Bulgarca Meal — Tsvetan Teofanov (et-Taybe Vakfı) — Yusuf 12:1 – Enbiya 21:112

1. Алиф. Лям. Ра. Това са айети на ясната Книга.

2. Наистина, Ние го низпослахме ­ Коран на арабски, за да го разберете!

3. Ние ти разказваме най-прекрасното повествование, внушавайки ти в откровение този Коран, макар че преди него ти бе от нехайните.

4. Юсуф рече на баща си: “О, татко мой! Видях единадесет звезди, слънцето и луната. Видях ги, как ми се покланят.”

5. Рече: “О, сине мой! Не разказвай този сън на братята си, за да не замислят срещу теб коварство! Наистина, шейтана е явен враг на човека.

6. Така ще те избере твоят Повелител и ще те научи да тълкуваш сънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както я изпълни и към предците ти ­ Ибрахим и Исхак. Твоят Повелител е Всезнаещ, Премъдър.”

7. Безусловно, Юсуф и неговите братя са станали знамения за питащите.

8. Когато казаха: “Баща ни обича Юсуф и брат му [Бениамин] повече от нас, въпреки че ние сме цяла група. Наистина, баща ни е в явна заблуда.

9. Убийте Юсуф или го захвърлете на някоя земя, та да ви обърне и на вас внимание баща ви! И ще станете след това праведни хора.”

10. Един от тях рече: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете на дъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Може да го прибере някой керван.”

11. Казаха: “О, татко наш! Защо не ни повериш Юсуф? Наистина, ние му желаем добро.

12. Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и поиграе! Непременно ще го пазим.”

13. Рече: “Наистина ще ме опечали, ако го отведете. Аз се плаша да не го изяде вълкът, когато го оставите без надзор.”

14. Казаха: “Ако го изяде вълкът, както сме група, тогава и ние сме загубени.”

15. И когато го отведоха, и се сговориха да го спуснат в кладенеца на дъното, Ние му внушихме: “Ти непременно ще ги известиш за това тяхно дело, когато дори няма да те познаят.”

16. И дойдоха при баща си вечерта, плачейки.

17. Казаха: “О, татко наш! Отидохме да се надбягваме и оставихме Юсуф при нашите вещи, и вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш, макар и да казваме истината.”

18. И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му, и той рече: “О, не! Душите са ви вкарали в съблазън, и по-добре е да се прояви търпение. Само от Аллах се търси помощ за това, което описвате.”

19. И когато дойде керван, те пратиха своя водоносец да напълни вода. Той спусна ведрото си и възкликна: “О, радостна вест! Това е юноша.” И го скриха, за да го продадат. Но Аллах знае онова, което вършат.

20. И го продадоха на ниска цена, за броени сребърници. И не го оцениха високо.

21. И онзи египтянин, който го купи рече на жена си: “Отнасяй се добре с него! Може да ни е от полза или да го осиновим.” Така Ние укрепихме Юсуф на Земята, за да го научим да тълкува сънищата. Аллах надделява в Своята повеля, ала повечето хора не знаят.

22. И когато Юсуф достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.

23. И го съблазняваше онази жена, в чийто дом пребиваваше. Тя залости вратите и рече: “Хайде ела!” Той казал: “Опазил ме Аллах! Моят Повелител се отнасяше добре с мен. Не ще сполучат угнетителите.”

24. Тя го пожела, и той би я пожелал, ако не бе видял довода на своя Повелител. Така бе, за да отклоним от него злото и покварата. Той бе от Нашите искрени раби.

25. И се погнаха към вратата, и жената скъса ризата му отзад. И се натъкнаха на мъжа й при вратата. Тя казала: “Какво е възмездието за онзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят, или пък болезнено мъчение?”

26. [Юсуф] казал: “Тя се опита да ме съблазни.” А свидетел от семейството й заяви: “Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже.

27. А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казва истината.”

28. И когато [съпругът й] видя, че ризата му е скъсана отзад, рече: “Наистина, всичко това са женски коварства! Наистина, коварството ви е огромно!

29. Юсуф, забрави за това! А ти, жено, моли опрощение за своето прегрешение! Ти си от съгрешилите.”

30. И жените в града заговориха: “Жената на знатен мъж се опитала да съблазни своя млад слуга! Омая се по него от любов. Виждаме, че тя е в явно заблуждение.”

31. И когато чу за техните сплетни, тя ги покани и им приготви гощавка, и даде на всяка по един нож [за плодове], и рече [на Юсуф]: “Излез при тях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и казаха: “Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само едно прекрасно меляике.”

32. Тя казала: “Това е онзи, за когото ме порицахте. Аз действително се опитах да го съблазня, но той отказа. Но ако не изпълни онова, което му повелявам, непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”

33. Той казал: “Повелителю! Предпочитам затвора пред онова, към което ме подканят. И ако Ти не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека по тях и ще съм от безразсъдните.”

34. И му се отзова неговият Повелител, и отклони от него коварството им. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

35. После [на мъжете] им хрумна да го затворят за известно време, въпреки че видяха знаците.

36. И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият от тях казал: “Сънувах как изстисквам грозде за вино.” А другият казал: “Сънувах как нося върху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това! Виждаме, че си от благодетелните.”

37. Той отговорил: “Каквато и храна да получите за препитание, ще ви известя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на което ме научи моят Повелител. Наистина, аз се отрекох от религията на хора, които не вярват в Аллах и отричат отвъдния живот.

38. И последвах вярата на моите предци Ибрахим и Исхак, и Якуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас и към хората. Ала повечето хора са непризнателни.

39. О, мои двама другари в затвора! Кое е по-добро ­ разни богове или Аллах, Единосъщия, Покоряващия?

40. Вместо на Него, се покланяте само на имена, които вие и предците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Решението взема само Аллах. Той повели да се покланяте единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечето хора не знаят.

41. О, мои двама другари в затвора! Единият от вас ще дава на своя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците ще кълват от главата му. Предрешено е делото, за което се допитахте до мен.”

42. Той каза на онзи от тях, за когото смяташе, че ще бъде спасен: “Спомени за мен пред своя господар!”Но шейтана го накара да забрави за Юсуф и да спомене за него пред своя господар. И [Юсуф] престоя в затвора няколко години.

43. Царят [на Египет]казал: “Сънувах седем охранени крави да ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други ­ изсъхнали. О, знатни велможи! Разяснете моя сън, ако разгадавате съновиденията!”

44. Те отговориха: “Това са объркани сънища! А и ние не знаем да тълкуваме такива сънища.”

45. А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни след време [за Юсуф] и каза: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване. Пратете ме [до затвора]!”

46. [Той казал]:“О, Юсуф! О, правдиви мъж! Разясни ни [съновидение] за седем охранени крави, които ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други седем изсъхнали. За да се върна при хората и да узнаят!”

47. Той каза: “Седем години ще сеете както обикновено и каквото пожънете, запазете го в класовете, освен малко за ядене.

48. Сетне ще дойдат седем тежки години, изяждащи подготвеното за тях отпреди, освен малко, което ще запазите.

49. Сетне ще дойде година, в която ще бъде пратен дъжд на хората и през нея ще изстискват[плодове].”

50. И царят повели: “Доведете ми го!” И когато пратеникът дойде при него, [Юсуф] каза: “Върни се при своя господар и го питай какво подтикна жените да си порежат ръцете! Наистина моят Повелител познава тяхното коварство.”

51. Той [царят] попитал: “Какво ви бе намерението, когато съблазнявахте Юсуф?” Казаха: “Пречист е Аллах! Не узнахме за него нищо лошо.” Жената на везира казала: “Сега се разкри правдата. Аз се опитах да го съблазня, а той говори истината.”

52.[Аз си признавам:] “Това, за да узнае, че не му изневерих скришом. Аллах възпира коварството на изменниците.

53. И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото, освен онази, която моят Повелител помилва. Моят Повелител е Опрощаващ, Милосърден.”

54. Царят казал: “Доведете ми го! Аз ще го направя свой приближен.” И след като разговарял с него, той казал: “От днес ти си при нас довереник с положение.”

55. [Юсуф] казал: “Назначи ме да управлявам съкровищниците на тази земя [Египет]! Аз съм знаещ пазител.”

56. Така Ние укрепихме Юсуф с власт на Земята. Настаняваше се по нея, където пожелае. Ние отреждаме Нашата милост комуто пожелаем, и не погубваме наградата на благодетелните.

57. Наистина, наградата в отвъдния живот е най-доброто за онези, които са повярвали и се боят от Аллах.

58. Братята на Юсуф дойдоха в Египет, и се явиха при него. Той ги позна, а те не го познаха.

59. И когато ги снабди с провизии, той казал: “Доведете ми вашия брат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемният стопанин?

60. Ако не ми го доведете, аз няма да ви меря повече. И тогава дори не се приближавайте до мен.”

61. Те казали: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина, непременно ще го направим.”

62. Той казал на слугите си: “Сложете [тайно] стоката им в техните вързопи, за да я познаят, когато отидат обратно при семейството си, та дано се върнат!”

63. И когато се върнали при баща им, казали: “О, татко наш! Няма да ни мерят повече зърно, затова прати с нас брат ни, и ние ще получим мерата си! Наистина, ние ще го пазим.”

64. [Бащата] казал: “Нима да ви го поверя тъй, както ви поверих и неговия брат преди? Но Аллах е Най-Добрия пазител и Той е Най-Милосърдния от милосърдните.”

65. И когато разтвориха своя товар, намериха парите си там. Те казали: “О, татко наш! Какво повече да желаем? Върнаха ни нашите пари. И ще обезпечим на семейството си храна, и ще запазим своя брат, и ще получим към това още един камилски товар. Това е лесно [спечелено] мерило.”

66. [Бащата] казал: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обет пред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.”Когато му дадоха своя обет, той казал: “Аллах се явява Свидетел за онова, което говорим.”

67. [Бащата] казал: “О, синове мои! Не влизайте през една врата, а влезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах. Решението принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да се уповават уповаващите се!”

68. И когато влязоха, оттам откъдето баща им повели, нищо не ги избави от Аллах, но това бе само една потребност в душата на Якуб, която той задоволи. Наистина, той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора не знаят това.

69. Когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себе си. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, което сториха!”

70. Когато ги снабди с провизии, той сложи царската чаша във вързопа на своя брат. После един глашатай прогласи: “Ей, хора от [кервана]! Вие сте крадци.”

71. Когато приближиха до тях, те казаха: “Какво сте изгубили?”

72. Те казали: “Изгубихме царската чаша и който я донесе, ще има товар за една камила. Аз отговарям за това.”

73. Те казали: “Кълнем се в Аллах! Знаете, че не сме дошли да пакостим по земята. Ние не сме крадци.”

74. Те казали: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?”

75. Те казали: “Този, в чийто вързоп се намери чашата, ще бъде задържан за наказание. Така ние наказваме угнетителите.”

76. И започна [Юсуф] с техните вещи преди вещите на брат си. После я извади от вещите на брат си. Така Ние подучихме Юсуф на хитрост. Нямаше да вземе своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. Въздигаме Ние по степени, когото пожелаем. А над всеки знаещ има Един Най-Знаещ.

77. Те казали: “Ако той е откраднал, то и неговия брат преди крадеше.” И спотаи Юсуф това в душата си, и не им се разкри, каза си: “Вие сте в по-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”

78. Те казали: “О, господарю! Той има много стар баща. Вземи някой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните.”

79. Той казал: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, у когото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”

80. И когато се отчаяха за него, те се отделиха да се посъветват. Най-големият от тях каза: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обет пред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя, докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Наистина, Той е Най-Добрият съдник.

81. Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш! Твоят син открадна. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не знаем за съкровеното.

82. И попитай жителите на селището, в което бяхме, и кервана, с който пристигнахме! Ние казваме истината.”

83. Той казал: “О, не! Вашите души са ви вкарали в съблазън, и по-добре е да проявите търпение. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Наистина, Той е Всезнаещия, Премъдрия.”

84. И се отвърна от тях, и каза: “О, как ми е жал за Юсуф!” И побеляха очите му от скръб, както бе сдържан.

85. Те казали: “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняш за Юсуф, докато не останеш съвсем без сила или не умреш.”

86. Той казал: “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах и знам от Аллах, каквото вие не знаете.

87. О, мои синове! Идете и проучете за Юсуф и брат му, и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.”

88. [Върнаха се при Юсуф] и когато влязоха при него, казаха: “О, господарю! Беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока. Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващите милостиня.”

89. Той казал: “Дали разбрахте какво направихте с Юсуф и брат му в своето неведение?”

90. Те казали: “Нима ти наистина си Юсуф?” Той казал: “Аз съм Юсуф, а това е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който се бои от Аллах и търпи... Аллах никога не погубва наградата на благодетелните.”

91. Те казали: “Кълнем се в Аллах! Аллах предпочете теб пред нас. Наистина съгрешихме.”

92. Той казал: “Днес няма да ви укорявам. Аллах да ви опрости! Той е Най-Милосърдния от милосърдните.

93. Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на баща ми, и той пак ще стане зрящ! И доведете при мен цялото си семейство!”

94. И когато керванът напусна Египет, техният баща каза: “Наистина усещам мириса на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”

95. Те казаха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда.”

96. И когато благовестителят дойде [с ризата], постави я върху лицето му и той отново стана зрящ. Той каза: “Не ви ли казвах, че знам от Аллах, каквото вие не знаете?”

97. Те казаха: “О, татко наш! Моли се да ни бъдат опростени греховете! Наистина, ние съгрешихме.”

98. Той каза: “Ще моля моя Повелител да ви опрости. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”

99. И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родители при себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност!”

100. И възкачи родителите си на трона, и [всички] паднаха пред него ничком. И каза: “О, татко мой! Това е тълкуването на съновидението ми от по-рано. Моят Повелител го превърна в истина. Той ме облагодетелства, когато ме извади от тъмницата и ви доведе от пустинята, след като шейтана пося вражда между мен и моите братя. Моят Повелител е Жалостив, към когото пожелае. Той е Всезнаещия, Премъдрия.

101. Повелителю мой! Ти ме дари с властта и ме научи да тълкувам сънищата. Творецо, на небесата и на земята! Ти си моят Покровител и в земния живот, и в отвъдния! Прибери ме като мюсюлманин и ме приобщи към праведниците!”

102. Това е част от повествованията за съкровеното, които ти разкриваме [о, Мухаммед]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своето дело, лукавствайки.

103. Повечето хора не ще повярват, дори и ти страстно да желаеш това.

104. И не просиш от тях отплата за това. То е само напомняне за световете.

105. И край колко знамения на небесата и на земята минават, отвръщайки се от тях!

106. И повечето от тях не вярват в Аллах, приобщавайки Му съдружници.

107. Нима имат сигурност, че не ще ги покрие наказанието на Аллах, или че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?

108. Кажи: “Това е моят път. Аз и моите последователи призоваваме към Аллах с прозорливост и съгласно убежденията. Пречист е Аллах! Аз не съм от многобожниците.”

109. Изпращахме и преди теб [пратеници] измежду жителите на селищата само мъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [неверниците] по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се страхуват от Аллах. Нима не проумявате?

110. Тогава когато пратениците се отчайваха и мислеха, че са ги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, които Ние пожелаем. И не ще се отклони Нашето наказание от престъпващите хора!

111. В повествованията за тях има поука за разумните хора. То не е измислено предание, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснение за всяко нещо, и напътствие, и милост за повярвалите хора.

1. Алиф. Лям. Мим. Ра. Тези са айетите на Книгата. Низпосланото на теб от твоя Повелител е истината. Ала повечето хора не вярват.

2. Аллах е, Който въздигна небесата без видима за вас опора. После се възнесе [безподобен] Той на Трона. Той подчини слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок. Той управлява делата, разяснява знаменията, за да се убедите в срещата със своя Повелител!

3. Той е, Който разпростря земята и стори по нея непоклатими планини и реки, и от всички плодове стори там по два вида. Той покрива деня с нощта. Наистина, в това има знамения за хора мислещи.

4. По земята има съседни участъци и градини с грозде, и посеви, и палми с общ корен и поотделно, поливани с една вода. Ние правим едни от тях по-вкусни от други. Наистина, в това има знамения за хора проумяващи.

5. И ако нещо те учудва, то учудващи са думите им: “Дори ако станем на пръст, нима наистина ще бъдем сътворени отново?” Тези са, които отричат своя Повелител. Тези ще имат окови на врата. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

6. Искат от теб да ускориш злината преди добрината, а вече минаха преди тях примери за възмездие. Наистина, твоят Повелител дава опрощение на хората, въпреки че са несправедливи. Наистина, твоят Повелител е суров в наказанието.

7. Неверниците казват: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Повелител?” Наистина, ти си само предупредител и за всеки народ има водител.

8. Аллах знае какво носи всяка бременна и колко намаляват утробите, и колко се увеличават, и всяко нещо е с мярка при Него

9. Знаещия и скритото, и явното, Превеликия, Всевишния.

10. Едни и същи са [за Него] онези от вас, които потулват речта, и които я изявяват, и които се укриват през нощта, и които се показват през деня.

11. [Меляикета] следят всеки и отпред, и отзад. Пазят го по повелята на Аллах. Наистина, Аллах не променя положението на хората, докато те не променят себе си. И ако Аллах поиска зло за хората, то не може да бъде отклонено, и нямат властелин, освен Него.

12. Той е, Който ви показва мълнията, за да се страхувате и надявате, и сътворява натежалите облаци.

13. И гърмът възхвалява Неговата слава, и меляикетата от страх пред Него. И праща Той светкавиците, и поразява с тях, когото пожелае. Спорят за Аллах [неверниците], а Той е Силен и Суров в наказанието.

14. Към Него е обърнат зовът на истината. А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, не им отвръщат с нищо, подобно на човек, протягащ дланите си към водата, за да стигне до устата му, ала не стига тя до нея. Наистина, зовът на неверниците е само заблуда.

15. На Аллах се покланя всичко на небесата и на земята, с послушание или по принуждение, и сенките им сутрин и привечер.

16. Кажи: “Кой е Повелителят на небесата и на земята?” Кажи: “Аллах!” Кажи: “И нима приехте вместо Него покровители, които не допринасят за себе си нито полза, нито вреда?” Кажи: “Нима са равни слепият и зрящият? Или нима са равни тъмнините и светлината? Или отредиха на Аллах съдружници, които сътвориха творение като Неговото и се оприличи за тях творението?” Кажи: “Аллах е Творецът на всяко нещо. Той е Единствения, Всевластващия.”

17. Той изсипва вода от небето, и се пълнят долините с потоци според отреденото за тях. И потокът понася пяна, издигнала се на повърхността. И от онова, което разпалват в огъня, желаейки украшение или вещ, излиза подобна пяна. Така Аллах разяснява истината и лъжата. Пяната ще бъде отхвърлена, а онова, което е полезно за хората, остава на земята. Така Аллах посочва примерите.

18. За онези, които откликнаха на своя Повелител, е приготвено Най-прекрасното [Дженнета]. А равносметката на онези, които не откликнаха на Неговия призив, ще бъде ужасна. Дори да е тяхно всичко на земята и още толкова отгоре, не ще се откупят с него. Тяхното място ще бъде Джехеннемът. И колко гнусно място е той!

19. И нима онзи, който знае, че низпосланото на теб от твоя Повелител е истината, е като онзи, който е сляп? Наистина, поучават се само разумните хора,

20. които спазват обета пред Аллах и не нарушават договора,

21. и които поддържат онова, което Аллах повелява да се поддържа, и се боят от своя Повелител, и се страхуват от ужасната равносметка,

22. и които търпят, стремейки се към Лика на своя Повелител, и извършват молитвата намаз, и раздават скрито или явно от онова, което Ние сме им дарили, и отблъскват с добрина злината. За тях е приготвена Последната обител

23. Градините Адн. Ще влязат в тях и те, и който е праведник сред техните бащи и съпруги, и потомци. И меляикетата ще влязат при тях от всички врати.

24. Мир вам, че изтърпяхте! И колко прекрасна е Последната обител!

25. А тези, които нарушават обета пред Аллах, след като са го потвърдили, и прекъсват онова, което Аллах повели да се поддържа, и сеят по земята развала, за тези е приготвено проклятието и за тях е скверната обител.

26. Аллах увеличава препитанието, за когото пожелае и Той го намалява. И радват се [неверниците] на земния живот, а земният живот пред отвъдния е само [кратко] наслаждение.

27. И казват неверниците: “Защо не му бе низпослано знамение от неговия Повелител?” Кажи: “Аллах оставя в заблуда, когото пожелае и напътва в правия път онзи, който се обръща към Него с разкаяние.”

28. Онези, които повярваха и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да! При споменаването на Аллах сърцата се успокояват.

29. За онези, които са повярвали и вършили праведни дела, е приготвено блаженство и прекрасно завръщане.

30. Така те изпратихме сред общност, преди която минаха други общности, за да им четеш, каквото ти разкрихме, а те отричат Всемилостивия. Кажи: “Той е моят Повелител. Няма друг бог, освен Него! Нему се уповавам и към Него се обръщам с покаяние.”

31. И да имаше такъв Коран, с който да се раздвижат планините или да се прореже с него земята, или да се говори чрез него с мъртвите... Да, на Аллах е всяко решение. И нима онези, които повярваха не знаят, че ако Аллах пожелае, Той ще напъти всички хора? Неверниците ще продължи да ги сполетява бедствие заради онова, което са сторили, или ти ще се настаниш близо до техния дом, докато не се яви обещаното от Аллах. Аллах не нарушава Своето обещание.

32. И вече се присмиваха на пратеници преди теб. И Аз дадох отсрочка на онези, които отричаха, после ги сграбчих. И какво бе Моето наказание!

33. Нима Този, Който се грижи за всеки човек и знае, какво придобива [е като вашите божества]? И отредиха съдружници на Аллах. Кажи: “Назовете ги! Или ще Го известите за нещо, което Той да не знае на земята, или са показни слова?” Да, разкрасено бе за онези, които отричаха, тяхното лукавство, и бяха възпрени от пътя на Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, той няма водител.

34. За тях са приготвени мъчения в земния живот, а мъченията на отвъдния са още по-тежки, и никой не ще ги защити от Аллах.

35. Дженнетът, обещан на богобоязливите, е такъв сред него реки текат, препитанието там е постоянно, и сянката не изчезва. Това е въздаянието за онези, които се боят от Аллах. А въздаянието за неверниците е Огънят.

36. Онези, на които дарихме Книгата, ликуват с низпосланото на теб. А някои от съюзените племена отричат част от него. Кажи: “Заповядано ми бе да се покланям единствено на Аллах и да не съдружавам с Него. Към Него зова и моето завръщане е при Него.”

37. Така низпослахме Корана, закон на арабски език. И ако последваш страстите им подир знанието, което ти се яви, не ще имаш пред Аллах нито покровител, нито закрилник.

38. И изпратихме пратеници преди теб, и им отредихме съпруги и потомство. И нито един пратеник не е могъл да донесе знамение без позволението на Аллах. За всеки срок има предписание.

39. Аллах изличава и утвърждава, каквото пожелае, и у Него е Книгата-майка.

40. И да ти покажем част от онова, с което ги заплашваме, или да те приберем преди това, на теб е възложено само предаване на откровението, а Наша грижа е равносметката.

41. И нима [неверниците] не виждат, че Ние стесняваме земята по нейните краища[отдавайки я правоверните]? Аллах отсъжда, и никой не ще отклони Неговото отсъждане. Той бързо прави равносметка.

42. Онези преди тях замисляха лукавство, но на Аллах е целият замисъл. Той знае какво придобива всяка душа, и неверниците ще узнаят за кого е Последната обител.

43. И неверниците казват: “Не си пратеник.” Кажи: “Достатъчен е Аллах за Свидетел между мен и вас, и онези, у които е знанието на Книгата.”

1. Алиф. Лям. Ра. Тази Книга ти низпослахме Ние, за да изведеш хората от тъмнините към светлината с позволението на техния Повелител към пътя на Всемогъщия, Всеславния

2. Аллах, Комуто е всичко на небесата и всичко на земята. И горко на неверниците от сурово мъчение!

3. Които предпочитат земния живот пред отвъдния и възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривят пътя, тези са в дълбока заблуда.

4. Не изпращахме пратеници, които са говорели с езика на своя народ, за да им обяснят. Аллах оставя в заблуда, когото пожелае и напътва, когото пожелае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

5. Вече изпратихме Муса с Нашите знамения: “Изведи народа си от тъмнините към светлината и му припомняй за дните на Аллах!” В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.

6. Муса казал на своя народ: “Помнете благодатта на Аллах към вас, когато ви избави от хората на Фирауна! Те ви причиняваха най-лошото мъчение убиваха синовете ви и пощадяваха жените ви. В това има велико изпитание за вас от вашия Повелител.”

7. И прогласи вашият Повелител: “Ако сте благодарни, Аз непременно ще ви надбавя. А ако сте неблагодарни, мъчението Ми е сурово.”

8. Муса казал: “Дори вие и всички по земята да сте неблагодарни, Аллах е Пребогат, Всеславен.”

9. Нима не получихте вестта за онези преди вас, народа на Нух и адитите, и самудяните, и онези след тях? Знае ги само Аллах. При тях идваха техните пратеници с ясните знамения, а те тикваха ръце в устата си и казваха: “Не вярваме на това, с което сте изпратени, и се съмняваме с ужасно подозрение в това, към което ни зовете.”

10. Казваха техните пратеници: “Нима има съмнение спрямо Аллах Твореца на небесата и на земята? Зове ви Той, за да ви опрости греховете и да ви даде отсрочка до определен срок.” Казваха: “Вие сте само човеци, подобни на нас. Искате да ни възпрете от онова, на което са се покланяли предците ни. Донесете ни ясно доказателство!”

11. Казваха им техните пратеници: “Ние сме само човеци, подобни на вас. Но Аллах дарява с милостта Си, когото пожелае от Своите раби. И не можем да ви донесем знамение без позволението на Аллах. На Аллах да се уповават правоверните!

12. И защо да не се уповаваме на Аллах, след като Той ни насочи по нашите пътища? И непременно ще изтърпим онова, с което ще ни мъчите. На Аллах да се уповават уповаващите се!”

13. Неверниците казваха на своите пратеници: “Или ще ви прогоним от земята си, или ще се върнете към нашата религия.” Тогава техният Повелител им разкри: “Непременно ще погубим угнетителите

14. и ще ви заселим на земята след тях. Това е за онзи, който се бои да застане пред Мен и се бои от Моята заплаха.”

15. И молеха за победа, и се проваляше всеки упорит деспот.

16. Пред него е Джехеннемът, и ще бъде поен с гнойна вода,

17. от която отпива и едва я преглъща, и смъртта го настига от всички страни, ала не е мъртъв и му предстои жестоко мъчение.

18. Делата на онези, които отричат своя Повелител, приличат на пепел, която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо от онова, което са придобили. Такава е дълбоката заблуда.

19. Не видя ли ти, че Аллах е създал небесата и земята с мъдрост? Ако пожелае, Той ще ви премахне и ще доведе нови творения.

20. И това за Аллах не е трудно.

21. Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние щяхме да ви напътим. Но сега ни е все едно, дали ще тъжим или ще търпим-няма за нас спасение.”

22. И ще каже шейтана, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” Наистина, за угнетителите има болезнено мъчение.

23. А онези, които повярваха и вършат праведни дела, ще бъдат въведени в Градините, сред които реки текат там ще пребивават вечно с позволението на своя Повелител. Поздравът им там ще бъде: “Мир!”

24. Не видя ли ти какъв пример дава Аллах? Добрата дума е като доброто дърво. Коренът му е як, а клоните му са в небето.

25. То дарява плодовете си по всяко време с позволението на своя Повелител. Аллах дава примерите за хората, за да се поучат.

26. А лошата дума е като лошото дърво, което може да бъде изтръгнато от земята, тъй като то няма устойчивост.

27. Аллах укрепва онези, които повярваха с непоколебимо слово и в земния живот, и в отвъдния. А угнетителите Аллах оставя в заблуда. Аллах прави, каквото пожелае.

28. Не видя ли ти онези, които подменят благодатта на Аллах с неверие и заселват своя народ в Дома на гибелта -

29. Джехеннема, в който ще горят. Колко лош за пребиваване е той!

30. И сториха подобия на Аллах, за да отклоняват от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавайте се! Вашето завръщане е в Огъня.”

31. Кажи на Моите раби, които повярваха да извършват молитвата намаз и да раздават и скрито, и явно от онова, което сме им дарили, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нито приятелство.

32. Аллах е Този, Който сътвори небесата и земята, и изсипа вода от небето, и извади с нея от плодовете препитание за вас, и подчини за вас корабите да плават по морето според Неговата повеля, и подчини за вас реките,

33. и подчини за вас слънцето и луната непрестанно движещи се по своите орбити, и подчини за вас нощта и деня.

34. Той ви дава от всичко, за което Го молите. И ако пресмятате милостите на Аллах, не ще ги изчислите. Наистина, човекът е несправедлив и неблагодарен.

35. И рече Ибрахим: “Повелителю мой! Стори този град [Мека] защитен и предпази мен и синовете ми, да не се покланяме на идолите!

36. Повелителю мой! Наистина, те заблудиха мнозина от хората. Който ме последва, той е с мен. А който ми се възпротиви, то Ти си Опрощаващ, Милосърден.

37. Повелителю наш! Аз заселих едни от потомците си в долина без насаждения при Твоя Свещен дом. Повелителю наш! Нека да извършват молитвата. Напълни сърцата на някои хора с любов към тях, и ги дари с препитание плодовете, за да са благодарни!

38. Повелителю наш! Ти знаеш това, което спотайваме и това, което разгласяваме. Нищо не е скрито за Аллах нито на земята, нито на небето.

39. Слава на Аллах, Който въпреки моята старост ме дари с Исмаил и Исхак. Наистина, моят Повелител е Чуващият зова.

40. Повелителю мой! Стори мен и потомството ми да извършваме молитвата! Повелителю наш! Приеми зова ми!

41. Повелителю наш! Опрости мен и родителите ми, и правоверните в Деня, когато ще настане равносметката!”

42. И не мисли, че Аллах не знае онова, което угнетителите вършат!Той само им дава отсрочка до Деня, в който погледите ще се вцепенят.

43. Те са забързани, вдигнали глави погледът им е неподвижен, а сърцата им ще са опустошени [преизпълнени със страх и лишени от всички други чувства].

44. И предупреди хората за Деня, в който ще дойде при тях мъчението!Тогава угнетителите ще кажат: “Повелителю наш! Дай ни отсрочка за кратък срок, та да отвърнем на Твоя зов и да последваме пратениците.” Ще им бъде казано: “Нима и по-рано не се клехте, че няма да напуснете земния свят?

45. И се настанихте в жилищата на онези, които бяха несправедливи към себе си. Беше ви ясно, как Ние постъпихме с тях, и ви дадохме примери.

46. И замисляха лукавство, ала при Аллах е замисълът им, дори техният замисъл да бе такъв, че да се разрушат от него планините.

47. И никога не смятай, че Аллах нарушава обещанието Си към Своите пратеници! Наистина, Аллах е Всемогъщ, Въздаващ възмездие.

48. В Деня, когато земята ще бъде сменена с друга земя, както и небесата. И ще излязат [от гробовете си] пред Аллах, Единствения, Всевластващия.

49. В този Ден ще видиш престъпниците, оковани във вериги.

50. Одеждите им ще бъдат от нажежена смола[катран] и лицата им ще са покрити с Огън.

51. Аллах ще въздаде на всяка душа, каквото е придобила. Наистина, Аллах бързо прави равносметка.

52. Това е [Послание] за хората. И нека бъдат увещавани с него, и да знаят, че Аллах е Единственият Бог, и нека да се замислят разумните хора.

1. Алиф. Лям. Ра. Това са знаменията на Книгата ­ ясния Коран.

2. Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.

3. Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвлича копнежа! Те скоро ще узнаят.

4. Всички селища, които Ние сме унищожили, са имали известно предписание.

5. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

6. И Казаха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпослано Напомнянето! Наистина, ти си луд.

7. Защо не ни доведеш меляикета, ако говориш истината?”

8. Ние не изпращаме меляикета с друго освен с истината. И тогава на никой няма да се предостави отсрочка.

9. Наистина, Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим.

10. И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.

11. И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.

12. Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

13. Те не вярват в него [­ Корана], въпреки че е известна съдбата на предците.

14. И да разтворехме над тях врата в небето, за да се изкачат там,

15. пак щяха да кажат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние сме омагьосани хора.”

16. И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме за гледащите,

17. и го опазихме от всеки прокуден шейтан.

18. А ако той остане да подслушва скришом, го следва ярък пламък.

19. И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатими планини, и сторихме от нея да поникне в мярка от всяко нещо.

20. И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие не храните.

21. И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, и го спускаме Ние само в знайно количество.

22. И изпращаме ветровете ­ оплодотворяващи, а след това изсипваме от небето вода и ви поим с нея, но не вие я съхранявате.

23. Наистина, Ние даряваме живот и умъртвяваме, и Ние наследяваме.

24. Знаем тези, които живяха преди, и тези, на които е съдено да живеят след тях.

25. Наистина, твоят Повелител е Онзи, Който ще ги събере всички. Той е Премъдър, Всезнаещ.

26. И сътворихме човека от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.

27. А по-рано сътворихме джиновете от пламъка на огъня.

28. Твоят Повелител каза на меляикетата: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала звънлива глина, получена от менлива кал.

29. И когато Аз го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!”

30. И всички меляикета до един се поклониха,

31. с изключение на Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.

32. [Аллах е] казал: “О, Иблис! Защо не си измежду покланящите се?”

33. Рече [Иблис]: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Ти сътвори от изсъхнала звънка глина, получена от менлива кал.”

34. [Аллах] казал: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.

35. Над теб е проклятието до Съдния ден.”

36. Рече: “Повелителю мой! Дай ми отсрочка до Деня, в който ще бъдат съживени!”

37. [Аллах] казал: “Ти си сред отсрочените

38. до Деня, чийто срок е определен.”

39. Рече: “Повелителю мой! Затова че Ти ме остави в заблуда, непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,

40. освен Твоите предани раби сред тях.”

41. [Аллах] казал: “Това е пътя, водещ право към Мен.

42. Наистина, ти нямаш власт над Моите раби, освен заблудените, които ще те последват.”

43. Наистина, Джехеннемът е обещан за всички тях.

44. Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.

45. Наистина, които се страхуват от Аллах ще бъдат сред градини и извори:

46. “Влезте там с мир ­ в безопасност!”

47. И ще премахнем от сърцата им всяка омраза ­ братя на престоли един срещу друг.

48. Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.

49. Извести Моите раби [о, Мухаммед], че Аз съм Опрощаващия, Милосърдния!

50. И че Моето наказание е мъчително наказание.

51. И ги извести за гостите на Ибрахим!

52. Когато влязоха при него и казаха: “Мир!” Той казал: “Ние се страхуваме от вас.”

53. Казаха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син, надарен със знание.”

54. Той каза: “Нима ме благовествате, при все че ме настигна старостта? И с какво ще ме възрадвате?”

55. Казаха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”

56. Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Повелител освен заблудените?”

57. И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”

58. Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,

59. и само семейството на Лут ще го спасим цялото,

60. освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде сред оставащите.”

61. И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,

62. той каза: “Вие сте непознати хора.”

63. Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което се съмняват [твоите хора].

64. И ти донесохме истината, и Ние казваме правдата.

65. Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви зад тях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”

66. И го предизвестихме с тази повеля, че още преди утрото да настъпи всички те ще бъдат унищожени.

67. И дойдоха жителите на града зарадвани.

68. Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!

69. Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”

70. Казаха: “Не ти ли възбранихме укриваш хора?”

71. Каза: “Ето дъщерите ми, ако сте решени на злодеянието!”

72. Кълна се в твоя живот [о, Мухаммед]! Те в своето опиянение се лутат!

73. И Викът ги обзе при изгрев слънце.

74. И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях порой камъни от глина.

75. Наистина, в това има знамения за прозорливите.

76. Наистина, те са живели на пътя от Мека за Сирия.

77. Наистина, в това има знамение за правоверните.

78. И обитателите на Айка [гъстата гора] бяха угнетители.

79. Затова им отмъстихме. И двете селища се намират на видим път.

80. И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.

81. Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.

82. И изсичаха домове в планините ­ в безопасност.

83. Но на сутринта Викът ги порази.

84. И не ги избави онова, което бяха придобили.

85. Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което е помежду тях, единствено само заради истината. Часът непременно ще дойде. И затова [о, Мухаммед] прости с великодушна прошка!

86. Наистина, твоят Повелител е Всетворящия, Всезнаещия.

87. Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се сури или айети и великия Коран.

88. Не устремявай поглед към онова, което дадохме за наслада на групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над правоверните!

89. И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”

90. Ние също така низпослахме [наказание] и за поделящите,

91. които сториха на части Корана [повярвали с в една част и са отхвърлили друга част ].

92. Кълна се в твоя Повелител! Непременно ще ги питаме всички

93. за онова, което са извършили.

94. Провъзгласи онова, което ти бе повелено, и се отдръпни от съдружаващите!

95. Наистина, Ние те избавихме от присмехулниците,

96. които наред с Аллах признават други богове. Ала скоро ще узнаят.

97. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.

98. Прославяй с възхвала своя Повелител и бъди от покланящите се в суджуд!

99. И покланяй се на своя Повелител, докато дойде при теб неизбежното!

1. Повелята на Аллах непременно ще дойде, но не прибързвайте с това! Преславен е Той и превисоко е над онова, с което Го съдружават!

2. Той низпослава меляикетата, разкривайки Своята повеля комуто пожелае от Своите раби: “Предупреждавайте, че няма друг бог освен Мен! И да се боят от Мен!”

3. Той сътвори небесата и земята с мъдрост. Той е превисоко е над онова, с което Го съдружават!

4. Той сътвори човека от частица сперма, а той Му стана отявлен враг!

5. И сътвори Той добитъка, в който има топлина за вас и ползи. А месото от някои животни ядете.

6. В [животните] има и хубост за вас, когато ги прибирате вечер и когато ги подкарвате на паша сутрин.

7. И [животните] носят вашите товари към страни, до които бихте стигнали само с цената на големи усилия. Наистина, вашият Повелител е Състрадателен, Милосърден.

8. Той сътвори конете, мулетата и магаретата, за да ги яздите и за украса. Той твори това, което не знаете.

9. Аллах насочва по Правия път, но има пътища, които отклоняват. И ако Аллах пожелаеше, Той би ви напътил всички по Правия път.

10. Той е Този, Който изсипва вода от небето. За вас от нея има за пиене и от нея [израстват] храсти, откъдето пасете [добитъка].

11. С нея Той кара да растат за вас посевите и маслините, и финиковите палми, и гроздето, и всички плодове. В това има знамение за хора премислящи.

12. И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи.

13. И това, което създаде за вас по земята в различни цветове. В това има знамение за хора поучаващи се.

14. Той е Този, Който подчини морето, за да ядете оттам прясно месо и да извличате оттам украшения, които носите. И виждаш корабите да го браздят, и за да търсите от Него милост, и за да сте благодарни.

15. И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и реки, и пътища, за да се напътите.

16. Той създаде и други знаци. А по звездите те намират правилния път.

17. И нима Онзи, Който сътворява, е като онзи, който не може да сътворява? Не ще ли се поучите?

18. И ако пресмятате благодеянията на Аллах, не ще ги изчислите. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

19. Аллах знае какво спотайвате и какво разкривате.

20. Онези, към които [неверниците] се обръщат с молитви вместо Аллах, нищо не могат да сътворят, а и самите те са сътворени.

21. Те са безжизнени мъртъвци. И не ще усетят кога ще бъдат съживени.

22. Вашият Бог е Единственият Бог. Но сърцата на онези, които не вярват в отвъдния живот, отхвърлят истината, са надменни горделивци.

23. Без съмнение, Аллах знае какво спотайват и какво разкриват. Наистина, Той не обича надменните.

24. И когато им се казва: “Какво е низпослал вашият Повелител?”, казват: “Легенди на предците!”

25. Нека да понесат всички свои товари в Последния ден, и някои товари на невежите, които те са заблудили. И колко лошо е онова, което ще понесат!

26. И онези преди тях лукавстваха, но Аллах разруши тяхното здание из основи. Таванът им рухна отгоре, и мъченията им дойдоха, оттам откъдето не очакваха.

27. После, в деня Къямет, Той ще ги опозори и ще каже: “Къде са Моите съдружници, заради които враждувахте?” Дарените със знанието ще кажат: “Позорът и злото Днес са за неверниците.”

28. Тези, на които меляикетата прибират душите, когато са угнетили себе си, ще проявят показна покорност и ще кажат: “Не сме вършили зло.” Да! Наистина, Аллах знае какво сте вършили.

29. Влезте през вратите на Джехеннема, там ще пребивавате вечно! Колко лошо е обиталището на надменните!

30. И ще се каже на онези, които се страхуват от Аллах: “Какво е низпослал вашият Повелител?” Ще кажат: “Добро.” За благодетелните има добрина на този свят, а Отвъдният дом е най-доброто. И колко прекрасен е Домът на онези, които се страхуват от Аллах!

31. Те ще влязат в Градините Адн, в които текат реки. Там ще получат, каквото пожелаят. Така Аллах възнаграждава благочестивите,

32. на които меляикетата с благост прибират душите. Ще им кажат: “Мир вам!” Влезте в Дженнета заради онова, което сте вършили!”

33. Нима [неверниците] чакат друго, освен да им се явят меляикетата или да им се яви повелята на твоя Повелител? Така постъпиха и онези, които живяха преди тях. И не Аллах бе несправедлив към тях, а те сами постъпваха несправедливо спрямо себе си.

34. И ги сполетя злото възмездие за онова, което извършиха. И ги обгради онова, на което се присмиваха.

35. Многобожниците казват: “Ако Аллах желаеше, нямаше да служим на нищо освен на Него, нито ние, нито бащите ни, и нямаше да възбраним без Него нищо. Така постъпваха и онези, които живяха преди тях. А нима на пратениците бе възложено друго, освен ясното послание?

36. Ние изпращахме при всеки народ пратеник [за да им предизвести]: "Покланяйте се на Аллах и се пазете от идолите!"Някои от тях Аллах напъти, а някои заслужиха заблудата. Вървете по земята и вижте какъв е краят на неверниците!

37. Дори ако ти копнееш да ги напътиш [о Мухаммед], Аллах не напътва онзи, който избира заблудата. Те нямат помощници.

38. И се заклеха в Аллах с най-усърдните си клетви, че Аллах не ще съживи онзи, който умре. О, да! Това ще се случи съгласно истинното Му обещание, но повечето хора не знаят.

39. [Аллах ще ги съживи], за да им разясни онова, по което бяха в разногласие, и за да узнаят неверниците, че са лъжци.

40. Нашето Слово към нещо, когато го пожелаем, е само да му кажем: “Бъди!”. И то става.

41. А които се преселиха заради Аллах, след като бяха угнетени, ще ги дарим с прекрасна обител в земния живот, а наградата на отвъдния е още по-голяма. Само ако знаеха!

42. Това са тези, които търпят и само на своя Повелител се уповават.

43. И преди теб изпращахме пратеници само мъже, на които давахме откровение. Ако не знаете, питайте хората на Книгата!

44. Ние изпращахме пратениците с ясните знамения и Книгите. И низпослахме на теб [о, Мухаммед] Напомнянето, за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.

45. Нима онези, които кроят злините, не се опасяват, че Аллах не ще накара земята да ги погълне, или че мъчението не ще дойде при тях, откъдето те не очакват?

46. Или че Той не ще ги накаже при тяхното странстване, и те не могат да избегнат това?

47. Или че Той не ще ги сграбчи, когато ги обхване ужас? Наистина, твоят Повелител е Състрадателен, Милосърден.

48. Нима не видяха, че всяко нещо, което Аллах е сътворил има сянка, скланяща се надясно и наляво, падайки в суджуд пред Аллах със смирение.

49. На Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всяка твар по земята, и меляикетата ­ без да проявяват високомерие.

50. Страхуват се от своя Повелител, Който е над тях, и вършат, каквото им се повелява.

51. И отреди Аллах: “Не приемайте два бога! Един е Бог. От Мен се бойте, само от Мен!”

52. И Негово е всичко на небесата и на земята. На Него неизменно трябва да се покланяме. И нима се боите от друг, освен от Аллах?

53. И каквато и благодат да имате, тя е от Аллах. И щом ви засегне беда, Него зовете за помощ.

54. Когато Той ви избави от бедата, то някои от вас съдружават своя Повелител.

55. Така те отричат онова, което сме им дарили. Наслаждавайте се на благата, и скоро ще узнаете!

56. Те отделят част от онова, което Ние сме им дали, заради това, което не познава! Кълна се в Аллах, непременно ще бъдете питани за онова, което сте измисляли!

57. И отреждат за Аллах дъщерите. Свят и пречист е Той! А за себе си онова, което желаят.

58. И щом известят някого от тях за женска рожба, лицето му помрачнява и спотайва той своя гняв.

59. Скрива се от хората заради лошото, което са му съобщили. Дали да я пощади за унижение, или [жива] да я зарови в пръстта? Наистина, скверни са решенията им!

60. Онези, които не вярват в отвъдния живот, имат най-лошите качества, а най-съвършените принадлежат на Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

61. И ако Аллах наказваше хората за техните злодеяния [на земята], Той не би оставил на нея дори едно живо същество. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде, и с миг дори не ще го забавят, нито ще го изпреварят.

62. И отреждат за Аллах онова, което мразят. И езиците им лъжливо съобщават, че за тях е приготвено най-хубавото. Без съмнение, за тях е приготвен Огънят и там ще бъдат изоставени.

63. Кълна се в Аллах, вече изпращахме пратеници и на общности преди теб [о, Мухаммед]. Но шейтана разкраси за тях делата им. Днес той е техният покровител и за тях има болезнено мъчение.

64. И низпослахме Книгата на теб, за да им разясниш онова, по което са в разногласие ­ и с напътствие, и милост за повярвалите хора.

65. И изсипва Аллах вода от небето, и съживява с нея земята след нейната смърт. В това има знамение за хора чуващи.

66. И в добитъка има поука за вас. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха му помежду нечистотии и кръв ­ чисто мляко, приятно за пиещите.

67. И от плодовете на палмите и гроздето взимате опияняваща напитка и хубава храна. В това има знамение за хора проумяващи.

68. И внуши твоят Повелител на пчелите: “Издигнете си жилища сред планините и по дърветата, и в онова, което [хората] градят!

69. После яжте от всички плодове и следвайте пътищата на вашия Повелител, които са достъпни [за вас]!” Излиза от стомаха им питие с различен цвят. В него има изцеление за хората. В това има знамение за хора премислящи.

70. Аллах ви сътворява, после Той ви прибира душите. А някой от вас бива довеждан до най-окаяната възраст и тогава не знае нищо, след като е знаел. Аллах е Всезнаещ, Всесилен.

71. Аллах предпочете едни от вас пред други в препитанието. А онези, които са предпочетени, не споделят своето препитание с владените от техните десници, в него да са равни. Тогава благодатта на Аллах ли отричат?

72. Аллах ви отреди съпруги от самите вас и ви отреди от съпругите ви деца и внуци, и ви дава препитание от благата. И нима в лъжата вярват, а щедростта на Аллах отхвърлят?

73. И вместо на Аллах те се покланят на онези, които нямат и не могат да имат за тях никакво препитание от небесата и от земята, и са безсилни.

74. И никой не сравнявайте с Аллах! Наистина, Аллах знае, вие не знаете.

75. Аллах дава пример с един притежаван роб, неспособен на нищо, и човек, на когото дарихме от Нас хубаво препитание, и той раздава от него тайно и явно. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.

76. И дава Аллах пример с двама мъже ­ единият е ням, неспособен на нищо, и е бреме за своя господар. Където и да го прати, той не донася добро. Нима са равни, той и онзи, който повелява справедливост и е на правия път?

77. На Аллах принадлежи съкровеното на небесата и на земята. Настъпването на Часа е подобно на смигване с око, или още по-бързо. Наистина, Аллах над всяко нещо има сила!

78. И ви извади Аллах от утробите на вашите майки, когато нищо не знаехте. Той ви дари със слуха и зрението, и сърцата, за да сте признателни.

79. Не виждат ли те птиците, покорни [да летят] в небесния простор? Само Аллах ги крепи. В това има знамения за повярвалите хора.

80. Аллах стори за вас домовете ви за отдих. Той също така стори за вас от кожите на добитъка домове, които са ви леки в дните на вашето пътуване и в дните на вашето отсядане. Той ви дари от вълната и козината, и косъма им ­ обзавеждане и ползване до определено време.

81. И стори Аллах за вас сенки от онова, което е сътворил. Той стори за вас в планините убежища, и стори за вас одежди, които ви пазят от жегата, и доспехи, които ви пазят в битка. Така Той изпълнява Своята благодат за вас, може би ще станете мюсюлмани.

82. Ако те се отметнат [о, Мухаммед], то твой дълг е само ясното предаване на откровението.

83. Те узнават благодатта на Аллах, после я отричат. Повечето от тях са неверници.

84. Един Ден ще изберем от всяка общност по един свидетел, и тогава на неверниците не ще се позволи да се оправдават, и от тях няма да се иска покаяние.

85. И когато угнетителите видят мъчението, не ще им се облекчи то и не ще бъдат изчакани.

86. И когато многобожниците видят онези, които те са съдружавали с Аллах, ще кажат: “Повелителю наш! Те са нашите идоли, които зовяхме вместо Теб.” А те ще им отвърнат с думите: “Вие наистина сте лъжци!”

87. И ще изявят в този Ден на Аллах покорност, и ще изчезне от тях онова, което са измисляли.

88. На онези, които отричат и възпират [хората ]от пътя на Аллах, Ние надбавяме наказание върху наказанието, задето сеят развала.

89.Един Ден ще изберем от всяка общност по един свидетел за тях измежду техните редици. И теб [о, Мухаммед] ще доведем като свидетел за тези. И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо, като ръководство в правия път, милост и радостна вест за мюсюлманите.

90. Наистина, Аллах повелява справедливост и благодетелност, и поддържане на връзките с роднините. Той възбранява покварата и порицаваното, и гнета. Наставлява ви Той, за да се поучите.

91. И изпълнявайте обета към Аллах, щом сте обещали, и не нарушавайте клетвите, след като сте ги потвърдили и вече сте приели Аллах за ваш Свидетел! Наистина, Аллах знае това, което вършите.

92. И не приличайте на жена, която си разкъсва преждата, след като я е изпрела ­ да превръщате своите клетви в измама помежду ви, задето една общност е по-силна и по-многобройна от друга. С това Аллах ви изпитва. А в Деня Къямет Той непременно ще ви разкрие онова, по което бяхте в разногласие.

93. И ако Аллах пожелаеше, Той щеше да ви стори една общност. Ала оставя Той в заблуда, когото пожелае и напътва Той, когото пожелае. И непременно ще бъдете питани за това, което сте вършили.

94. И не превръщайте своите клетви в средство за измама помежду ви, та да се подхлъзне крака ви, след като е бил устойчив, и да вкусите злото, задето сте възпирали от пътя на Аллах, и за вас да има огромно мъчение.

95. И не продавайте обета на Аллах на никаква цена! Онова, което е при Аллах, е най-доброто за вас, само ако знаете!

96. Това, което е при вас, секва, а което е при Аллах, е вечно. А на търпеливите Ние ще въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.

97. На всеки вярващ, мъж или жена, който извършва праведно дело, Ние ще отредим прелестен живот. И ще им въздадем награда по-хубава от онова, което са вършили.

98. И когато четеш Корана, при Аллах търси убежище от прокудения шейтан!

99. Наистина, той няма власт над онези, които вярват и на своя Повелител се уповават.

100. Властта му е само над онези, които се сближават с него и които съдружават с Аллах.

101. И когато подменяхме едно знамение с друго, казаха: “Ти само си измисляш.” Аллах най-добре знае какво низпослава. Но повечето от тях не знаят.

102. Кажи [о, Мухаммед]: “Светият Дух [Джебраил] го пренася [Корана] от твоя Повелител с истината, за да укрепи повярвалите, и за вярно ръководство, и радостна вест за мюсюлманите.”

103. И знаем Ние, че казват: “Някакъв човек го обучава.” Езикът на онзи, към когото клонят, е чуждоземен, а този [Коран] е на ясен, арабски език.

104. Които не вярват в знаменията на Аллах, не ще ги напъти Аллах и за тях има болезнено мъчение.

105. Лъжа измислят само онези, които не вярват в знаменията на Аллах. Те са лъжците.

106. Гневът на Аллах пада върху този, който се отрича от Аллах, след като е повярвал ­ освен който е бил принуден, но сърцето му принадлежи на вярата. Ала които разтворят гръд за неверието, над тях е гневът на Аллах и за тях има огромно мъчение.

107. Това е, защото възлюбиха земния живот повече от отвъдния и защото Аллах не напътва невярващите хора.

108. Тези са, на които Аллах запечата сърцата и слуха, и зрението, тези са нехайните.

109. Без съмнение, в отвъдния живот те са губещите.

110. Наистина, твоят Повелител след всичко това прощава и помилва тези, които са се преселили, след като са подложени на изкушение, после се борят по пътя на Аллах и търпят.

111. Един Ден всеки ще дойде да защити себе си и на всеки докрай ще се изплати за онова, което е вършил. И не ще бъдат угнетени.

112. И дава Аллах пример с едно селище. То бе мирно, спокойно [Мекка]. Получаваше препитанието си отвсякъде в изобилие. Но отрече то благата на Аллах, тогава Аллах го накара да изпита одеянието на глада и страха заради онова, което [жителите му] са сторили.

113. Вече дойде при тях Пратеника измежду им, но го взеха за лъжец. Тогава ги постигна мъченията, докато постъпваха несправедливо.

114. Яжте от онова, което Аллах ви даде за препитание ­ разрешено, приятно ­ и бъдете признателни за щедростта на Аллах, ако само на Него се покланяте!

115. Възбрани ви Той мършата и кръвта, и свинското месо, и закланото за друг, а не за Аллах. А който е бил принуден, без да е потисник, нито престъпващ ­ Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

116. И не изричайте лъжата, която езиците ви описват: “Това е позволено, а това е възбранено”, за да не измисляте лъжа за Аллах. Които измислят лъжа за Аллах, те не ще сполучат.

117. Кратко наслаждение ­ и за тях има болезнено мъчение.

118. А на юдеите възбранихме онова, за което ти разказахме преди. И не Ние ги угнетихме, а те себе си угнетиха.

119. Наистина, твоят Повелител опрощава и помилва онези, които вършат зло в неведение, но след това се разкаят, и поправят извършеното.

120. Наистина, Ибрахим бе водител, покорен на Аллах, правоверен, и не бе от многобожниците.

121. Той бе признателен на Аллах за благата, и Той го избра и го насочи по правия път.

122. И му отредихме добрина в земния живот, и в отвъдния е сред праведниците.

123. После ти разкрихме [о, Мухаммед]: “Следвай религията на Ибрахим правоверния!” Той не бе от многобожниците.

124. Съботата бе сторена само за онези, които бяха в разногласие за нея. В Деня Къямет твоят Повелител ще отсъди между тях за онова, по което бяха в разногласие.

125. Призовавай към пътя на твоя Повелител с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Повелител най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае този, който следва правия път.

126. И ако наказвате [о, правоверни], накажете със същото, с което са ви наказали! А ако търпите, това е най-доброто за търпеливите.

127. И търпи! Твоето търпение е само с подкрепата на Аллах. И не скърби за тях, и не се притеснявай от тяхното лукавство!

128. Наистина, Аллах е с богобоязливите и с благодетелните.

1. Пречист е Онзи, Който пренесе Своя раб нощем от Свещената джамия до Най-далечната джамия, околностите на която Ние благословихме, за да му покажем от Нашите знамения. Той е Всечуващия, Всезрящия.

2. И дадохме на Муса Книгата, и я сторихме вярно ръководство за синовете на Исраил: “Да не приемате друг покровител освен Мен,

3. о, потомство на онези, които пренесохме заедно с Нух!” Наистина, той бе признателен раб.

4. Предрекохме Ние на синовете на Исраил в Книгата: “Ще безчинствате по земята два пъти и ще бъдете прекалено надменни и високомерни.”

5. И когато настъпи времето за първото от двете безчинства, Ние изпратихме срещу вас Наши раби, които имаха огромна мощ, и проникнаха в домовете. И така обещанието бе изпълнено.

6. После ви дадохме надмощие над тях и ви подпомогнахме с имоти и синове, и ви сторихме по-многочислени.

7. Ако благодетелствате, за себе си благодетелствате, а ако вършите зло, то пак е за вас. И когато настъпи срока на последното обещание, Ние позволихме на вашите врагове да ви унижат и да влязат в Джамията, както влязоха там първия път, и съвсем да унищожат онова, което им е попаднало под ръка.

8. Може би, вашият Повелител ще ви помилва. И ако вие се върнете към безчинството, то Ние ще се върнем към наказанието. И сторихме Джехеннема място на заточение за неверниците.

9. Наистина, този Коран показва най-правилния път и благовества повярвалите, които вършат праведни дела, че ще имат велика награда.

10. А на онези, които не вярват в отвъдния живот, Ние сме приготвили мъчителни страдания.

11. Човек зове злото, както зове и доброто. Човек е припрян.

12. И сторихме нощта и деня две знамения. И потопихме в мрак знака на нощта, и сторваме осветяващ знака на деня, за да търсите благодат от вашия Повелител и за да знаете броя на годините, и изчислението. И всяко нещо разяснихме подробно.

13. И привързахме делата на всеки човек към неговата шия. И в деня Къямет ще му извадим книга, която той ще намери разтворена:

14. [Ще му бъде казано:]“Чети своята книга! Днес е достатъчно да си направиш равносметка за себе си.”

15. Който върви в правия път, той постъпва за свое благо, а който е изпаднал в заблуда, той постъпва в своя вреда. Нито една душа няма да носи чуждо бреме. И не наказвахме [хората], докато не проводехме пратеник.

16. И ако пожелаем да изтребим селище, повеляваме на живеещите в охолство там [да се смирят пред Аллах], а те престъпват. Тогава се сбъдва срещу него словото и напълно го опустошаваме.

17. И колко поколения погубихме след Нух! Достатъчен е твоят Повелител Сведущ и Всезрящ за греховете на Своите раби.

18. Който възжелае преходния живот, то в него му даряваме това, каквото Ни е угодно, за когото поискаме. После му отреждаме Джехеннема, там ще гори презрян и прокуден.

19. А който възжелае отвъдния живот и както подобава се старае за него, и е вярващ на него старанието му ще се отплати.

20. За всички набавяме и за тези, и за онези от дара на твоя Повелител. Дарът на твоя Повелител не е възбранен.

21. Виж как предпочетохме едни над други! А отвъдният живот е по-велик по степени и по-велик за предпочитание.

22. И не се покланяй на друг Бог заедно с Аллах, та да не се окажеш порицаван, унизен!

23. И повели твоят Повелител да не се покланяте на друг, освен на Него, и да правите добрина родителите! Ако единият от тях или и двамата достигнат старостта при теб, не им казвай: “Уф!” и не ги навиквай, а им казвай ласкави слова!

24. И от милосърдие спусни за тях крилото на смирението и кажи: “Повелителю мой! Помилвай ги, както те ме отгледаха от малък!”

25. Вашият Повелител най-добре знае какво е в душите ви. Ако сте праведни, то Той опрощава на разкайващите се.

26. И отдай на роднината правото му, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя], но не пилей с прахосничество!

27. Прахосниците са братя на шейтана. А шейтана е голям неблагодарник към своя Повелител.

28. И ако се отдалечиш от тях, търсейки от своя Повелител, милост на която се надяваш, кажи им поне блага дума!

29. И не позволявай на ръката ти да е прикована към шията [в скъперничество], и не бъди [разточителен] като я разтваряш всецяло, та да не станеш упрекван, опечален!

30. Наистина, твоят Повелител увеличава препитанието, на когото пожелае и Той го намалява. Той вижда и знае Своите раби.

31. И не убивайте децата си поради страх от нищета! Ние даваме препитание на тях, и на вас. Наистина, убиването на деца е голям грях.

32. И не пристъпвайте към прелюбодеянието зина! То е мерзост и е злочест път.

33. И не убивайте душа, която Аллах е възбранил, освен ако имате право! А който бъде убит несправедливо, Ние даваме власт на неговия наследник, но да не прекалява в отмъщението за убийството! На него ще му бъде оказана помощ.

34. И не се приближавайте към имуществото на сирака, освен за негово благо, докато той не достигне зрелост! И изпълнявайте своите обещания! За обещанията се носи отговорност.

35. И изпълвайте мярката, когато мерите, и претегляйте с точни везни! Това е най-доброто и най-хубавото за изход.

36. И не следвай онова, което не знаеш! Наистина, слухът, и зрението, и сърцето всички те ще бъдат питани.

37. И не стъпвай по земята с надменност! Ти нито ще пробиеш земята, нито ще се въздигнеш, колкото планините.

38. Всичко това зло е ненавистно на твоя Повелител.

39. Това е от мъдростта, която твоят Повелител ти разкри в откровение. И не се покланяй на друг бог заедно с Аллах, та да не бъдеш хвърлен в Джехеннема упрекван, прокуден!

40. Нима [о, съдружаващи] вашият Повелител е заделил за вас синовете, а за Себе Си е взел дъщери измежду меляикетата? Наистина, изричате ужасни думи.

41. И дадохме разяснения в този Коран, за да се поучат, а това само увеличава тяхната ненавист.

42. Кажи [о, Мухаммед]: “Ако имаше заедно с Него други богове, както казват, тогава те щяха да търсят път към Владетеля на Трона.”

43. Пречист е Той и е много високо, превисоко над онова, което говорят!

44. Прославят Го седемте небеса и земята, и всичко по тях. И няма нищо, което да не прославя Неговата възхвала. Ала вие не разбирате прославата им. Наистина, Той е Всеблаг, Опрощаващ.

45. И когато четеш Корана, спускаме невидима завеса между теб и онези, които не вярват в отвъдния живот.

46. И сложихме сърцата им в броня, да не го разбират, и в ушите им глухота. И когато споменаваш в Корана единствено твоя Повелител, те обръщат гръб с отвращение.

47. Най-добре Ние знаем какво чуват, когато те слушат [скришом]. И когато си шепнат тайно, то угнетителите си казват: “Вие следвате само един омагьосан мъж.”

48. Виж как те уподобиха и се заблудиха, и вече са неспособни да намерят пътя!

49. И казват: “Нима, след като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем съживени в ново творение?”

50. Кажи: [Вие ще бъдете съживени]“Дори и да станете камъни или желязо,

51. или творение от нещо, което ви се представя за велико в сърцата ви!” И ще попитат: “Кой ще ни възстанови?” Кажи: “Онзи, Който ви създаде първия път.” И ще поклатят към теб глава и ще попитат: “Кога ще бъде това?” Кажи: “Може би това ще се случи много скоро.”

52. Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете с хвалебствия на Неговата повеля, и ще мислите, че само малко сте престояли на земята.

53. И кажи на Моите раби да говорят най-хубави слова, защото шейтана сее раздор между тях. Наистина, шейтана е явен враг на човека.

54. Вашият Повелител най-добре ви познава. Ако пожелае, ще ви помилва, или ако пожелае, ще ви накаже. И не те изпратихме да бъдеш техен покровител.

55. Твоят Повелител най-добре знае всички на небесата и на земята. И предпочетохме едни пророци пред други. И дадохме на Дауд Книгата Зебур.

56. Кажи: “Позовете онези, които приемате за бог вместо Аллах! Те нито могат да премахнат бедата от вас, нито да я отклонят към други.”

57. Онези, които [съдружаващите] зоват, се стремят да се доберат до своя Повелител, кой от тях да бъде най-близо, и се надяват на Неговата милост, и се страхуват от Неговото мъчение. Наистина, мъчението на твоя Повелител е за опасение.

58. И не ще има селище, което Ние да не сме погубили преди Деня Къямет, или да не сме го подложили на сурово наказание. Всичко това е предначертано в Книгата.

59. Ние не изпратихме знаменията само защото предишните поколения ги взимаха за лъжа. И дадохме на самудяните камилата, като явно знамение, а те постъпиха с нея несправедливо. И изпращаме Нашите знамения единствено за заплаха.

60. И ти казахме: “Наистина, твоят Повелител обхваща хората.” И сторихме видението, което ти показахме, и прокълнатото дърво в Корана, само за изкушение на хората. И ги заплашваме, но това само увеличава огромната им непокорност.

61. И когато казахме на меляикетата: “Сведете чела пред Адам!”, те се поклониха, и само Иблис каза: “Нима аз ще се поклоня на този, когото Ти сътвори от глина?”

62. Той каза: “Погледни какъв е този, когото Ти почете повече от мен. Ако ми дадеш отсрочка до Деня Къямет, то аз непременно ще завладея неговото потомство, освен малцина.”

63. [Всевишният Аллах] Каза: “Върви! А който от тях те последва, възмездието ви е Джехеннемът, обилно възмездие.

64. И подмамвай с твоя глас когото можеш от тях, и пусни в ход против тях своята конница и пехота, и поделяй с тях богатствата и децата, и им обещавай!” Наистина, обещанията на шейтана са измамни.

65. “Наистина, ти нямаш власт над Моите раби. И достатъчно е, че твоят Повелител се явява техен Покровител.”

66. Вашият Повелител е, Който придвижва за вас корабите в морето, за да търсите от Неговата благодат. Той е Милосърден към вас.

67. И когато ви засегне беда в морето, онези, които зовете, изчезват, освен Него. А когато Той ви спаси и изведе на сушата, вие се извръщате. Наистина, човекът е неблагодарник.

68. Нима не се опасявате, че Той може да накара сушата да ви погълне, или че не ще изпрати срещу вас ураган от камъни? После не ще намерите за себе си покровител.

69. Или сте уверени, че Той няма да ви върне в морето повторно, и не ще изпрати срещу вас ломящ вятър, та да ви издави заради вашето неверие? После не ще си намерите в това помощник срещу Нас.

70. Ние почетохме синовете на Адам, и им позволяваме да се предвижват по суша и море. Ние им даваме от благата и ги дарихме с явно превъзходство над много други творения.

71. В Деня ще позовем всички хора с техните предводители. Тогава онези, чиято книга е подадена в десницата им, ще четат [с доволство] книгата си и към тях няма да бъде проявена несправедливост дори с големината на влакънце от фурма.

72. А който на този свят е сляп, той ще бъде сляп и в отвъдния, и ще бъде най-заблудения за пътя.

73. И се домогваха да те отклонят от онова, което ти разкрихме [о, Мухаммед], за да измислиш за Нас друго, и тогава щяха да те вземат за приятел.

74. И ако Ние не те бяхме подкрепили, за малко щеше да склониш към тях.

75. Тогава щяхме да те накараме двойно да вкусиш [мъчението на] живота и двойно на смъртта. После не ще си намериш помощник срещу Нас.

76. И се домогваха да напуснеш земята [на Мека], за да те прогонят оттам. Тогава и те щяха да останат само малко след теб.

77. Така постъпваха спрямо Нашите пратеници, които изпратихме преди теб. И не ще откриеш промяна в Нашата повеля.

78. Извършвай молитвите намаз от захождането на слънцето до мрака на нощта, и чети Корана на разсъмване! Наистина, на разсъмване четенето на Корана се засвидетелства.

79. И в част от нощта бодърствай с четене на Коран по време на допълнителните намази. Може би, твоят Повелител ще те въздигне на похвално място.

80. Кажи: “Повелителю мой! Въведи ме през входа на истината и ме изведи през изхода на истината! И дай ми за подкрепа власт от Теб !”

81. И кажи: “Дойде истината и погина лъжата. Наистина, лъжата е обречена на гибел.”

82. Ние низпославаме в Корана това, което е изцеление и милост за правоверните, а на угнетителите той надбавя само загуба.

83. И когато дадем благодат на човек, той се извръща и се отдалечава по своя си път. А когато го засегне злото, той потъва в отчаяние.

84. Кажи: “Всеки човек избира своя път, а вашият Повелител най-добре знае, кой следва по-правия път.”

85. И те питат за духът (душата, Джебраил). Кажи: “Духът е възникнал по повеля на моя Повелител. На вас ви е дадено само малко от знанието за него.”

86. И ако Ние пожелаем, ще ти отнемем онова, което ти разкрихме в откровение. И никой не би те защитил от Нас,

87. но само по милост от твоя Повелител [не ще го отнемем]. Наистина, благодатта Му към теб е велика!

88. Кажи: “Ако хората и джиновете се съберат, за да създадат нещо подобно на този Коран, то това няма да им се отдаде, дори един на друг да си помагат.”

89. Ние разяснихме за хората всякакви примери в този Коран, но повечето хора отхвърлят всичко, освен неверие.

90. И казаха: “Не ще ти повярваме, докато не направиш да бликне за нас извор от земята,

91. или да имаш градина с палми и грозде, и да направиш да бликнат сред нея реки в изобилие,

92. или да направиш небето да падне както твърдиш върху нас на отломки, или да доведеш насреща ни Аллах и меляикетата,

93. или да имаш дом от скъпоценности, или да се възкачиш на небето. И не ще повярваме на твоето възкачване, докато не ни свалиш книга, която да прочетем.” Кажи [о, Мухаммед]: “Пречист е моят Повелител! Не съм ли само един човек-пратеник?”

94. И пречеше на хората да повярват, когато им се яви напътствието, само това, че казваха: “Нима Аллах ни проводи човек-пратеник?”

95. Кажи: “Ако имаше на земята меляикета, които да ходят спокойно, щяхме да им свалим от небето меляике-пратеник.”

96. Кажи: “Достатъчен е Аллах за Свидетел между мен и вас. Наистина, Той знае и вижда Своите раби.”

97. Когото Аллах напъти, той е на правия път. А за този, когото Аллах остави в заблуда, ти ­не ще намериш покровител вместо Него. И ще ги съберем в Деня Къямет лежащи по очи слепи, неми и глухи. Мястото им е Джехеннемът. Всякога, щом позагасне, ще им добавяме пламъци.

98. Това е тяхното възмездие, защото не повярваха в Нашите знамения и казваха: “Нима, като станем кости и пръст, нима наистина ще бъдем съживени в ново творение?”

99. Нима не виждат, че Аллах, Който е сътворил небесата и земята, може да сътвори и подобни на тях? И отреди им срок, за който няма съмнение, но угнетителите отхвърлят всичко, освен неверието.

100. Кажи: “Дори да притежавахте съкровищниците с милостта на моя Повелител, и тогава щеше да ви се свиди поради страх от [тяхното] изчерпване, тъй като човекът е скъперник.”

101. И вече дадохме на Муса девет ясни знамения. И питай [о, Мухаммед] синовете на Исраил, как той дойде при тях и Фираунът му рече: “О, Муса! Мисля, че наистина си омагьосан.”

102. [Муса] казал: “Ти вече узна, че тези [знамения] ги низпосла като явни доводи не друг, а Повелителят на небесата и на земята. О, Фираун! Мисля, че наистина ти си погубен.”

103. И искаше [Фирауна] да ги прогони от Земята [на Египет]. И издавихме него и всички, които бяха заедно с него.

104. И рекохме след това на синовете на Исраил: “Обитавайте тази земя. И когато се изпълни последното обещание за отвъдния живот, Ние ще ви съберем всички вас заедно.”

105. Ние го низпослахме [Корана] с истината, и като истината той стигна до вас. И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] само като благовестител и предупредител.

106. Ние разделихме Корана на части, за да го четеш пред хората бавно. И го низпослахме постепенно.

107. Кажи: “И да вярвате в него, и да не вярвате, дарените със знанието преди това, покорно правеха седжде, когато им бъде четен.

108. И казват: “Пречист е нашият Повелител! Обещанието на нашия Повелител непременно ще се изпълни.”

109. И покорно правят седжде, плачейки. И това им надбавя смирение.

110. Кажи: “Зовете [Го] Аллах или зовете [Го] Всемилостивия! Както и да [Го] зовете, Негови са Най-прекрасните имена. И не извършвай гръмогласно своята молитва намаз, и не я извършвай шепнешком, а избери среден път в това!”

111. И кажи: “Слава на Аллах, Който не се е сдобивал със син, и Който не е имал съдружник във властта, и на Който не е нужен помощник срещу унижението. И Го прославяй с възвеличаване!

1. Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и не стори в нея изопачение!

2. Достоверна да предупреждава за сурово мъчение от Него и да благовества правоверните, които вършат праведни дела, че за тях е приготвена прекрасна награда [в Дженнета],

3. в който ще останат вечно.

4. И да предупреждава онези, които казват: “Аллах се сдоби със син.”

5. Нито те имат знание за това, нито предците им. Тежки думи излизат от устата им. Те не изричат друго, освен само лъжа.

6. Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммед], ако не повярват в това послание.

7. Наистина, Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса, за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.

8. И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплодна пръст.

9. Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата и ар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?

10. Когато младежите се приютиха в пещерата и казаха: “Повелителю наш! Дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!”

11. И запечатахме ушите им в пещерата години наред.

12. После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи ще пресметне по-точно, какъв срок са прекарали.

13. Ние [о, Мухаммед] ще ти разкажем тяхната история правдиво. Те бяха младежи, които повярваха в своя Повелител, и Ние увеличихме привързаността им към правия път.

14. И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха: “Нашият Повелител е Повелителят на небесата и на земята! Ние не ще зовем друг Бог освен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа.

15. Този наш народ започна да се покланя на други богове вместо на Него. Защо не донесат в полза на това явен довод? Кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа за Аллах?”

16. [Един от тях скришом каза]: “Щом вие се отделяте от тях и от онова, на което се покланят вместо на Аллах, то скрийте се в пещерата, и вашият Повелител ще разстеле за вас от Своята милост и ще стори вашето дело леко.”

17. И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклонява отдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насред нея. Това са били някои от знаменията на Аллах. Този, когото Аллах води в правия път, той е напътеният, а когото Той оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.

18. И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаме надясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще се отвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас!

19. И така Ние ги събудихме, за да се питат помежду си. Един от тях каза: “Колко време прекарахте [в пещерата]?” Те казаха: “Прекарахме ден или част от деня.” Казаха: “Вашият Повелител най-добре знае колко прекарахте. Сега изпратете някого от вас с тези ваши монети до града. Нека види там коя храна е най-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! Но нека да бъде внимателен, и никой да не се досети за вас!

20. Ако узнаят за вас, ще ви пребият с камъни или ще ви върнат към тяхната религия, и тогава никога не ще сполучите.”

21. Така Ние осведомихме [хората] за тях, за да знаят, че обещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспориха помежду си за тях, едни казаха: “Постройте над тях постройка! Техният Повелител най-добре ги знае.” А онези, които надвиха в спора, казаха: “Да направим храм над тях!”

22. Ще кажат [някои]: “Били са трима, четвъртото е кучето им.”. И ще кажат [други]: “Били са петима, шестото е кучето им.” Така се опитваха да отгатнат съкровеното. И други ще кажат [още]: “Били са седем, осмото е кучето им.” Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Повелител най-добре знае техния брой. Това е известно само на малцина.” И не спори относно тях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

23. И никога не казвай: “Ще свърша това утре.”,

24. [без да добавиш]: “Само, ако Аллах пожелае!” И спомни си твоя Повелител, ако забравиш, и кажи: “Дано моят Повелител ме насочи още по-близо до правия път!”

25. И прекарали в пещерата си триста години и още девет.

26. Кажи: “Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово е съкровеното на небесата и на земята. Как прекрасно Той [всичко] вижда и чува! Нямат те друг покровител освен Него, и никой не приема решения заедно с Него.”

27. И чети [о, Мухаммед] онова, което ти бе разкрито от Книгата на твоя Повелител! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намериш убежище при друг освен при Него.

28. И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Повелител сутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайки украсата на земния живот, и не се подчинявай на тези, чиито сърца Ние сторихме небрежни за Нашето споменаване, който следва страстите си, и чиито дела ще се окажат погубени!

29. И кажи: “Истината е от вашия Повелител. Който желае, нека да вярва, а който желае, нека да остане неверник!” Ние приготвихме за угнетителите Огъня, загражденията на който ги обкръжават от всички страни. И ако викнат за помощ, ще им се помогне с вода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие и колко лошо място е там за отсядане!

30. Които вярват и вършат праведни дела, то Ние не ще погубим наградата на никой благодетелен.

31. За тези са Градините Адн, сред които реки текат. Ще носят там украшения гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди от атлаз и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колко прекрасно място е там за отсядане!

32. И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тях две градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.

33. И двете градини даряваха своите плодове, без да се погуби нищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.

34. И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки с него: “Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!”

35. И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: “Не мисля, че това някога ще изчезне.

36. И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнат при моя Повелител, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук .”

37. Неговият другар, говорейки с него, му каза: “Нима не вярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после те направи мъж?

38. Ала за мен Той е Аллах, моят Повелител, и не приобщавам никого към моя Повелител.

39. И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: “Така е пожелал Аллах! Няма друга сила, освен силата на Аллах! Ти смяташ, че имам по-малко богатство и деца от теб,

40. но моят Повелител може да ми даде по-добра от твоята градина и да прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.

41. Или водата й ще потъне под земята, и ти не ще си в състояние да я издириш.”

42. И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръце по онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И каза: “О, да не бях приобщавал никого към моя Повелител!”

43. И нямаше той хора, които да му помогнат вместо Аллах, нито сам да си помогне.

44. В такива случаи да окаже поддръжка може само Аллах, Истинния. При Него е най-доброто въздаяние и при Него е най-добрият изход.

45. И им дай за пример земния живот. Той е подобен на вода, която Ние изливаме от небето. С нея изникват растенията по земята, после изсъхват и ветровете ги разпиляват. Наистина, Аллах за всяко нещо има сила.

46. Богатството и децата са украсата на земния живот, но непреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Повелител и са най-доброто за надежда.

47. [Помнете] Деня, в който ще раздвижим планините и ще видиш земята плоска равнина. И ще ги съберем всички [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.

48. И ще бъдат представени на твоя Повелител в редици: “Ето, дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние никога не ще ви срещнем.”

49. И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: “О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо, нито малък, нито голям грях, без да го пресметне?” И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Повелител с никого не постъпва несправедливо.

50. И когато Ние казахме на меляикетата: “Сведете чела пред Адам!” Всички се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на своя Повелител. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а те са ваш враг? Колко лоша е за несправедливите тази замяна!

51. Аз не ги сторих свидетели при сътворяването на небесата и на земята, нито при сътворяването на тях самите. Аз не приемам за помощници тези, които заблуждават другите.

52. В Деня, когато Той ще каже: “Призовете Моите съдружници, за съществуването на които предполагахте!” И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И ще сторим помежду им гибелна [преграда] пропаст.

53. И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че ще попаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.

54. И вече разяснихме за хората всякакви примери в този Коран. Но човек най-много от всичко е склонен да оспорва.

55. И какво пречи на хората да повярват, когато им се яви вярното ръководство, и да молят своя Повелител за опрощение, или трябва да ги сполети съдбата на предците, или да дойде мъчението насреща им?

56. Ние изпращаме пратениците само като благовестители и предупредители. Неверниците обаче спорят, за да заличат истината чрез лъжата. И взимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани.

57. И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомнени знаменията на неговия Повелител, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторил с ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го разбират [Корана], а ушите им са поразени от­ глухота. Дори да ги призовеш към напътствието [о, Мухаммед], те никога не ще застанат на правия път.

58. Твоят Повелител е Опрощаващия, Владетеля на милосърдието.­ Ако Той ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението, ала за тях е предначертан срок, и те не ще намерят убежище от него.

59. Ние погубихме тези селища, когато угнетяваха, и сторихме за тяхната гибел предначертан срок.

60. И когато Муса каза на своя слуга: “Не ще спра, додето не стигна мястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години.”

61. И когато стигнаха мястото, където се събират двете морета, забравиха своята риба, и тя пое по пътя си в морето, сякаш в подземен проход.

62. И когато се отправиха нататък, той каза на слугата си: “Дай ни [рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване.”

63. Той [слугата] отговори: “Помниш ли, когато се приютихме до скалата? Аз забравих за рибата, и само шейтана ме накара да забравя за това и да не се сетя. И по чудо тя пое пътя си в морето.”

64. [Муса] възкликнал: “Това е, към което се стремяхме!” И двамата се върнаха, обратно следвайки своите дири.

65. И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказали милост и го бяхме научили на знание от Нас.

66. Муса му каза [на Хъдър]: “Може ли да те последвам, за да ме научиш на онова, на което си научен за верния път?”

67. Той каза: “Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен.

68. И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?”

69. Каза [Муса]: “Ще откриеш, ако Аллах пожелае, че съм търпелив и не ще ти се противопоставя в нищо.”

70. Каза [Хъдър]: “Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато аз сам не ти спомена за него!”

71. И тогава двамата тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [Хъдър] го проби. Каза [Муса]: “Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извърши нещо недопустимо.”

72. Той каза: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”

73. Той каза: “Не ме упреквай за това, че забравих, и не ме натоварвай с нещо непосилно за мен!”

74. И продължили по пътя си, додето не срещнаха едно момче, и той го уби. Каза [Муса]: “Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещо скверно.”

75. Той каза: “Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно с мен?”

76. [Муса] каза: “Ако после те попитам за [още] нещо, тогава повече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен.”

77. И продължили по пътя си, додето стигнаха при жителите на едно селище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. И видяха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] каза: “Ако пожелаеше, ти би взел отплата за това.”

78. Той каза: “Тук аз ще се разделя с теб, ще ти съобщя тълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.

79. Що се отнася до кораба, то той принадлежеше на бедняци, които се трудеха в морето. Аз исках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.

80. Що се отнася до момчето, то­ родителите му бяха вярващи, и се опасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.

81. И искахме техният Повелител да ги дари в замяна с по-добър по чистота и по-милосърден [син] към своите близки.

82. Що се отнася до стената, то тя принадлежеше на две момчета-сираци от града. Под нея имаше съкровище за тях. Баща им беше праведник, и твоят Повелител поиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твоя Повелител. Аз не постъпвах по свое усмотрение. Такова е тълкуването на това, за което ти не можа да изтърпиш.”

83. И те питат за Зуль Карнейн. Кажи [о, Мухаммед]: “Ще ви известя нещо за него.”

84. Наистина, Ние го укрепихме на земята и му дадохме път към всяко нещо.

85. И пое той по един път.

86. Когато стигна там, където залязва слънцето, той видя, че то залязва в мътен [или горещ] извор. Около него намери хора. Ние казахме: “О, Зуль Карнейн! Можеш или да ги накажеш, или да им сториш добрина.”

87. Той каза: “Онзи, който постъпва несправедливо, ще го накажем. После ще бъде върнат при неговия Повелител и Той ще го накаже със сурово мъчение.

88. А онзи, който е повярвал и върши праведни дела, негова е Най-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля.”

89. После той пак тръгна на път.

90. Когато стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгрява над хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.

91. Ето така! Ние обгръщаме със знание всичко, което се е случило с него.

92. После той пак тръгна на път.

93. Когато стигна между двете планини, той видя в подножието им хора, които почти не схващаха слово.

94. Те казаха: “О, Зуль Карнейн! Яджудж и Маджудж разпространяват развала по земята. Дали да ти платим данък, за да направиш между нас и тях преграда?”

95. Той каза: “Онова, с което ме укрепи моят Повелител, е по-добро. Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!

96. Подайте ми железни късове.” Когато запълни пространството между двата склона, той каза: “Раздухвайте!” Когато ги превърна в огън, каза: “Донесете ми разтопена мед, за да я излея върху него!”

97. И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нито можаха да я пробият.

98. [Зуль Карнейн] каза: “Това е милост от моя Повелител! Когато се изпълни обещаното от моя Повелител, Той ще я превърне в руини. Обещанието на моя Повелител е истинно.”

99. Тогава Ние ще позволим [на Яджудж и Маджудж] едни от тях да се смесят с другите хора и ще се протръби с Рога, и Ние всички ще ги съберем заедно.

100. В този Ден Ние ясно ще покажем Джехеннема на неверниците,

101. върху чиито очи има покривало пред Моето напомняне и не могат да чуят.

102. Нима неверниците смятат, че ще направят Моите раби свои покровители и помощници вместо Мен? Наистина, Ние приготвихме Джехеннема за обиталище на неверниците.

103. Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известим ли за най-губещите по деяния,

104. онези, чието старание в земния живот се погубва, а те си мислят, че вършат добро дело?”

105. Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Повелител и срещата с Него. Техните деяния се провалиха и в Деня Къямет не ще имат никакво значение и тежест.

106. Джехеннемът ще е възмездието за тях, защото не повярваха и се подиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.

107. Наистина, за онези, които са повярвали и вършили праведни дела, място на пребиваване ще са Градините на Дженнета Фирдеус­ прием [от Аллах],

108. там ще пребъдат вечно и никога не ще пожелаят да се преместят оттам.

109. Кажи [о, Мухаммед]: “Дори морето да е от мастило, за [да се записват] Словата на моя Повелител, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпят Словата на моя Повелител, дори и да бяхме прибавили още едно като него.”

110. Кажи: “Наистина, аз съм само човек като вас. На мен ми се разкрива в откровение само, че вашият Бог е Единственият Бог. Този, който копнее за срещата със своя Повелител, нека да върши праведни дела и да не се покланя на никой наравно със своя Повелител!”

1. Каф. Ха. Йа. Айн. Сад.

2. [Това е] споменаване за милостта на твоя Повелител към Неговия раб Закария.

3. Когато призова той своя Повелител с таен зов,

4. и каза: “Повелителю мой! Наистина, костите ми отслабнаха и бели коси се показаха по главата ми. А по-рано благодарение на молитвите ми към Теб, Повелителю, аз не бях нещастен.

5. И се опасявам от роднините след мен, а жена ми е бездетна. Дари ме с наследник от Теб,

6. който да ме наследи и да наследи рода на Якуб! И го стори богоугоден, Повелителю!”

7. “О, Закария! Наистина, Ние те благовестваме за момче. Името му е Яхя. Не сме сторвали негов съименник преди.”

8. Той каза: “Повелителю мой! Как ще имам момче, когато жена ми е бездетна, пък аз вече грохнах от старост?”

9. [меляикето] каза: “Всичко така и ще бъде! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно, та нали преди Аз те Сътворих, а ти бе нищо.”

10. Той каза: “Повелителю! Дай ми знак!” И му каза: “Знакът за теб е три нощи да не говориш с хората, бидейки здрав.”

11. И излезе при своя народ от стаята за молитви, и със знаци им внушил да възславят Аллах в ранни зори, и вечер.

12. “О, Яхя! Твърдо се придържай към Книгата!” Ние му дадохме му мъдростта още като дете,

13. и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив,

14. и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник.

15. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде съживен!

16. И спомени [о, Мухаммед] в Книгата Мерйем, когато се уедини от своето семейство на едно място на изток.

17. И се прикри от тях със завеса. И пратихме при нея Нашия Дух, който се представи пред нея в облика на съвършен човек.

18. Тя каза: “Всемилостивия да ме опази от теб! Ако си богобоязлив...”

19. Каза [Джебраил]: “Аз съм само пратеник на твоя Повелител, за да те даря с пречисто момче.”

20. Тя каза: “Как ще имам момче, щом не ме е докосвал мъж и не съм блудница?”

21. Той каза: “Ето така! Твоят Повелител каза: “Това за Мен е лесно. Ние ще го сторим знамение за хората, и милост от Нас. Това дело вече е предрешено!”

22. И зачена го тя, и се отправи с него в отдалечено място.

23. Родилните болки я доведоха при ствола на палмата и тя каза: “О, да бях умряла преди това и да бях напълно забравена!”

24. И бе призована изпод нея: “Да не тъжиш! Твоят Повелител стори под теб ручей.

25. И разклати към себе си ствола на палмата, за да се посипят свежи зрели фурми!

26. И яж, и пий, и се радвай! И ако видиш някого от хората, направи знак: “Дадох на Всемилостивия обет да се въздържам, затова днес с никого не ще говоря.”

27. И отиде с него при своя народ, носейки го [новороденото]. Те казаха: “О, Мерйем! Ти си извършила нещо осъдително.

28. О, сестра на Харун! Твоят баща не беше лош човек и майка ти не беше блудница.”

29. И посочи тя към него, и те казаха: “Как ще беседваме с дете в люлка?”

30. То каза: “Наистина аз съм раб на Аллах. Той ми даде Книгата и ме стори пророк.

31. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да извършвам намаз, и да раздавам милостинята зекят, докато съм жив.”/

32. Той ме стори да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив и нещастен.

33. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възроден за нов живот!”

34. Такъв е Иса, синът на Мерйем! Такова е­ словото на истината, в която се съмняват.

35. Не подобава на Аллах да се сдобива със син. Пречист е Той! Щом реши нещо, Той само му казва: “Бъди!” И то става.

36. [И добави Иса:] “Наистина, Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. Покланяйте се на Него! Това е правият път.”

37. Но сектите изпаднаха в разногласие помежду си. Горко на неверниците, които ще срещнат великия Ден!

38. Как ясно ще чуват и виждат в Деня, когато дойдат при Нас! Ала угнетителите днес са в явна заблуда.

39. И ги предупреди ти [о, Мухаммед] за Деня на горестта, когато ще бъде отсъдено делото. Но те нехаят и не вярват!

40. И ще наследим Ние земята и всички нейни обитатели, и при Нас ще бъдат върнати.

41. И спомени в Книгата Ибрахим. Той бе всеправдив пророк.

42. Когато каза на баща си: “О, мой татко! Защо се покланяш на онова, което нито чува, нито вижда, и не може да те избави от нищо?

43. О, мой татко! На мен наистина ми се яви от знанието онова, което не дойде при теб. Последвай ме, и аз ще те изведа на правия път!

44. О, мой татко! Не се покланяй на шейтана, защото той е непокорен пред Всемилостивия.

45. О, мой татко! Страхувам се да не те засегне мъчение от Всемилостивия и да не станеш приближен на шейтана.”

46. Той [бащата] каза: “Нима се отвръщаш от моите богове, о, Ибрахим? Ако не престанеш, ще те пребия с камъни. И ме напусни завинаги!”

47. Той му каза: Мир на теб! Ще моля да те опрости моят Повелител, защото Той е благосклонен към мен.

48. “И аз ще се отстраня от вас и от тези, които вие призовавате вместо Аллах, и се обръщам с молба към моя Повелител. Може би аз няма да бъда нещастен, ако отправям дуа към моя Повелител.”

49. И щом се оттегли от тях и от онова, на което се покланят вместо на Аллах, Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и всеки от тях сторихме пророк.

50. И им дарихме милост от Нас, и им отредихме голяма прослава.

51. И спомени в Книгата Муса! Той бе избраник и бе пратеник и пророк.

52. И призовахме го Ние от дясната страна на Планината, и го повикахме по-близо тихичко [за беседа].

53. И му дарихме от Своята милост брат му Харун да стане пророк.

54. И спомени в Книгата Исмаил! Той бе верен в обещанието и бе пратеник и пророк.

55. И повеляваше той на своя народ да извършва молитвата намаз и да дава милостинята зекят, и неговия Повелител бе доволен от него.

56. И спомени в Книгата Идрис! Той бе всеправдив човек и пророк.

57. И го въздигнахме Ние на извисено място.

58. Те са от онези пророци, които Аллах дари със Своята благодат, от потомството на Адам и от онези, които спасихме заедно с Нух, и от потомството на Ибрахим и Исраил, и от онези, които напътихме и избрахме. Когато им бъдат четени знаменията на Всемилостивия, те правят седжде на земята, плачейки.

59. Но след тях дойдоха поколения, които изоставиха молитвата намаз и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление,

60. освен онези, които се покаят и повярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Дженнета, и с нищо не ще бъдат угнетени.

61. Това са Градините Адн, обещани от Всемилостивия на Неговите раби, които не са ги видели с очите си. Наистина, Неговото обещание винаги се изпълнява.

62. Те няма да слушат там празнословия, а само приветствието “Мир!”. За тях там е приготвено препитание и сутрин, и вечер.

63. Такъв е Дженнетът, който оставяме в наследство на всеки от Нашите богобоязливи раби.

64. [Каза Джебраил:] “Слизаме ние само по повелята на твоя Повелител. Негово е всичко пред нас и зад нас, и всичко по средата на това. Твоят Повелител никога не забравя.”

65. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях. На Него се покланяй и бъди търпелив в служенето на Него! Нима знаеш подобен Нему?”

66. И казва човекът: “Нима, след като умра, наистина ще бъда съживен?”

67. А нима човекът не помни, че Ние го сътворихме и преди когато бе нищо?

68. Кълна се в твоя Повелител, Ние ще съберем и тях, и шейтаните, после ще ги наредим на колене около Джехеннема.

69. После ще извадим от всяка общност най-непокорните пред Всемилостивия.

70. Най-добре Ние знаем кои заслужават да горят там.

71. И всеки от вас ще мине оттам. Това е окончателна присъда от твоя Повелител.

72. После Ние ще спасим благочестивите и ще оставим там на колене угнетителите.

73. И когато им бяха четени Нашите ясни знамения, неверниците казваха на онези, които повярваха: “Коя от двете групи има по-високо положение и по-достойно място?”

74. И колко поколения преди тях Ние погубихме! ­Те бяха по-богати и по-хубави наглед.

75. Кажи [о, Мухаммед]: “Който е в заблуда, Всемилостивия ще му даде отсрочка. И щом видят онова, което им е обещано мъчението или Часа, ще узнаят кой има най-лошото място и най-слабото войнство.”

76. И надбавя Аллах напътствие за тези, които следват правия път. Но непреходните праведни дела са най-доброто въздаяние при твоя Повелител и най-добрата отплата.

77. Не видя ли ти онзи, който отхвърли Нашите знамения и каза: “Непременно ще ми бъдат дадени имот и деца.”

78. Нима той знае съкровеното, или взе обет от Всемилостивия?

79. Ала не! Ще запишем Ние какво казва и непременно ще му удължим мъчението.

80. И ще наследим от него онова, за което говори, и ще дойде той при Нас сам-самичък.

81. И започнаха да се покланят наред с Аллах на други богове, за да им дадат сила.

82. Ала не! Ще се отрекат от поклонението на тях и ще им станат противници.

83. Не виждаш ли ти, че изпращаме шейтаните при неверниците, за да ги подстрекават непрестанно [да извършват грехове]?

84. И не бързай против тях! Ние им отброяваме дните.

85. В този Ден ще съберем благочестивите пред Всемилостивия в почтена делегация,

86. и ще поведем престъпниците към Джехеннема като на водопой.

87. За никого не ще има застъпничество, освен за онези, които получиха обещание от Всемилостивия.

88. И казаха [неверниците]: “Всемилостивия се сдоби със син.”

89. Вие изрекохте нещо ужасно,

90. от което небесата биха се разкъсали и земята разцепила, и планините сгромолясали в руини

91. да приписват син на Всемилостивия!

92. Не подобава на Всемилостивия да има син.

93. Всеки на небесата и на земята ще дойде като раб при Всемилостивия.

94. Той добре ги знае и всички ги отброява.

95. И всеки от тях сам-самичък ще се яви при Него в Деня Къямет.

96. На онези, които са повярвали и вършат праведни дела, Всемилостивия ще отреди любов.

97. Улеснихме го [Корана] на твоя език [о, Мухаммед] само, за да дариш блага вест с него праведните и да предупредиш с него злостните хора, които оспорват.

98. И колко поколения преди тях погубихме! Нима усещаш някого от тях или чуваш от тях дори шумолене?

1. Та. Ха.

2. Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш,

3. а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах].

4. Това е низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високите небеса.

5. Той е Всемилостивия, Който се възнесе [безподобен] на Трона.

6. Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичко между тях, и всичко под пръстта.

7. И дали ще говориш на глас [о, Мухаммед], или не, Той знае и тайното, и най-скритото!

8. Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови са Най-прекрасните имена.

9. Стигна ли до теб разказът за Муса?

10. Когато видя огън, каза на семейството си: “Останете тук! Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня път.”

11. И когато стигна там, бе призован: “О, Муса!

12. Наистина, Аз съм твоят Повелител. Свали сандалите си! Ти си в свещената долина Тува.

13. Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито в откровение!

14. Наистина, Аз съм Аллах! Няма друг достоен за поклонение, освен Мен. Затова на Мен се покланяй и извършвай молитвата намаз, за да Ме споменаваш!

15. Аз скривам настъпването на часа докрай, но той непременно ще дойде, за да се въздаде на всеки според делата му.

16. И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва в него и следва страстите си, за да не се погубиш!

17. А какво е това в десницата ти, о, Муса?”

18. Той каза: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля за овцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”

19. Каза [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”

20. И я метна, и ето тя се превърна в­ пълзяща змия!

21. Той каза: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем в предишното й състояние.

22. И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйно бяла, без следи от болест. Ето ти още едно знамение!

23. Ще ти покажем някои от Нашите най-големи знамения.

24. Иди при Фирауна! Той наистина престъпи границите на позволеното.

25. Каза [Муса]: “Повелителю мой! Разтвори гръдта ми!

26. И улесни моята мисия!

27. И развържи възела на езика ми,

28. за да разбират словото ми!

29. И ми назначи помощник от моето семейство

30. брат ми Харун!

31. Добави ми сила чрез него!

32. И приобщи го към моето дело,

33. за да Те прославяме много

34. и за да Те споменаваме много!

35. Наистина, Ти ни съзираш.”

36. Каза [Аллах]: “О, Муса! Ти вече получи това, което поиска.

37. Вече те облагодетелствахме още преди,

38. когато разкрихме на майка ти следното откровение:

39. “Положи [Муса] в сандъка и го пусни по реката, и ще го изхвърли реката на брега. Ще го вземе един Мой враг и негов враг.” И те обгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”

40. Когато сестра ти отиде [при Фирауна], каза: “Да ви посоча ли някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да се радват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. И те подложихме на изпитания. О, Муса! Ти прекара много години сред жителите на Медян, а след това се завърна в срок.

41. И те избрах за Себе Си.

42. Идете заедно ти и твоя брат с Моите знамения, и не преставайте да Ме споменавате!

43. Идете при Фираун двамата, защото той престъпи границите на позволеното!

44. И му говорете мека дума и благи слова, за да си припомни или да се побои!”

45. Казаха: “Повелителю наш! Страхуваме се да не избърза с наказанието или да не престъпи [още повече].”

46. Той каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.

47. И отидете при него двамата, и кажете: “Ние сме пратеници на твоя Повелител. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамение от твоя Повелител. Мир за онзи, който следва вярното ръководство!

48. Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и се отвръща [от знаменията на Аллах].”

49. Каза [Фираунът]: “А кой е вашият Повелител, о, Муса?”

50. Той каза: “Нашият Повелител е Онзи, Който дава на всяко нещо облика му, после го напътва.”

51. Той каза: “А какво е положението на предишните поколения?”

52. Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Повелител. Моят Повелител нито греши, нито забравя.”

53. Той е, Който стори земята да е люлка за вас и прокара там пътища за вас, и изсипва вода от небето. Чрез нея вадим Ние видове от различни растения.

54. Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения за разумните хора.

55. От нея [земята] ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще ви извадим още веднъж.

56. Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения, ала той ги взе за лъжа и се възпротиви.

57. Той каза: “О, Муса! Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магията си от нашата земя?

58. Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи между нас и теб среща на открито място, където ще имаме равни шансове, и никой от нас не трябва да го наруши!”

59. Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня за разкрасяване и хората да се съберат сутринта!”

60. Фираунът се оттеглил, и подготвил своята хитрина, после дошъл в уговорения срок.

61. Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, та да не ви унищожи Той с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.”

62. И спореха помежду си за своите действия, и запазиха своя разговор в тайна.

63. Те казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да ви прогонят с магията си от вашата земя и да погубят превъзходния ви път.

64. Затова обединете своите хитрини и се постройте в редици! Днес ще сполучи онзи, който победи.”

65. Те казаха: “О, Муса! Ти ли ще метнеш, или ние първи да метнем?”

66. Той каза: “Не! Метнете вие!” И ето стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.

67. Тогава Муса почувства в душата си страх.

68. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!

69. И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Наистина, те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.”

70. И магьосниците паднаха на земята в суджуд и казаха: “Повярвахме в Повелителя на Харун и на Муса!”

71. Той [Фираунът] каза: “И нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно ще отсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмите и добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”

72. Те казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които ни се явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Ти отсъждаш само в земния живот.

73. Ние наистина повярвахме в нашия Повелител, за да ни опрости греховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е Най-Добър и Най-Дълговечен.”

74. Който се яви като престъпник пред своя Повелител, за него е приготвен Джехеннемът, в който нито ще умре, нито ще живее.

75. А който дойде при Него като правоверен, вършил праведни дела, са приготвени висшите степени,­

76. Градините Адн, сред които реки текат. Там те ще пребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил.

77. И внушихме на Муса откровение: “Потегли на път нощем с Моите раби и просечи за тях в морето сух път! Не се страхувай, че ще те застигне [Фираунът] и не се плаши!”

78. И ги последва Фираунът с войските си, които морето напълно погълна.

79. Фираунът заблуди своя народ и не го поведе по правия път.

80. О, синове на Исраил! Ние ви спасихме от вашия враг и определихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над вас манната и пъдпъдъците.

81. Яжте от благата, които Ние ви дарихме, и не прекалявайте в това, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно е погубен.

82. Наистина, Аз опрощавам на всеки, който се е разкаял, повярвал и вършил праведни дела, а после продължава по правия път.

83. Аллах каза: “О, Муса! Какво те накара да избързаш пред своя народ?”

84. Той каза: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб, Повелителю, за да бъдеш Ти доволен.”

85. Той [Аллах] каза: “Ние вече изпитахме твоя народ след теб и ги заблуди самаритянина.”

86. И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ и каза: “О, народе мой! Нима вашият Повелител не ви даде прекрасно обещание? Дали срокът бе дълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Повелител, та нарушихте вашето обещание към мен?”

87. Те казаха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собствена воля, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така ги запрати и самаритянина”

88. И направи той за тях образ на телец, който мучеше. И казаха[заблудените]: “Това е вашето божество и божеството на Муса, ала той забрави.”

89. А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито им вреди, нито им е от полза?

90. А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой! Това е само изпитание за вас. Наистина, вашият Повелител е Всемилостивия. Последвайте ме и се подчинете на моята повеля!”

91. Те казаха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не се завърне Муса при нас.”

92. Каза [Муса]: “О, Харун! Когато ги видя, че се заблуждават, какво ти попречи

93. да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?

94. Тогава Харун каза: О, сине, на майка ми! Не ме дърпай нито за брадата, нито за главата! Страхувах се да не кажеш: “Ти разедини синовете на Исраил и не удържа на моето слово.”

95. Tой [Муса] попитал: “А какво ти бе намерението, о, самаритянино?”

96. Той [самаритянина] казал: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа [пръст] от следата на посланика [коня на Джебраил] и я метнах. Така ме съблазни душата ми.”

97. Каза [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Не ме докосвайте!” И за теб ще има непременно срок, който ти не ще избегнеш. И погледни към твоя идол [телеца], комуто продължаваш да се покланяш! Ще го изгорим, после ще разпръснем праха му над морето.”

98. Аллах е вашият Бог. Няма друг Бог, освен Него. Той всяко нещо обхваща със знание.

99. Така ти съобщаваме [о, Мухаммед] от вестите за онова, което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас.

100. Който се отдръпне от него [Свещеният Коран], ще понесе товар в Деня Къямет.

101. В такова състояние ще пребивават вечно [в Огъня на Джехеннема]. И колко лошо бреме е в Деня Къямет!

102. В Деня, когато се протръби с Тръбата, ще съберем Ние в този Ден престъпниците посинели.

103. Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] само десет [дни].”

104. Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когато най-разумният от тях каже: “Пребивавахте там [в земния живот]само един [ден].”

105. И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Повелител всецяло ще ги разпръсне

106. и ще ги превърне в плоска равнина.

107. Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”

108. В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят от него, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освен шепот.

109. В този Ден застъпничеството няма да помогне на никой, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговите речи.

110. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. А те не са способни да обхващат нищо от Неговото знание.

111. И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Неизменния, и ще изгуби надежда всеки, който е носил бремето на несправедливостта.

112. А който върши праведни дела и е повярвал, не ще се страхува нито от угнетяване, нито от ощетяване.

113. Така Ние низпослахме Корана на арабски език и подробно разяснихме в него Нашите заплахи, за да се побоят [рабите] или да стане за тях назидание.

114. Всевишен е Аллах, Истинския Властелин! И не избързвай [о, Мухаммед] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! И кажи: “Повелителю, надбави ми знание!”

115. И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И не открихме у него решимост.

116. И когато Ние казахме на меляикетата: “Поклонете се на Адам!”, те се поклониха, освен Иблис. Той отказа.

117. Ние казахме: “О, Адам! Той е враг на теб и на твоята съпруга. Нека да не ви прогони от Дженнета, за да не страдаш!

118. Там няма да ти се наложи да гладуваш, нито да ходиш гол. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

119. И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

120. Но шейтана му подшушна: “О, Адам! Да ти покажа ли дървото на вечността и едно непреходно царство?”

121. И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкриха срамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Дженнета. И така Адам не се вслуша в своя Повелител, и се заблуди.

122. После неговият Повелител го избра прие покаянието му и го напъти в правия път.

123. И каза: “Напуснете двамата оттук заедно, и едни от вас ще бъдат врагове на другите! Ако ви се яви наставление за правия път от Мен, то всеки, който следва Моето наставление, той не ще се заблуди, нито ще пострада.

124. А който се отдръпва от Моето наставление, за него има живот в лишения и бедствия, а в деня Къямет Ние ще го съживим сляп.”

125. Ще каже: “Повелителю! Защо ме подкара сляп, а бях зрящ?”

126. Ще каже: “Както идваха при теб Нашите знамения, но ги забравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”

127. И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва в знаменията на своя Повелител. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото и дълговечното.

128. И не им ли се изясни колко преди тях погубихме от поколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумните хора.

129. И ако нямаше предишно Слово от твоя Повелител, и назначен срок, то [наказанието] щеше вече да е настъпило.

130. Ето защо бъди търпелив за това, което казват, и прославяй с възхвала твоя Повелител преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го в часове от нощта и през деня, за да си доволен!

131. И не се заглеждай по онова, с което дарихме някои от тях [неверниците], за да ги изпитаме с него! Това е блясъка на земния живот, а препитанието на твоя Повелител е най-доброто и дълговечното.

132. И повели на твоето семейство да извършва молитвата намаз, и самият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти даваме препитание. Добрият изход принадлежи на праведността.

133. И казаха: “Защо не ни донесе той [Мухаммед] знамение от своя Повелител?”А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Свитъци?

134. И ако Ние бяхме ги погубили с мъчение преди него[идването на Мухаммед и низпосланието на Корана], щяха да кажат: “Повелителю наш! Ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоите знамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

135. Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете кои са на правия път и кой е напътен!”

1. Наближава за хората Денят за равносметката, ала те с пренебрежение се отвръщат от това.

2. Всякога, щом получат ново напомняне от своя Повелител, те го слушат, подигравайки се.

3. Сърцата им са останали нехайни. И скришом си шепнеха угнетителите: “Този [Мухаммед] не е ли само човек като вас? Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?”

4. Той [Мухаммед] казал: “Моят Повелител знае всяко слово на небесата и на земята. Той е Всечуващия, Всезнаещия.”

5. А те казали: “Това са объркани сънища! Той си го е измислил. Той е само поет. И нека ни покаже знамение, подобно на тези, с които бяха изпращани предишните пратеници!”

6. Нито едно селище, което погубихме преди тях, не повярва. Нима те ще повярват?

7. И преди теб Ние изпращахме само мъже, на които давахме откровение. И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!

8. И не ги сторвахме [пратениците] с тела, които не се хранят, и не бяха безсмъртни.

9. Сетне им изпълнявахме обещаното и спасявахме тях и когото пожелаем, и погубвахме престъпващите границите на позволеното.

10. Вече ви низпослахме Книга, в която има напомняне за вас. Нима не проумявате?

11. И колко селища, [жители на], които бяха грешници, Ние разрушихме и създадохме след тях други народи!

12. И щом усетеха Нашето наказание, се обръщат в бягство от него!

13. Не бягайте и се върнете там, където бяхте свикнали на разкош, и към своите жилища, за да бъдете питани!

14. Казваха: “О, горко ни! Наистина бяхме нечестивци.”

15. И продължаваха така да викат, докато не ги покосихме и изпепелихме.

16. Ние не сътворихме небесата и земята, и всичко помежду им на шега.

17. Ако търсехме забава щяхме да си я набавим от това, което е при Нас.

18. Напротив, Ние съкрушаваме лъжата с истина, и тя я раздробява така, все едно никога не е съществувала! Горко ви заради онова, което приписвате [на Аллах]!

19. На Него принадлежат всички на небесата и на земята. А онези, които са при Него, не се големеят да Му служат и не се изморяват.

20. Прославят Го нощем и денем, и не им омръзва.

21. Или [неверниците] започнаха да се покланят на божества от земята, които са способни да съживяват?

22. Небесата и земята щяха да се разрушат, ако имаше на тях други богове освен Аллах. Пречист е Аллах, Повелителят на Трона, и е далече от онова, което Му приписват!

23. Не Той ще бъде питан какво върши, а те ще бъдат питани.

24. Или приеха вместо Него други богове? Кажи [о, Мухаммед]: “Дайте своя довод! Това е послание за онези, които са с мен, и послание за онези преди мен.” Но повечето от тях не знаят истината и се отдръпват.

25. И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: “Няма друг бог освен Мен! Покланяйте се [единствено] на Мен!”

26. И [неверниците] казват: “Всемилостивия се сдоби с рожба!” Пречист е Той! Ала не, те [меляикетата] са само удостоени раби.

27. Те не Го изпреварват със своите речи и постъпват съгласно Неговата повеля.

28. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. И се застъпват само за онзи, от когото Той е доволен. И от страх пред Него тръпнат.

29. А който от тях каже: “Аз съм бог наред с Него!”, неговото възмездие ще бъде Джехеннема. Така наказваме угнетителите.

30. Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме? И сътворихме всяко живо същество от водата. Не ще ли повярват?

31. И направихме по земята непоклатими планини, за да не се люлее с хората. И направихме в тях широки пътища, за да се насочват!

32. И сторихме небето пазен свод. А те от Неговите знамения се отвръщат.

33. Той е Този, Който сътвори нощта и деня, и слънцето, и луната. Всички по орбита плават.

34. И за никой човек преди теб [о, Мухаммед] не отредихме да е безсмъртен. Щом и ти ще умреш, нима те ще бъдат безсмъртни?

35. Всяка душа ще вкуси смъртта. И ви изпитваме със злото и доброто за изкушение, и при Нас ще бъдете върнати.

36. И когато те видят неверниците, само ти се подиграват и казват: “Този ли приказва лошо за вашите богове?” Те самите не вярват в Напомнянето на Всемилостивия.

37. Човек бе създаден припрян. Аз ще ви покажа Моите знамения, ала не искайте от Мен да прибързвам!

38. И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

39. Само ако знаеха неверниците времето, когато не ще могат да защитят от Огъня нито лицата, нито гърбовете си, и не ще им се помогне!

40. Той [Огънят] ще ги връхлети внезапно и ще ги слиса, и нито ще могат да го избегнат, нито ще бъдат изчакани.

41. Бяха подигравани пратеници и преди теб, но онези, които им се присмиваха, ги обграждаше [или порази]онова, на което са се подигравали.

42. Кажи: “Кой е способен да ви защити от Всемилостивия денем или нощем?”Ала те се отвръщат от напомнянето на своя Повелител.

43. Или имат богове, които могат да ги защитят от Нас? Те не са способни да помогнат на себе си, и никой не може да ги защити от Нас.

44. Но Ние оставяме тези и бащите им да се ползват от благата, така че живота им бе продължен. Нима не виждат, че Ние стесняваме [за неверниците] земята по нейните краища[отдаваме я във владение на правоверните]? Нима те ще надделеят?

45. Кажи [о, Мухаммед]: “Аз ви предупреждавам само посредством откровение.”Но не чуват глухите зова, когато ги предупреждават.

46. И щом ги докосне и полъх от мъчението на твоя Повелител, непременно казват: “О, горко ни! Наистина бяхме несправедливи.”

47. Ще поставим Ние везните на справедливостта в Деня Къямет, и с никой не ще се постъпи несправедливо. И [всяко дело] Ние ще прибавим, дори да е с тежест на синапено зърно. Достатъчни сме Ние за Съдник.

48. И вече дадохме на Муса и Харун разграничението (способността да разграничават истината от лъжата), и сиянието (Теврат), и напомняне за богобоязливите,

49. които и в уединение се боят от своя Повелител, и се страхуват от Часа.

50. Този [Коран] е благословено Напомняне, низпослано от Нас. Нима ще го отречете?

51. И още отрано насочихме Ибрахим по правия път. Познавахме го Ние.

52. Каза на своя баща и на своя народ: “Какви са тези изваяния, пред които се кланяте?”

53. Казаха: “Заварихме предците си на тях да се покланят.”

54. Каза: “Вие и предците ви сте в явна заблуда.”

55. Казаха: “Нима ти ни носиш истината, или се шегуваш?”

56. Каза: “О, не! Вашият Повелител е Повелителят на небесата и на земята, Който ги е сътворил, и аз свидетелствам за това.

57. Кълна се в Аллах, ще се разправя с вашите идоли, след като си идете и ги оставите без надзор.

58. И ги стори на отломки, освен най-големия от тях, за да се обърнат към него.

59. Казаха: Кой стори това с нашите божества? Наистина, той е угнетител.

60. [Част от многобожниците] казали: “ Чухме един младеж на име Ибрахим, да се подиграва с тях.”

61. Казаха: “Доведете го пред хората да засвидетелстват!”

62. Казаха: “О, Ибрахим! Ти ли стори това с нашите божества?”

63. Каза: “Не! Направи го най-голямото от тях. Попитайте ги, ако имат дар слово!”

64. След като дошли на себе си те казали: “Наистина вие сте угнетителите.”

65. После пак обърнаха глави назад [и казаха]: “Ти много добре знаеш, че те не могат да говорят.”

66. Ибрахим казал: “Нима вместо на Аллах, вие се покланяте на тези, които с нищо не могат да ви помогнат, нито да ви навредят?

67. Уф и на вас, и на онова, на което се покланяте вместо на Аллах! Нима не проумявате?”

68. Казаха: “Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”

69. Ние казахме: “О, огън! Стани за Ибрахим прохлада и спасение!”

70. И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите.

71. И спасихме него и Лут [и ги насочихме] към земята, която Ние благословихме за световете.

72. И му дарихме Исхак, и освен него Якуб, и всичките сторихме праведници.

73. И ги сторихме водители, напътващи според Нашата повеля. И им разкрихме да вършат добрини и да извършват молитвата намаз, и да дават милостинята зекят, и се покланяха те [единствено] на Нас.

74. И на Лут дадохме мъдрост и знание, и го спасихме от селището, което вършеше скверности. Наистина, те бяха злодеи и нечестивци.

75. И го въведохме в Нашата милост. Той бе от праведниците.

76. По-рано спасихме и Нух, когато призова и Ние му откликнахме, и спасихме него и семейството му от огромната горест.

77. И го защитихме от хората, които взимаха за лъжа Нашите знамения. Те бяха хора на злото, затова издавихме всичките.

78. И [спомени] Дауд, и Сюлейман, които отсъдиха за нивата, в която се разпръснаха през нощта овцете на хората. И свидетелствахме Ние за присъдата им.

79. Ние сторихме Сюлейман да проумее това. И на двамата дадохме мъдрост и знание. И накарахме планините и птиците да Ни прославят заедно с Дауд. Ние направихме това.

80. И го научихме [Дауд] да изработва доспехи за вас, да ви пазят в битка. Не ще ли бъдете признателни?

81. И подчинихме на Сюлейман бурния вятър, който духаше по волята му към земята, която Ние благословихме. Ние всяко нещо знаем.

82. И му подчинихме от шейтаните някои, които се гмуркаха за него и вършеха и друго освен това. И тях Ние надзиравахме.

83. И [спомени] Еюб, който призова своя Повелител: “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”

84. И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и в добавка още толкова като милост от Нас и напомняне за покланящите се.

85. И [спомени] Исмаил, и Идрис, и Зуль-Кифл. Всички бяха от търпеливите.

86. И ги въведохме в Нашата милост. Те бяха от праведниците.

87. И [спомени Юнус “Зун-Нун”] човека в кита, който отиде разгневен и мислеше, че Ние не ще го притесним. И извика в тъмнините [в корема на кита]: “Няма друго бог, освен Тебе. Свят и Безупречен си Ти! Наистина, аз бях несправедлив.”

88. И му откликнахме Ние, и го спасихме от скръбта. Така спасяваме правоверните.

89. И спомени [Закария], който призова своя Повелител: “Повелителю! Не ме оставяй сам! Ти си Най-Добрият от наследниците.”

90. И му откликнахме Ние, и му дарихме Яхя, и сторихме съпругата му способна на това. И те се надпреварваха в добрините, и Ни зовяха с копнеж и боязън. И бяха смирени пред Нас.

91. И [спомени Мерйем] онази, която се опази девствена и в която вдъхнахме от Нашия дух, и сторихме нея и сина й знамение за световете.

92. Наистина, това е вашата религия-единствената религия [ислямския шерият], а Аз съм вашият Повелител. Затова единствено на Мен се покланяйте!

93. Но те изпаднаха в разногласие помежду си, ала всички при Нас ще се върнат.

94. Който върши праведни дела и е повярвал, не ще се отхвърли неговото старание. Наистина, Ние му го записваме.

95. И възбранено е на [жителите] от всяко селище, което сме погубили, да се завърнат [на земята],

96. докато не се разруши [преградата] на Яджудж и Маджудж, които от всеки склон ще се втурнат.

97. Тогава ще е наближило истинното обещание. И с втрещени погледи неверниците ще кажат: “О, горко ни! Ние бяхме нехайни към това! Наистина, бяхме угнетители.”

98. [О, неверници]! Наистина, вие и това, на което се покланяте вместо на Аллах, сте само горивото на Джехеннема. В него ще влезете.

99. Ако тези бяха богове, те нямаше да влязат в него. Всички там ще пребивават вечно.

100. В него ще стенат и не ще чуват нищо.

101. Наистина, ще бъдат отдалечени от Джехеннема тези, на които Ние сме предначертали добро [въздеяние].

102. Не ще чуват от него дори шумолене. В това, което са желали, те ще пребивават вечно.

103. И най-големият ужас не ще ги наскърби. И меляикетата ще ги посрещат: “Това е вашият Ден, който ви е обещан!”

104. Денят, в който ще навием небето като свитък за писане. Ние ще пресъздадем творенията, както го сторихме първия път. Така беше обещано от Нас. Наистина, Ние ще го направим.

105. Вече написахме Ние в Зебур [Книгите] подир Напомнянето, че Моите праведни раби ще наследят земята.

106. В този [Коран] има послание за хората, покланящи се на Аллах.

107. И те изпратихме [о, Мухаммед] наистина като милост за световете.

108. Кажи: “Разкрито ми бе в откровение, че вашият Бог е Единственият Бог. Няма ли да станете мюсюлмани?”

109. А отвърнат ли се, кажи: “Всички ви еднакво известих. И не знам дали е близко или далечно това, което ви е обещано.

110. Наистина, Той знае словата, които се произнасят явно, и знае това, което спотайвате.

111. И не знам дали това не е изпитание за вас, или възможност да се наслаждавате на благата до определено време.”

112. Той [Мухаммед] каза: “Повелителю! Отсъди с правдата справедливо! При нашият Всемилостив Повелител трябва да се търси помощ против това, което приписвате.”