Bulgarca Meal — Tsvetan Teofanov (et-Taybe Vakfı) — Enam 6:1 – Hud 11:123

1. Слава на Аллах, Който сътвори небесата и земята, и стори тъмнините и светлината! Но дори и след това онези, които не вярват, приравняват към своя Повелител други.

2. Той е Онзи, Който ви сътвори от глина, а след това отсъди срок за вашата смърт. При Него също така е определен срок за съживяването след смъртта, но след това вие все още се съмнявате!

3.Той е Аллах и на небесата, и на земята. Знае Той какво спотайвате и какво вършите открито, и знае какво придобивате.

4. И нито едно знамение от знаменията на техния Повелител не идваше при тях, без да се отвърнат от него.

5. И взеха за лъжа истината, когато тя дойде при тях. Но ще ги достигнат вестите за онова, на което са се подигравали.

6. Не видяха ли колко поколения преди тях погубихме? Дарихме ги на земята с власт повече, отколкото дарихме вас, и им изпратихме от небето обилен дъжд, и сторихме сред тях реките да текат. Но ги погубихме заради прегрешенията им и създадохме след тях други поколения.

7. И ако ти бяхме низпослали написано Послание и го пипнеха с ръцете си, неверниците пак щяха да кажат: “Това е само явна магия.”

8. И казаха: “Защо не му бе проводено меляике?”А ако бяхме проводили меляике, щеше да е свършено с тях, и нямаше да получат отсрочка.

9. И дори да бяхме низпослали меляике, щяхме да го сторим като човек и пак да ги объркаме относно онова, в което се съмняват.

10. Подиграваха се и на пратеници преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги връхлетя онова, на което се подиграваха.

11. Кажи: “Вървете по земята, после вижте какъв е краят на тези, които смятат истината за лъжа!”

12. Кажи: “Кому принадлежи онова, което е на небесата и на земята?” Кажи: “На Аллах! Той отреди за Себе Си милостта. Непременно ще ви събере в Деня Къямет, в който няма съмнение. Тези, които погубиха самите себе си, никога няма да повярват.”

13. На Него принадлежи всичко, което живее през нощта и през деня. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”

14. Кажи: “Нима ще взема за закрилник друг, а не Аллах, Твореца на небесата и на земята? Той храни, а Него не Го хранят.” Кажи: “Бе ми повелено да съм първият мюсюлманин [от тази общност]. И не бъди от многобожниците!”

15. Кажи: “Страхувам се от мъчение във великия Ден, ако се възпротивя на своя Повелител.”

16. От когото бъде отклонено (мъчението) в този Ден, Той го е помилвал. Това е явното спасение.

17. Ако Аллах те застигне с вреда, не ще я отмени друг освен Той, и ако те застигне с добро, Той за всяко нещо има сила.

18. Той е Всевластващия над Своите раби, Той е Премъдрия, Сведущия.

19. Кажи: “Кое свидетелство е най-достоверното?” Кажи: “Аллах е Свидетел между мен и вас. Този Коран ми бе разкрит с откровение, за да предупредя с него вас и всеки, до когото стигне. Нима действително свидетелствате, че с Аллах има други богове?” Кажи: “Аз не свидетелствам за това.” Кажи: “Единственият Бог е Той, и аз съм непричастен към това, което съдружавате.”

20. Онези, на които дарихме Книгата, го знаят, както знаят синовете си. Онези, които погубиха души си, те никога няма да повярват.

21. Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, или взима за лъжа Неговите знамения? Наистина, угнетителите не ще сполучат.

22. Един Ден ще съберем всички, после ще речем на онези, които съдружаваха: “Къде са ви съдружниците, за които твърдяхте?”

23. После те не ще имат друго оправдание, освен само да рекат: “Кълнем се в Аллах нашия Господ, не бяхме многобожници!”

24. Виж как лъжат за самите себе си! Но ще изчезне от тях всичко, което са измисляли!”

25. И някои от тях те слушат, но сложихме върху сърцата им покривало, да не го разбират, и поразихме ушите им с­ глухота. Каквото и знамение да видят, все едно не ще повярват в него, и затова когато идваха при теб да те оспорват, неверниците казваха: “Това са само легенди на предците.”

26. И възпират от него (правия път), и се отдалечават от него, но погубват само себе си, без да усетят.

27. И ако ти би ги видял, когато бъдат изправени пред Огъня. Ще рекат: “О, ако бъдем върнати обратно! Не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Повелител и ще сме от вярващите!”

28. О не! Ще им се яви онова, което преди са скривали. Но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци.

29. Казваха: “Няма друг живот, освен земния ни и не ще бъдем съживени.”

30. И ако би видял, когато бъдат изправени пред техния Повелител. Той ще каже: “Не е ли истина това?” Те ще кажат: “Да, кълнем се в своя Повелител!” Той ще каже: “Вкусете мъчението за това, че не повярвахте!”

31. Онези, които отричат срещата с Аллах, вече са загубили. Когато при тях внезапно дойде Часът, носейки на гръб своите товари ще кажат: “О, горко ни за онова, което там пропиляхме!” Колко лошо е онова, което ще понесат!

32. Земният живот е само игра и забава. А отвъдният дом е най-доброто за благочестивите. Нима не проумявате?

33. Ние знаем, че те наскърбява онова, което казват. Но не теб взимат за лъжец, а всъщност угнетителите отричат знаменията на Аллах.

34. И други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци, но търпяха да ги обвиняват в лъжа и да им причиняват страдания, докато дойдеше при тях Нашата подкрепа. Никой не може да подмени Словата на Аллах. И вече стигнаха до теб вести за пратениците.

35. И ако за теб е тежко тяхното отвръщане, ако можеш да подириш проход в земята или стълба в небето, за да им донесеш знамение... И ако пожелаеше Аллах, щеше да ги събере на правия път. И не бъди от невежите!

36. Откликват само тези, които чуват. А мъртвите Аллах ще съживи, после при Него ще бъдат върнати.

37. И казаха: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Повелител!” Кажи: “Аллах е способен да спусне знамение.” Но повечето от тях не знаят.

38. Всички живи същества по земята и птици, летящи с крилата си, са в общности, подобно на вас. Не пропуснахме нищо в Книгата. А след това ще бъдат събрани при техния Повелител.

39. А тези, които взеха за лъжа Нашите знамения, са глухи и неми в тъмнините. Когото пожелае, Аллах оставя в заблуда, а когото пожелае, насочва по правия път.

40. Кажи: “Мислите ли, че ако ви се е явило наказанието на Аллах или ви се е явил Часът, ще зовете друг освен Аллах, ако говорите истината?”

41. Да! Вие само Него ще зовете. И ако Той пожелае, ще ви избави от онова, за което Го зовете, и тогава ще забравите онези, с които Го съдружавате.

42. И на народите преди теб изпращахме пратеници. Подлагахме ги на нищета и болести, за да се смирят.

43. И защо, когато ги поразяваше Нашето наказание, те не се смиряваха? Ала сърцата им закоравяваха и шейтана им разкрасяваше онова, което вършеха.

44. И щом забравяха какво им се напомняше, Ние разтваряхме пред тях врати за всичко. И тъкмо когато ликуваха за онова, което им бе дадено, сграбчвахме ги внезапно и ето ги изпаднали в отчаяние!

45. И угнетителите бяха унищожени до последния. Слава на Аллах, Повелителя на световете!

46. Кажи: “Как мислите, ако Аллах ви отнеме слуха и зрението, и ви запечата сърцата, кой друг бог освен Аллах би ви ги възстановил?” Виж как подробно им разясняваме знаменията, те обаче, пак се отвръщат!

47. Кажи: “Как мислите, ако наказанието на Аллах ви порази внезапно или наяве, ще бъдат ли погубени други освен хората-угнетители?”

48. Ние изпращаме пратениците единствено като благовестители и предупредители. Тези, които повярват и извършват праведни дела, няма да познаят страха и не ще скърбят.

49. А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги засегне мъчението заради нечестивостта им.

50. Кажи: “Не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах, нито знам съкровеното. Не ви казвам, че съм меляике. Следвам единствено онова, което ми се разкрива.” Кажи: “Нима са равностойни слепият и зрящият? Не ще ли размислите?”

51. И предупреди с това онези, които имат страх, че ще бъдат събрани при своя Повелител тогава, когато няма да имат друг покровител, освен Него, нито застъпник. Може би ще се побоят!

52. И не прогонвай онези, които зоват своя Повелител и сутрин, и вечер, стремейки се към Неговия Лик! Ти не си отговорен с нищо за тяхната равносметка и те не са отговорни с нищо за твоята равносметка. Ако ги прогониш, ще се окажеш един от угнетителите.

53. Така изпитвахме едни от тях чрез други, за да кажат: “Тези ли измежду нас Аллах облагодетелства?” Не знае ли Аллах признателните най-добре?

54. И когато при теб дойдат онези, които повярваха в Нашите знамения, кажи: “Мир вам!” Вашият Повелител отреди за Себе Си да бъде Милосърден, и ако онзи от вас, който е сторил зло в неведение, после се разкае след това и се поправи, то Той е Опрощаващ, Милосърден.

55. Така разясняваме знаменията, за да стане ясен пътят на грешниците.

56. Кажи: “На мен ми е забранено да се покланям на онези, които вие зовете, освен на Аллах.” Кажи: “Не ще последвам вашите страсти. В противен случай ще се отклоня от пътя и няма да съм от напътените в правия път.”

57. Кажи: “Аз имам ясен знак от своя Повелител, а вие го смятате за лъжа. Не владея това, за което бързате. Единствено Аллах отсъжда. Той отрежда правдата, и Той е Най-добрият съдник.”

58. Кажи: “Ако владея това, за което бързате, то спора между мен и вас вече да е приключил. Аллах най-добре знае угнетителите.”

59. У Него са ключовете на съкровеното, и знае за тях само Той. Нему е известно онова, което е на сушата и в морето. Не пада и лист дори, без Той да знае. И няма зрънце в тъмнините на земята, нито свежо, нито сухо, без да е записано в ясна Книга.

60. Той е Този, Който ви прибира [душите] през нощта и знае какво сте придобили през деня. После ви съживява през деня, докато се приключи определен срок (докато приключи срока на вашия живот). После при Него ще се завърнете и Той ще ви извести какво сте извършили.

61. Той е Всевластващия над Своите раби и ви изпраща [меляикета-] пазители. А щом при някого от вас дойде смъртта, Нашите пратеници го прибират и нищо не пропускат.

62. После [рабите] ще бъдат върнати при Аллах, техния Истински Господар. Единствен Той отсъжда. Той най-бързо прави равносметка.

63. Кажи: “Кой ще ви спаси от тъмнините на сушата и на морето, щом Го призовете със смирение и дори в уединение: “Ако Той ни спаси от това, непременно ще сме от признателните!”

64. Кажи: “Аллах ви спасява от това и от всяка горест. Но вие продължавате пак съдружавате.”

65. Кажи: “Той е Способния да прати срещу вас наказание отгоре ви или изпод нозете ви, или да ви противопостави в групи и да накара едни от вас да вкусят мъчение от други.”Виж как подробно им разясняваме знаменията, за да проумеят!

66. Твоят народ го взе за лъжа [Корана], въпреки че той е истината. Кажи: “Не съм ваш попечител и пазител.”

67. Всяка вест си има определено време и вие ще узнаете за това.

68. И щом видиш такива, които празно словят за Нашите знамения, отстрани се от тях, докато не се впуснат в друг разговор! И ако те унесе в забрава шейтан, не сядай, щом си спомниш, с хората-угнетители!

69. Онези, които са праведни, не са отговорни за тяхната сметка. Те са длъжни само да им напомнят, може би ще се побоят!

70. Остави онези, които взеха своята религия за игра и забавление, и ги съблазни земният живот! И напомняй с този [Коран], та да не погине душата заради това, което е придобила! Тя няма друг покровител, нито застъпник, освен Аллах. И с какъвто и откуп да се откупва, не ще й бъде приет. Тези са погубените заради това, което са придобили. За тях има вряща вода да пият и болезнено мъчение заради неверието им.

71. Кажи:“Нима ще се покланяме не на Аллах, а на онези, които нито са ни от полза, нито ни вредят? Нима ще се обърнем назад, след като Аллах ни напъти, подобно на онзи, който има другари, зовящи го към правия път: “Ела при нас!”, а сатаните го замаяха на земята и е слисан? Кажи [о, Мухаммед]: “Пътя на Аллах е единствения верен път, и ни бе повелено да се покорим на Повелителя на световете.”

72. Извършвайте молитвата намаз, и бойте се от Него! Той е Онзи, при Когото ще бъдете събрани.

73. Той е Този, Който сътвори небесата и земята с истината. В този Ден Той ще каже: “Бъди!” и то става. Неговото Слово е истината. Нему принадлежи властта в Деня, когато се протръби с Тръбата. Той е Знаещия скритото и явното. Той е Премъдрия, Сведущия.

74. И каза Ибрахим на баща си Азар: “Нима смяташ идолите за богове? Виждам, че ти и твоят народ сте в явна заблуда.”

75. И така показваме на Ибрахим царството на небесата и на земята, за да стане един от убедените.

76. И когато го покри нощта, той видя звезда. Рече: “Това е моят Повелител!”А когато залезе, рече: “Не обичам залязващите.”

77. И когато видя луната да изгрява, рече: “Това е моят Повелител!”А когато залезе, рече: “Ако не ме напъти моят Повелител, ще стана един от заблудените хора.”

78. И когато видя слънцето да изгрява, рече: “Това е моят Повелител! То е най-голямото.”А когато залезе, рече: “О, народе мой! Аз съм непричастен към това, което съдружавате!

79. Аз обърнах правоверен своето лице към Онзи, Който е сътворил небесата и земята. Аз не съм от съдружаващите.”

80. Неговият народ започна да го оспорва, и тогава той каза: “Нима ме оспорвате за Аллах, след като Той ме напъти? Не ме е страх от онова, което съдружавате с Него, освен ако моят Повелител не пожелае друго. Моят Повелител обгръща със знание всяко нещо. Не ще ли си припомните?

81. И как да се страхувам от онова, което вие приобщавате, щом вие не се страхувате, че приобщавате към Аллах с онова, за което Той не ви е низпослал доказателство? Коя от двете групи заслужава повече сигурност, ако знаете?”

82. За онези, които вярват и не смесват своята вяра с гнет за тях е сигурността и те са напътени в правия път.

83. Това е доказателството, което Ние дадохме на Ибрахим срещу народа му. Ние Въздигаме по степени, когото пожелаем. Наистина твоят Повелител е Премъдър, Всезнаещ.

84. И го дарихме с Исхак и Якуб. И двамата напътихме в правия път. По-рано напътихме в правия път и Нух, а от неговите потомци Дауд и Сюлейман, и Еюб, и Юсуф, и Муса, и Харун. Така възнаграждаваме благодетелните.

85. И Закария, и Яхя, и Иса, и Иляс. Всички са от праведниците.

86. И Исмаил, и ал-Ясаа, и Юнус, и Лут. Всички ги предпочетохме пред народите.

87. И от техните бащи, и от потомствата им, и от братята им. Избрахме тях и ги насочихме по правия път.

88. Това е ръководството на Аллах. С него Той напътва, когото пожелае от Своите раби. И ако бяха Го съдружили, щеше да се провали онова, което вършеха.

89. Те са онези, на които дарихме Книгата и мъдростта, и пророчеството. И щом не вярват на това, Ние го възлагаме на хора, които не го отричат.

90. [Пророците-] те са онези, които Аллах напъти. Следвай техния прав път! Кажи: “Не искам от вас отплата за това. То е само напомняне за народите.”

91. И [неверниците] не оцениха Аллах с истинското му величие, когато казаха: “Аллах не е низпослал нищо на човека.” Кажи: “Кой тогава низпосла Книгата, което Муса донесе като светлина и напътствие за хората? Което вие превърнахте отделни листа хартия, показвайки някои от тях и скривайки много други. И бяхте научени на това, което не знаехте нито вие, нито бащите ви.” Кажи: “Аллах!” После остави ги в своето празнословие да се забавляват!

92. И това е Книга, която Ние низпослахме ­благословена, за да потвърди наличното допреди нея, и за да предупредиш Майката на градовете [Мека] и всички около нея. Които вярват в отвъдния живот, вярват и в нея (Свещения Коран). Те внимателно се отнасят към своите молитви намаз.

93. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или казва: “Бе ми разкрито откровението”, а нищо не му е било разкрито. И който казва: “Ще спусна и аз нещо подобно на онова, което Аллах е низпослал.”? Ако бе видял угнетителите, когато се окажат в предсмъртна агония, и меляикетата протягат към тях ръце: “Отдайте душите си! Днес ще ви се въздаде мъчението на позора заради неправдата, която говорехте за Аллах и защото пред Неговите знамения се възгордявахте.”

94. Явихте се при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставихте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас, вашите застъпници за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте.

95. Аллах разпуква зърното и костилката. Изважда Той живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото. Това е Аллах! Как сте подлъгани!

96. Той разпуква утринната зора. Той създаде нощта за покой, а слънцето и луната за изчисление. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

97. Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи.

98. Той е Онзи, Който ви сътвори от една душа. За вас има и обиталище (на земята или в утробите на майките) и хранилище (в гробовете или поясиниците-кръста на бащите). Разясняваме знаменията на хора проумяващи.

99. Той е Онзи, Който изсипва вода от небето. Посредством нея Ние изваждаме растения от всички видове. Ние изваждаме от тях зеленина, а от нея изваждаме струпани зърна. На палмите от техния завръз израстват­ надвиснали ниско гроздове. Ние изваждаме градини с лози и маслини, и нарове сходни и несходни. Вижте плодовете на всяко, когато връзва плод, и неговото зреене! В това има знамения за хора вярващи.

100. И приобщиха към Аллах съдружници и от джиновете, въпреки че Той ги е сътворил. И в своето неведение Му измислиха синове и дъщери. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го описват!

101. Той е Първосъздателя на небесата и на земята! Как да има Той дете, щом няма съпруга? Той всяко нещо е сътворил, и всяко нещо знае?

102. Това е Аллах, вашият Господ! Няма друг бог освен Него, Твореца на всяко нещо. На Него се покланяйте! Той е Попечител и Пазител на всяко нещо.

103. Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите. Той е Всепроникващия, Сведущия.

104. [Кажи, о, Мухаммед:] “Получихте нагледните знамения от вашия Повелител. Който прогледне, то е постъпил за свое добро, а който е бил слепец, то е навредил на самия себе си. Аз не съм за вас надзирател.”

105. Така подробно разясняваме знаменията, че [неверниците] да кажат: “Ти си учил за това”, и за да разкрием този [Коран] на хора знаещи.

106. Следвай това, което ти бе разкрито от твоя Повелител. Няма друг бог освен Него! И отстрани се от многобожниците!

107. Ако Аллах бе пожелал, не биха приобщавали съдружници. Не те сторихме Ние да си им надзирател и не си им разпоредител.

108. И не хулете онези, които зоват други освен Аллах, за да не похулят и те Аллах несправедливо, без да знаят! Така разкрасихме за всяка общност делата й. После при техния Повелител ще бъдат върнати и Той ще ги извести какво са правили.

109. И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях знамение, непременно ще му повярват. Кажи: “Знаменията са от Аллах. Но какво ще ви накара да разберете, че когато те дойдат при тях, те няма да повярват?”

110. И преобръщаме сърцата им и погледите, както не повярваха в това първия път, и ги оставяме да се лутат объркани в тяхното прегрешение.

111. И меляикета да им спуснехме, и мъртвите да им проговореха, и всичко да им съберяхме на показ, пак нямаше да повярват, освен ако Аллах не пожелае. Ала повечето от тях са невежи.

112. И така сторихме враг на всеки пророк шейтаните от хората и от джиновете, внушавайки си един другиму разкрасената реч на измамата. А ако твоят Повелител бе пожелал, нямаше да вършат това. Така че остави тях и това, което измислят.

113. Ние сторихме така, за да изпитват склонност към нея сърцата на тези, които не вярват в отвъдния живот, и за да се задоволяват с това, и за да придобият, каквото придобият.

114. [Кажи, о, Мухаммед:] “Нима друг, а не Аллах ще потърся за съдник, след като Той е Онзи, Който ви низпосла Книгата, подробно разяснена?” Онези, на които дадохме Книгата, знаят, че тя е низпослана от твоя Повелител с истината. И никога не бъди от съмняващите се!

115. Словото на твоя Повелител се изпълни с истина и справедливост. Никой не ще подмени Неговите Слова. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

116. И ако се подчиниш на повечето от тези, които са на земята, ще те отклонят от пътя на Аллах. Те следват единствено догадката и само предполагат.

117. Наистина, твоят Повелител най-добре знае кой се отклонява от Неговия път, и Той най-добре знае, кой следва правия път.

118. Яжте от онова, над което е споменато името на Аллах, ако вярвате в Неговите знамения!

119. И защо да не ядете от онова, над което е споменато името на Аллах, щом Той ви е разяснил какво ви е забранил, освен ако сте принудени? Наистина, мнозина заблуждават други със своите страсти без каквото и да е знание. Наистина, твоят Повелител най-добре знае престъпващите.

120. Изоставете явните и скритите грехове! Наистина, онези, които извършат грях, ще им бъде въздадено за онова, което са извършили.

121. И не яжте от онова, над което не е споменато името на Аллах! Това наистина е нечестивост. Наистина, шейтаните внушават на своите помощници да ви оспорват, а ако им се покорите, наистина сте многобожници.

122. Нима онзи, който бе мъртъв и Ние го съживихме, и му отредихме светлина, да върви с нея сред хората, е подобен на онзи, който е в тъмнините и не ще излезе оттам? Така се разкрасява за неверниците онова, което вършат.

123. Така сторихме във всяко селище големци да са неговите престъпници, за да лукавстват там. Ала лукавстват само със себе си, но не усещат.

124. И когато дойдеше при тях знамение, казваха: “Не ще повярваме, додето не ни се даде същото, което бе дадено и на пратениците на Аллах.” Аллах най-добре знае на кого да довери Своето послание. Онези, които престъпваха, ще ги сполети унижение при Аллах и сурово мъчение, защото лукавстваха.

125. И когото Аллах поиска да напъти, разтваря Той гърдите му за Исляма, а когото поиска да остави в заблуда, прави гърдите му тесни, свити, сякаш се издига към небето. Така Аллах отрежда скверността за онези, които не вярват.

126. Това е правият път на твоя Повелител. Вече разяснихме подробно знаменията на хора, които разбират.

127. За тях е Домът на мира при техния Повелител. Той е Покровителят им за онова, което са вършили.

128. В Деня, когато Той ги събере всичките заедно, [ще каже]: “О, сборище от джинове! Вие заблудихте много от хората.” И помощниците им сред хората ще рекат: “Повелителю наш! Едни от други се ползвахме и достигнахме срока, който Ти си ни установил.” Той ще рече: “Огънят е вашето обиталище, там ще пребивавате вечно, освен ако Аллах пожелае друго.” Твоят Повелител е Премъдър, Всезнаещ.

129. Така Ние позволяваме на едни угнетители да управляват други заради онова, което са придобили.

130. [Аллах ще каже:] “О, сборище от джинове и хора! Не дойдоха ли при вас пратеници измежду вас, които ви разказваха за Моите айети и ви предупреждаваха за срещата с този ваш ден?” Ще рекат: “Свидетелстваме против себе си.” И ги прелъсти земният живот, и засвидетелстваха за себе си, че са били неверници.

131. Това е, защото твоят Повелител не погубва селищата несправедливо, без жителите им да са предупредени.

132. За всички има степени, съответстващи на онова, което са извършили. Твоят Повелител не подминава онова, което вършат.

133. Твоят Повелител е Пребогатия, Владетеля на милостта. Ако пожелае, Той ще ви унищожи и ще ви замести, с когото пожелае, както ви създаде от потомството на други хора.

134. Онова, което ви бе обещано, непременно ще настъпи и не можете да го избегнете.

135. Кажи: “О, народе мой! Работете според своите възможности, и аз ще работя, и ще узнаете за кого е Последната обител! Наистина, угнетителите не сполучват.”

136. И определиха за Аллах част от посевите и добитъка, които Той е създал, и казаха: “Това е за Аллах! според тяхното твърдение. А това е за съдружаваните от нас.” Ала това, което бе за съдружаваните от тях, не стигаше до Аллах, а това, което бе за Аллах, стигаше до съдружаваните от тях. Колко скверно е онова, което решават!

137. Така пред мнозина от многобожниците умъртвяването на техните рожби бе разкрасено от онези, които те съдружаваха, за да ги погубят и да объркат религията им. А ако Аллах бе пожелал, нямаше да сторят това. Остави ги с техните измислици!

138. И основавайки се на своите предположения те казват: “Този добитък и посев са под възбрана. С тях ще се храни само онзи, на който ние позволим.” И на едни добичета забраняват да се язди и возят товари, а над други добичета не споменават името на Аллах измисляйки лъжа за Него. Той ще им въздаде, задето си измисляха!

139. И казаха: “Това, което е в утробите на тези добичета, е позволено за мъжете ни и е забранено за жените ни.”Ако е мъртвородено, те всички имат право на него. Ще им въздаде Той за тяхното предписание. Той е Премъдър, Всезнаещ.

140. Претърпяха загуба онези, които от глупост убиваха своите рожби в неведение и забраняваха онова, което Аллах им бе дал за препитание, измисляйки лъжа за Аллах. Заблудиха се те и не последваха правия път.

141. Той е, Който създаде градини от растения с асми и без асми, и палмите, и насажденията с различни вкусове, и маслините, и наровете сходни и несходни. Яжте от плодовете им, когато са дали плод, и раздайте дължимото от тях в деня на беритбата им, но не прахосвайте­ Той не обича прахосниците.

142. И от добитъка има предназначени за превоз и впрягане. Яжте от онова, което Аллах ви е дал за препитание и не следвайте стъпките на шейтана! Той е ваш явен враг.

143. [Ето] осем чифта: от овцете два и от козите два. Кажи [о, Мухаммед]: “Двата самеца ли Той възбрани или двете самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Известете ме със знание, ако говорите истината!”

144. И от камилите два чифта, и от кравите два. Кажи: “Двата самеца ли Той възбрани или две самки, или онова, което съдържаха утробите на самките? Или бяхте свидетели, когато Аллах ви повели това?” И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах, за да заблуди хората в неведение? Наистина, Аллах не напътва хората-угнетители.

145. Кажи: “Сред онова, което ми бе разкрито в откровението, намирам забранено да се употребява в храната само мърша, пролята кръв и свинско месо ­те са скверна нечистота, а също не е позволено месото на животни, заклани за друг, а не в името на Аллах.” Ако някой е принуден, без да проявява непокорност, нито да престъпва пределите на необходимото, то наистина, твоят Повелител е Опрощаващ, Милосърден.

146. А на юдеите Ние възбранихме всички животни, които има цели копита и нокти. И от кравите, и от овцете възбранихме за тях тлъстините, освен онова, което носят гърбовете им или вътрешностите, или примесеното с кост. Това им въздадохме за тяхното потисничество. Наистина, Ние сме правдиви.

147. А ако те взимат за лъжец, кажи: “Вашият Повелител притежава всеобхватна милост, но не ще бъде отклонено Неговото наказание от престъпните хора.”

148. Онези, които Му приобщават съдружници, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да приобщаваме съдружници нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да забраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето наказание. Кажи: “Имате ли знание, та да го представите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само лъжете.”

149. Кажи: “Аллах има убедително доказателство. И ако Той бе пожелал, щеше да ви напъти в правия път всички вас.”

150. Кажи: “Доведете вашите свидетели, които ще засвидетелстват, че Аллах е забранил това!” И ако те засвидетелстват, ти не свидетелствай с тях и не следвай страстите на онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, и на онези, които не вярват в отвъдния живот! Те към своя Повелител приравняват.

151. Кажи: “Елате аз да прочета какво ви забранява вашият Повелител! Нищо с Него да не съдружавате! И се отнасяйте с добро към двамата родители! И не убивайте своите рожби поради бедност! Ние храним и вас, и тях. И не доближавайте до скверните постъпки нито до явните от тях, нито до скритите! И не убивайте душа, която Аллах е забранил да се убива, освен ако за това нямате право! Това ви повелява Той, за да проумеете!

152. И не доближавайте имуществото на сирака, освен с добронамереност, докато той достигне зрелост! И изпълвайте мярката и везната справедливо! На всяка душа възлагаме само според силите й. Когато говорите, бъдете справедливи дори ако това се отнася за роднина! И изпълнявайте обета си към Аллах! Това ви е заповядал Той, за да се поучите.

153. Това е Моят път правият път. Следвайте го и не следвайте пътищата, които ви отделят от Неговия път! Това ви е заповядал Той, за да се побоите.

154. После на Муса дадохме Книгата като завършек на милостта към онзи, който е благодетелствал, и с разяснение за всяко нещо, и с вярно ръководство и милост, за да повярват в срещата със своя Повелител.

155. И това е Книга, низпослахме я Ние благословено. Следвайте я и се бойте, за да бъдете помилвани!

156. Да не казвате: “Книгата бе низпослана само на две общности допреди нас и ние нищо не знаехме за онова, което те изучаваха.”

157. Или да не казвате: “Ако и на нас бе низпослана Книгата, щяхме да се придържаме към правия път по-добре от тях.” Ето вече получихте ясно знамение от вашия Повелител, и вярно ръководство, и милост. Кой е по-голям угнетител от онзи, който взима за лъжа знаменията на Аллах и се отвръща от тях? На онези, които се отвръщат от Нашите знамения, Ние ще въздадем най-суровото мъчение, защото са се отвръщали.

158. Нима чакат само да им се явят меляикета или да се яви твоят Повелител, или да се явят някои от знаменията на твоя Повелител? В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Повелител, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра. Кажи: “Чакайте! И ние чакаме.”

159.С онези, които разединиха своята религия и станаха на групи ти [о, Мухаммед] нямаш нищо общо. Делото им се намира при Аллах, и по-късно Той ще ги извести за онова, което са вършили.

160. Който дойде с добрина, ще получи десет като нея. А който дойде със злина, ще му се въздаде само колкото нея, и няма да се постъпи несправедливо с тях.

161. Кажи: “Наистина, моят Повелител ме напъти по правия път, в правата вяра, религията на Ибрахим, правоверния. Той не бе от многобожниците.”

162. Кажи: “Наистина, моята молитва намаз и моето жертвоприношение [или поклонение], и моят живот, и моята смърт са посветени на Аллах, Повелителя на световете.

163. Няма Той съдружник. Това ми бе повелено, и аз съм първият мюсюлманин.”

164. Кажи: “Нима аз ще търся друг Повелител, освен Аллах? Той е Повелителят на всяко нещо.” Всяка душа придобива [грехове] единствено във вреда на себе си. Нито една душа няма да понесе чуждото бреме. После при вашия Повелител предстои да се завърнете, и Той ще ви извести онова, по което сте били в разногласие.

165. Той е Онзи, Който ви стори наследници на земята и въздигна по степени някои от вас над други, за да ви изпита в онова, което ви е дарил. Твоят Повелител е бърз в наказанието. Той е Опрощаващ, Милосърден.

1. Алиф. Лям. Мим. Сад.

2. Бе ти низпослана Книга, и нека в твоята гръд няма притеснение от нея, за да предупредиш с нея и да е напомняне за вярващите!

3. Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Повелител и не следвайте освен Него други покровители! Как малко се поучавате!

4. И колко селища Ние погубихме! Нашето наказание ги поразяваше нощем, или когато денем отдъхваха.

5. А когато Нашето наказание ги поразяваше, зовът им бе единствено да кажат: “Наистина, бяхме несправедливи!”

6. Непременно ще разпитаме онези, при които отидоха [пратеници], и непременно ще разпитаме самите пратеници.

7. И непременно ще им разкажем за делата им със знание. Ние никога не отсъстваме.

8. И през този Ден всичко ще бъде претеглено правилно. Тези, чиито везни натежат, ще са сполучилите.

9. А тези, чиито везни олекнат, ще погубят своите души, защото бяха несправедливи към Нашите знамения.

10. И ви установихме на земята, и осигурихме там за вас поминък. Колко малка е вашата благодарност!

11. И ви сътворихме, после ви дадохме образ. После Ние казахме на меляикетата: “Поклонете се пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе от покланящите се.

12. Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато Аз ти повелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

13. Рече[Аллах]: “Махай се от Дженнета! Не ти подобава да се гордееш тук. Вън! Ти си от унизените.”

14. Рече[Иблис]: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възродени!”

15. Рече[Аллах]: “Наистина, ти си един от онези, на които е дадена отсрочка.”

16. Рече[Иблис]: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя прав път.

17. После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, и отляво, и Ти ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”

18. Рече[Аллах]: “Излез и се махни от тук презрян и прокуден! А, който измежду тях те последва, то Аз непременно ще напълня Джехеннема с всички вас.

19. О, Адам! Живей в Дженнета заедно със съпругата си. И яжте откъдето пожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”

20. Но им подшушна шейтана, за да им покаже техните срамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Повелител ви забрани онова дърво само, за да не станете меляикета или да не станете безсмъртни.”

21. И им се закле: “Наистина за вас аз съм искрен доброжелател.”

22. И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им се показаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Дженнета. Тогава техният Повелител ги призова: “Нима Аз не ви забраних това дърво и не ви ли казах, че шейтана за вас е явен враг?”

23. Те казаха: “Повелителю наш! Ние постъпихме несправедливо спрямо себе си, и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще се окажем едни от губещите.”

24. Рече[Аллах]: “Напуснете и бъдете врагове един на друг! За вас на земята има пребивание и ползване до време.”

25. Рече[Аллах]: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея ще бъдете извадени.”

26. О, синове на Адам! Ние ви спуснахме одежда, за да скрива срамотиите ви, и за украса. Ала праведността е най-добрата одежда. Това е от знаменията на Аллах. Може би ще се поучат.

27. О, синове на Адам! Не позволявайте на шейтана да ви замае така, както извади вашите прародители от Дженнета, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите. Наистина той и неговият род ви вижда, оттам откъдето вие не ги виждате. Ние сторихме шейтаните покровители и помощници на онези, които не вярват.

28. И когато сторят мерзост, казват: “Видяхме, че нашите предци постъпват така. Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммед]: “Аллах не повелява да се извършва мерзост. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?”

29. Кажи:“Моят Повелител е заповядал да се постъпва справедливо. И обръщайте към Него лица във всяко място за поклонение, и Го зовете, предани Нему в религията! Както ви е сътворил изначално, така и ще бъдете върнати.”

30. Едни Той е дарил с наставление в правия път, а на други заслужено е предписал заблудата, защото взеха за покровители шейтаните вместо Аллах и смятат, че следват правия път.

31. О, синове на Адам! Обличайте се подходящо за всяка джамия! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.

32. Кажи: “Кой е забранил украсата на Аллах, която Той е дарил на Своите раби, и благата от препитанието?” Кажи: “През земния живот те са предназначени за онези, които са повярвали, а в Деня Къямет те ще бъдат предназначени изключително за тях.” Така Ние разясняваме знаменията за хора знаещи.

33. Кажи: “Моят Повелител е забранил да се извършват мерзки постъпки, както явните от тях, така и скритите, и греха, и да се безчинства без право, и да се приобщават съдружници на Аллах, за което Той не е низпослал никакво доказателство, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.

34. За всяка общност има срок. И когато срокът им настъпи, те дори и с миг не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”

35. О, синове на Адам! Ако ви се явят пратеници измежду вас, разказвайки ви за Моите знамения, то за онези, които се побоят и поправят, не ще има страх и не ще скърбят.

36. А онези, които взимат за лъжа Моите знамения и високомерно се отвръщат от тях, ще станат обитателите на Огъня, и там ще пребивават вечно.

37. А кой е по-несправедлив от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези ще получат своя дял потвърден от Книгата. Когато им се явят изпратените от Нас да приберат душите им, и кажат: “Къде е онова, което сте призовавали вместо Аллах?” Ще кажат: “Скриха се от нас.” И ще засвидетелстват за себе си, че са били неверници.

38. Той ще каже: “Влезте в Огъня сред отминали преди вас общности от джинове и хора!” Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната. Когато всички бъдат събрани там заедно, последните ще кажат за първите: “Повелителю наш! Тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Той ще каже: “На всеки ще се въздаде двойно, ала вие не знаете това.”

39. И тогава първите от тях ще кажат на последните: “Вие не бяхте по-добри от нас. Вкусете и вие наказанието за онова, което сте придобили!”

40. Наистина, онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и високомерно се отвръщат от тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат в Дженнета, додето камила не мине през иглено ухо. Така въздаваме на престъпниците.

41. За тях от Огъня има и постеля, и покривала отгоре им. Така въздаваме на несправедливите.

42. А тези, които са повярвали и вършат праведни дела са обитателите на Дженнета и там ще пребивават вечно. Ние не възлагаме на човека свръх неговите възможности.

43. И ще премахнем от сърцата им всяка злоба, и под тях ще текат реки. И ще казват: “Слава на Аллах, Който ни напъти за това! Нямаше да сме на правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Повелител дойдоха с истината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Дженнета, оставен ви в наследство заради онова, което сте вършили.”

44. И обитателите на Дженнета ще извикат към обитателите на Огъня: “Убедихме се, че онова, което ни обеща Аллах, е истина, а дали и вие се убедихте, че онова, което ви обеща Аллах, е истина?” Ще кажат: “Да.” И глашатай ще прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е върху угнетителите,

45. които възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, и отвъдния живот отричат.”

46. Между тях ще има преграда, а върху Стената ще има хора, които ще разпознаят всеки по неговия белег. Те ще викат към обитателите на Дженнета: “Мир вам!” Те още не са влезли там, ала копнеят това.

47. И когато погледите им бъдат обърнати към обитателите на Огъня, ще рекат: “Повелителю наш! Не ни слагай заедно с несправедливите хора!”

48. И хората върху Стената ще извикат към мъжете, които узнават по техния белег, и ще кажат: “Не ви помогна това, че трупахте и се възгордявахте.

49. Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари с милост?” [А на хората от Стената ще се рече:] “Влезте в Дженнета! Не ще има страх за вас и не ще скърбите.”

50. И обитателите на Огъня ще викат към обитателите на Дженнета: “Излейте за нас от водата или от онова, с което ви препитава Аллах!” Ще рекат: “ Наистина, Аллах е забранил това за неверниците,

51. които обърнаха своята религия в забавление и игра, и ги съблазни земният живот.” Днес Ние ги забравяме, както и те забравиха за срещата в този Ден, и отхвърлиха Нашите знамения.”

52. Ние им донесохме Книга, която разяснихме със знание като напътствие и милост за хората, които вярват.

53. Нима очакват друго освен изпълнение на обещаното в нея? В Деня, когато това се изпълни, онези, които преди бяха забравили за нея, ще кажат: “Пратениците на нашия Повелител бяха донесли истината. Ще се намерят ли застъпници, да се застъпят за нас? И няма ли да бъдем върнати обратно, за да не вършим онова, което сме вършили преди?” Те се погубиха и се скри от тях онова, което измисляха.

54. Наистина, вашият Повелител е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дена, после се въздигна [ или утвърди, Безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощта деня, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни на Неговата повеля... Несъмнено, Той твори и повелява. Благословен е Аллах, Повелителят на световете!

55. Зовете своя Повелител със смирение и в уединение! Наистина, Той не обича престъпващите.

56. И не разпространявайте по земята поквара, след като тя е приведена в порядък! И Го зовете със страх и надежда! Наистина, милостта на Аллах е близо до добродетелните.

57. Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие на Своята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя и изливаме там водата, и посредством нея изваждаме всякакви плодове. Така изваждаме и мъртвите, за да се поучите.

58. В добрата земя растението изниква с позволението на нейния Повелител, а в лошата то едвам изниква с мъка. Така разясняваме знаменията на благодарните хора.

59. Ние изпратихме Нух при неговия народ и той каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се, че ще ви постигне мъчение във великия Ден.”

60. Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явна заблуда.”

61. Той казал: “О, народе мой! Аз не съм в заблуда, а съм пратеник от Повелителя на световете.

62. Съобщавам ви посланията на моя Повелител и ви давам искрени съвети, и знам от Аллах онова, което вие не знаете.

63. Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Повелител с мъж измежду вас, за да ви предупреди и за да се побоите? Може би тогава ще бъдете помилвани?”

64. Но го взеха за лъжец и Ние го спасихме и онези, които бяха с него в Кораба, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения. Наистина, те бяха слепи хора.

65. И при адитите пратихме брат им Худ. Каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима не се страхувате?”

66. Знатните от неговия народ, които не повярваха казаха: “Виждаме, че си слабоумен, и те смятаме за един от лъжците.”

67. Той каза: “О, народе мой! Не съм слабоумен, а съм пратеник от Повелителя на световете.

68. Известявам ви посланията на моя Повелител и съм за вас достоверен наставник.

69. Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Повелител с мъж измежду вас, за да ви предупреди? Спомнете си как Той ви стори наследници подир народа на Нух и ви надбави ръст сред създанията! И помнете благата на Аллах, за да сполучите!”

70. Те казаха: “Нима дойде при нас, за да се покланяме единствено на Аллах и да изоставим онова, на което са се покланяли бащите ни? Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако говориш истината!”

71. Той каза: “Наказание и гняв от вашия Повелител вече ви поразиха. Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи измислиха? Аллах не им е низпослал никакво доказателство. Чакайте, и аз ще чакам с вас!”

72. С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него, и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и не повярваха.

73. И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! При вас дойде вече ясен знак от вашия Повелител. Тази камила на Аллах е­ знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви постигне мъчително страдание!

74. Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите и ви настани по земята, на равнините върху които издигате дворци и дълбаете в планините домове. Помнете милостта на Аллах и не творете зло по земята, сеейки развала!”

75. Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха на повярвалите измежду онези, които бяха немощни: “Нима знаете, че Салих е изпратен от неговия Повелител?” Казаха: “Вярваме в онова, с което той е изпратен.”

76. Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние не вярваме в онова, в което вие повярвахте.”

77. И заклаха камилата, и пренебрегнаха повелята на своя Повелител, и казаха: “О, Салих! Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си един от пратениците!”

78. И ги порази земетресение, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

79. А той се отвърна от тях и каза: “О, народе мой! Съобщих ви посланието на моя Повелител и искрено ви желаех добро, ала вие не обичате онези, които ви желаят добро.”

80. И пратихме Лут, който каза на своя народ: “Нима ще вършите мерзост, която не е вършил нито един от народите преди вас?

81. Похотливо при мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие наистина сте престъпен народ.”

82. А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете ги от вашето селище! Наистина, тези хора искат да се запазят чисти.”

83. И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тя бе от оставащите.

84. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Виж какъв е краят на грешниците!

85. И при медянитите пратихме брат им Шуайб. Той каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него! При вас дойде ясно знамение от вашия Повелител. Изпълвайте мярката и везната, и не присвоявайте имуществото на хората! И не създавайте безредици по земята, след като е установен порядък! Това е най-доброто за вас, ако сте вярващи.

86. И не присядайте по всеки друм, заплашвайки и възпирайки от пътя на Аллах онзи, който вярва в Него, стремейки се да изкривите пътя! И си спомнете как бяхте малцина, а Той ви умножи! И вижте какъв е краят на злодеите!

87. И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен, а друга група не повярва, потърпете, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добрият съдник.”

88. Знатните хора от народа му, които се възгордяха, казаха: “О, Шуайб! Ще пропъдим от нашето селище теб и онези, които повярваха с теб, или ще се върнете към нашата религия.” Шуайб каза: “Дори и ако сме отвратени от нея?

89. Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем към вашата религия, след като Аллах ни е спасил от нея. Не ни подобава да се върнем към това, освен ако пожелае Аллах, нашият Повелител, Който обгръща със знание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Повелителю наш! Отсъди между нас и нашия народ с правдата! Ти си Най-добрият съдник.”

90. И знатните хора от народа му, които бяха неверници, казаха: “Ако последвате Шуайб, тогава ще сте губещи.”

91. И ги сполетя земетресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

92. Които взеха за лъжец Шуайб, сякаш не бяха пребивавали там. Които взеха за лъжец Шуайб, се оказаха от губещите.

93. Той се отвърна от тях, и каза: “О, народе мой! Известих ви посланията на моя Повелител и искрено ви наставлявах. И как да скърбя за хора-неверници?”

94. И не изпращахме пророк в никое селище, без да притиснем жителите му с несгоди и напасти, за да се смирят.

95. Сетне подменяхме лошото с добро, и тогава започваха да благоденстват и казваха: “И нашите бащи ги засягаха несгоди и радост.” И ги сграбчвахме Ние внезапно, без да усетят.

96. А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха се побояли, щяхме да разтворим пред тях благодат от небето и от земята. Ала те отричаха и Ние ги сграбчвахме заради онова, което са придобили.

97. Нима жителите на селищата не се опасяваха, че Нашето наказание ще ги сполети нощем, докато спят?

98. Нима жителите на селищата не се опасяваха, че Нашето наказание ще ги сполети сутрин, докато се забавляват?

99. Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Само губещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.

100. Нима не е ясно на онези, които наследиха земята след нейните [предишни] жители, че ако Ние пожелаем, бихме ги поразили заради греховете им и бихме запечатали сърцата им, та да не чуват?

101. За тези селища ти съобщаваме някои вести. Техните пратеници им донесоха ясните знамения, но не повярваха те в онова, което преди взимаха за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на неверниците.

102. И не намерихме у мнозинството им обет, а намерихме, че мнозинството им са нечестивци.

103. После подир тях с Нашите знамения проводихме Муса при Фирауна и знатните му хора, а те постъпиха с тях несправедливо. Виж какъв е краят на злодеите!

104. И каза Муса: “О, Фираун! Аз съм пратеник от Повелителя на световете.

105. Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох ви ясно знамение от вашия Повелител. Тъй че изпрати заедно с мен синовете на Исраил!”

106. Каза [Фираун]: “Щом си донесъл знамение, представи го, ако говориш истината!”

107. И [Муса] метна тоягата си, и тя се превърна в­ явна змия!

108. И извади ръката си, и тя стана­ сияйно бяла за гледащите!

109. Знатните от народа на Фирауна казаха: “Този е вещ магьосник,

110. който иска да ви пропъди от вашата земя.” [А Фираунът рече:] “И какво ще посъветвате?”

111. Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

112. да ти доведат всички вещи магьосници!”

113. И дойдоха магьосниците при Фараона. Казаха: “Наистина ли ще получим награда, ако ние победим?”

114. Каза: “Да, и ще бъдете от приближените.”

115. Казаха: “О, Муса! Ти ли ще мяташ, или ние да мятаме?”

116. Каза: “Вие мятайте!”А когато метнаха, омагьосаха очите на хората и ги ужасиха, и показаха велика магия.

117. И Ние внушихме на Муса: “Метни своята тояга!” И ето я поглъща онова, с което измамват!

118. И се установи правдата, и се провали онова, което направиха.

119. И бяха победени там, и станаха унизени.

120. А магьосниците паднаха, на земята в суджуд.

121. Казаха: “Повярвахме в Повелителя на световете,

122. Повелителя на Муса и Харун!”

123. Фираун каза: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните от него жителите му. Но скоро ще разберете!

124. Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви ще разпъна.”

125. Казаха: “Наистина, при нашия Повелител ще се завърнем.

126. Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Повелител, когато дойдоха при нас. Повелителю наш! Изпълни ни с търпение и ни прибери като мюсюлмани!”

127. А знатните хора от народа на Фирауна казаха: “Нима ще оставиш Муса и народа му да сеят развала по земята и да се отрекат от теб и твоите богове?” Той каза: “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им. Ние имаме непоколебима власт над тях.”

128. Муса каза на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах и търпете! Наистина, земята принадлежи на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своите раби, а благия край принадлежи на богобоязливите.”

129. Те казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, и след като дойде при нас.” Той каза: “Може би вашият Повелител ще погуби врага ви и ще ви стори наследници на земята, за да види как ще постъпите.”

130. И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и с недоимък от плодове, за да се поучат.

131. И когато добрината идваше при тях, казваха: “Това е за нас!” А когато ги сполетеше злина, те я свързваха с Муса и с онези, които бяха с него. Наистина, злата им поличба е от Аллах, но повечето от тях не знаят това.

132. И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ни омагьосаш с него, не ще ти повярваме.”

133. И Ние им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите, и кръвта като очевидни знамения. Но се възгордяха-те бяха грешен народ.

134. Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О, Муса! Помоли за нас твоя Повелител за онова, което Той ти е обещал! Ако ни избавиш от наказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Исраил.”

135. И щом Ние снемахме от тях наказанието за определен срок, който да достигнат, ето те­ нарушават обещанието!

136. И Ние им отмъстихме, и ги потопихме в морето за това, че взимаха за лъжа Нашите знамения и бяха нехайни към тях.

137. И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван, земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата дума на твоя Повелител към синовете на Исраил, защото изтърпяха. И опустошихме онова, което са направили Фирауна и неговият народ, и онова, което са въздигнали.

138. И преведохме синовете на Исраил през морето, и минаха покрай хора, посветили се на своите идоли. Те казаха: “О, Муса! Направи ни божество, както те си имат божества!” Каза: “Наистина, вие сте невежи хора.

139. За тези хора е погубено онова, което изповядват и е напразно онова, което вършат.”

140. Той каза: “Нима друг, а не Аллах ще ви търся за бог, след като ви предпочете Той пред народите [тогава]?”

141. И Ние ви спасихме от хората на Фирауна, които ви наложиха най-лошото наказание, избиваха синовете ви и оставиха сред живите жените ви. В това имаше за вас велико изпитание от вашия Повелител.

142. И Ние определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме с още десет. И се изпълни времето, определено от неговия Повелител, за четиридесет нощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и постъпвай праведно, и не следвай пътя на разпространяващите нечестивост!”

143. И когато Муса дойде на определеното от Нас място, и неговият Повелител разговаря с него, рече: “Повелителю! Покажи ми се, да Те погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към планината! И ако се задържи на мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Повелител прояви Себе си на планината, Той я срина на прах. И Муса припадна поразен. А когато се опомни, рече: “Пречист си Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият от повярвалите.”

144. Той каза: “О, Муса! Аз теб избрах над хората чрез Моите послания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!”

145. И Ние му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение и обяснение за всяко нещо. “Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ да следва най-прекрасното от тях! Аз ще ви покажа Дома на нечестивците.

146. Аз ще отклоня от Моите знамения онези, които без право се възгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И да видят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, ще го приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайни към тях.

147. А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата с отвъдния живот, делата им пропадат. Нима ще им се въздаде за друго освен за онова, което са извършили?”

148. А после народът на Муса направи от украшенията си образ на телец, който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правия път? Започнаха да му се покланят и станаха угнетители.

149. И когато съжалиха за извършеното, и разбраха, че са се заблудили, казаха: “Ако нашият Повелител не се смили над нас и не ни опрости, то непременно ще се окажем от губещите.”

150. И когато Муса се завърна при своя народ се разгневи и огорчи. Той каза: “Колко лошо е това, което сте извършили в мое отсъствие!Нима искахте да изпреварите заповедта на вашия Повелител?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си за главата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, сине на майка ми! Наистина, хората ме взеха за безсилен и бяха готови да ме убият. Не предизвиквай у враговете злорадство към мен и не ме причислявай към несправедливите хора!”

151. Рече [Муса]: “Повелителю! Опрости мен и брат ми, и ни въведи в Твоето милосърдие! Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”

152. Които приеха телеца, бяха сполетени от гнева на техния Повелител и унижение в земния живот. Така Ние наказваме онези, които измислят лъжа.

153. А за които вършат злини, после се покаят и повярват, то твоят Повелител след това е Опрощаващ, Милосърден.

154. И когато гневът у Муса стихна, той взе скрижалите, на които бяха начертани вярното ръководство и милостта за онези, които се страхуват от своя Повелител.

155. И Муса избра от своя народ седемдесет мъже за определеното от Нас време и място. И когато ги порази земетресението, той рече: “Повелителю мой! Ако Ти пожелаеше, то би ги погубил преди заедно с мен. Нима ще ни погубиш заради онова, което извършиха глупците сред нас? Наистина, това е само Твоето изпитание, посредством което Ти вкарваш в заблуда, когото пожелаеш и Ти напътваш, когото пожелаеш. Ти си нашият Покровител, опрости ни и ни помилвай! Ти си Най-добрият от прощаващите.

156. Предпиши ни в земния живот добро, и в отвъдния живот добро! Ние се обръщаме към Теб с покаяние.” Каза [Аллах]: “С Моето наказание Аз поразявам, когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо. Аз ще го предпиша на онези, които са праведни и дават милостинята зекят, и на онези, които вярват в Нашите знамения,

157. онези, които следват Пратеника, не умеещия да чете и пише Пророк, за когото се споменава в Теврат и Инджил. Той им повелява да извършват одобряваното и забранява да извършват порицаваното, и им разрешава благините, и им възбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Тези, които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, непременно ще сполучилите.”

158. Кажи: “О, хора! Аз съм Пратеника на Аллах при всички вас­ на Онзи, Чиято е властта над небесата и земята. Няма друг бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, не умеещия да чете и пише Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, за да бъдете напътени в правия път!”

159. Има сред народа на Муса и общност, която напътва с [низпосланата] истина и установяват справедливост.

160. И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванадесет рода-общности. И когато народът на Муса го помоли за вода, Ние му внушихме откровението: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вече всички хора знаеха мястото си за пиене. И ги покрихме със сянка от облака, и спуснахме над тях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които Ние ви дарихме!” Те не бяха несправедливи към Нас-те постъпиха несправедливо към себе си.

161. И когато им бе казано: “Обитавайте това селище и яжте оттам, откъдето пожелаете, и кажете: “Опрости ни!”, и влезте през вратата, кланяйки се. Ние ще ви опростим прегрешенията, и ще умножим наградата за благодетелните.”

162. Несправедливите от тях подмениха с друго словото, което им бе казано. И Ние пратихме върху тях наказание от небето, защото постъпваха несправедливо.

163. И ги питай за селището, което бе край морето. Те нарушиха съботата, защото рибите изплуваха на повърхността при тях в събота, а не изплуваха в ден, когато не празнуват съботата. Така Ние ги подложихме на изпитание, защото отказаха да се подчиняват.

164. И когато някои от тях казаха: “Защо увещавате народ, който Аллах ще погуби и ще подложи на тежко мъчение?” Те казаха: “За извинение пред вашия Повелител. Може би, ще се побоят!”

165. И когато забравиха какво им бе припомнено, Ние спасихме онези, които възбраняват злото, и подложихме на ужасно мъчение безчинстващите, защото постъпваха нечестиво.

166. И когато престъпваха пределите на онова, което им бе възбранено, Ние им рекохме: “Бъдете маймуни презрени!”

167. Твоят Повелител прогласи, че Той непременно ще изпраща срещу тях до деня Къямет тези, които ще им причиняват най-ужасното мъчение. Наистина, твоят Повелител е бърз в наказанието. Той е Опрощаващ, Милосърден.

168. И ги разделихме на общности по земята. Сред тях има и праведници, сред тях има и други, които са точно обратното. И Ние ги подложихме на изпитание с добрините и злините, за да се завърнат на правия път.

169. И остана след тях потомство, което наследи Книгата. Те приемат нищожните блага на този свят и казват: “Ние ще бъдем опростени.” И ако отново се срещнат с подобни блага, отново биха се захванали с тях. Не бе ли взет от тях обет в Книгата, че ще казват за Аллах единствено истината? И изучаваха онова, което е в нея. Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се боят. Нима не проумявате?

170. А които твърдо се придържат към Книгата и извършват молитвата намаз, то­ Ние не погубваме наградата на подобряващите.

171. И когато въздигнахме планината над тях, сякаш е облак, и помислиха, че ще падне отгоре им [рекохме]: “Придържайте се твърдо към онова, което Ние ви дадохме и помнете какво има в него, за да се побоите!”

172. И когато твоят Повелител извади от слабините на синовете на Адам, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват против себе си: “Не съм ли Аз вашият Повелител?” Те казаха: “Да, ние свидетелстваме.” Това е, за да не кажете в деня Къямет: “Ние не знаехме за това!”

173. Или да не кажете: “Нашите бащи бяха многобожници преди, а ние бяхме само потомци, които дойдоха след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което вършеха привържениците на лъжата?”

174. Така Ние им разясняваме знаменията, може би ще се завърнат на правия път.

175. И прочети им вестта за онзи, на когото Ние дарихме Нашите знамения, а той ги е отхвърлил. И шейтана го направи свой последовател, и стана той един от заблудените.

176. А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем посредством това. Ала той се привърза към земята и последва желанията си. Той е като кучето, като го прогониш, изплезва език, а оставиш ли го в покой, пак изплезва език. Това е примерът за хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. Разказвай им тези истории, може би ще премислят!

177. Колко лош пример са хората, които взимат за лъжа Нашите знамения и постъпват несправедливо спрямо себе си!

178. Когото Аллах напъти, той е на правия път. А когото остави в заблуда, тези са губещите.

179. Създадохме за Джехеннема много от джиновете и от хората. Имат сърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те са нехайните.

180. Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях и оставете онези, които отричат Неговите имена! Те непременно ще получат възмездие за онова, което вършат.

181. Сред онези, които Ние сме сътворили, има общност напътваща с истината и с нея установяват справедливост.

182. А онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, Ние ще ги въвлечем в гибел, без да разберат.

183. Аз ще им дам отсрочка, несъмнено Моите замисли са несъкрушими.

184. Нима не размишляват? Техния другар [Мухаммед] не е безумен. Той е само явен предупредител.

185. Нима не погледнаха към царството на небесата и на земята, и към нещата, които Аллах е сътворил? Може би срокът им да е наближил? И в кой разказ подир това ще повярват?

186. Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител. И ги оставя в тяхната престъпност да се лутат.

187. Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Наистина знанието за него е само при моя Повелител. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час] на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш си осведомен за него. Кажи: “Наистина знанието за това принадлежи само на Аллах, ала повечето хора не знаят това.”

188. Кажи: “Аз нямам власт да си причиня добро, или да си причиня вреда, освен ако Аллах не го е пожелал. И ако знаех съкровеното, щях да си увелича доброто и нямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хората, които вярват.

189. Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек. Той създаде от него съпругата му, за да намери при нея покой. И когато е встъпил в близост с нея, тя понесе леко бреме и продължи с него. А когато натежа от бременността, двамата призоваха Аллах, своя Повелител: “Ако Ти ни дариш праведно дете, то непременно ще сме сред благодарните.”

190. И когато Той им дари праведно дете, те започнаха да приобщават към Него съдружници в онова, което Той им е дарил. Аллах е над онова, което Му приобщават!

191. Нима приобщават съдружници на Аллах тези, които нищо не творят, а самите те са сътворени?

192. И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат.

193. И ако ги зовете към правия път, не ви следват. За вас е едно и също, дали ще ги зовете, или ще мълчите!

194. Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!

195. Нима те имат крака, с които ходят? Или ръце, с които хващат? Или очи, с които виждат? Или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте и не ми давайте отсрочка!

196. Наистина, моят Покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците.

197. Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат, и не са способни да помогнат дори на себе си.”

198. И ако ги зовеш към правия път, не чуват. И ги виждаш да те гледат, ала те не съзират нищо.

199. Прояви снизхождение и повелявай приличието, и страни от невежите!

200. А ако шейтана те изкуси със зло внушение, потърси защита при Аллах! Той е Всечуващ, Всезнаещ.

201. Наистина, ако до праведните хора се докосне внушение от шейтана, то те си спомнят [за Аллах] и ето ги зрящи!

202. А [шейтаните] засилват заблудата на своите братя, и после те не се спират.

203. И не им ли донесеш знамение, казват: “Защо тогава ти не направиш някое?” Кажи: “Аз следвам само онова, което ми се разкрива от моя Повелител. Това е очевидно знамение от вашия Повелител, вярно ръководство и милост за хората, които вярват.

204. Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, може би ще бъдете помилвани!”

205. Споменавай своя Повелител в душата си със смирение и страх, без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!

206. Тези, които се намират при твоя Повелител, не се големеят да Му служат, възхваляват Го и Му се покланят в суджуд.

1. Питат те за военните трофеи. Кажи: “Военните трофеи принадлежат на Аллах и на Пратеника. Бойте се от Аллах и се помирявайте взаимно, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, ако сте правоверни!”

2. Правоверни са онези, чиито сърца изпитват страх при споменаването на Аллах, и щом им бъдат четени Неговите айети, вярата им се усилва, и на своя Повелител се уповават,

3. които извършват молитвата намаз и раздават от това, което Ние сме им дали!

4. Тези са истинските правоверни. За тях са приготвени високи степени при техния Повелител, опрощение и щедро препитание.

5. Така, както твоят Повелител те подбуди да излезеш от дома ти с истината, въпреки че някои от правоверните не искаха това.

6. Те спореха с теб за истината, след като тя стана очевидна, ­сякаш ги водят към смъртта и я виждат.

7. И когато Аллах ви обеща, че единният от двата отряда ще е ваш, вие пожелахте онзи, който не е въоръжен, да е ваш. А Аллах искаше да възцари правдата със Своите Слова и да изкорени неверниците,

8. за да се възцари истината и да изчезне лъжата, дори престъпниците да възненавиждат това.

9. Когато призовахте вашия Повелител за помощ, Той ви откликна: “Аз ще ви подкрепя с хиляда меляикета едно след друго.”

10. Аллах стори това само за радостна вест и за да се успокоят с него сърцата ви. Победата е единствено от Аллах. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

11. Той ви покри с дрямка, за да се почувствате в безопасност, и ви изсипа вода от небето, за да ви пречисти с нея и да премахне от вас скверността на шейтана, и да укрепи сърцата ви, и да заякчи с това стъпките ви.

12. Твоят Повелител внуши на меляикетата: “Аз съм с вас. Подкрепяйте тези, които повярваха! Аз ще вселя ужас в сърцата на неверниците. Удряйте ги по вратовете, удряйте ги по всички пръсти!”

13. Това е, защото се възпротивиха на Аллах и на Неговия Пратеник. А за който се възпротиви на Аллах и на Неговия Пратеник, Аллах е суров в наказанието.

14. Ето, вкусете го! Наистина, за неверниците е приготвено мъчението на Огъня.

15. О вие, които повярвахте! Когато срещнете неверниците в настъпление, не им обръщайте гръб в бягство!

16. А който им обърне гръб в този ден, освен с намерение за бой или за да премине към друг [ваш] отряд, той вече си е навлякъл гнева на Аллах. Неговото място е Джехеннема. Колко лоша е тази участ!

17. Не вие ги убихте, а Аллах ги уби, и не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли, за да подложи правоверните на добро изпитание от Него. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

18. Това е, защото Аллах обезсилва коварството на неверниците.

19. Ако молехте [о, неверници] за присъдата ето, тя ви се яви. Ако вие престанете, то е най-доброто за вас. А ако възобновите [враждата], и Ние ще възобновим [атаките]. Не ще ви помогнат тълпите ви с нищо, дори да са многобройни. Защото Аллах е с правоверните.

20. О вие, които повярвахте! Покорявайте се на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се отмятайте от него, след като [го] чувате!

21. И не бъдете като онези, които казват: “Чухме!”, - ала не чуват.

22. Наистина най-лошите твари пред Аллах са глухите, немите, които не проумяват.

23. И ако Аллах откриеше добро у тях, би ги надарил със слух. Но дори ако Той ги бе дарил със слух, те пак щяха да се отметнат с отвращение.

24. О вие, които повярвахте! Откликвайте на Аллах и на Пратеника, щом ви зове към онова, което ще ви съживи! И знайте, че Аллах стои между човека и сърцето му, и че при Него ще бъдете събрани!

25. И бойте се от изпитание, което ще порази не само онези сред вас, които са били несправедливи! И знайте, че Аллах е суров в наказанието!

26. И помнете как бяхте малцина безсилни на земята, уплашени, че хората ще ви заловят, а Той ви даде убежище и ви подкрепи със Своята помощ, и ви даде от благата, за да сте благодарни.

27. О вие, които повярвахте! Не изменяйте на Аллах и на Пратеника, и не се нахвърляйте на повереното ви имущество съзнателно!

28. И знайте, че вашето имущество и децата ви са изпитание, и че при Аллах има огромна награда!

29. О вие, които повярвахте! Ако се боите от Аллах, Той ще ви дари със способността да различавате истината и лъжата [доброто и злото], и ще изкупи лошите ви постъпки, и ще ви опрости. Наистина, Аллах е Владетеля на великата благодат.

30. И когато неверниците лукавстваха срещу теб, да те задържат или да те убият, или да те прокудят... Те лукавстват, а Аллах проваля тяхното лукавство. Аллах е над лукавите.

31. И когато им бъдат четени Нашите айети, казват: “Чухме вече. Ако пожелаем, и ние ще съчиним нещо подобно. Това са само легенди на предците.”

32. И когато казаха: “О, Аллах! Ако това е правдата от Теб, изсипи над нас камъни от небето или ни прати мъчителни страдания!”

33. Но Аллах не ще ги подложи на мъчения, докато ти се намираш сред тях. Аллах не ще ги подложи на мъчения, докато молят за опрощение.

34. Но как да не ги подложи Аллах на мъчения, щом възпират мюсюлманите от Свещената джамия и не са Негови ближни? Негови ближни са само праведниците, ала повечето от тях не проумяват.

35. И молитвата им при Дома бе само свирукане и пляскане с ръце. Вкусете мъчението, защото бяхте неверници!

36. Наистина, неверниците харчат своите имоти, за да възпират другите от пътя на Аллах. И ще ги харчат, после ще съжаляват за това, после ще бъдат надвити. Неверниците ще бъдат събрани в Джехеннема,

37. за да отдели Аллах скверния човек от добрия и да нахвърля скверните един връз друг, и да ги струпа всички, та да ги вкара в Джехеннема. Те ще претърпят загуба.

38. Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано, а ако упорстват известна е вече съдбата на предците.

39. И се сражавайте с тях, докогато не изчезне заблуда и докато не се възцари религията на Аллах! Ако те престанат, то Аллах вижда онова, което вършат.

40. И отвърнат ли се, знайте, че Аллах е вашият Покровител! Най-прекрасният Покровител е Той и Най-прекрасният Избавител!

41. И знайте, че каквото и да придобиете във война, то една пета част от него принадлежи на Аллах, на Пратеника, и близките роднини на Пратеника, на сираците, нуждаещите се, и на пътника, ако вярвате в Аллах и в онова, което Ние низпослахме на Своя раб в Деня на разграничението, в деня, когато двете армии се срещнаха при Бадр. Аллах за всяко нещо има сила.

42. Вие бяхте на по-близкия склон на долината, те на по-далечния склон, а керванът ниско под вас. И дори да се бяхте уговорили, щяхте да се разминете в уговорката по време и място. Всичко се изпълни така, че Аллах доведе докрай делото, което вече бе отредено, да погине при ясен знак погиващият и да живее при ясен знак оживяващият. Наистина, Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

43. Аллах ти ги показа в твоя сън малцина. А ако ти ги покажеше мнозина, щяхте да паднете духом и да спорите при приемането на решение. Но Аллах ви спаси. Той знае съкровеното в сърцата.

44. И Аллах направи те да изглеждат малцина във вашите очи, когато се срещнахте, и ви умали в техните очи, за да изпълни делото докрай, което вече бе отредено. Наистина, делата се връщат към Аллах.

45. О вие, които повярвахте! Когато се сражавате с отред, устоявайте и споменавайте Аллах често, за да сполучите!

46. И се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник, и не се оспорвайте един друг, за да не се провалите и да изчезне силата ви! И бъдете търпеливи, защото Аллах е с търпеливите!

47. И не бъдете като онези, които излязоха от домовете си с надменност и за показ пред хората! Те възпират от пътя на Аллах. Аллах обгръща всичко, което те вършат.

48. И разкраси пред тях делата им шейтана, и рече: “Няма кой да ви надвие днес сред хората, щом съм аз до вас.” Но щом двата отреда се съгледаха, той се обърна на пети и рече: “Непричастен съм към вас. Наистина, аз виждам онова, което вие не виждате. Страхувам се от Аллах. Аллах е суров в наказанието.”

49. И лицемерите, и онези, които имаха болест в сърцата, казаха: “Тези ги подмами тяхната религия.” И който се уповава на Аллах, то Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

50. И ако ти [о, Мухаммед] би видял, когато меляикетата прибират душите на неверниците, как ги удрят по лицата и по гърбовете: “Вкусете мъчението на изгарящия Огън!

51. Това е заради онова, което ръцете ви направиха отнапред. Наистина, Аллах никога не постъпва несправедливо с рабите.”

52. Както се случи с рода на Фирауна и с онези преди тях. Отказаха знаменията на Аллах и заради греховете им Аллах ги сграбчи. Наистина, Аллах е Всесилен и суров в наказанието.

53. Това е, защото Аллах не променя милостта, която Той е оказал на хората, докато не променят себе си. Наистина, Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

54. По този начин са постъпвали рода на Фирауна и онези, които са живели преди тях. Отхвърлиха знаменията на своя Повелител, и Ние ги погубихме заради греховете им, и издавихме рода на Фирауна. Всички бяха угнетители.

55. Наистина, най-лоши от живите същества пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват.

56. Ти сключваш с тях договор, но всеки път те нарушават този договор и не се боят.

57. И ако ги срещнеш в битка, то сурово ги накажи, за да се разсеят онези, които ги следват, може би ще се поучат!

58. И ако те е страх от изменничество от страна на хората, отхвърли договорените задължения! Наистина, Аллах не обича изменниците.

59. И неверниците да не смятат, че са се отървали! Наистина, те не ще избегнат [наказанието на Аллах].

60. И пригответе за тях, колкото можете сили и бойни коне! Ще наплашите с тях врага на Аллах и вашия враг, и други освен тях, които вие не знаете, но Аллах ги знае. Каквото и да раздадете по пътя на Аллах, то ще ви се изплати и не ще се постъпи с вас несправедливо.

61. И ако склонят за мир, склони и ти, и се уповавай на Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.

62. И поискат ли да те измамят, то Аллах ти е достатъчен! Той е, Който те подкрепя със Своята помощ и с правоверните.

63. Той е сплотил сърцата им. А ти и да раздадеш всичко, което е на земята, не би сплотил сърцата им. Но Аллах ги сплоти. Той е Всемогъщ, Премъдър.

64. О, Пророче! Аллах е достатъчен за теб и за правоверните, които те следват.

65. О, Пророче! Вдъхновявай правоверните към сражението! Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват.

66. Сега Аллах облекчи вашето бреме, защото Той знае, че сте слаби. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Наистина, Аллах е с търпеливите.

67. Не подобава на пророк да взема пленници, докато не е победил противника напълно по земята. Вие искате благата на земния живот, а Аллах иска отвъдния. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

68. Ако не беше предварителното предписание от Аллах, то щеше да ви засегне огромно мъчение за онова, което сте придобили.

69. Яжте от придобитото във война ­по честен и позволен път, и бойте се от Аллах! Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

70. О, Пророче! Кажи на пленниците, които са в ръцете ви: “Ако Аллах види добро в сърцата ви, ще ви даде по-добро от това, което ви е взето, и ще ви опрости. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

71. И ако искат да ти изменят, те вече измениха на Аллах преди, затова Той ти даде власт над тях. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

72. Наистина, тези, които повярваха и се преселиха, и се сражаваха чрез своите имоти и души по пътя на Аллах, и които приютиха мухаджирите и оказаха подкрепа, те са помощници и са ближни един на друг. А които повярваха, ала не се преселиха то вие не сте длъжни да ги защитавате, докато не се преселят. И помолят ли ви за помощ в религията, ваш дълг е да помогнете, освен ако тази помощ не е насочена срещу народ, с който сте сключили договор. Аллах вижда това, което вършите.

73. Неверниците са помощници и ближни един на друг. И ако вие не постъпвате така[ ако правоверните не са помощници и ближни един на друг] то на земята ще възникне смут и велико беззаконие.

74. А онези, които са повярвали и се преселят, и се сражават по пътя на Аллах, и тези, които са дали убежище и подкрепят, те са истинските правоверни. За тях има опрощение и щедро препитание.

75. А тези, които впоследствие повярват и се преселят, и се сражават заедно с вас, те са едни от вас. И роднините са по-близки едни на други. Такова е предписанието на Аллах според Книгата. Наистина, Аллах знае всяко нещо.

1. Аллах и Неговия Пратеник са освободени от договорите, които сте сключили с многобожниците.

2. Затова странствайте по земята [о, многобожници] четири месеца и знайте, че няма избягате от Аллах и че Аллах опозорява неверниците!

3. В деня на най-голямото поклонение хадж, Аллах и Неговия Пратеник ще обявят на хората, че Аллах и­ Неговият Пратеник се отричат от многобожниците. И ако се покаете, за вас е най-доброто. А ако се отметнете, знайте, че не ще избягате от Аллах! И възвести неверниците за мъчителните страдания!

4. Това не се отнася за многобожниците, с които сте сключили договори и които после с нищо не го нарушиха, и не подкрепяха никого срещу вас. И спазвайте своя договор с тях до изтичане на срока му! Наистина, Аллах обича праведните.

5. Когато изтекат забранените месеци, убивайте многобожниците, където ги сварите, вземайте ги в плен, обграждайте ги, и ги причаквайте в засада на всяко място! Ако се покаят и започнат да извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят, то пуснете ги! Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

6. И ако някой от многобожниците те моли за убежище, то дай му убежище, та да чуе той Словото на Аллах! После го заведи на безопасно за него място, защото са хора незнаещи.

7. Как може да има у многобожниците договор с Аллах и с Неговия Пратеник, освен онези, с които се договорихте при Свещената джамия? И докато са честни спрямо вас, бъдете честни спрямо тях и вие! Наистина, Аллах обича праведните.

8. Какъв ти там [договор може да има с многобожниците]? Ако те ви надвият, то те не спазват спрямо вас нито родствени, нито договорени задължения. На думи се опитват да ви угаждат, но сърцата си изпитват отвращение, защото повечето от тях са нечестивци.

9. Продават на нищожна цена знаменията на Аллах и възпират от Неговия път. Лошо е онова, което вършат!

10. Не спазват спрямо правоверен нито родствени, нито договорени задължения. Тези са престъпващите.

11. Но ако се покаят и започнат да извършват молитвата намаз и дават милостинята зекят, то тогава ще станат ваши братя в религията. Ние разясняваме Нашите знамения на хора проумяващи.

12. И ако нарушат клетвите си сключването на договора и посегнат на вашата религия, то сражавайте се с предводителите на неверието, тъй като за тях няма клетви! Може би, тогава ще престанат.

13. Нима не ще се сражавате с хора, които нарушиха своите клетви и възнамеряваха да изгонят Пратеника? Те настъпиха първи срещу вас. Нима се страхувате от тях? От Аллах трябва най-много да се страхувате, ако сте правоверни.

14. Сражавайте се с тях! Аллах ще ги накаже с вашите ръце и ще ги опозори, и ще ви дари победа над тях. Той ще изцери гърдите на онези, които повярват,

15. и ще премахне гнева от сърцата им. Аллах приема покаянието, на когото пожелае. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

16. Нима смятате, че ще бъдете оставени, без Аллах да узнае кои от вас се сражават и не взимат за помощници никой друг, освен Аллах и Неговия Пратеник, и правоверните? Наистина, Сведущ е Аллах за вашите дела.

17. Многобожниците нямат право да поддържат джамиите на Аллах, свидетелствайки сами за неверието си. Техните дела са провалени и в Огъня ще пребивават вечно.

18. Джамиите на Аллах поддържа само онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и извършва молитвата намаз, и дава милостинята зекят, и се страхува единствено от Аллах. Тези са напътените.

19. Нима да снабдяваш поклонниците с вода и да поддържаш Свещената джамия вие приравнявате към делата на този, който е повярвал в Аллах и в Сетния ден, и се сражава по пътя на Аллах? Те не са равни пред Аллах. Аллах не напътва в правия път несправедливите хора.

20. Тези, които са повярвали и са извършили преселение, и се сражават по пътя на Аллах чрез своите имоти и души, са с по-висока степен при Аллах. Те са преуспелите.

21. Възрадва ги техният Повелител с вест за Своята милост, Своето благоволение, и за Градини, в които им е приготвено вечно блаженство.

22. Там те ще пребивават вечно и завинаги. Наистина, при Аллах има велика награда.

23. О вие, които повярвахте! Не взимайте своите бащи и братя за ближни, ако са предпочели неверието пред вярата. А тези от вас, които ги вземат за ближни, те се явяват угнетители.

24. Кажи: Ако вашите бащи, синове, братя и съпруги, и родът ви, и придобитото имущество, и търговия, за която се плашите от застой, и жилища, които харесвате, са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от свещената борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята присъда! Аллах не напътва нечестивите хора в правия път.

25. Аллах ви дари с победа на много места и в деня на Хунейн, когато се радвахте на своята многобройност, която с нищо не ви помогна. Земята отесня за вас, въпреки че е просторна и след това обърнахте гръб в бягство.

26. После Аллах низпосла спокойствие на Своя Пратеник и на правоверните, низпосла воини, които вие не видяхте, и наказа онези, които не повярваха. Това е възмездието за неверниците.

27. После Аллах ще приеме покаяние на този, който пожелае. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

28. О вие, които повярвахте! Наистина, многобожниците са скверност! И нека след тази тяхна година да не се приближават до Свещената джамия! И ако ви е страх от бедност, Аллах ще ви надбави от Своята милост, ако пожелае. Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

29. Сражавайте се с онези от хората на Книгата, които не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден, които не смятат за забранено онова, което Аллах и Неговият Пратеник са забранили, които не изповядват правата вяра, докато не дадат налога [джизя] безусловно и с покорство.

30. И казаха юдеите: “Узейр е синът на Аллах.” И казаха християните: “Месията е синът на Аллах.” Те произнасят с устите си думи, подобни на думите, произнесени от предишните неверници. Аллах да ги погуби! Колко са се отклонили от истината!

31. Те взеха за господари не Аллах, а своите правници и своите монаси, и Месията, сина на Мерйем. А им бе повелено да се покланят само на единствения Бог. Няма друг Бог освен Него. Пречист е Той от онова, което приобщават с Него!

32. Искат да угасят светлината на Аллах с устите си. Но Аллах няма да допусне това и ще завърши разпространението на Своята светлина, дори неверниците да възненавиждат това.

33. Той е, Който проводи Своя Пратеник с вярно ръководство и с правата вяра, за да я въздигне над всички религии, дори многобожниците да възненавиждат това.

34. О вие, които повярвахте! Наистина, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах. Извести онези, които трупат злато и сребро, и не раздават от него по пътя на Аллах, ­за мъчителни страдания.

35. В Деня, когато техните съкровища ще бъде разтопени в Огъня на Джехеннема, и тях ще бъдат жигосани челата и хълбоците, и гърбовете им. Ще им бъде казано:“Това е, което натрупахте за себе си. Вкусете, каквото сте трупали!”

36. Наистина, броят на месеците при Аллах е дванадесет. Така е било записано в Книгата на Аллах в деня, когато сътвори небесата и земята. Четири от тях са свещени. Това е правата вяра. Не постъпвайте през тях несправедливо спрямо себе си. Всички заедно се сражавайте с многобожниците, както и те всички се сражават с вас! И знайте, че Аллах е с праведните!

37. Отсрочването [на един от свещените месеци] само увеличава неверието. От това неверниците изпадат в заблуда. В една година те го обявяват за позволен, а в друга година го забраняват, за да натъкмят броя [на месеците], които Аллах е определил за свещени. Те обявяват за позволено онова, което Аллах е сторил забранено, и техните злодеяния им се струват прекрасни. Аллах не напътва в правия път невярващите хора.

38. О вие, които повярвахте! Защо, когато ви призовават да се отправите в поход по пътя на Аллах, вие тежко закретахте по земята? Нима предпочетохте земния живот вместо отвъдния? Насладата на земния живот спрямо отвъдния е твърде нищожна.

39. Ако не се отправите в поход, то Той ще ви подложи на мъчителни страдания и ще ви замени с друг народ. Вие не ще Му навредите с нищо, защото Аллах за всяко нещо има сила.

40. Ако вие не му окажете подкрепа [на Мухаммед], то Аллах вече му оказа подкрепа, когато неверниците го прогониха. Той бе един от двамата, които се намираха в пещерата, и когато рече той на своя другар [Абу Бакр]: “Не страдай! Аллах е с нас.” И тогава Аллах низпосла Своето успокоение над него, и го подкрепи с воини, които вие не видяхте. Аллах стори словото на неверниците да е най-презряното, а Словото на Аллах ­е най-възвишеното. Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

41. Отправете се в поход, леко или тежко въоръжени, и се сражавайте по пътя на Аллах чрез своето имущество и души! Това е най-доброто за вас, само ако знаехте.

42. Ако ги очакваше близка печалба и леко пътуване, щяха да те последват. Но далечен им се видя трудният път и ще се кълнат в Аллах: “Ако можехме, щяхме незабавно да се отправим заедно с вас.” Те погубват себе си, и Аллах знае, че те са лъжци.

43. Аллах да те извини [о, Мухаммед]! Защо им разреши [да останат по домовете си], преди да ти стане ясно, кой казва истината, и кой се явява лъжец?

44. Онези, които вярват в Аллах и в Сетния ден, не те молят за разрешение да се сражават чрез своите имущества и души. Аллах знае праведните.

45. От теб искат разрешение да останат по домовете си само онези, които не вярват в Аллах и в Сетния ден, и се съмняват сърцата им. И поради своето съмнение се колебаят.

46. А ако искаха да се отправят в поход, щяха да се подготвят за това. Но Аллах не пожела да се отправят в поход, и ги задържа. Бе им казано: “Останете с оставащите!”

47. Ако бяха се отправили в поход с вас, то щяха да ви донесат само безпорядък и щяха да се втурват, целейки да всеят смут помежду ви. Сред вас ще се намерят такива, които ще се вслушват в тях. Аллах знае угнетителите.

48. Те и по-рано се стремяха към смут и представяха пред теб делата в изопачен вид, докато не дойде истината и не се прояви повелята на Аллах, въпреки че те ненавиждат това.

49. Сред тях има такъв, който казва: “Позволи ми [да остана у дома] и не ме въвличай в изкушение!” Безусловно, те вече бяха въвлечени в изкушение. Наистина, Джехеннема обгръща неверниците.

50. Ако те достигне добрина, това ги огорчава. А ако те застигне беда, казват: “Навреме взехме мерки да предпазим себе си.” И се разотиват весели.

51. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ни постигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават правоверните!”

52. Кажи: “ Нима очаквате за нас друго освен една от двете добрини? Ние също очакваме, че Аллах ще ви порази с мъчения от Него или ще ви накаже с нашите ръце. Очаквайте, и ние очакваме с вас!”

53. Кажи: “Независимо дали правите пожертвование доброволно или по принуда-то няма да се приеме от вас, защото вие сте хора-нечестивци.”

54. За да бъдат приети от тях пожертвованията пречи само това, че не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник, и че извършват молитва намаз лениво и само с нежелание правят пожертвования.

55. И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот, за да се разделят с душите си като неверници.

56. И се кълнат в Аллах, че наистина са от вас. Но те не са от вас. Напротив, те са хора страхливи.

57. Ако намерят убежище или пещери, или укритие, то ще свърнат неудържимо натам­.

58. Сред тях има такива, които те обвиняват заради милостинята. И ако им се даде нещо от нея ­те са доволни, а ако не им се даде, то­ негодуват!

59. По-добре да бяха доволни от това, което са им дали Аллах и Неговият Пратеник, и кажеха: “Достатъчен ни е Аллах, ще ни дари Аллах от Своята милост, и Неговият Пратеник. Наистина, към Аллах се стремим!”

60.Пожертвованията са предназначени за бедняците и за нуждаещите се, и за онези, които се занимават със събирането и разпределението, и за тези, чиито сърца се привързват [към Исляма], и за [откуп на] робите, и за длъжниците, и за разходите по пътя на Аллах, и за пътниците. Такова е предписанието на Аллах. Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

61. Сред тях има и такива, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Той слуша само това, което е за ваше добро.” Той вярва в Аллах и доверява на правоверните. Той е милост за онези от вас, които са повярвали. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях са приготвени мъчителни страдания.

62. Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но ако те наистина вярват, то за тях би било по-добре, да угаждат на Аллах и Неговият Пратеник.

63. Нима не знаят, че който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, за него е приготвен огънят на Джехеннема, там ще пребивава вечно. Това е огромен позор.

64. Лицемерите се опасяват да не бъде низпослана против тях сура, която ще извести какво крият в сърцата си. Кажи: “Подигравайте се! Аллах ще изяви онова, от което се опасявате.”

65. И ако ги попиташ, непременно ще рекат: “Само бъбрехме и се забавлявахме.” Кажи: “Нима на Аллах и на Неговите знамения, и на Неговия Пратеник сте се подигравали?”

66. Не се оправдавайте! Вие станахте неверници, след като повярвахте. Дори да извиним някои от вас, ще накажем други, защото станаха грешници.

67. Лицемерните мъже и жени са подобни едни на други. Те повеляват порицаваното и забраняват одобряваното, и стискат в ръка [оскъдно раздават пожертвования]. Забравиха Аллах, затова Той ги забрави. Наистина, лицемерите са нечестивците!

68. Аллах обеща на лицемерните мъже и жени, и на неверниците огъня на Джехеннема, в който вечно ще пребивават. Достатъчен им е това! Аллах ги прокле, и за тях са приготвени вечни мъчения.

69. Те са подобни на онези, които живяха преди вас. Превъзхождаха ви по сила, и имаха повече имущество и деца. Те се наслаждаваха на своя дял. И вие се наслаждавахте на своя дял, както и онези преди вас се наслаждаваха на своя дял. Вие затънахте в празнословие, както и те затънаха в празнословие. Техните деяния са пропаднали, както в земния живот, така и в отвъдния. Те са претърпелите загуба.

70. Нима до тях не достигнаха разказите за онези, които живяха преди тях: народа на Нух и адитите, и самудяните, и народа на Ибрахим, и жителите на Медян, и на сринатите селища [на Лут]? Явиха им се пратениците с ясните знаци. Не Аллах бе несправедлив към тях, а те самите постъпваха несправедливо към себе си.

71. А правоверните мъже и жени са помощници и другари един на друг. Те повеляват одобряваното и забраняват порицаваното, извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят, покоряват се на Аллах и на Неговия Пратеник. Аллах ще помилва. Наистина, Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

72. Аллах е обещал на правоверните мъже и жени Градините, сред които реки текат и в които те ще пребивават вечно, и прекрасни жилища в Градините Адн. Благоволението на Аллах е още по-голямо. Това е великото спасение.

73. О, Пророче! Бори се срещу неверниците и лицемерите, и бъди суров с тях! Мястото им е Джехеннема. Колко лоша е тази участ!

74. В Аллах се кълнат, че нищо не са изрекли, но те изказаха словата на неверието и станаха неверници, след като бяха приели Исляма. Те замислиха да извършат онова, което не им се отдаде да извършат. Те мъстят само защото Аллах ­и Неговият Пратеник ­ги обогати от Своята благодат. И ако се покаят, ще е най-доброто за тях. А ако се отметнат, то Аллах ще ги подложи на мъчителни страдания в земния живот и в отвъдния. И нямат на земята нито покровител, нито избавител.

75. Някои от тях обещаха пред Аллах: “Ако Той ни дари от Своята благодат, непременно ще даваме милостиня и ще бъдем от праведниците.”

76. А когато Той им дари от Своята благодат, те се скъпяха за нея и се отметнаха с отвращение.

77. Впоследствие Той ги наказа, вселявайки лицемерие в сърцата им до Деня, в който ще Го срещнат, защото нарушиха пред Аллах онова, което Му обещаха, и защото са лъгали.

78. Нима не знаеха, че Аллах знае какво потулват и скришом шепнат, и че Аллах е Всезнаещия съкровеното?

79. Те се присмиват на даващите по своя воля доброволни пожертвования и онези, които с труд намират средства за пожертвования. Те им се надсмиват, а Аллах се е присмял на тях. И за тях са приготвени мъчителни страдания.

80. И да молиш [о, Мухаммед] за опрощението им, и да не молиш за него, и седемдесет пъти да молиш за опрощението им, Аллах никога не ще ги опрости. Това е, защото не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник. Аллах не напътва в правия път нечестивите хора.

81. Радваха се останалите назад [не взелите участие в похода Табук], че са останали противно на Пратеника на Аллах. Беше­ им ненавистно да се сражават чрез своите имущества и души по пътя на Аллах, и казваха: “Не тръгвайте [на поход] в жегата!” Кажи: “Огънят на Джехеннема е по-горещ!” Само, ако разбираха.

82. Нека да се смеят малко и много да плачат като възмездие за онова, което придобиха!

83. И ако Аллах те върне при част от тях и ти поискат разрешение да се отправят в поход, кажи: “Никога не ще се отправите в поход с мен и никога не ще се сражавате заедно с мен срещу врага. Предпочетохте да седите първия път. Затова оставайте си заедно с тези, които остават!”

84. И никога не извършвай молитва за техен покойник, и не стой на гроба му! Те не повярваха в Аллах и в Неговия Пратеник и умряха нечестивци.

85. И да не те възхищават имотите им, нито децата им! Аллах иска да ги накаже с това в земния живот, за да се разделят с душите си като неверници.

86. И когато бе низпослана сура със заповед да повярват в Аллах и да се сражават заедно с Неговия Пратеник, хората с богатство сред тях поискаха от теб разрешение да останат и казаха: “Остави ни да бъдем с онези, които си седят [у дома]!”

87. Предпочетоха да са заедно с оставащите и бяха запечатани сърцата им, и те не схващат истината.

88. Ала Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, се сражаваха чрез своите имущества и души. За тях са приготвени благата. Именно, те са сполучилите.

89. Аллах е приготвил за тях, Градините сред които реки текат. Те ще пребивават там вечно. Това е великия триумф.

90. Бедуините, които се отклоняваха под благовиден предлог, дойдоха, за да им позволи да останат, а останаха да седят онези, които лъжеха Аллах и Неговия Пратеник. Онези от тях, които не повярваха, ще ги сполети мъчително страдание.

91. Няма грях за слабите, както и за болните и за онези, които не намират средства за пожертвования, ако са искрени към Аллах и Неговия Пратеник. Няма основание да се укоряват благодетелните. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

92. Също така няма грях и за онези, на които ти рече, когато дойдоха при теб, за да ги откараш: “Не намирам с какво да ви откарам.” И се обърнаха, а очите им пълни със сълзи от скръб, че не са намерили средства за пожертвование.

93. Вината е само за онези, които искат разрешение от теб да останат, а са богати. Предпочетоха да са заедно с оставащите. Аллах запечата сърцата им, и са лишени от знание.

94. Когато се върнете [след битката] при тях, ще започнат да се оправдават. Кажи: “Не се оправдавайте, никога не ще ви повярваме! Аллах ни съобщи вести за вас. Аллах и Неговият Пратеник виждат вашите дела­. После ще бъдете върнати при Знаещия и съкровеното и явното, и Той ще ви съобщи какво сте извършили.”

95. Когато се върнете при тях, ще ви се кълнат в Аллах, за да се отдръпнете от тях. Отдръпнете се от тях! Те са скверност. Тяхното място е Джехеннема. Такова възмездието за онова, което са придобили.

96. Кълнат ви се, за да бъдете доволни от тях. Но дори вие да сте доволни от тях, Аллах няма да е доволен от нечестивия народ.

97. Бедуините са най-силни по неверие и лицемерие, и най-склонни да не проумеят границите на онова, което Аллах низпосла на Своя Пратеник. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

98. Някои бедуини приемат онова, което дават за загуба, и очакват да ви сполетят превратностите на съдбата. Тях самите ще ги постигне злата превратност! Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

99. А някои бедуини вярват в Аллах и в Сетния ден, и смятат онова, което дават за приближаване към Аллах и ще им помогне да заслужат молитвата на Пратеника. То наистина е средство за приближаване. Аллах ще ги въведе в Своята милост. Несъмнено Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

100. Аллах е доволен от най-предните, първите от мухаджирите и ансарите, които изпревариха останалите, които ги следват с добрина. Те също са доволни от Аллах. Той е приготвил за тях, Градини сред които реки текат. Там ще пребивават вечно и завинаги. Това е великото блаженство!

101. И сред онези от бедуините, които са около вас, има лицемери. И сред жителите на Медина има упорстващи в лицемерието, които ти не знаеш, а Ние ги знаем. Ще ги накажем два пъти. После ще бъдат върнати към огромно наказание.

102. Има и други, които си признават греховете. Смесиха праведните постъпки със злите. Възможно е Аллах да им приеме покаянието. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

103. Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

104. Не знаеха ли, че Аллах приема покаянието от Своите раби и приема пожертвованията, и че Аллах е Приемащия покаянието, Милосърдния?

105. И кажи: “Работете! Аллах и Неговият Пратеник, и вярващите виждат вашите дела. И ще бъдете върнати при Знаещия съкровеното и явното, и Той ще ви извести какво сте вършили.”

106. Има и такива, които изчакват повелята на Аллах. Той или ще ги накаже, или ще приеме покаянието им. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

107. А онези[от лицемерите], които построиха храм с цел нанасяне на вреда, поддържане на неверие, всяване на разкол в редиците на мюсюлманите и с цел да помогнат за засадите на онези, които преди воюваха срещу Аллах и Неговия Пратеник, непременно ще се кълнат: “Искахме само доброто.” Аллах свидетелства, че те са лъжци.

108. Не извършвай намаз в нея никога! Джамията [Кубаа], която от първия ден е била основана върху богобоязливостта, е по-достойна да стоиш в нея за намаз. Там има хора, които обичат да се пречистват. Наистина, Аллах обича пречистващите се.

109. Дали онзи, който основава постройката си върху боязън и благоволение пред Аллах, е по-добър, или онзи, който основава постройката си върху самия край на ронлива стръмнина и рухва с нея в огъня на Джехеннема? Наистина, Аллах не напътва несправедливите хора.

110. Постройката, която са изградили, винаги ще поражда съмнение в сърцата им, докато те не се пръснат. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

111. Наистина, Аллах изкупи от правоверните душите и имуществото им в замяна на Дженнета. Те се сражават по пътя на Аллах, убиват и биват убивани. ­Такова е Неговото истинно обещание, дадено в Теврат, Инджил и Корана. А кой изпълнява обещанията си по-добре от Аллах? Ликувайте за добрата сделка, която сключихте с Него! Това е великото блаженство.

112. И благовествай правоверните, които се разкайват и покланят на Аллах, възхваляват Го, говеят (или странстват), покланят се, падат ничком на земята в суджуд, повеляват одобряваното и забраняват порицаваното, и спазват границите на Аллах!

113. Не подобава на Пророка и на правоверните да молят прошка за многобожниците, дори да са роднини, след като им стана ясно, че те са обитателите на Джехеннема.

114. Молитвата на Ибрахим за опрощение на баща му бе само изпълнение на обещание, което той му бе дал. А когато му се изясни, че е враг на Аллах, той се отрече от него. Наистина, Ибрахим бе смирен, търпелив.

115. Аллах никога не въвежда в заблуда, хората на които Той е показал правия път, докато Той не им изясни от какво трябва да се боят. Наистина, Аллах знае всяко нещо.

116. Наистина, на Аллах принадлежи властта над небесата и земята. Той дарява живота и Той умъртвява. Нямате освен Аллах нито покровител, нито помощник.

117. Аллах прие покаянието на Пророка, мухаджирите и ансарите, които го последваха в трудния час, след като едва не се отклониха сърцата на група от тях. Той прие покаянието им. Наистина към тях Той е Състрадателен, Милосърден.

118. Аллах прости на тримата, които не излязоха [за битката], докато земята не отесня за тях, независимо от нейните простори. И душите им отесняха, и се убедиха, че не могат никъде да се скрият от Аллах, освен при Него. После Той им прости, за да се покаят. Наистина, Аллах, е Приемащия покаянието, Милосърдния.

119. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и бъдете с правдивите!

120. Не бива жителите на Медина и бедуините от околностите да остават зад Пратеника на Аллах и да отдават предпочитание на собствения си живот пред неговия. Това е така, защото жажда, умора и глад постигащи ги по пътя на Аллах, и всяка стъпка, предизвикваща гнева на неверниците, и всяко поражение нанесено на врага, непременно ще им се запишат като праведни дела. Наистина, Аллах не погубва наградата на благодетелните.

121. И малко да дадат, и много да дадат, и долина да прекосят, ще им се запише, за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили.

122. И не бива правоверните да тръгват на боен поход всички вкупом. Защо да не изпратят от всяка група по един отряд, за да се заеме с изучаване на религията и да увещава хората, когато се върнат при тях? Може би те ще се предпазят.

123. О вие, които повярвахте! Сражавайте се с неверниците, които се намират близо до вас! И нека се убедят във вашата суровост. И знайте, че Аллах е с богобоязливите!

124. И когато се низпослава сура, някои от тях казват: “На кого вярата от това стана по-силна?” Що се отнася до тези, които вярват, то вярата им от това се усилва, и те се радват.

125. Що се отнася до тези, чиито сърца са поразени от недъг, то това добавя нечестивост към нечестивостта им, и затова те умират като неверници.

126. Нима не виждат, че всяка година един или два пъти са подложени на изпитание? После нито се разкайват, нито се поучават от назиданието.

127. И когато се низпослава сура срещу лицемерите, те се споглеждат един друг: “Вижда ли ви някой?” После се отклоняват. Аллах отклонява сърцата им, защото са хора, които не разбират.

128. При вас вече се яви Пратеник от вашата среда. Тежко е за него, че вие страдате. Той е загрижен за вас. Той е състрадателен и милосърден към правоверните.

129. А отметнат ли се, кажи: “Достатъчен ми е Аллах! Няма достоен за поклонение, освен Него! Аз на Него възлагам своето упование, защото Той е Повелителя на великия Трон.”

1. Алиф. Лям. Ра. Това са айетите на мъдрата Книга.

2. Нима е странно за хората, че Ние дадохме откровение на мъж от тяхната среда да увещава човечеството и да благовества повярвалите с вест за това, че ще получат от своя Повелител въздеяние за своите благодеяния? Неверниците казаха: “Този е явен магьосник.”

3. Наистина вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята за шест дни, а след това се въздигна [безподобен] Той на Трона. Той управлява делата. Никой не се застъпва без Неговото позволение. Това е Аллах, вашият Господ! На Него се покланяйте! Нима не ще си спомните назиданието?

4. При Него ще се завърнете всички, съгласно­ истинното обещание на Аллах. Той създава творението първия път, а после го пресъздава, за да награди справедливо онези, които повярват и вършат праведни дела. А за онези, които не вярват е приготвена напитка от вряща вода и мъчителни страдания, заради тяхното неверие.

5. Той е Този, Който дари на слънцето блясък и на луната сияние. Той установи за нея фази, за да знаете броя на годините и изчислението. Всичко това Аллах сътвори, заради истината. Той разяснява знаменията на хора знаещи.

6. Наистина в смяната на нощта и деня, и това, което Аллах сътвори на небесата и на земята има знамения за хора богобоязливи.

7. Наистина тези, които не допускат, че ще Ни срещнат и се задоволяват със земния живот, и намират успокоение в него, и които към Нашите знамения са нехайни,

8. мястото им е Огънят заради онова, което са придобили.

9. Наистина, които вярват и вършат праведни дела, техният Повелител ще ги напъти в правия път заради вярата им. В Градините на блаженството под тях ще текат реки.

10. Зовът им там ще бъде: “Пречист си Ти, о, Аллах!”, а поздравът им там ще бъде: “Мир!”А молитвите им ще завършват: “Слава на Аллах, Повелителя на световете!”

11. И ако Аллах бе ускорил настъпването на злото за хората, което те призовават в своите проклятия, подобно на това, как Той ускорява за тях настъплението на добро, за което те молят в молитвите си, то срокът им вече щеше да е приключен. Но Ние оставяме онези, които не допускат, че ще ни срещнат с Нас, сляпо да се лутат в своето беззаконие.

12. И ако беда засегне човек, той Ни зове, лежейки на хълбок или седнал, или прав. А щом снемем от него напастта му, отминава, сякаш не Ни е зовял заради нещастието, което го е засегнало. Така бе разкрасено за престъпващите онова, което вършат.

13. Ние погубихме поколенията преди вас, защото постъпваха несправедливо, и не вярваха в Нашите пратеници, които им донасяха ясните знамения. Така наказваме грешните хора.

14. После ви сторихме техни приемници на земята, за да видим как ще постъпвате.

15. И когато бъдат четени Нашите ясни айети на онези, които не се надяват, че ще Ни срещнат, казват: “Донеси друг Коран, а не този, или го промени!” Кажи: “Нямам право да го променям по собствено желание. Аз следвам само онова, което ми е разкрито и се страхувам, че ако се възпротивя на моя Повелител, то ще ме сполетят мъченията във Великия ден.”

16. Кажи: “Ако Аллах пожелаеше, не бих ви го чел и Той не би ви дал знание за него. Преди прекарах между вас цял един живот. Нима не проумявате?”

17. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах или взима за лъжа Неговите знамения? Наистина, грешниците никога не ще сполучат.

18. Те не се покланят на Аллах, а на онова, което нито им вреди, нито им помага, и казват: “Тези са нашите застъпници пред Аллах.” Кажи: “Нима ще известите Аллах за нещо, както на небесата, така и на земята, което Той да не знае?” Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружавате!

19. Хората бяха само една общност, но се разделиха. И ако го нямаше преди Словото на твоя Повелител, щеше отдавна да е отсъдено между тях онова, по което са в разногласие.

20. И казват неверниците: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Повелител?” Кажи [о, Мухаммед]: “Съкровеното принадлежи единствено на Аллах. Чакайте! И аз чакам с вас.”

21. И щом дадем на хората да вкусят милост, след като ги е сполетяло бедствие, те тутакси започват да ­лукавстват спрямо Нашите знамения! Кажи: “Аллах е най-бърз в хитростите. Наистина, Нашите пратеници [меляикета] записват вашите коварни хитрини.”

22. Той е Този, Който ви предостави възможност да пътешествате по суша и море. Вие пътувате на кораби, плаващи с хората при попътен вятър, на който му се радват. Но изведнъж задухва ураганен вятър и вълни ги връхлитат от всички страни. Те мислят, че са обградени отвсякъде, и започват да зоват Аллах, предани Нему в религията: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!”

23. Когато Той ги спаси, ето безчинстват по земята без всяко право на това! О, хора! Вашите безчинства ще се обърнат срещу вас самите. Това са преходните наслаждения на земния живот. После ще се завърнете при Нас, и Ние ще ви известим за това, което сте вършили.

24. Земният живот прилича на вода, която Ние сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се окичи, и нейните обитателите помислят, че имат власт над нея, Нашата повеля я постига нощем или денем. Ние я превръщаме в стърнище, сякаш довчера не е била цветуща. Така Ние разясняваме знаменията на хора мислещи.

25. Аллах призовава към Дома на мира и благополучието и насочва, когото пожелае по правия път.

26. За благодетелните е приготвено Най-прекрасното [Дженнета], и добавка [възможност да се погледне Лика на Аллах]. Няма да има върху лицата им нито прах, нито унижение. Те са обитателите на Дженнета, и там ще пребивават вечно.

27. А възмездието за тези, които са придобили зло, ще е равностойно зло. Ще ги постигне унижение, и никой не ще ги защити от Аллах. Сякаш лицата им са покрити с късове от нощния мрак. Те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

28. В Деня, когато Ние ще ги съберем всички, после ще кажем на многобожниците: “Останете по местата си, вие и вашите съдружници!” После Ние ще ги разделим, а съдружниците им ще кажат: “Вие изобщо не се покланяхте на нас!

29. Достатъчен е Аллах за Свидетел между нас и вас. Бяхме в неведение за вашето поклонение.”

30. Там всеки човек ще изпита това, което е извършил преди. И ще бъдат върнати при Аллах, истинския им Покровител, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли.

31. Кажи: “Кой ви дава препитание от небето и от земята? Кой е властен над слуха и зрението? И кой превръща мъртвото в живо, и живото превръща в мъртво? И кой управлява делата?” Ще рекат: “Аллах!” Кажи: “А нима не се боите?”

32. Това е Аллах, вашият Истински Повелител. И какво друго има извън истината освен заблудата? Как може толкова да сте отвратени от истината!

33. Така се потвърди Словото на твоя Повелител за това, че нечестивците няма да повярват.

34. Кажи: “Има ли сред вашите съдружници някой, който създава творение, и после да го възпроизведе?” Кажи: “Аллах създава творението, после го възпроизвежда. Как може така да разсъждавате!”

35. Кажи: “Има ли сред съдружниците ви такъв, който да показва пътя към истината?” Кажи: “Аллах указва пътя към истината. И кой е по-достоен да бъде следван, този, който сам показва пътя към истината, или който не може да намери верния път, докато не му го покажат? Какво ви е? Как отсъждате?”

36. Повечето от тях следват своите предположения, но предположенията с нищо не могат да заместят истината. Наистина, Аллах знае онова, което вършат.

37. Този Коран не може да е откровение от друг освен от Аллах. Той се явява потвърждение на онова преди него, и разяснение на Книгата от Повелителя на световете, в което няма съмнение!

38. Или казват [за Мухаммед]: “Той го е измислил.” Кажи: “Съчинете дори само една сура подобна на неговите и призовете, когото можете освен Аллах, ако говорите истината!”

39. Обявяват за лъжа знанието, което не са способни да постигнат и чието тълкуване още не е свършило. Така го отхвърляха и онези преди тях. Виж какъв ще е краят на угнетителите!

40. Някои от тях вярват в него и някои от тях не вярват в него. А твоят Повелител най-добре знае сеещите развала.

41. И ако те взимат за лъжец, кажи: “Моето дело е за мен, а вашето дело е за вас. Не сте отговорни за това, което върша, и аз не съм отговорен за това, което вие вършите.”

42. Сред тях има и такива, които се вслушват в теб. Ала нима ти ще накараш глухите да чуят, ако не проумяват?

43. Сред тях има и такива, които гледат към теб. Ала нима ще напътиш слепците, ако не съзират?

44. Наистина, Аллах с нищо не проявява несправедливост към хората, но хората сами постъпват несправедливо спрямо себе си.

45. В Деня, когато Аллах ще ги събере, сякаш са пребивавали на земята или в гробовете само един дневен час, и те ще се познаят един друг. Наистина, загуба търпят онези, които взимат за лъжа срещата с Аллах и не следват правия път.

46. И да ти покажем част от онова [наказание], което им обещахме, или да те приберем, към Нас е тяхното завръщане. Освен това, Аллах е Свидетел на онова, което вършат.

47. За всяка общност имаше пратеник. И когато идваше техният пратеник, помежду им се отсъждаше със справедливост, без да се постъпва несправедливо с тях.

48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

49. Кажи: “Не съм способен да си причиня вреда, нито да си помогна, ако Аллах не пожелае това. За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”

50. Кажи: “Какво мислите, ако Неговото наказание ви постигне нощем или денем, какво ще ускорят от него престъпниците?”

51. Нима ще повярвате в него само когато ви постигне? [Тогава ще ви се каже:] “Сега ли? А искахте да го ускорите.”

52. После ще се каже на тези, които са постъпвали несправедливо: “Вкусете вечното наказание! Нима ще ви се въздаде за друго освен за онова, което сте придобили?”

53. Питат те: “Нима това е истина? Кажи: “Да, кълна се в своя Повелител! Истина е това и не можете да го избегнете.”

54. И ако несправедливия човек, притежаваше всички богатства на земята, щеше да се откупва с тях. И ще скрият разкаянието, щом видят мъчението. И ще се отсъди между тях със справедливост, и не ще се постъпи несправедливо спрямо тях.

55. Несъмнено, на Аллах принадлежи това, което е на небесата и на земята. Несъмнено, обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят това.

56. Той съживява и Той умъртвява, и при Него ще бъдете върнати.

57. О, хора! При вас дойде поучение от вашия Повелител и изцеление на онова, което е в гърдите, и напътствие, и милосърдие за правоверните.

58. Кажи: “Това е благост и милосърдие на Аллах.” И нека ликуват с това! То е по-добро от онова, което трупат.

59. Кажи: “Виждате ли какво препитание ви низпосла Аллах, а част от него обявихте за забранено и част за позволено?” Кажи: “Аллах ли ви позволи това, или за Аллах измисляте лъжа?”

60. И какво предполагат за Деня Къямет онези, които измислят лъжа за Аллах? Наистина, Аллах е милостив към хората, ала повечето от тях са неблагодарни.

61. С каквото и да се заемеш, и каквото и да четеш от Корана, и каквато и работа да вършите, Ние ви наблюдаваме от самото начало. И нищо не убягва от твоя Повелител, дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.

62. Наистина, за приближените на Аллах не ще има страх и не ще скърбят.

63. Които повярваха и бяха богобоязливи.

64. За тях е предназначена радостната вест в земния живот и в отвъдния. Неизменни са Словата на Аллах. Това е великото спасение.

65. И да не те натъжават думите им! Могъществото принадлежи всецяло на Аллах. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

66. Наистина, на Аллах принадлежат всички, които са на небесата и всички, които са на земята. И какво следват онези, които зоват съдружници вместо Аллах? Следват единствено догадката и само предполагат.

67. Той е, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня светъл. Наистина, в това има знамения за хора чуващи.

68. Казаха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Той е Пребогатия, и Нему принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. Нямате никакво доказателство за това. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?

69. Кажи: “Наистина, които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат.”

70. Някаква наслада имат в земния живот, после към Нас е завръщането им, после ще ги накараме да вкусят суровото мъчение заради тяхното неверие.

71. Прочети им разказа за Нух! Когато каза на своя народ: “О, народе мой! Ако ви тежат моят престой и моето напомняне за знаменията на Аллах, то на Аллах аз се уповавам. Съберете се с вашите идоли и действайте открито, после отсъдете за мен и не ми давайте отсрочка!

72. Но ако се отвърнете, аз не съм търсил награда от вас. Моята награда е единствено от Аллах. И ми бе повелено да съм един от мюсюлманите.”

73. И го взеха за лъжец, и Ние спасихме него и онези, които бяха с него в кораба. И ги сторихме наследници и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения. И виж какъв е краят на предупредените!

74. После изпратихме подир него пратеници при техните народи. Те им донесоха ясни знамения, но не искаха да повярват в онова, което преди взимаха за лъжа. Така Ние запечатваме сърцата на престъпващите.

75. После изпратихме подир тях Муса и Харун с Нашите знамения при Фирауна и знатните му хора, но се възгордяха. Те бяха грешен народ.

76. И когато дойде при тях истината от Нас, казаха: “Това е явна магия.”

77. Муса каза: “Нима, когато истината дойде при вас, казвате: “Магия ли е това?” Наистина, магьосниците не ще сполучат.

78. Те казаха: “Нима дойде при нас, за да ни отклониш от пътя, по който вървяха нашите предци, и да е за двама ви [о, Муса и Харун] величието по земята? Не ви вярваме.”

79. И каза Фираунът: “Доведете ми всички знаещи магьосници!”

80. И когато магьосниците дойдоха, Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!”

81. И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала.

82. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.”

83. Но поради страх от мъчението на Фирауна и знатните му хора, на Муса повярваха само малцина от неговия народ. Фираунът бе надменен на земята и бе от престъпващите.

84. И каза Муса: “О, народе мой! Щом вярвате в Аллах и станахте мюсюлмани, то на Него се уповавайте!”

85. И казаха: “На Аллах се уповаваме. Повелителю наш! Не сторвай от нас изкушение за несправедливите хора!

86. И спаси ни със Своето милосърдие от невярващите хора!”

87. И повелихме на Муса и брат му: “Вземете домове за своя народ в Египет и сторете домовете си места за поклонение, и извършвайте молитвата намаз! И благовествай правоверните!”

88. И каза Муса: “Повелителю наш! Ти даде на Фирауна и на знатните му хора в земния живот украшения и богатства. Повелителю наш! Те отклоняват другите от Твоя път. Повелителю наш! Заличи богатството им и ожесточи сърцата им, за да не повярват, докато не видят мъчителните страдания!”

89. Той каза: “Вашата молитва е приета! Стойте на правия път и не следвайте пътя на онези, които не знаят!”

90. И преведохме синовете на Исраил през морето, а Фираунът и войските му ги преследваха, безчинствайки и постъпвайки враждебно. А когато Фираунът започна да потъва, каза: “Вече повярвах, че няма друг Бог освен Онзи, в Когото повярваха синовете на Исраил, и станах един от мюсюлманите!”

91. [Всевишният Аллах казал:] “Сега ли? А се възпротиви ти преди и бе от сеещите развала.

92. Днес Ние спасяваме твоето тяло, за да бъдеш знамение за онези след теб. Ала мнозина от хората пренебрегват Нашите знамения.

93. И настанихме синовете на Исраил в славна страна, и ги дарихме с препитание от благините. Между тях нямаше разногласие, докато при тях не дойде знанието. Наистина, в Деня Къямет твоят Повелител ще отсъди помежду им за онова, по което бяха в разногласие.

94. И ако се съмняваш в онова, което ти низпослахме [о, Мухаммед], питай четящите Книгата преди теб! При теб вече дойде истината от твоя Повелител. И не бъди от съмняващите се!

95. И не бъди от онези, които взимат за лъжа знаменията на Аллах, за да не бъдеш от губещите!

96. Онези, спрямо които се потвърди Словото на твоя Повелител, не ще повярват,

97. дори при тях да дойде всякакво знамение, докато не видят мъчителното наказание.

98. Нима имаше друго селище, чиито жители да повярват [след като видяха наказанието] и да им е донесла полза вярата, освен народа на Юнус? Щом повярваха, снехме от тях позорното мъчение в земния живот и им дадохме да се наслаждават на земните блага до определено време.

99. И ако твоят Повелител пожелаеше, на земята щяха да повярват всички до един. Нима ти ще принудиш хората да повярват?

100. Нито един човек не ще повярва без позволението на Аллах. Той стоварва яростта върху онези, които не разсъждават.

101. Кажи: “Погледнете какво има на небесата и на земята!” Но знаменията и увещанията не носят полза на онези, които не вярват!

102. Нима очакват дни, различни от тези, които настъпиха за предшествениците им? Кажи: “Чакайте! И аз чакам с вас.”

103. После спасяваме Нашите пратеници и онези, които са повярвали. Така Наш дълг е да спасяваме правоверните.

104. Кажи [о, Мухаммед]: “О, хора! Ако се съмнявате в моята религия, то [знайте, че] аз не се покланям на онези, на които вие се покланяте вместо на Аллах. Аз ще се покланям на Аллах, Който ви прибира душите. И ми бе повелено да съм от правоверните.”

105. Искрено обърни лице към религията правоверен, и никога не бъди от многобожниците!

106. И не зови вместо Аллах онова, което нито ти помага, нито ти вреди! А сториш ли го, тогава наистина си от угнетителите!

107. И ако Аллах те засегне с вреда, не ще я отмени друг освен Него. И ако ти иска добро, никой не ще отклони Неговата милост. Настига Той с нея, когото пожелае от Своите раби. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

108. Кажи: “О, хора! При вас вече дойде истината от вашия Повелител. И който следва правия път, той постъпва за свое благо, а който изпадне в заблуда, той постъпва в своя вреда. И не съм ваш пазител и покровител.”

109. И следвай, каквото ти се разкрива от откровението, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди! Той е Най-добрият съдник.

1. Алиф. Лям. Ра. Това е Книга айетите, на която бяха ясно изложени, после разяснени от Премъдър, Сведущ.

2. Не се покланяйте никому, освен на Аллах. Наистина, аз съм за вас предупредител и благовестител от Него.

3. Молете за опрощение своя Повелител и се покайте пред Него, за да ви зарадва Той с прекрасни блага за определен срок и ще дари със Своята милост всеки достоен за нея. А ако се отвърнете страх ме е за вас от мъчение във Великия ден.

4. При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила.

5. Наистина, неверниците свиват своите сърца, за да се потулят от Него. Наистина, дори когато се покриват с дрехите си, Той знае какво спотайват и какво показват. Той знае всичко, което е в сърцата.

6. И няма по земята твар, препитанието на която да не е от Аллах. Той знае нейното обиталище и хранилище [утробата на майката или гроба]. Всичко е в ясна Книга.

7. Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни, и Неговият Престол бе върху водата, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. И ако кажеш: “Ще бъдете съживени след смъртта”, онези, които не вярват, непременно ще рекат: “Това е само явна магия!”

8. А ако Ние отложим за тях наказанието за определен срок, непременно ще рекат: “Какво го задържа?” Наистина, в Деня, когато то дойде при тях, нищо няма да го отклони ще ги обгърне [или порази] онова, на което са се присмивали.

9. И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той е отчаян, непризнателен.

10. И ако му дадем да вкуси благодат след беда, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен” и е радостен, самохвалец.

11. И само за онези, които са търпеливи и вършат праведни дела, са приготвени опрощение и велика награда.

12. Може и да си склонен към изоставяне на част от онова, което ти е разкрито и да се свива сърцето ти, че ще рекат: “Защо не му бе спуснато съкровище или не дойде заедно с него меляике?” Та ти си само предупредител, а Аллах е Попечител и Хранител на всяко нещо.

13. Или казват: “Той е измислил Корана.” Кажи: “Донесете десет сури подобни на неговите ­ измислени ­ и позовете когото можете, освен Аллах, ако говорите истината!

14. И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан само със знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да станете мюсюлмани?”

15. Които желаят земния живот и неговата украса, Ние напълно ще им въздадем за деянията в този свят, и не ще бъдат ощетени.

16. Това са тези, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и ще се провали, каквото са сторили [на земята], и ще е безполезно, каквото са вършили.

17. Нима е такъв онзи, който има ясно доказателство от своя Повелител и му го чете свидетел от Него [Джебраил]? Предхождаше го Книгата на Муса ­ водител и милост. Те повярваха в него [Корана]. А за сектите, които не повярваха в него, им е обещан Огънят. Не се съмнявай в него [о, Мухаммед]! Той е истината от твоя Повелител, ала повечето хора не вярват.

18. И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах? Тези ще бъдат доведени при техния Повелител и свидетелите ще рекат: “Тези са, които лъжеха за своя Повелител.” Нека проклятието на Аллах да бъде над угнетителите,

19. които възпират от пътя на Аллах, стремят се да изкривят пътя и отвъдния живот отричат.

20. Те са безсилни на земята и нямат покровители, освен Аллах. На тях ще им се удвои мъчението. Те не са могли да чуят и не са видели.

21. Тези са, които себе си погубиха и се скри от тях онова, което измисляха.

22. Без съмнение, в отвъдния живот те са най-губещите.

23. Но които вярват и вършат праведни дела, и се смиряват пред своя Повелител, тези са обитателите на Дженнета и там ще пребивават вечно.

24. Двете групи приличат на слепия и глухия, и на зрящия и чуващия. Нима те са еднакви при сравнение? И не ще ли се поучите?

25. И изпратихме Нух при неговия народ: “Аз съм за вас явен предупредител.

26. Не се покланяйте на друг, освен на Аллах. Страхувам се за вас от мъчение в болезнения Ден.”

27. Знатните хора от народа му, които не повярваха, казаха: “Виждаме, че си само човек като нас и виждаме, че сред нас те следват само най-презрените, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори ви мислим за лъжци.”

28. Той рече: “О, народе мой! Ако имам ясен знак от моя Повелител и ми е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, щом й се противите?

29. О, народе мой! Аз не искам от вас богатство за това. Моята награда е единствено от Аллах. И не ще прогоня онези, които са повярвали. Наистина, те ще срещнат своя Повелител. Ала виждам, че сте хора невежи.

30. О, народе мой! Кой ще ме защити от [наказанието на] Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите?

31. И не ви казвам, че при мен са съкровищниците на Аллах. Аз не зная съкровеното. Аз не казвам, че съм меляике. И не казвам на онези, които са презрени във вашите очи, че Аллах не ще им даде благо. Аллах най-добре знае какво имат в душите си. Иначе бих бил един от угнетителите.

32. Казаха: “О, Нух! Ти спореше с нас и все повече ни оспорваш. Тогава донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!”

33. Каза: “Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае, и вие сте безсилни да предотвратите това.

34. И не ще ви помогне моят съвет, ако искам да ви посъветвам, ако Аллах иска да ви заблуди. Той е вашият Повелител и при Него ще бъдете върнати.”

35. Или казват: “Той го е измислил.” Кажи: “Ако аз съм го измислил, над мен е моят грях, и съм невинен за онова, в което вие престъпвате.”

36. И бе разкрито на Нух: “Ще вярва измежду твоя народ само онзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!”

37. И построй кораб пред Нашите Очи и с Нашето откровение, и не Ме моли за онези, които са били несправедливи! Наистина, те ще бъдат издавени.”

38. И правеше той кораба, и всеки път, щом край него минаваха знатни от неговия народ, го подиграваха, а той рече: “Щом се подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате.

39. И ще узнаете, кого ще порази унизителното наказание, и кого ще сполети вечното мъчение.”

40. Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме: “Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за които вече бе казано Слово отпреди, и всеки, който е повярвал!” А вярваха заедно с него само малцина.

41. И каза: “Качете се в него! В името на Аллах той ще плава и ще се закотви. Моят Повелител е Опрощаващ, Милосърден.”

42. И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своя син, който стоеше сам настрана: “Сине мой! Качи се с нас и не бъди с неверниците!”

43. Каза [синът]: “Ще се приютя в планина, която ще ме защити от водата.” Каза: “Днес никой няма да се спаси от повелята на Аллах, освен за онзи, когото Той помилва.” И ги разделиха вълните, и бе от удавените.

44. И бе казано: “О, земя, погълни своята вода!” и “О, небе, престани!” И спадна водата. И се изпълни повелята. И [корабът] заседна върху [планината] ал-Джуди. И бе казано: “Гибел за несправедливите хора!”

45. И позова Нух своя Повелител, и каза: “Повелителю! Синът ми е частица от моето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник.”

46. [Аллах] каза: “О, Нух! Той [вече] не е частица от твоето семейство. Неговата постъпка не е праведна. И не Ме питай за това, за което нямаш знание! Наистина, Аз те поучавам да не бъдеш от невежите.”

47. [Нух] каза: “Повелителю! Моля Те, опази ме да не Те питам за нещо, за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм от губещите.”

48. Казано бе: “О, Нух! Слез [от кораба] с мир от Нас и с благослов над теб, и над общности от онези, които са с теб! А на други общности ще дадем да се понаслаждават, после ще ги сполетят мъчителни страдания от Нас.

49. Всичко това са от вестите на съкровеното, които Ние ти разкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краят принадлежи на онези, които се страхуват от Аллах.”

50. И при адитите Ние изпратихме брат им Худ. Той рече: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само измисляте лъжа.

51. О, народе мой! Аз не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате?

52. О, народе мой! Молете за опрощение вашия Повелител и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”

53. Те казаха: “О, Худ! Ти не ни донесе ясен знак и не ще изоставим нашите божества заради твоите слова. И не ти вярваме.

54. Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” Рече: “Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съм непричастен към онова, на което се покланяте,

55. вместо на Него. И лукавствайте срещу мен всички, и не ме изчаквайте!

56. Аз се уповавам на Аллах, моя Повелител и вашия Повелител. Няма твар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Повелител е на Правия път.

57. А отметнете ли се ­ вече ви съобщих онова, с което бях пратен при вас! Моят Повелител ще ви подмени с друг народ, и никак не ще Му навредите. Моят Повелител е Пазител на всяко нещо.”

58. И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихме Худ и онези, които повярваха с него. И Ние ги спасихме от сурово мъчение.

59. Такива бяха адитите! Отказаха знаменията на своя Повелител и се възпротивиха на Неговите пратеници, и следваха повелята на всеки упорит деспот.

60. Проклятието ще ги следва на този свят и в деня Къямет. Наистина, адитите отказаха своя Повелител. Да загинат адитите, народа на Худ!

61. И при самудяните [изпратихме] брат им Салих. Той рече: “О, народе мой! На Аллах се покланяйте! Нямате друг бог освен Него. Той ви сътвори от земята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него! Наистина, моят Повелител е наблизо и откликва.”

62. Те казаха: “О, Салих! Преди това ти възлагахме надежди. Нима ни забраняваш да се покланяме на онова, на което се покланяха нашите предци? Съмняваме се в онова, към което ни призоваваш.”

63. Той рече: “О, народе мой! Как мислите, ако се опирам на ясно доказателство от моя Повелител и ми е дал от Себе Си милост, кой ще ме защити от Аллах, ако Му се възпротивя? Само ще ми прибавите загуба.

64. О, народе мой! Това е камилата на Аллах ­ знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе ще ви обхване близко мъчение!”

65. Но я заклаха и Салих каза: “Наслаждавайте се в своя дом още три дена! Това не е лъжливо обещание.”

66. И когато Нашата повеля дойде с милост от Нас, спасихме Салих и онези, които повярваха с него, от позора на този ден. Наистина, твоят Повелител е Всесилния, Всемогъщия.

67. А онези, които угнетяваха, бяха поразени от ужасен вопъл и осъмнаха безжизнени в домовете си,

68. сякаш не бяха пребивавали там. Наистина, самудяните отказаха своя Повелител. Да загинат самудяните!

69. Нашите пратеници дойдоха с радостната вест при Ибрахим и казаха: “Мир!” И той каза: “Мир вам!” И не се забави да поднесе печено теле.

70. И когато видя, че ръцете им не посягат към храната, това не му хареса и почувства страх от тях. Пратениците казаха: “Не се страхувай! Ние сме пратени при народа на Лут.”

71. А жена му стоеше [зад завесата] и се смееше. Тогава я благовестихме за Исхак, а след Исхак, за Якуб.

72. Тя рече: “О, горко ми! Аз ли ще родя, след като съм престаряла, а моят съпруг е този старец? Наистина, това е някакво чудо!

73. Те казаха: “Нима те учудва повелята на Аллах? Милостта на Аллах и Неговата благодат са над вас, о обитатели на дома! Наистина, Той е Всеславен, Предостоен.”

74. И когато уплахата напусна Ибрахим, и радостната вест дойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут.

75. Наистина, Ибрахим бе състрадателен, смирен и каещ се.

76.[Меляикетата казаха:]“О, Ибрахим! Откажи се от това! Вече дойде повелята на твоя Повелител. Необратимо мъчение ще ги връхлети.”

77. И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжи за тях, почувства се притеснен и рече: “Това е тежък ден.”

78. При него се втурнаха съплеменниците му, които и преди бяха вършили престъпления. Той рече: “О, народе мой! Ето ви моите дъщери. Те са по-чисти за вас. Бойте се от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разумен мъж?”

79. Те казаха: “Ти знаеш, че нямаме нужда от твоите дъщери. Знаеш какво искаме.”

80. Той рече: “Ех, да имах сила, за да ви надвия! Ако имах здрава опора!”

81. Казаха [гостите]: “О, Лут! Ние сме пратеници на твоя Повелител, и те няма да ти причинят зло. Тръгни със своето семейство посред нощ и никой от вас да не се обърне. И само твоята жена ще я порази това, което порази останалите. Срокът им е утрото. Не е ли близо утрото?”

82. И когато Нашата повеля дойде, преобърнахме [селището] надолу и изсипахме над тях порой камъни от печена глина

83. белязани при твоя Повелител. Наистина, те не са далеч от угнетителите.

84. И при медянитите изпратихме брат им Шуайб. Той рече: “На Аллах се покланяйте! Нямате друг бог освен Него. И не занижавайте мярката и везната! Виждам ви как благоденствате, но се страхувам за вас от мъчение в Деня, който [всичко] обхваща.

85. О, народе мой! Изпълвайте мярката и везната със справедливост, и не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

86. Това, което Аллах ви оставя, е по-добро за вас, ако вярвате. Аз не съм ви пазител.”

87. Те казаха: “О, Шуайб! Нима твоята молитва ти повелява да оставим онова, на което се покланяха предците ни, или да не постъпваме със своето имущество, както пожелаем? Наистина, ти си състрадателният, разумният!”

88. Той рече: “О, народе мой! Как мислите, ако се опирам на ясно доказателство от моя Повелител, и Той ме е дарил с добро препитание от Него, и не искам да се отличавам от вас и да извършвам онова, което ви забранявам да вършите, а искам само подобря това, което е по силите ми, какво ще ме последва? Само Аллах ми помага. На Него се уповавам и към Него се обръщам.

89. О, народе мой! Нека не ви вкара в грях враждата [ви] към мен, та да ви порази същото като онова, което порази народа на Нух или народа на Худ, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас.

90. И молете за опрощение вашия Повелител, и се покайте пред Него! Моят Повелител е Милосърден, Любещ.”

91. Те казаха: “О, Шуайб! Не проумяваме много от онова, което казваш. Виждаме, че си много слаб сред нас. Ако не бе твоят род, щяхме да те пребием с камъни. Не си на почит при нас.”

92. Той рече: “О, народе мой! Нима моят род е по-достоен за вас от Аллах? Вие Го загърбихте. Наистина моят Повелител обхваща делата ви.

93. О, народе мой! Действайте по свое усмотрение, и аз ще работя. Скоро ще узнаете, кого ще порази унизително мъчение и кой е лъжец. Чакайте, и аз ще почакам с вас!”

94. И когато се яви Нашата повеля, с милост от Нас, спасихме Шуайб и онези, които повярваха с него. А онези, които угнетяваха, бяха поразени от ужасен вопъл и осъмнаха безжизнени в домовете си,

95. сякаш не бяха пребивавали там. Да загинат медянитите, както погинаха и самудяните!

96. Ние изпратихме Муса с Нашите знамения и с явно доказателство

97. при Фирауна и знатните му хора. Те следваха повелята на Фирауна, а повелята на Фирауна не бе разумна.

98. В деня Къямет Фираун ще предвожда народа си и ще ги въведе в Огъня. И колко отвратително място е това, където ще бъдат въведени!

99. Проклятието ще ги преследва на този свят, и в деня Къямет. Колко отвратително е дарението, което ще им бъде дадено!

100. Това са някои от вестите на селищата, които Ние разказваме на теб. Някои от тях все още съществуват, а други вече са руини, покосени.

101. Ние не бяхме несправедливи към тях, а те постъпиха несправедливо спрямо себе си. И не ги избавиха от нищо божествата им, които те зовяха, освен Аллах, щом дойде повелята на твоя Повелител. Те им увеличиха само гибел.

102. Така сграбчва твоят Повелител, щом сграбчи селищата, чиито жители бяха несправедливи. Наистина, Неговата Хватка е мъчителна, сурова.

103. Наистина, в това има знамение за всеки, който се страхува от мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, за който хората ще бъдат насъбрани. Това е знаменателният Ден.

104. Ние ще го отсрочим само за определен срок.

105. Когато Денят настъпи, никой не ще проговори освен с Неговото позволение. Сред тях ще има и нещастни, и щастливи.

106. Онези, които са нещастни, ще бъдат в Огъня. В него ще вдишват и издишват,

107. там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелае [друго] твоят Повелител. Твоят Повелител прави, каквото пожелае.

108. А онези, които са ощастливени, ще бъдат в Дженнета, там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако твоят Повелител не пожелае друго. Това ще бъде дар неизчерпаем.

109. И не се съмнявай в [лъжовността на] онова, на което те се покланят! Те се покланят на онова, на което преди се покланяха бащите им. Наистина, Ние ще изплатим техния дял [от възмездието] ненакърнен.

110. Вече дадохме на Муса Книгата и настана разногласие за нея. И ако нямаше предишно Слово от твоя Повелител, щеше да е решен спора между тях. И се съмняваха в него с подозрение.

111. И твоят Повелител на всички ще изплати за деянията им. Сведущ е Той за онова, което вършат.

112. И бъди твърд на правия път, както ти бе повелено, заедно с тези, които се покаяха с теб, и не престъпвайте[границите на позволеното]! Той вижда онова, което вършите.

113. И не клонете към онези, които угнетяват, за да не ви порази Огънят! Нямате покровители, освен Аллах. После никой не ще ви окаже помощ.

114. И извършвай молитвата намаз в началото и края на деня, и в началото на нощта! Наистина, добрините премахват злините. Това е наставление за поучаващите се.

115. И бъди търпелив! Аллах не погубва наградата на благодетелните.

116. Имаше ли сред поколенията преди вас праведни, забраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме? Угнетителите последваха разкоша, в който живееха, и станаха грешници.

117. Твоят Повелител не погубва селищата по несправедливост, когато жителите им вършат праведни дела.

118. И ако твоят Повелител бе пожелал, щеше да стори хората една общност. Ала те не престават да влизат в противоречия,

119. освен които [заслужават] твоят Повелител да ги помилва и Той ги е сътворил [за това]. И се сбъдна Словото на твоя Повелител: “Непременно ще напълня Джехеннема с джинове и хора-всички заедно.”

120. И всичко ти разказваме от вестите за пратениците, за да укрепим с него сърцето ти. В тази [сура] при теб дойде истината и поучение, и напомняне за правоверните.

121. И кажи на онези, които не вярват: “Действайте по свое усмотрение! И ние също ще действаме.

122. Чакайте! И ние чакаме.”

123. На Аллах е съкровеното на небесата и на земята, и към Него ще бъдат върнати всички дела. Затова на Него се покланяй и на Него се уповавай! Твоят Повелител не подминава това, което правите.