “Аллах ме дари с благодат, защото не бях с тях.”

73. А щом ви достигне обилие от Аллах, той все казва, сякаш не е имало между вас приятелство: “Ех, и аз да бях с тях, та да се сдобия с огромен успех!”

74. И нека се сражават по пътя на Аллах онези, които продават земния живот за отвъдния. А на онзи, който се сражава по пътя на Аллах и бъде убит или надвие, Ние ще дадем огромна награда.

75. И защо да не се сражавате по пътя на Аллах и заради слабите от мъжете, жените и децата, които казват: “Повелителю наш! Изведи ни от това селище, обитателите на което са потисници! И ни дари с покровител от Теб и ни дари с помощник от Теб!”

76. Онези, които са повярвали, се сражават по пътя на Аллах, а неверниците се сражават по пътя на идолите тагут. Сражавайте се с приятелите на шейтана! Наистина, слабо е коварството на шейтана!

77. Не видя ли ти онези, на които бе казано: “Възпирайте ръцете си [от сражение] и извършвайте молитвата намаз, и давайте милостинята зекят!” А когато им бе предписано сражение, някои от тях се уплашиха от хората така, както трябва да се боят от Аллах, и дори повече. И казаха: “Повелителю наш! Защо ни предписа сражение? Защо не ни отсрочи за кратко време?” Кажи: “Насладата на земния живот е мимолетна, а отвъдният е най-доброто за онези, които се боят от Аллах. И не ще бъдете угнетени дори с влакънце от фурма.”

78. Където и да сте, смъртта ще ви догони, дори да сте във въздигнати кули. И ако ги достигне добрина, казват: “Това е от Аллах.”, а ако ги сполети злина, казват: “Това е от теб [о, Мухаммед]!” Кажи: “Всичко е от Аллах.” Какво им е на тези хора, та почти не проумяват дума?

79. Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.

80. Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах. А отметнат ли се, Ние не те изпратихме за техен пазител!

81. И казват: “Покоряваме се!” А когато се отделят от теб, група от тях крои нощем противното на онова, което ти говори. Но Аллах записва какво кроят нощем. Отвърни се от тях и на Аллах се уповавай! Достатъчен е Аллах за довереник.

82. Нима не размишляват над Корана? И ако бе от друг, а не от Аллах, щяха да открият в него много противоречия.

83. И щом дойде при тях известие за спокойствие или за страх, разгласяват го. А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте да последвате шейтана, освен малцина.

84. И сражавай се по пътя на Аллах! Отговорен си единствено за себе си. И подбуждай правоверните! Може би Аллах ще възпре мощта на неверниците! Аллах е най-силен по мощ и най-силен по наказание.

85. Който се застъпва за добро дело, ще има дял от него, а който се застъпва за лошо дело, ще има бреме от него. Аллах за всяко нещо въздава.

86. И щом ви приветстват с поздрав, поздравете с по-хубав от него или отвърнете със същия! Аллах за всяко нещо държи сметка.

87. Аллах! ­Няма друг бог освен Него! Той непременно ще ви събере в Деня Къямет, в който няма съмнение. А кой е по-правдив в словото си от Аллах?

88. Какво ви е, та се разделихте на две групи спрямо лицемерите? Низвергна ги Аллах заради онова, което са придобили. Нима искате да напътите онзи, когото Аллах е оставил в заблуда? А за онзи, когото Аллах остави в заблуда, ти не ще намериш път за него.

89. Те искат и вие да станете неверници, подобно на тях, за да бъдете равни. И не взимайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте ги и убивайте, където ги заварите! И не взимайте от тях нито ближен, нито помощник.

90. Освен добралите се до народ, с който имате договор; или дошлите при вас със свити сърца, че са се сражавали срещу вас, или че ще се сражават срещу своя народ. И ако Аллах бе пожелал, щеше да ги овласти над вас и да се сражават срещу вас. А отдръпнат ли се, без да се сражават, и ви предложат мир, Аллах не ще ви отвори път против тях.

91. Ще откриете и други, които искат и с вас да са в безопасност, и със своя народ ­в безопасност. Всякога, щом ги караха да прибягват към враждебни действия, те стремглаво се спускаха към тях. И ако не се отдръпнат и не ви предложат мир, и не удържат ръцете си, хващайте ги и убивайте, където ги заварите! Дадохме ви явен довод срещу тези.

92. И не трябва правоверен да убива правоверен, освен по погрешка. А онзи, който убие правоверен по погрешка да освободи вярващ роб и да връчи откуп на семейството на убития, освен ако простят. А ако [убитият] е правоверен от враждебен вам народ да се освободи вярващ роб. А ако е от народ с договор между вас да се връчи откуп на семейството му и да се освободи вярващ роб. А онзи, който няма възможност, то да говее два поредни месеца за покаяние пред Аллах. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

93. А за онзи, който умишлено убие правоверен, то неговото възмездие е Джехеннем, там ще пребивава вечно. Аллах му се гневи и го проклина, и за него е приготвил огромно наказание.

94. О вие, които повярвахте! Когато странствате по пътя на Аллах, изяснявайте си и не казвайте на онзи, който ви отправи поздрав: “Ти не си вярващ”, стремейки се към мимолетното на земния живот. При Аллах има обилни богатства. Такива бяхте преди, но Аллах ви облагодетелства. Изяснявайте си! Наистина, Сведущ е Аллах за вашите дела.

95. Не са равностойни онези от правоверните, които си седят вкъщи, без да им се навреди, и онези, които се борят по пътя на Аллах чрез своите имоти и души. Аллах отреди на борещите се чрез своите имоти и души да са с едно стъпало над седящите. На всеки Аллах обеща Най-прекрасното, но Аллах отличи борещите се пред седящите с огромна награда:

96. със степени от Него и с опрощение, и милост. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

97. Когато меляикетата приберат душите на угнетилите себе си, ще им рекат: “В какво положение бяхте?” Те ще рекат: “Бяхме слаби и притеснени на земята.” Ще рекат: “Не беше ли просторна земята на Аллах, та да се преселите някъде из нея?” На тези мястото им е Джехеннемът и колко лоша участ е той!

98. Това не се отнася за слабите от мъжете, жените и децата, които са немощни и не намират правилния път.

99. Тези, Аллах може и да извини. Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.

100. А който се пресели по пътя на Аллах, ще открие на земята много приют и обилие. А който напусне дома си, преселвайки се заради Аллах и Неговия Пратеник, и после го настигне смъртта, при Аллах му е отредена наградата. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

101. А когато странствате по земята, не е прегрешение за вас да съкращавате молитвата намаз, ако се страхувате, че ще ви навредят онези, които не са повярвали. Наистина, неверниците са ваш явен враг.

102. И когато си сред правоверните и им водиш молитвата намаз, нека с теб стои група и да вземат своите оръжия. И щом са на седжде, нека част от тях да застанат зад вас. После нека дойде друга група, която още не се е молила, и да извърши молитвата намаз с теб, и да бъде предпазлива, и да вземе оръжията си. Онези, които не повярваха, желаят да нехаете за своите оръжия и вещи, та да се нахвърлят срещу вас отведнъж. И не е прегрешение за вас, ако дъжд ви напакости или сте болни, да положите оръжията си, но бъдете предпазливи. Наистина, Аллах е приготвил за неверниците унизително наказание.

103. И когато завършите молитвата намаз, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок! А когато сте вън от опасност, изпълнявайте молитвата намаз в цялост! Наистина, за правоверните молитвата намаз е предписание в определено време.

104. И не показвайте слабост в преследването на врага! Ако ви боли и тях ги боли, както и вас е боляло, но вие се надявате на Аллах за онова, за което те не се надяват. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

105. Ние ти низпослахме Книгата с истината, за да отсъдиш между хората с онова, което Аллах ти показа. И не се препирай заради изменниците!

106. И моли прошка от Аллах! Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

107. И недей да спориш за онези, които изменят на себе си! Аллах не обича никой изменник и грешник.

108. Прикриват се от хората, но от Аллах не се прикриват. Той е с тях, когато нощем замислят думи, от които Той е недоволен. Аллах обхваща онова, което те правят.

109. Ето, вие спорехте заради тях в земния живот, но кой ще спори с Аллах заради тях в Деня Къямет? Или кой ще им бъде защитник?

110. Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

111. И който е извършил грях, той го придобива само в свой ущърб. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

112. И който извърши грешка или грях, сетне набеди за това невинен, той се е нагърбил с клевета и явен грях.

113. И ако не бе благодатта на Аллах, и Неговата милост към теб, група от тях щеше да те заблуди. Ала те единствено себе си заблуждават и с нищо не ще ти навредят. Аллах ти низпосла Книгата и мъдростта, и те научи на онова, което не си знаел. Огромна е благодатта на Аллах към теб!

114. Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с велика награда.

115. А който противоречи на Пратеника, след като му се изясни правия път, и следва друг, а не пътя на правоверните, него ще насочим, накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Джехеннема. Колко лоша участ е той!

116. наистина, Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава всички останали грехове на когото пожелае. А който съдружава с Аллах, той дълбоко се е заблудил.

117. Те не зоват Него, а само женски божества, и зоват само шейтана-непокорник.

118. Прокле го Аллах и той рече: “Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби.

119. И ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” Който приема не Аллах, а шейтана за покровител, той ще понесе явна загуба.

120. Обещава им и ги подбужда към копнежи. Ала шейтанът им обещава само измамност.

121. На тези мястото им е Джехеннемът и не ще намерят избавление от него.

122. А тези, които вярват и вършат праведни дела, ще ги въведем в Градините, сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги. Истинно е обещанието от Аллах. А кой е по-верен от Аллах в словата?

123. Това нито е във вашите копнежи, нито е в копнежите на хората на Книгата. Онзи, който върши зло, ще му се въздаде същото и не ще си намери освен Аллах нито покровител, нито избавител.

124. А който върши праведни дела, мъж или жена, и е правоверен, тези ще влязат в Дженнета и не ще бъдат угнетени дори колкото малкото улейче на костилката от фурма.

125. И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост и е последвал вярата на Ибрахим Правоверния? Аллах прие Ибрахим за Свой възлюбен.

126. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах обхваща всяко нещо.

127. И те питат да постановиш за жените. Кажи [о, Мухаммед]: “За тях ви постановява Аллах, а и това, което вам ви възвещава Книгата за осиротелите девойки, на които не давате, каквото им е предписано, желаейки да встъпите в брак с тях, и за невръстните сред децата, и да уреждате сираците със справедливост.” Каквото и добро да извършите, Аллах го знае.

128. И ако жена се страхува, че нейния съпруг ще се отнася грубо или се отдръпва от нея, не е прегрешение за тях помежду им да се помирят. Най-доброто решение е помирението. В хората е заложено скъперничеството, но ако благодетелствате и сте праведни, то несъмнено Аллах знае това, което вършите.

129. И не ще съумеете да сте справедливи към жените [си], дори да се стремите. И не се увличайте всецяло по една, та да оставите друга висяща. И ако се поправите и сте праведни, то Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

130. А ако двамата се разделят, то Аллах ще обогати всекиго от Своето изобилие. Аллах е Всеобхватен, Премъдър.

131. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. И повелихме на дарените с Книгата преди вас и на вас да се боите от Аллах. А ако не повярвате, то на Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е Богат, Всеславен.

132. На Аллах е всичко на небесата и всичко на земята. Достатъчен е Аллах за Покровител.

133. О, хора! Ако Той пожелае, ще ви заличи и други ще доведе. Аллах има сила за това.

134. Който е пожелал наградата на земния живот, то­ при Аллах е наградата и на земния живот, и на отвъдния. Аллах е Всечуващ, Всевиждащ.

135. О вие, които повярвахте! Бъдете твърди в справедливостта, свидетели в името на Аллах, дори и срещу вас самите или срещу родителите и най-близките! Дали е богат или беден, Аллах ще го защити по най-достоен начин! И не следвайте страстта, за да не се отклоните от справедливостта! И ако изопачите или се откажете [от свидетелстване] то Аллах знае това, което вършите.

136. О вие, които повярвахте! Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Книгата, която е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите меляикета, и в Неговите Книги, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил.

137. Наистина, Аллах не ще прости нито ще посочи път на онези, които повярваха, после станаха неверници, после повярваха, после пак станаха неверници, после неверието им се усили.

138. Извести лицемерите, че за тях има болезнено наказание,

139. за онези, които взимат неверниците за ближни вместо правоверните. Нима у тях търсят мощта? Наистина, цялата мощ е на Аллах.

140. Той вече ви низпосла в Книгата: “Щом чуете да бъдат отричани знаменията на Аллах и да бъдат подигравани, не сядайте с неверниците, докато не встъпят в друг разговор. Иначе ще сте като тях.” Аллах ще събере в Джехеннема всички лицемери и неверници,

141. които ви дебнат и ако имахте победа от Аллах, казваха: “Не бяхме ли заедно с вас?” А ако неверниците имаха дял, те казваха: “Не ви ли завладяхме и ви защитихме от вярващите?” Аллах ще отсъди между вас в Деня Къямет. Аллах никога няма да позволи на неверниците да надделеят над правоверните.

142. Наистина, лицемерите се опитват да измамят Аллах, но Той мами тях. Изправят ли се за молитвата намаз, стоят неохотно! Те показват себе си пред хората, и малко споменават Аллах.

143. Те са непостоянни ту към тези, ту към онези. А когото Аллах оставя в заблуда, ти не ще намериш път за него.

144. О вие, които повярвахте! Не взимайте неверници за ближни вместо правоверните! Нима искате да дадете на Аллах явен довод срещу вас?

145. Наистина, лицемерите ще се окажат в най-ниското дъно на Огъня, и не ще намериш за тях избавител,

146. освен които се разкаят и поправят, и се придържат здраво към Аллах, и са искрени в своята религия пред Аллах. Тези ще се окажат заедно с правоверните. И Аллах ще дари правоверните с велика награда.

147. За какво Аллах да ви наказва, ако сте признателни и повярвате? Аллах е Признателен, Всезнаещ.

148. Аллах не обича да се прогласява за злото освен от угнетения. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

149. Ако показвате добро или го прикривате, или извинявате зло Аллах е Извиняващ, Всесилен.

150. Наистина, които не вярват в Аллах и в Неговите пратеници, и искат да отделят Аллах от Неговите пратеници, и казват: “Вярваме в едни и не вярваме в други”, и искат да поемат среден път,

151. те са истинските неверници. И приготвихме за неверниците унизително наказание.

152. На тези, които повярваха в Аллах и в Неговите пратеници, и не отделяха никого измежду тях, Той ще им даде наградите. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

153. Хората на Книгата искат да им свалиш Писание от небето. И от Муса искаха дори повече от това. И казаха: “Покажи ни Аллах наяве!” И ги порази мълнията заради тяхната несправедливост. Сетне изваяха телеца, след като ясните знаци дойдоха при тях, и Ние ги извинихме за това, и дадохме на Муса очевидно доказателство.

154. И въздигнахме отгоре им Планината съгласно завета с тях, и им рекохме: “Влезте през вратата, кланяйки се доземи!” И им рекохме: “Не престъпвайте в Съботата!” И сключихме с тях суров завет.

155. Защото нарушиха своя завет и не повярваха в знаменията на Аллах, и убиваха пророците без право, и изричаха: “Сърцата ни са в броня.” да, Аллах запечата техните сърца поради тяхното неверие и не вярват освен малцина.

156. И защото не повярваха и изричаха срещу Мерйем огромна клевета,

157. и изричаха: “Наистина, ние убихме Месията Иса, сина на Мерйем, пратеника на Аллах.” Но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. И които бяха в разногласие за това, се съмняваха за него. Нямат знание за това, освен да следват предположението. Със сигурност не го убиха те.

158. Да, възнесе го Аллах при Себе си. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

159. Сред хората на Книгата няма такъв, който да не повярва в него преди неговата смърт, а в Деня Къямет той ще е свидетел против тях.

160. И поради гнета на юдеите им възбранихме разрешени за тях блага, и защото възпираха много от пътя на Аллах,

161. и защото взимаха лихвата, която им бе забранена, и изяждаха имотите на хората с измама. И за неверниците сред тях приготвихме мъчително наказание.

162. А тези от тях, които притежават основателни знания и вярват в низпосланото на теб и в низпосланото допреди теб, и извършват молитвата намаз, и даващите милостинята зекят, и вярват в Аллах и в Сетния ден, Ние ще въздадем огромна награда.

163. Наистина, Ние ти внушихме откровение, както дадохме на Нух и на пророците след него, и дадохме откровение на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете, и Иса, и Еюб, и Юнус, и Харун, и Сюлейман, и на Дауд дарихме Зебур;

164. пратеници, за които вече ти разказахме преди, и пратеници, за които не сме ти разказали, и Аллах говори пряко на Муса,

165. пратеници носители на блага вест и предупредители, за да нямат хората довод пред Аллах подир пратениците. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

166. Аллах свидетелства, че онова, което низпосла на теб, го низпосла със Своето знание, и меляикетата свидетелстват. И достатъчен е Аллах за свидетел!

167. Наистина, тези, които не вярват и възпират от пътя на Аллах, те дълбоко се заблуждават.

168. Наистина, тези, които не вярват и угнетяват, Аллах не ще им прости и не ще им посочи път,

169. освен пътя към Джехеннема, там ще пребивават вечно и завинаги. Това за Аллах е лесно.

170. О, хора! Пратеника дойде при вас с истината от вашия Повелител. Повярвайте, това е най-доброто за вас. А ако не повярвате, то­ на Аллах принадлежи всичко на небесата и на земята. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

171. О, хора на Книгата! Не прекалявайте в своята религия и говорете за Аллах само истината! Месията Иса, синът на Мерйем, е само пратеник на Аллах и Негово Слово, което Той извести на Мерйем, и дух от Него. И вярвайте в Аллах и в Неговите пратеници, и не казвайте: “Троица!” Престанете! Това е най-доброто за вас. Аллах е единственият Бог. Пречист е Той, за да има рожба! На Него принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. И достатъчен е Аллах за довереник.

172. Месията не ще презре да бъде раб на Аллах, нито приближените меляикета. А който презре да Му служи и се възгордее, Той всички ще събере при Себе Си.

173. На тези, които вярват и вършат праведни дела Той ще изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята благодат. А които презират и се възгордяват Той ще ги накаже с мъчително наказание. И освен Аллах, за себе си не ще намерят нито покровител, нито избавител.

174. О, хора! При вас се яви доказателство от вашия Повелител и ви низпослахме явна светлина.

175. Тези, които вярват в Аллах и крепко се привържат към Него, Той ще ги въведе в Своята милост и щедрост, и ще ги насочи към Себе Си по правия път.

176. И те молят да постановиш. Кажи: “Аллах ви постановява за умрелите без деца и бащи. Почине ли мъж и не е имал дете, а е имал сестра, нейно е половината от онова, което е оставил, а и той я наследява, ако не е имала дете. А щом са две, за тях са две третини от онова, което е оставил. А щом са повече братя и сестри, за мъжкото е дял, колкото за две женски.” Аллах ви обяснява, за да не се заблудите. Аллах знае всяко нещо!

1. О вие, които повярвахте! Изпълнявайте своите договори [и задължения]! Разрешено ви е всяко животно от добитъка освен онова, за което ви бъде обявено. На вас ви е забранено да ловувате, когато сте в ихрам [на поклонение хадж или умра]. Наистина, Аллах отсъжда, каквото поиска.

2. О вие, които повярвахте! Не нарушавайте светостта на обредните знамения на Аллах, нито Свещения месец. Не смятайте за позволено посягането върху жертвените животни, нито върху украсените с венците, нито върху хората, които са устремени към Свещения дом в търсене на обилие и благоволение от техния Повелител. А когато се освободите от ихрама, то може да ловувате. И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите! И си помагайте един другиму в праведността и благочестивостта, и не си помагайте в греха и враждебността! И бойте се от Аллах! Аллах е суров в наказанието.

3. За вас са забранени мършата, кръвта, свинското месо и закланото за друг, а не за Аллах, и удушеното, пребитото до смърт, погиналото при падане, намушканото, и от което звяр е ял, освен което сте заклали още живо според предписанието, и принесеното в жертва на каменните идоли, а така също и гадаенето със стрелите. Всичко това е грехопадение. Днес онези, които не повярваха, се отчаяха пред вашата религия. Не се плашете от тях, а се плашете от Мен! Днес Аз изградих за вас вашата религия и изпълних Своята милост към вас, и одобрих Исляма за ваша религия. А за онзи, който е принуден от глад, без да е склонен към грях Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

4. Питат те какво им е разрешено. Кажи: “Разрешени са ви благата и онова, за което обучихте хищниците чрез дресировка, обучавайки ги на това, на което Аллах ви научи. Яжте от това, което хващат за вас и споменавайте над него името на Аллах! И бойте се от Аллах! Аллах бързо прави равносметка.

5. Днес ви бяха разрешени благата. Храната на дарените с Книгата също е разрешена за вас, и вашата храна е разрешена за тях, както и целомъдрените жени от повярвалите, и целомъдрените жени от дарените с Книгата преди вас са ви разрешени, ако им дадете техните отплати[брачен дар], желаейки да запазите целомъдрие, без да развратничите и без да ги вземате като приятелки. А който се отрече от вярата, делото му се проваля и в отвъдния живот е сред губещите.”

6. О вие, които повярвахте! Когато станете за молитвата намаз, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обтрийте главата, и измийте нозете си до глезените. И ако сте [ в състояние на ]полово осквернение, почистете се. И ако сте болни или на път, или някой от вас е дошъл от нужника, или сте обладавали жени, а не сте намерили вода, тогава потърсете чиста земя и натрийте с нея лицата и ръцете си. Аллах не иска да ви притесни, а иска да ви пречисти и да изпълни Своята благодат към вас. Дано сте признателни!

7. И споменавайте милостта на Аллах към вас, и договора с Него, който Той сключи с вас, когато рекохте: “Чухме и се покорихме.” И се бойте от Аллах! Аллах знае съкровеното в сърцата.

8. О вие, които повярвахте! Бъдете твърди заради Аллах, и свидетелствайте безпристрастно! И нека ненавистта към някои хора не ви подтикне към несправедливост! Бъдете справедливи, то е най-близо до праведността! И се бойте от Аллах! Аллах знае онова, което вършите.

9. Аллах обеща на онези, които повярват и вършат праведни дела, опрощение за тях и велика награда.

10. А тези, които не повярват и взимат за лъжа Нашите знамения, ще се окажат обитателите на Джехеннема.

11. О вие, които повярвахте! Споменавайте милостта на Аллах към вас, когато някои хора се готвеха да посегнат с ръце на вас, а Той възпря ръцете им! И се бойте от Аллах! На Аллах да се уповават правоверните!

12. Аллах прие завета от синовете на Исраил. Ние проводихме от тях дванадесет старейшини. И рече Аллах: “Аз съм с вас. Щом извършвате молитвата намаз, давате милостинята зекят, вярвате в Моите пратеници, подкрепяте ги и заемате на Аллах добър заем, Аз ще отмахна от вас лошите ви постъпки и ще ви въведа в Градините, сред които реки текат. А който от вас след това стане неверник, той се е отклонил от правия път.”

13. И защото нарушиха своя завет, Ние ги проклехме и сторихме сърцата им да закоравеят. Те преиначават словата, размествайки ги, и забравиха част от онова, което им бе напомнено. И не преставаш да откриваш тяхна измяна освен у малцина от тях. Но ги извини и прости! Аллах обича благодетелните.

14. Също така приехме завет от онези, които казваха: “Ние сме християни”. Но и те забравиха част от онова, което им бе напомнено. И възбудихме помежду им вражда и ненавист до Деня Къямет. Тогава Аллах ще ги извести какво са направили.

15. О, хора на Книгата! Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Книгата, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание.

16. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път.

17. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мерйем.” Кажи: “А кой ще попречи с нещо на Аллах, ако поиска да погуби Месията, сина на Мерйем, и майка му, и всички по земята?” На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Той сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.

18. И казаха юдеите и християните: “Ние сме синовете на Аллах и Неговите любимци.” Кажи: “А защо Той ви наказва заради вашите грехове? О не! Вие сте само човеци от онези, които е сътворил. Прощава Той комуто пожелае и наказва Той, когото пожелае. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко между тях. Към Него е завръщането.”

19. О, хора на Книгата! Нашият Пратеник дойде при вас, като ви даде разяснения подир прекъсване след пратениците, за да не кажете: “При нас не дойде благовестител, нито предупредител.” Вече дойде при вас благовестител и предупредител. Аллах за всяко нещо има сила.

20. И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой! Помнете милостта, която Аллах ви оказа, когато стори от вас пророци и ви стори владетели, и ви даде, каквото не е дал на никой от народите!

21. О, народе мой! Влезте в Свещената земя, която Аллах ви отреди, и не отстъпвайте назад, за да не се превърнете в губещи!” ­

22. Те казаха: “О, Муса! На нея има народ от исполини и не ще влезем, докато не излязат оттам. А излязат ли от нея, ще влезем.”

23. Двама мъже от богобоязливите, които Аллах бе дарил с милост, казаха: “Влезте при тях през вратата! И влезете ли през нея, вие сте победители! Единствено на Аллах се уповавайте, ако сте правоверни!”

24. Те казаха: “О, Муса! Никога не ще влезем в нея, докато те са още там. Вървете ти и твоят Повелител, и се сражавайте! А ние ще седим ето тук.”

25. Той рече: “Повелителю! Аз имам власт само над себе си и над брат си. Отдели ни от хората-нечестивци!”

26. Аллах рече: “Тогава тя ще им бъде под възбрана за четиридесет години. Те ще скитат по земята. И не скърби за хората-нечестивци!

27. И им прочети вестта за двамата синове на Адам правдиво, как принесоха жертва и на единия бе приета, ала на другия не бе приета. Той каза: “Непременно ще те убия!” [А първият] каза: “Наистина, Аллах приема само от богобоязливите.

28. Протегнеш ли към мен ръка, да ме убиеш, аз не ще протегна своята ръка към теб, да те убия. Наистина, аз се боя от Аллах, Повелителя на световете.

29. Искам да понесеш и моя грях върху себе си както твоя грях, и да се окажеш сред обитателите на Огъня. Такова е възмездието за угнетителите.”

30. И го подтикна душата му да убие своя брат, и го уби, и стана един от губещите.

31. И Аллах проводи гарван, който ровеше земята, за да му покаже как да скрие трупа на брат си. Каза: “О, горко ми, нима не мога да съм като този гарван, та да скрия трупа на брат си?” И стана един от съжаляващите.

32. Заради това Ние предписахме на синовете на Исраил, че който убие човек не за човек или заради покварата му по земята, той сякаш е убил всички хора. А който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора. Дойдоха при тях Нашите пратеници с ясните знаци, но мнозина от тях след това престъпваха позволеното на земята.

33. Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник, и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята [им]. Това за тях е позор на този свят, а в отвъдния за тях е приготвено огромно наказание.

34. Изключение правят онези, които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е Опрощаващ, Милосърден!

35. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и търсете приближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!

36. Наистина, ако неверниците имаха всичко на земята, и още толкова отгоре, за да се откупят с него от мъчението в Деня Къямет, то това­ не ще им се приеме. За тях е приготвено мъчително наказание.

37. Ще искат да излязат от Огъня, ала не ще излязат оттам. За тях е приготвено постоянно наказание.

38. А на крадеца, мъж или жена, отсичайте ръцете като наказание за онова, което са присвоили възмездие от Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

39. А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е Всеопрощаващ, Милосърден.

40. Нима не знаеш, че на Аллах принадлежи владението на небесата и на земята? Той наказва, когото пожелае и прощава Той комуто пожелае. Аллах над всяко нещо има сила.

41. О, Пратенико! Нека не те наскърбяват онези, които се стремят да изповядат неверието и чиито усти изричаха: “Повярвахме!”, - въпреки че сърцата им не вярваха. Сред изповядващите юдаизма има такива, които охотно слушаха лъжа, и все други хора слушаха, които не се явиха при теб. Те преиначават словата, размествайки ги. Казват: “Ако ви се даде това, вземете го, а ако не ви се даде, възпрете се!” За онзи, когото Аллах иска да подложи на изкушение, ти не си властен да го защитиш с нищо пред Аллах. Те са онези, чиито сърца Аллах не иска да пречисти. За тях в земния живот има позор и в отвъдния за тях са приготвени огромни мъчения.

42. Те охотно все лъжата слушат и все забраненото изяждат. И ако дойдат при теб, отсъди помежду им или се отдръпни от тях! И отдръпнеш ли се, те не ще ти навредят с нищо! А съдиш ли, отсъждай справедливо между тях! Наистина, Аллах обича справедливите.

43. И как ще ти отредят да съдиш, когато у тях е Теврата съдържаща закона на Аллах? Дори и след това те се отмятат, защото не са вярващи.

44. Ние низпослахме Теврата, в която се съдържа вярно ръководство и светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците според онова от Книгата на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал тези са неверниците.

45. И предписахме им в нея: душа за душа, око за око, нос за нос, ухо за ухо, зъб за зъб, и за раните, възмездие. А който прости като милостиня, то е изкупление за него. А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са угнетителите.

46. И изпратихме по следите им Иса, сина на Мерйем, да потвърди Теврата, която бе преди него, и му дарихме Инджил, в който има вярно ръководство и светлина, и е потвърждение на Теврата. Тя беше вярно ръководство и поучение за богобоязливите.

47. И нека хората на Инджил отсъждат според онова, което Аллах е низпослал в него! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал, тези са нечестивците.

48. И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Книгите преди него и да бъде техен свидетел. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им вместо истината, която си получил! За всеки от вас сторихме закон и път. И ако желаеше Аллах, щеше да ви стори една общност, но [така стори], за да ви изпита в онова, с което Той ви е дарил. И надпреварвайте се в добрините! Завръщането на всички вас е при Аллах и Той ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.

49. И отсъждай помежду им според онова, което Аллах е низпослал, и не следвай страстите им, и внимавай с тях, да не те отклонят в част от онова, което Аллах ти е низпослал! А отметнат ли се, знай, че Аллах иска да ги порази за някои от греховете им! Мнозина от хората са нечестивци.

50. Нима търсят съда от времената на невежеството? Кой отсъжда по-добре от Аллах според хора убедени?

51. О вие, които повярвахте! Не взимайте юдеите и християните за свои помощници ближни! Един на друг те си помагат. А който измежду вас ги смята за свои помощници и се сближи с тях, то той е от тях. Наистина, Аллах не води по правия път несправедливите хора.

52. И виждаш онези, в чиито сърца има болест, да се надпреварват към тях с думите:“Страхуваме се да не ни сполети беда.”Но Аллах може да донесе победата или Своя заповед, и да съжаляват за онова, което са спотаили в душите си.

53. Онези, които са повярвалите ще кажат: “Нима това са тези, които се клеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че наистина са с вас?” Пропаднаха делата им и те се оказаха губещи.

54. О вие, които повярвахте! Ако някой от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат. Те ще са­ смирени пред вярващите, непреклонни пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от упрек на хулител. Това е милостта на Аллах, която Той дарява комуто пожелае. Аллах е Всеобхватен, Всезнаещ.

55. Ваш покровител е само Аллах и Неговият Пратеник, и правоверните, които извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят и се покланят.

56. Който смята Аллах и Неговия Пратеник, и правоверните за свои покровители и помощници…. То привържениците на Аллах, непременно се окажат победители.

57. О вие, които повярвахте! Не взимайте за ближни онези от дарените с Книгата преди вас и от неверниците, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се от Аллах, ако сте правоверни!

58. И когато зовете към молитвата намаз, те го взимат на присмех и развлечение. Това е, защото са хора, които не проумяват.

59. Кажи: “О, хора на Книгата! Нима ни корите само за това (или изпитвате злоба само защото) че повярвахме в Аллах и в низпосланото на нас, и в низпосланото преди, въпреки че мнозинството ви са нечестивци?”

60. Кажи: “Да ви известя ли за тези, които ще получат още по-голямо възмездие при Аллах?” Това са тези, които Аллах прокле и им се разгневи, и направи от тях маймуни и свине, служещи на сатаната тагут. Те са най-злочестите по място и най-отклонените от правия път.

61. И когато дойдат при вас, казват: “Повярвахме.” Те обаче влизат с неверието и излизат с него. Аллах най-добре знае какво потулват.

62. И виждаш мнозина от тях да се надпреварват в греха, безчинството и поглъщането на забраненото. Наистина, колко лошо е това, което вършат!

63. Защо равините и правниците не ги възпират да изричат греховни думи и да поглъщат възбраненото? Наистина скверно е това, което вършат!

64. И казаха юдеите: “Ръката на Аллах е скована.” Нека техните ръце са сковани и те да бъдат прокълнати за онова, което са изрекли. Не, Неговите Ръце са разтворени ­и Той раздава, както пожелае. И у мнозина от тях низпосланото на теб от твоя Повелител увеличава тяхната несправедливост и неверие. И посяхме сред тях вражда и ненавист до Деня Къямет. Всякога, щом разпалят огън за война, Аллах го угасява. И се устремяват по земята за развала, а Аллах не обича сеещите развала.

65. И ако хората на Книгата повярваха и се побояха, щяхме да ги избавим от лошите им постъпки и да ги въведем в Градините на блаженството.

66. И ако спазваха Теврат и Инджил, и низпосланото им от техния Повелител, щяха да се препитават и от това над тях, и от това под нозете им. Сред тях има и една умерена общност (праведниците, повярвали на пророка Мухаммед), но лоши са делата на мнозина от тях.

67. О, Пратенико! Oповести какво ти бе низпослано от твоя Повелител! А не го ли сториш, ти не ще си оповестил Неговото послание! Аллах ще те защити от хората! Наистина, Аллах не напътва неверниците.

68. Кажи: “О, хора на Книгата! Вие няма да сте на правия път, докато не започнете да се ръководите от Теврат и Инджил, и низпосланото ви от вашия Повелител.” И низпосланото на теб от твоя Господ увеличава на мнозина от тях несправедливостта и неверие им. И не скърби за неверниците!

69. Наистина, вярващите, а така също и юдеите, и сабеите, и християните които [от тях] повярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела за тях не ще има страх и не ще скърбят.

70. Приехме завета от синовете на Исраил и им изпратихме пратеници. Всеки път, щом пратеник им донесеше онова, което душите им не желаеха, те отричаха едни, а други убиваха.

71. И смятаха, че не ще има изпитание, и ослепяха и оглушаха. После Аллах прие покаянието им, после мнозина от тях [пак] ослепяха и оглушаха. Аллах съзира онова, което вършат.

72. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е Месията, синът на Мерйем.” А Месията е казал: “О, синове на Исраил! Покланяйте се на Аллах моя Господ и вашия Господ! За онзи, който съдружава с Аллах, възбрани му Аллах Дженнета и неговото място е Огънят. Угнетителите нямат закрилници.”

73. Неверници са онези, които казват: “Аллах, това е третият от троицата.” А няма друг Бог освен единствения Бог. И ако не престанат да говорят това, болезнено мъчение ще сполети неверниците.

74. Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение? Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

75. Месията, синът на Мерйем, е само пратеник. Преди него отминаха пратеници, а майка му е всеправдива. И двамата приемаха храна. Виж как им разясняваме знаменията, после виж как лъжат!

76. Кажи: “Нима няма да се покланяте на Аллах, а на онова, което няма власт да ви стори вреда или полза? А Аллах е Всечуващия, Всезнаещия?”

77. Кажи: “О, хора на Книгата! Не прекалявайте в религията си, като надхвърляте истината, и не следвайте страстите на хората, които вече се заблудиха и заблудиха мнозина, и изгубиха правия път!”

78. Неверниците от синовете на Исраил бяха прокълнати с езика на Дауд и на Иса, сина на Мерйем. Това е, защото не се подчиняваха и престъпваха границите на позволеното.

79. Не се възпираха взаимно от порицаваните постъпки, които вършеха. Колко лошо е онова, което са сторили!

80. Виждаш мнозина от тях да се сближават с неверниците. Колко лошо е онова, което душите им направиха отнапред! Аллах им се разгневи. И в мъчението те ще пребивават вечно.

81. И ако бяха повярвали в Аллах и в Пророка, и в низпосланото на него, не биха ги взели за ближни, но мнозина от тях са нечестивци.

82. Ще откриеш, че хората, най-силни по вражда към вярващите, са юдеите и онези, които съдружават, и ще откриеш, че от тях най-близки по любов към вярващите са онези, които казват: “Ние сме християни.” Така е, защото сред тях има свещеници и монаси, и защото не се възгордяват.

83. А щом чуят низпосланото на Пратеника, ти виждаш очите им да преливат от сълзи заради онова, което са узнали от истината. Казват: “Повелителю наш, повярвахме! Впиши ни със свидетелите!

84. И защо да не повярваме в Аллах и в истината, дошла при нас? Ние копнеем да ни въведе нашият Повелител в Дженнета заедно с праведните хора.”

85. И ги възнагради Аллах за техните думи с Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. Това е въздаянието за благодетелните.

86. А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тези са обитателите на Джехеннема.

87. О вие, които повярвахте! Не възбранявайте благата, които Аллах ви е разрешил и не престъпвайте границите на позволеното! Наистина, Аллах не обича престъпващите.

88. И яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание ­ разрешено, приятно! И бойте се от Аллах, в Когото вярвате!

89. Аллах не ви придиря за празнословието във вашите клетви, а ви придиря, когато се обвързвате с клетвите. За изкупление на това е необходимо да бъдат нахранени десет нуждаещи се от препитанието по средата на онова, с което храните семействата си, или да бъдат облечени, или да се освободи един роб. А който няма възможност да стори това, е длъжен три дена да говее. Това е изкуплението за вашите клетви, ако сте се врекли. И спазвайте своите клетви! Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да сте признателни!

90. О вие, които повярвахте! Наистина, опияняващите напитки, хазартните игри, кумирите и гадаенето на стрели са мръсотия от делото на шейтана. Странете от нея, за да сполучите!

91. Наистина, шейтана цели да всее между вас вражда и ненавист чрез опияняващите напитки и хазартните игри, и да ви възпре от споменаването на Аллах, и от молитвата. Не ще ли престанете?

92. Покорявайте се на Аллах, и на Пратеника се покорявайте, и внимавайте! А отметнете ли се, знайте, че за Пратеника Ни е дълг само да предаде ясното послание!

93. За онези, които вярват и вършат праведни дела, няма прегрешение в онова, което са вкусили [преди възбраната], ако са се бояли и вярвали, и вършели праведни дела, ако после са се бояли и вярвали, ако после са се бояли и благодетелствали. Аллах обича благодетелните.

94. О вие, които повярвахте! Аллах наистина ви изпитва с улова, който достигат ръцете и копията ви, за да провери Аллах кой и в уединение се страхува от Него. А който след това престъпи границите на позволеното, за него има мъчителни страдания.

95. О вие, които повярвахте! Не ловувайте, когато сте облечени в ихрам! А за онзи от вас, който убие преднамерено, то възмездието е добиче, равностойно на убитото. Жертвеното животно го определят двама справедливи мъже от вас, и то трябва да стигне до Кааба. Или като изкупление за това следва да се нахранят нуждаещи се, или равно на това ­ да говее, за да вкуси тежестта на своето деяние. Аллах извинява за онова, което е било преди [Исляма]. А който повтори ­ Аллах ще му отмъсти. Аллах е Всемогъщ, Въздаващ възмездие.

96. Разрешен ви е уловът от морето и яденето дори на изхвърленото от него ­ за възползване от вас и от пътниците, но ви е възбранен ловът по сушата, докато сте още облечени в ихрам. И бойте се от Аллах, при Когото ще бъдете събрани!

97. Аллах стори Кааба, Свещения дом, и Свещените месеци, и жертвеното животно с венците да бъдат опора за хората. То е, за да разберете, че Аллах знае какво е на небесата и какво е на земята, и че Аллах всяко нещо знае.

98. Знайте, че Аллах е Суров в наказанието и че Аллах е Опрощаващ, Милосърден!

99. Дълг за Пратеника е само да предаде посланието. Аллах знае какво разкривате и какво потулвате.

100. Кажи: “Не са равностойни скверното и приятното, дори да ти е харесало изобилието от скверност. И бойте се от Аллах, о, разумни хора, за да сполучите!”

101. О вие, които повярвахте! Не питайте за неща, които, ако ви бъдат разкрити, ще ви навредят! Те ще ви бъдат разкрити, ако питате за тях, когато се низпослава Коранът. Аллах ви е опростил това, защото Аллах е Опрощаващ, Всеблаг.

102. Хора преди вас вече питаха за тях и поради тази причина станаха неверници.

103. Аллах не е давал основание да се узакони почитането на бахира, саиба, василя и хами (камила с цепнати уши, от пусната на воля, от близнеща камила, нито от пазен самец). Но тези, които са неверници, измислят лъжи за Аллах и повечето от тях не проумяват.

104. И когато им се каже: “Елате при това, което Аллах е низпослал, и при Пратеника!”, казват: “Стига ни това, което сме заварили от своите предци.” А ако техните предци не са знаели нищо и не са били напътени?

105. О вие, които повярвахте! Ваш дълг е да пазите душите си. Не ще ви навреди онзи, който се е заблудил, ако сте на правия път. При Аллах всички ще се върнете и Той ще ви извести какво сте вършили.

106. О вие, които повярвахте! Когато се яви при някого от вас смъртта, да свидетелстват помежду ви по време на завещаването двама справедливи мъже от вас или други двама не от вас, ако сте странствали по земята и ви е сполетяла бедата на смъртта. Задръжте ги след молитвата намаз и да се закълнат в Аллах, ако се съмнявате: “Не ще продадем това за никаква цена, дори ако е за роднина, и не ще потулим свидетелството на Аллах. Иначе да сме от грешниците.”

107. А ако се разкрие, че са извършили грях [с лъжесвидетелство], местата им да заемат други двама измежду най-близките [наследници], чието право е било ощетено. И ще се закълнат в Аллах: “Наистина свидетелството ни е по-вярно от свидетелството им и не престъпваме. В противен случай сме от угнетителите.”

108. Да се постъпи така е най-подходящо, за да дойдат със свидетелството, каквото си е то, или да се страхуват, че ще се повторят други клетви подир клетвите им. И бойте се от Аллах, и слушайте! Аллах не напътва хората-нечестивци.

109. В Деня, когато Аллах събере пратениците и рече: “Какво ви бе отвърнато?”, ще кажат: “Нямаме знание. Наистина, Ти си Знаещия съкровеното.”

110. Когато Аллах каза: “О, Иса, сине на Мерйем! Помни Моята благодат към теб и към майка ти, как те подкрепих със Светия дух, та с хората да говориш в люлката и като възрастен! Аз те научих на Книгата и на мъдростта, и на Теврат, и на Инджил. И ето с Моето позволение сътворяваш от глина образ на птица и духваш в нея, и става птица ­ с Моето позволение. И с Моето позволение изцеряваш слепия и прокажения. И ето с Моето позволение извеждаш мъртвите живи от гробовете. И Аз възпрях от теб (защитих те от) синовете на Исраил, когато им донесе ясните знаци. И казаха неверниците измежду тях: “Това е само явна магия.”

111. И как вдъхнових учениците: “Да вярвате в Мен и в Моя пратеник!” Казаха: “Ние повярвахме. И засвидетелствай, че станахме мюсюлмани!”

112. Как учениците казаха: “О Иса, сине на Мерйем! Твоят Повелител може ли да ни спусне трапеза от небето?” Той каза: “Бойте се от Аллах, ако сте вярващи!”

113. Учениците казаха: “Искаме да вкусим от нея и да се успокоят сърцата ни, и да знаем, че си ни говорил истината, и да бъдем свидетели на това.”

114. Иса, синът на Мерйем каза: “О, Аллах, Повелителю наш! Спусни ни трапеза от небето, която да бъде празник за всички нас от първия до последния, и знамение от Теб. И ни нахрани! Ти си Най-добрият от даващите препитание.”

115. Аллах отвърнал: “Аз ще ви я спусна, ала който от вас след това отхвърли вярата, Аз ще го подложа на такова мъчение, с каквото не съм измъчвал нито един от народите.”

116. И когато Аллах каза: “О Иса, сине на Мерйем! Ти каза ли на хората: “Приемете мен и майка ми за богове наред Аллах!” [Той Иса] каза: “Пречист си Ти! Как мога да казвам това, на което нямам право? Ако бях го казал, Ти щеше да знаеш това. Ти знаеш какво има в душата ми, но аз не зная какво има в Твоята душа. Ти си Знаещия съкровеното.

117. Казах им единствено това, което Ти ми повели: “Служете на Аллах ­ моя Повелител и вашия Повелител!” И бях им свидетел, докато живеех сред тях. А когато ме прибра, Ти им бе Надзорник. Ти на всяко нещо си Свидетел.

118. Ако ги подложиш на мъчения ­ те са Твои раби. А ако ги опростиш ­ Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”

119. Аллах каза: “Това е Денят, когато за искрените ще е от полза искреността им.” За тях са приготвени Градините, сред които реки текат. Там те ще пребивават вечно и завинаги. Аллах ще е доволен от тях и те ще са доволни от Него. Това е великото спасение!

120. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята, и на всичко по тях. Той за всяко нещо има сила.