Bulgarca Meal — Tsvetan Teofanov (et-Taybe Vakfı) — Hacc 22:1 – Ahzab 33:73

1. О, хора! Бойте се от вашия Повелител! Сътресението в Часа е нещо ужасно.

2. В Деня, когато ще го видите, всяка кърмачка ще забрави своето кърмаче и всяка бременна ще роди преждевременно, и ще видиш хората опиянени. Ала не са опиянени те, но мъчението на Аллах е сурово.

3. Някои от хората спорят за Аллах, без да имат знание, и следват всеки непокорен шейтан.

4. А за него бе предопределено, че всеки, който го последва, той ще го въведе в заблуда и ще го поведе към наказанието на Огъня.

5. О, хора! Ако се съмнявате в съживяването след смъртта, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо ­оформено и неоформено, за да ви изявим [истината]. И оставяме в утробите, когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакви прекрасни растения.

6. Това е, защото Аллах е Истината и Той съживява мъртвите, и Той за всяко нещо има сила.

7. И защото Часът непременно ще настъпи. Няма съмнение в това. И ще съживи Аллах онези, които са в гробовете.

8. А някои хора спорят за Аллах, без да имат нито знание, нито напътствие, нито разясняваща Книга,

9. извръщайки се надменно, за да отклонят другите от пътя на Аллах. За тях в земния живот има позор и ще ги накараме да вкусят мъчението на Огъня в Деня Къямет.

10. На тях ще им бъде казано: “То е заради онова, което с твоите ръце преди си сторил. Аллах не постъпва несправедливо с рабите.”

11. Някой от хората се покланя на Аллах, намирайки се между вярата и неверието. Ако му се случи добро, той се успокоява с него, а щом го сполети изпитание, преобръща се. Изгубил е и земния живот, и отвъдния. Това е явната загуба!

12. Зове той не Аллах, а онова, което нито му вреди, нито му е от полза. Това е дълбоката заблуда.

13. Зове той онзи, чиято вреда е по-близо от неговата полза. Колко е лош за покровител и колко е лош за приятел!

14. Аллах ще въведе онези, които са повярвали и вършили праведни дела, в Градините, сред които реки текат. Аллах прави, каквото пожелае.

15. Който допусне, че Аллах не ще подкрепи [Мухаммед] и в земния живот, и в отвъдния, нека протегне въже към небето [или към тавана], после нека го пререже и да види дали неговото коварство ще премахне онова, което предизвиква неговата ярост.

16. Така Ние го низпослахме [Свещеният Коран] във вид на­ ясни знамения. Аллах води в правия път, когото пожелае.

17. Наистина, Аллах ще отсъди в Деня Къямет между правоверните и юдеите, и сабеите, и християните, и магите, и съдружаващите. Аллах на всяко нещо е Свидетел.

18. Не виждаш ли ти, че на Аллах се покланя в суджуд всичко на небесата и всичко на земята, и слънцето, и луната, и звездите, и планините, и дърветата, и животните, и мнозина от хората? А мнозина заслужават мъчението. Когото Аллах унизи, никой не ще го уважи. Аллах прави, каквото пожелае.

19. Тези са две групи противници, които спорят за своя Повелител. За неверниците ще бъде скроена дреха от огън и върху главите им ще бъде изливана вряща вода.

20. Ще бъдат разтопявани с нея и вътрешностите, и кожата им.

21. За тях ще има боздугани от желязо.

22. Всякога, щом поискат да излязат оттам заради страданието, ще бъдат връщани обратно: “Вкусете мъчението на Огъня!”

23. Аллах ще въведе онези, които са повярвали и вършили праведни дела, в Градините, сред които реки текат. Там ще бъдат с украшения, гривни от злато и бисери, и одеждата им там ще е коприна.

24. Те бяха водени към благото слово и бяха водени към пътя на Всеславния.

25. Наистина, неверниците възпират другите от пътя на Аллах и от Свещената джамия, която Ние отредихме за хората, независимо от това дали са обитатели или пришълци, и този, който се отклонява там към безбожие чрез несправедливост, тези Ние ще накараме да вкусят мъчителни страдания.

26. И посочихме на Ибрахим мястото за Дома [Кааба]: “Не съдружавай нищо с Мен и почисти Моя Дом за онези, които извършват обхода таваф, които отправят молитвите си прави и се кланят, и правят суджуд!

27. И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища.

28. Нека засвидетелстват това, което им носи полза, и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал. Яжте от него и хранете бедняка-клетник!

29. След това нека да изпълнят своите обреди, да изпълнят обетите си и да обходят древния Дом [Кааба]!

30. Така е! Който зачита светините на Аллах, той постъпва за свое благо при неговия Повелител. Разрешен е за вас добитъкът освен онова, което ви бе прочетено. И избягвайте скверността на идолите, и избягвайте лъжливите думи!

31. Бъдете правоверни към Аллах и не съдружавайте с Него! А който съдружава с Аллах, е като паднал от небето и птиците го грабват или вятърът го отвява на далечно място.

32. Така е! А който зачита обредните знамения на Аллах, то това е от праведността на сърцата.

33. От тях [жертвените животни] имате облага до определен срок. Накрая мястото [за жертвоприношението] им е при древния Дом [Кааба].

34. И за всяка общност отредихме жертвоприношение[или религиозни обряди], за да споменават името на Аллах над животно от добитъка, който Той им е дал. Вашият Бог е Единният Бог. Затова единствено на Него бъдете покорни! И благовествай смирените,

35. които, щом бъде споменат Аллах, сърцата им тръпнат, и търпеливите пред онова, което ги е сполетяло, и извършващите молитвата намаз, и раздаващите от препитанието, което Сме им дали.

36. Жертвените камили Ние сторихме за вас обредни знамения на Аллах. Те ви носят полза. И произнасяйте името на Аллах, докато [животните] са изправени [за заколване]! И когато рухнат по хълбок, яжте и хранете и доволстващия, и просяка! Така сме ви ги подчинили, за да сте признателни.

37. Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да възвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!

38. Аллах закриля онези, които повярваха. Аллах не обича никой неблагодарен изменник.

39. На онези, срещу които е обявена война, им се позволи [да воюват], защото бяха угнетени. Наистина, Аллах има сила да им помогне.

40. Те бяха прокудени несправедливо от техните домове само защото казват: “Аллах е нашият Повелител!” И ако Аллах не е позволил на едни хора да се защитават от други, щяха да бъдат разрушени и манастирите, и църквите, и синагогите, и джамиите, където името на Аллах се споменава много. Аллах непременно ще подкрепи онези, които Го подкрепят. Наистина, Аллах е Всесилен, Всемогъщ.

41. Онези, които ако ги утвърдим на земята, извършват молитвата намаз и дават милостинята зекят, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното. При Аллах е завършекът на всички дела!

42. И ако тези те взимат за лъжец [о, Мухаммед], то и преди тях народът на Нух и адитите, и самудяните взимаха за лъжци [пророците],

43. и народът на Ибрахим, и народът на Лут,

44. и жителите на Медян. И Муса бе взет за лъжец. Дадох Аз отсрочка на неверниците, после ги сграбчих. И какво бе Моето разобличаване!

45. И колко селища, които бяха несправедливи Ние погубихме, и ето ги рухнали до основи! И колко запустели кладенци, и високи дворци!

46. Нима не странстваха по земята, със сърцата си да проумеят или с ушите си да чуят? Наистина не очите са слепи, а сърцата в гърдите са слепи.

47. И искат от теб [о, Мухаммед] да ускориш мъчението, но Аллах никога не нарушава Своето обещание. Един ден при твоя Повелител е като хиляда години от онези, които вие броите.

48. И на колко селища, които бяха несправедливи, Аз дадох отсрочка! В последствие Аз ги сграбчих, и завръщането е при Мен!

49. Кажи: “О, хора! Наистина, за вас съм само явен предупредител!”

50. Които са повярвали и вършат праведни дела, за тях има опрощение и щедро препитание.

51. А които се стараят да обезсилят Нашите знамения, тези са обитателите на Огъня.

52. И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да се намеси шейтана в тяхното четене, когато четяха откровението. Но Аллах унищожава намесата на шейтана. После Аллах утвърждава Своите знамения Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

53. Той превръща намесата на шейтана в изпитание за онези, чиито сърца са поразени от недъг и чиито сърца са корави. Наистина, угнетителите са в дълбок раздор ­с истината.

54. Нека да узнаят дарените със знанието, че този [Коран] е истината от твоя Повелител, и да повярват в него, и сърцата им да се смирят пред него. Наистина, Аллах напътва онези, които са повярвали към правия път.

55. И не престават неверниците да се съмняват в него, докато внезапно дойде при тях Часът или дойде мъчение в безплодния Ден.

56. Властта в този Ден ще принадлежи на Аллах, и Той ще отсъди между тях. А онези, които са повярвали и вършели праведни дела, те ще се окажат в Градините на блаженството.

57. А онези, които не са повярвали и са взимали за лъжа Нашите знамения, за тях е приготвено унизително мъчение.

58. А онези, които са се преселили в името на Аллах, после са били убити или умрели, Аллах непременно ще им даде хубаво препитание. Аллах е Най-Добрият от даряващите препитание.

59. Ще ги въведе Той в място, което ще им хареса. Аллах е Всезнаещ, Всеблаг.

60. Така е! А който накаже със същото, с каквото е бил наказан, после отново бъде потиснат, Аллах непременно ще му помогне. Наистина, Аллах е Извиняващ, Опрощаващ.

61. Така е, защото Аллах въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта. Аллах е Всечуващ, Всезрящ.

62. Така е, защото Аллах е Истината, а онова, което зоват вместо Него, е лъжата. Аллах е Всевишния, Превеликия.

63. Не виждаш ли, че Аллах изсипва вода от небето и тогава земята се раззеленява? Аллах е Всепроникващ, Сведущ.

64. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Аллах е Пребогатия, Всеславния.

65. Не виждаш ли, че Аллах подчинява за вас всичко на земята, и корабите, плаващи в морето по Неговата воля? Той държи небето да не падне върху земята без Неговото позволение. Наистина, Аллах е състрадателен, милосърден към хората.

66. Той е Този, Който ви дава живот, после ви го отнема, после ще ви съживи. Човекът наистина е неблагодарник.

67. За всички общности сторихме обреди, които да изпълняват. И да не се препират с теб за това! И призовавай към твоя Повелител! Ти си на правия път.

68. А ако заспорят с теб, кажи: “Аллах най-добре знае вашите дела.”

69. Аллах ще отсъди между вас в Деня Къямет за онова, по което сте били в разногласие.

70. Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е [записано] в Книга. Наистина, за Аллах то е лесно.

71. И вместо на Аллах те се покланят на онова, за което Той не е низпослал никакъв довод, и на онова, за което нямат никакво знание. За угнетителите няма избавител!

72. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, разпознаваш по лицата на неверниците отрицанието. Те са готови да се нахвърлят срещу онези, които им четат Нашите знамения. Кажи [о, Мухаммед]: “Да ви известя ли за по-лошо от това? Огъня!” Аллах го обеща на неверниците. Колко скверно е това място за пребиваване!

73. О, хора! Дава ви се пример, чуйте го! Онези, които зовете вместо Аллах, и муха не могат да сътворят, дори да се обединят за това. И мухата да им грабне нещо, не могат да си го възвърнат. Слаб е както молителят, така и моленият!

74. Не оценяват те Аллах с истинското Му величие. Аллах е Всесилен, Всемогъщ.

75. Аллах избира пратеници и сред меляикетата, и сред хората. Аллах е Всечуващ, Всезрящ.

76. Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. При Аллах ще бъдат върнати делата.

77. О, вие, които повярвахте! Прекланяйте се и правете суджуд, и служете на вашия Повелител, и вършете добро, за да сполучите!

78. И се борете в името на Аллах с подобаваща Нему борба! Предпочете ви Той не ви наложи притеснение в религията. Такава е­ вярата на баща ви Ибрахим. Назова ви Той мюсюлмани и [в Книгите] преди, и в този [Коран], за да бъде Пратеника свидетел за вас, и вие да бъдете свидетели за хората. Затова извършвайте молитвата намаз и давайте милостинята зекят, и се придържайте твърдо към Аллах! Той е вашият Покровител. Колко прекрасен Покровител е, колко прекрасен Избавител е Той!

1. Наистина, сполуката е за правоверните,

2. които в своята молитва намаз са смирени

3. и които от празнословието странят,

4. и които дават милостинята зекят,

5. и които пазят целомъдрието си,

6. освен за техните съпруги или за владените от техните десници. Те не ще бъдат порицавани

7. а които се стремят към друго, освен това, се явяват престъпници, ­

8. и които пазят повереното им и договорите си спазват,

9. и които редовно извършват своите молитви намаз.

10. Именно, тези са наследниците,

11. които ще наследят Градините на Фирдеус, в които ще пребивават вечно.

12. Наистина, Ние сътворихме човека от подбрана глина.

13. После Ние го поставяме в капка­ сперма[“нутфа”]­ на сигурно място.

14. После от капката сперма[“нутфа”]­Ние създаваме съсирек кръв[“алак”] и после създаваме от съсирека късче като надъвкано месо [мудга], и после от късчето месо създаваме кости, и после покриваме костите с плът. После Ние го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-Прекрасният Творец!

15. После подир това вие непременно ще умрете.

16. После в Деня Къямет, вие непременно ще бъдете съживени.

17. Наистина, сътворихме седем небеса над вас. Ние никога не сме пренебрегвали творението.

18. И изсипваме от небето вода с мяра, и я съхраняваме в земята. Ние несъмнено можем да я отнесем.

19. С нея Ние сътворяваме за вас градини с палми и грозде, ¬ там растат за вас много плодове и от тях ядете.

20. Ние сътворихме [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина.

21. И в добитъка има за вас поука. Даваме ви да пиете от онова, което е в стомаха им.

22. И с тях, и с корабите се превозвате.

23. Когато изпратихме Нух при неговия народ, той каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?”

24. Но знатните от неговия народ, които не повярваха, казаха: “Този е само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал, Той щеше да изпрати меляикета. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори от древните ни предци.

25. Той е само един луд. Изтърпете го известно време!”

26. Той каза: Повелителю мой! Помогни ми, защото те ме смятат за лъжец!

27. И му разкрихме в откровение: “Направи Кораба пред Нашите Очи и с Нашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и водата закипи от пещта, натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за чиято гибел вече бе низпослана Моята повеля! И не Ме моли за онези, които постъпваха несправедливо! Те ще бъдат издавени.

28. И когато се настаниш, ти и онези с теб, в Кораба, кажи: “Слава на Аллах, Който ни спаси от несправедливите хора!”

29. И кажи: “Повелителю мой! Отведи ме на благословено място, защото Най-добре Ти поселваш.”

30. Наистина в това има знамения. Ние непременно изпитваме [рабите].

31. И създадохме след тях друго поколение.

32. И им изпратихме пратеник измежду тях, [който каза]: “Покланяйте се на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?”

33. Знатните от неговия народ, които отрекоха и взеха за лъжа срещата в отвъдния живот, ­а Ние бяхме ги отрупали с разкош в земния казаха: “Този е само един човек като вас. Яде, каквото и вие ядете, и пие, каквото пиете.

34. И ако се покорите на човек като вас, тогава ще сте губещи.

35. Нима той ви обещава, че след като умрете и станете пръст и кости, [отново] ще бъдете извадени?

36. Невероятно, много невероятно е онова, което ви се обещава!

37. Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем съживени.

38. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”

39. Каза: “Повелителю мой! Помогни ми, защото ме взеха за лъжец!”

40. Каза [Аллах]: “Скоро непременно ще съжаляват.”

41. И с право ги порази Викът, и Ние ги превърнахме в [нещо подобно на] боклук[отнесен от поток]. Нека погинат хората-нечестивци!

42. След тях Ние сътворихме други поколения.

43. Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

44. После изпратихме Нашите пратеници поред. Всякога, щом при някоя общност идваше нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И така ги отправяхме една след друга на гибел и ги превърнахме в предания. Нека погинат хората-неверници!

45. После изпратихме Муса и брат му Харун с Нашите знамения и с явен довод

46. при Фирауна и знатните му хора. Ала те се възгордяха и бяха хора надменни.

47. И казаха: “Нима да повярваме на двама, които са подобни на нас, щом хората им са наши слуги?”

48. И ги взеха двамата за лъжци, и се обрекоха на гибел.

49. И дадохме на Муса Книгата, за да последват правия път.

50. И сторихме [Иса] сина на Мерйем и майка му знамение, и ги приютихме на хълм, където имаше покой и извор.

51. О, пратеници! Яжте от благата и вършете праведни дела! Каквото и да сторите, Аз го знам.

52. Наистина, вашата [общност] религия е единствената религия, а Аз съм вашият Повелител. Затова единствено от Мен се бойте!

53. Но [общностите] разделиха своята религия на части, и всяка от тях ликува с това, което е у нея.

54. Остави ги [о, Мухаммед] в бездната на заблуждението им до определено време!

55. Нима смятат, че Ние ги поддържаме с имотите и синовете, които им набавяме?

56. Защото бързаме да ги дарим с блага? О, не! Те обаче не забелязват това!

57. Онези, които в страхопочитание от своя Повелител се боят,

58. и които вярват в знаменията на своя Повелител,

59. и които не съдружават със своя Повелител,

60. и които раздават милостиня, и сърцата им треперят, защото при своя Повелител ще се завърнат,

61. те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.

62. Ние не възлагаме на човека свръх неговите възможности. При Нас има Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани.

63. Но сърцата им са слепи относно [този Коран]. А наред с това те извършват и по-леки злодеяния.

64. А когато сграбчим с мъчение свикналите на разкош сред тях, роптаят гръмогласно!

65. “Не роптайте Днес! Наистина, Ние няма да ви окажем помощ.

66. Вече ви бяха четени Моите знамения, ала вие се отвръщахте

67. високомерни към [Кааба], произнасяйки скверни речи по нощите.”

68. Няма ли да размислят над Словото или при тях дойде нещо, което не е идвало при древните им предци?

69. Или не узнаха своя пратеник, та го отричат?

70. Или казват, че той е луд. Напротив, той им донесе истината, но повечето от тях ненавиждат истината.

71. А ако истината зависеше от техните желания, непременно щяха да се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че им дадохме [Корана] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват.

72. Или искаш от тях награда [о, Мухаммед]? Но наградата на твоя Повелител е най-доброто и Той е Най-Добрият от даващите препитание.

73. Наистина ти ги зовеш към правия път.

74. А онези, които не вярват в отвъдния живот, от пътя се отклоняват.

75. И да ги пощадяхме и избавехме от бедата, която ги е сполетяла, пак щяха да упорстват, в своята престъпност да се лутат.

76. И ги сграбчихме с мъчението, ала те нито се покориха на своя Повелител, нито Го умоляваха.

77. А щом им отворихме врата към сурово мъчение, ето ги там отчаяни!

78. Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малка е вашата благодарност!

79. Той е Онзи, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдете събрани.

80. Той е Онзи, Който съживява и умъртвява, и от Него е промяната на нощта и деня. Нима не проумявате?

81. О, не! Те говорят същото, което говореха и първите поколения.

82. Казват: “След като умрем и станем пръст и кости, дали наистина ще бъдем съживени?

83. Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, от по-рано. Това са само легенди на древните народи.”

84. Кажи: “На кого принадлежи земята и тези по нея, ако знаете?”

85. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Не ще ли се поучите?”

86. Кажи: “Кой е Повелителят на седемте небеса и Повелителят на великия Трон?”

87. Ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Не ще ли се побоите?”

88. Кажи: “В чии Ръце е властта над всяко нещо? Кой защитава и от Кой няма защита, ако знаете?”

89. Ще кажат: “На Аллах!” Кажи: “Как тогава сте излъгани?”

90. Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци.

91. Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него. Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха да надделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват.

92. Знаещият и скритото, и явното! Той е­ превисоко над онова, което съдружават с Него!

93. Кажи [о, Мухаммед]: “Повелителю мой! Ако ми покажеш онова, което им е обещано,

94. то не ме поставяй, Повелителю мой, сред несправедливите хора!”

95. Наистина Способни сме Ние да ти покажем онова, което им обещаваме.

96. Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем какво описват.

97. И кажи: “Повелители мой! Пази ме от подстрекателствата на шейтаните!

98. И ме пази, Повелители мой, да не ме спохождат!”

99. А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва: Повелителю мой! Върни ме,

100. за да сторя праведно дело в живота, който оставих! Ала не! Това са само произнасяни думи. Зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдат съживени.

101. И когато се протръби с Тръбата, тогава между тях няма да останат роднински връзки и не ще питат един за друг.

102. Чиито везни натежат, тези са сполучилите.

103. А чиито везни олекнат, тези са се погубили в Джехеннема и там ще пребивават вечно.

104. Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.

105. “Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте за лъжа?”

106. Ще кажат: “Повелителю наш! Злочестието ни се оказа по-силно от нас и бяхме хора заблудени.

107. Повелителю наш! Извади ни от Джехеннема! А ако отново започнем да грешим, тогава наистина ще сме вършещи беззаконие!”

108. Той ще каже: "Бъдете в Джехеннема презрени и не говорете с Мен!"

109. Имаше група от Моите раби, казващи: “Повелителю наш! Ние повярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-Милосърдният.”

110. А вие им се подигравахте, така, че забравихте Моето споменаване в присмеха си над тях.

111. Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи. Наистина, те са спечелилите.”

112. Ще каже [Аллах]: “Колко години престояхте в земята?”

113. Ще кажат: “Престояхме ден или част от деня. Питай отброяващите.”

114. Ще каже: “Престояхте само малко, ако знаете.

115. Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас не ще бъдете върнати?”

116. Всевишен е Аллах, истинският Властелин! Няма друг достоен за поклонение, освен Него, Повелителя на благородния Трон!

117. А който призовава друг заедно с Аллах без довод за това, равносметката му е при неговия Повелител. Наистина, неверниците не ще сполучат.

118. И кажи [о, Мухаммед]: “Повелителю, опрости и помилвай! Ти си Най-Милосърдният.”

1. Сура, която Ние низпослахме и наложихме. В нея низпослахме ясни знамения, за да се поучите!

2. На всяка прелюбодейка и всеки прелюбодеец ударете по сто бича и да не ви обземе състрадание към тях, като прилагате религията на Аллах, ако вярвате в Аллах и в Сетния ден! И да присъства на мъчението им група от правоверните!

3. Прелюбодеецът може да се жени само за прелюбодейка или езичница. И за прелюбодейката може да се жени само прелюбодеец или езичник, а на правоверните това е забранено.

4. А на онези, които набедят целомъдрени жени, после не доведат четирима свидетели, ударете осемдесет бича и не приемайте никога тяхно свидетелство! Тези са нечестивците,

5. освен които след това се покаят и поправят. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

6. А които набедят своите съпруги и нямат свидетели, освен самите себе си, всеки от тях да засвидетелства четири пъти в името на Аллах, че наистина е искрен.

7. А петия път проклятието на Аллах да е над него, ако лъже.

8. И се отклонява от жената наказанието, ако тя четири пъти засвидетелства в името на Аллах, че наистина той лъже.

9. А петия път ­гневът на Аллах да е над нея, ако мъжът е искрен.

10. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, и не бе Аллах Приемащ покаянието и Премъдър, [то лъжците би ги постигнало бързо] наказание.

11. Онези, които оклеветиха [майката на правоверните Айша], са [само] група от вас. Не смятайте, че то е зло за вас! Напротив, то е добро за вас. Над всеки мъж от онези тегне грехът, който е придобил, а за най-големия виновник е приготвено огромно мъчение.

12. Защо, когато чухте това, повярвалите мъже и жени не помислиха добро в себе си и не казаха: “Това е явна клевета!”

13. Защо не доведоха за това четирима свидетели? И след като не са дошли със свидетелите, тези са лъжците пред Аллах.

14. И ако не е благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост в земния живот и в отвъдния, щеше да ви сполети огромно мъчение за измислицата, в която затънахте.

15. Ето, вие пренасяте лъжа с езика си и изричате с устата си онова, за което нямате знание, и смятате, че тази постъпка е незначителна, а при Аллах това е огромен грях.

16. И защо, когато чухте това, не казахте: “Не ни подобава да приказваме за него. Пречист си Ти! Това е огромна измама.”

17. Аллах ви наставлява никога да не повторите подобно нещо, ако сте правоверни.

18. И ви разяснява Аллах знаменията. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

19. За онези, които желаят покварата да се разпространява сред повярвалите, ще има болезнено мъчение в земния живот и в отвъдния. Аллах знае, вие не знаете.

20. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, и не бе Аллах Състрадателен и Милосърден, то грешниците би ги постигнало бързо наказание.

21. О вие, които повярвахте! Не следвайте стъпките на шейтана! А който следва стъпките на шейтана, на него повелява той покварата и порицаваното. И ако не бе благодатта на Аллах към вас и Неговата милост, никой от вас не ще бъде никога чист. Но Аллах пречиства, когото пожелае. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

22. И удостоените с благодат и обилие сред вас да не се кълнат, че не ще даряват на роднините и клетниците, и преселниците по пътя на Аллах! И нека извиняват, и нека бъдат снизходителни! Нима не искате Аллах да ви опрости? Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

23. Онези, които набедят целомъдрена повярвала жена, която дори и не си е помислила за грях, те ще са прокълнати в земния живот и в отвъдния! За тях е приготвено огромно мъчение

24. в Деня, когато и езиците, и ръцете, и краката им ще свидетелстват за техните дела.

25. В този Ден Аллах напълно ще им изплати истинското въздаяние и ще узнаят, че Аллах е явната истина.

26. Скверните жени са за скверните мъже, а скверните мъже са за скверните жени, и добрите жени са за добрите мъже, а добрите мъже са за добрите жени. Те са пречистени от онова, което се приказва [от клеветниците]. За тях е приготвено опрощение и щедро препитание.

27. О вие, които повярвахте! Не влизайте в чужди домове, освен в собствените си, докато не поискате разрешение и не поздравите обитателите им! За вас това е най-доброто, за да се поучите.

28. И ако не намерите никого там, не влизайте, докато не ви се позволи! И ако ви бъде казано: “Върнете се!”, тогава се върнете! За вас това е най-чистото. Аллах знае това, което вършите.

29. Не е грях за вас да влизате в необитаеми домове, в които има ваше имущество. Аллах знае какво разкривате и какво потулвате.

30. Кажи на повярвалите мъже да свеждат погледите си и да пазят целомъдрието си! За тях това е най-чистото. Сведущ е Аллах за онова, което вършат.

31. И кажи на повярвалите жени да свеждат поглед и да пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да прикриват с покривало гърдите си, и да не показват своята красота на никой, освен пред съпрузите си или бащите си, или бащите на съпрузите си, или синовете си, или синовете на съпрузите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените [повярвалите] или [слугините], владени от десниците им, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата, непознали още женската голота. И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения. О, правоверни! Обърнете се към Аллах с покаяние всички, за да сполучите!

32. И задомявайте чрез брак несемейните от вас и праведните от робите и робините ви! Ако са бедни, Аллах ще им даде от Неговата благодат. Аллах е Прещедър, Всезнаещ.

33. Които нямат средства да встъпят в брак, нека се въздържат и запазят своето целомъдрие, докато Аллах им даде от Своята благодат! А за онези сред владените от десниците ви, които желаят договор [за освобождаване] напишете им, ако виждате у тях добро! И им дайте от имуществото на Аллах, с което Той ви е дарил! В стремежа ви към благата на земния живот не принуждавайте слугините си да развратничат, ако те желаят да запазят целомъдрие! Но принудят ли слугиня, то и след принуждаването Аллах [за нея] е Опрощаващ, Милосърден!

34. И вече ви низпослахме ясни знамения и пример за онези, които бяха преди вас, и поучение за благочестивите.

35. Аллах е Светлината на небесата и на земята. Сиянието Му [в душата на правоверния]е като ниша, в която има светилник. Светилникът е в стъкло, а стъклото е сякаш блестяща звезда. Разпалена е от благословено маслиново дърво, което расте [и не се обръща] нито на изток, нито запад. Маслото му е готово да свети дори без съприкосновение с огъня. Светлина върху светлина. Аллах напътва към Своята светлина, когото пожелае и дава Аллах примерите за хората, и Аллах всяко нещо знае.­

36. В домовете, които Аллах позволи да бъдат възвисени и да се споменава в тях Неговото име. Прославят Го там и сутрин, и вечер

37. хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от извършването на молитвата намаз и даването на милостинята зекят. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите,

38. за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили, и да им надбави от Своята благодат. Аллах безмерно дава препитание, на когото пожелае.

39. А на неверниците делата са като мираж в пустиня. Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо! Там ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието. Аллах бързо прави равносметка.

40. Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях облаци. Тъмнини една върху друга! Извади ли някой ръка, едвам ще я види. Комуто Аллах не е отредил светлина, не ще има за него светлина.

41. Не виждаш ли, че Аллах прославят всички на небесата и на земята, и птиците, разтворили криле? Всеки знае как да се моли и да прославя. Аллах знае онова, което вършат.

42. На Аллах принадлежи властта на небесата и на земята, и към Аллах предстои завръщането.

43. Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях. И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея, когото пожелае, и я отклонява, от когото пожелае. И блясъкът на Неговата мълния едва не отнема зрението.

44. Аллах редува нощта и деня. В това има поука за прозорливите.

45. Аллах сътвори от вода всички живи същества. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.

46. Ние вече низпослахме ясни знамения. Аллах води, когото пожелае към правия път.

47. Казват [лицемерите]: “Повярвахме в Аллах и в Пратеника, и се покорихме.” Сетне част от тях се отмята след това. Тези не са от повярвалите.

48. И когато бъдат призовани към Аллах и към Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, част от тях се отвръща!

49. А ако правдата е в тяхна полза, отиват при него покорни.

50. Болест ли има в сърцата им? Или се усъмняват? Или се страхуват, че Аллах и Неговият Пратеник ще ги осъдят несправедливо? О, да! Те самите постъпват несправедливо.

51. Ако правоверните бъдат призовани към Аллах и Неговия Пратеник, за да отсъди помежду им, те изричат само: “Чухме и се покорихме!” Тези са сполучилите.

52. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, и се страхува от Аллах, и се бои от Него, тези са преуспяващите.

53. И се кълнат [лицемерите] в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако им повелиш, непременно ще излязат [за битка]. Кажи [о, Мухаммед]: “Не се кълнете! Ясно е доколко се покорявате! Сведущ е Аллах за онова, което вършите!”

54. Кажи: “Покорявайте се на Аллах, и покорявайте се на Пратеника! А отметнете ли се, негов дълг е само онова, което му е възложено и ваш дълг е само онова, което на вас е възложено. И покорите ли му се, ще сте на правия път! Дълг за Пратеника е само ясното послание.”

55. Аллах обеща на онези от вас, които вярват и вършат праведни дела, че ще ги остави наследници на земята, както остави и онези преди тях и непременно ще укрепи тяхната религия, която Той им избра, и в замяна след страха ще им дари сигурност. Те само на Мен ще се покланят и не ще Ме съдружават с нищо. А който подир това стане неверник, тези са нечестивците.

56. И извършвайте молитвата намаз, и давайте милостинята зекят, и се покорявайте на Пратеника, за да бъдете помилвани!

57. Не смятай, че неверниците ще могат да се спасят на земята! Мястото им е Огънят. И колко скверно място за пребиваване е той!

58. О вие, които повярвахте! Нека онези, които са под властта на десниците ви и онези от вас, които не са достигнали зрелост, да ви искат разрешение за влизане в покоите в три случая: преди молитвата намаз в зори, и когато сваляте одеждите си по пладне, и подир нощната молитва намаз. Ето три случая, в които може да сте съблечени. Извън това не е грях нито за вас, нито за тях да влизате едни при други. Така Аллах ви разяснява знаменията. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

59. А когато децата ви достигнат зрелост, да искат позволение, както искат и всички преди тях. Така Аллах ви разяснява Своите знамения. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

60. А престарелите жени, които вече не се надяват на брак, не е грях да свалят връхното си наметало, без да показват своята красота. Но да се въздържат е по-доброто за тях. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

61. Няма за слепеца притеснение и няма за куция притеснение, и няма за болния притеснение, нито за самите вас да ядете в своите домове или в домовете на бащите си, или в домовете на майките си, или в домовете на братята си, или в домовете на сестрите си, или в домовете на чичовците си, или в домовете на лелите си, или в домовете на вуйчовците си, или в домовете на вуйните си, или в домовете, чиито ключове са на ваше разположение, или в дома на ваш приятел. Няма грях за вас да ядете заедно или поотделно. И щом влезете в домове, поздравете се взаимно с поздрав от Аллах благословен, мил! Така Аллах ви обяснява знаменията, за да проумеете.

62. Правоверни са само онези, които вярват в Аллах и в Неговия Пратеник. И щом са с него за общо дело, не си отиват, докато не му поискат позволение. Които ти искат позволение. Наистина, те вярват в Аллах и в Неговия Пратеник. А щом ти поискат позволение за нещо свое, то позволи, на когото желаеш! И моли Аллах да ги опрости! Наистина, Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

63. И не се обръщайте към Пратеника така, както се обръщате един към друг! Аллах знае онези от вас, които скришом се измъкват. И да се боят онези, които нарушават негово нареждане, да не ги сполети изпитание или да не ги сполети болезнено мъчение!

64. Наистина, на Аллах принадлежи всичко на небесата и на земята. Знае Той вашето положение и Деня, когато ще бъдат върнати при Него. Ще ги извести какво са вършили. Аллах знае всяко нещо.

1. Благословен е Онзи, Който низпосла на Своя раб Различаването [на истината от лъжата, т.е. Корана], за да бъде предупредител за световете.

2. Онзи, Комуто принадлежи властта над небесата и земята. И не се е сдобивал Той със син, и няма съдружник във властта, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра.

3. А вместо Него [неверниците] приеха божества, които нищо не творят, а те са сътворени. Те нямат власт да причинят за себе си нито вреда, нито полза, и не се разпореждат нито със смъртта, нито с живота, нито със съживяването след смъртта.

4. И казват неверниците: “Това е само лъжа, която той си е измислил. И са му помогнали за нея други хора.” Така те постъпват несправедливо и мамят.

5. И казват: “Това са легенди на предците! Накарал е да му ги препишат и му се диктуват сутрин и вечер.”

6. Кажи [о, Мухаммед]: “Низпосла го Онзи, Който знае тайните и на небесата, и на земята. Той е Опрощаващ, Милосърден.”

7. И казват: “Що за пратеник е този? Яде храна и ходи по пазарите. Защо не му бе изпратено меляике, за да бъде с него предупредител?

8. Защо не му е дарено съкровище? Защо няма градина, от плодовете на която да яде?” И казват угнетителите: “Вие следвате само един омагьосан човек.”

9. Погледни как скалъпват за теб притчите и така се заблуждават, и не могат да намерят пътя.

10. Благословен е Онзи, Който ако пожелае, ти отрежда по-доброто от това-­ Градините, сред които реки текат, и дворци ти отрежда.

11. Но те взимат за лъжа Часа, а за онези, които взимат за лъжа Часа, Ние приготвихме пламъци.

12. И когато те ги зърнат отдалеч, ще доловят тяхната ярост и вой.

13. И когато бъдат хвърлени там на тясно място завързани, ще зоват за погибел.

14. [И ще им се каже]: “Не зовете Днес за една гибел, а за много гибел!”

15. Кажи [о, Мухаммед]: “Това ли е по-доброто, или Градината на вечността, обещана за онези, които се страхуват от Аллах? Тя за тях ще бъде въздаяние и място за пребивание.”

16. Там ще пребивават вечно и ще имат, каквото пожелаят. Това е обещание, измолено от твоя Повелител.

17. В Деня, когато Аллах ще събере тях и онова, на което служат вместо на Него, ще каже: “Вие ли заблудихте тези Мои раби, или сами се заблудиха по пътя?”

18. Ще кажат: “Пречист си Ти! Не ни подобава да приемаме други покровители освен Теб. Ала Ти им даде, на тях и на техните бащи, да се понасладят, докато забравиха споменаването и станаха погубен народ.”

19. Изобличиха ви в лъжа за онова, което казвате [о, многобожници] и не можете нито да се защитите, нито да се спасите. И който от вас постъпва несправедливо, Ние ще го накараме да вкуси голямо мъчение.

20. И преди теб изпращахме само пратеници, които ядат храна и ходят по пазарите. И сторихме едни от вас изпитание за други. Ще проявите ли търпение? Твоят Повелител е Всезрящ.

21. И казват онези, които не се надяват да Ни срещнат: “Защо не ни бяха изпратени меляикета? И защо не виждаме нашия Повелител?” Надменно се възгордяха от себе си и извършиха велико престъпление.

22. В Деня, когато те ще видят меляикетата, за престъпниците няма да има радостна вест и [меляикетата] ще кажат: “Ето преграда непреодолима!”

23. И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.

24. Обитателите на Дженнета в този Ден ще имат най-добрата обител и най-хубавото място за отдих.

25. В Деня, когато ще се разцепи небето и ще се покрие с облаци, и ще бъдат изпратени меляикетата.

26. Истинската власт в този Ден ще принадлежи на Всемилостивия. Ще бъде тежък Ден за неверниците.

27. В Деня, когато злосторникът ще хапе ръцете си, казвайки: “По-добре да бях последвал пътя на Пратеника!

28. Ах, горко ми! По-добре да не бях взимал такъв за приятел!

29. Той ме отклони от Напоминанието [Корана], след като бе дошло при мен. Наистина, шейтана оставя човека без поддръжка.”

30. И каза Пратеника: “О, Повелителю! Моят народ пренебрегва този Коран.”

31. И така на всеки пророк Ние сторихме враг от престъпниците. Достатъчен е твоят Повелител за Наставник и Помощник.

32. И казаха неверниците: “Защо Коранът не му бе низпослан наведнъж?” Така е, за да укрепим с него твоето сърце, и го разяснихме по най-прекрасен начин.

33. И когато дойдат при теб с някаква притча, Ние ти откриваме истината и най-хубавото тълкуване.

34. Тези, които бъдат подкарани към Джехеннема по очи, ще са на най-лошото място и на най-заблудения път.

35. Вече дадохме на Муса Книгата и за негов помощник определихме брат му Харун.

36. И казахме: “Отидете двамата при народа, който взе за лъжа Нашите знамения!” И го унищожихме напълно.

37. И народа на Нух издавихме, когато взе за лъжа пратениците, и го сторихме знамение за хората. И приготвихме мъчителни страдания за потисниците.

38. И адитите, и самудяните, и обитателите на ар-Рас, и много поколения между тях.

39. И на всеки от тях давахме притчи, и всички напълно погубихме.

40. И минават [неверниците] край, селището над което бе изсипан бедственият дъжд. Нима не го виждат? Да! Те не се надяват, че ще бъдат съживени след смъртта.

41. И щом те видят, взимат те само на присмех: “Този ли е, когото Аллах е проводил за пратеник?

42. Той щеше да ни отклони от божествата ни, ако не бяхме проявили търпение.” А когато видят мъчението, ще узнаят кой се е отклонил от пътя.

43. А видя ли онзи, който е обожествил своята прищявка? Нима над него си покровител?

44. Или смяташ, че повечето от тях чуват или проумяват? Те са като добитъка, дори са още по-заблудени.

45. Не виждаш ли как твоят Повелител разпростира сянката? А ако пожелаеше, Той би я сторил неподвижна. После сторваме слънцето неин водител.

46. После малко по малко я скъсяваме към себе си.

47. Той е Този, Който стори за вас нощта да е одеяние, и съня да е за отдих, и стори деня да е за препитание.

48. Той е Този, Който праща ветровете с добра вест за Своята милост. И изсипваме чиста вода от небето,

49. за да съживим с нея мъртвата земя и да пият сътворените от Нас многобройни хора и добитък.

50. И я пръскаме[дъждовната вода] между тях, за да се поучат. Ала повечето хора се противят, освен за неверието.

51. И ако желаехме, щяхме да изпратим във всяко селище предупредител.

52. И не се покорявай на неверниците, и чрез него [Корана] води срещу тях велика борба!

53. Той е Този, Който разположи в съседство двете морета, едното сладко, утоляващо жаждата, а другото солено, горчиво. И стори между тях граница и непреодолимо препятствие.

54. Той е Този, Който сътвори човека от вода и му отреди кръвно и брачно родство. Твоят Повелител е Всемогъщ.

55. И вместо на Аллах се покланят на онова, което нито им помага, нито им вреди. Неверникът е помощник [на шейтана] срещу своя Повелител.

56. Ние те изпратихме [о, Мухаммед] само като благовестител и предупредител.

57. Кажи: “Не искам от вас друга отплата за това, освен желанието на някого да поеме пътя към своя Повелител.”

58. И се уповавай на Вечноживия, Който не умира, и Го прославяй с възхвала! Достатъчно е сведущ Той за греховете на Своите раби.

59. Той сътвори небесата и земята, и всичко помежду им в шест дни, после се въздигна [Безподобен] на Трона. Той е Всемилостивия. Питай за Него знаещите!

60. И когато им кажат: “Сведете чела до земята в суджуд пред Всемилостивия!”, казват: “А какво е Всемилостивия? Нима ще се поклоним на онова, за което ни повеляваш ти?” И това увеличава тяхното отвращение.

61. Благословен е Онзи, Който стори съзвездия на небето и стори там светилник и сияйна луна!

62. Той е Този, Който стори нощта и денят да се следват за желаещия да се поучи или желаещия да благодари.

63. Рабите на Всемилостивия са онези, които ходят по земята с кротост и ако невежите им отправят думи, казват: “Мир!” [и отминават].

64. Те прекарват нощта, като свеждат чела в суджуд и се възправят пред своя Повелител.

65. Те казват: “Повелителю! Отклони от нас мъчението на Джехеннема, защото наказанието там е вечна мъка!”

66. И колко лош е той за обиталище и пребивание!

67. И които, ако харчат, нито прахосват, нито се скъпят, а са по средата на това.

68. И които не зоват друг бог заедно с Аллах, и не отнемат живот ­против забраната на Аллах, освен ако имат право, и не прелюбодействат. А който върши това, ще срещне възмездие.

69. В Деня Къямет ще бъде удвоено за него, мъчението в което ще пребивава вечно унизен.

70. Това не се отнася за онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. Аллах на такива ще подмени злините с добрини. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

71. А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние.

72. И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно.

73. И които, ако им се напомнят знаменията на техния Повелител, не остават пред тях глухи и слепи,

74. и които казват: “Повелителю наш! Стори нашите съпруги и потомци радост за очите ни! И ни стори водители на онези, които се страхуват от Теб!”-

75. Те ще се въздаде най-издигнатото място в Дженнета, защото са търпели, и там ще бъдат посрещнати с поздрав и мир.

76. В него ще пребивават вечно. И колко прекрасно е то за обиталище и пребиваване!

77. Кажи: “Не би ви обърнал внимание моят Повелител, освен ако сте Го призовавали. Но вие взимахте това за лъжа [о, неверници] и наказанието е неизбежно.”

1. Та. Син. Мим.

2. Това са айети на ясната Книга.

3. Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

4. Ако Ние пожелаем, ще им спуснем от небето, знамение пред което покорно ще се склонят техните шии.

5. И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без да се отвърнат от него.

6. Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите за онова, на което се подиграваха.

7. И нима не поглеждат към земята, колко полезни видове накарахме да поникнат от нея?

8. Наистина, в това има знамение, но повечето от тях няма да повярват.

9. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

10. И когато твоят Повелител призова Муса: “Иди при несправедливите хора,

11. хората на Фирауна! Нима не ще се побоят?”

12. Той каза: “Повелителю мой! Страхувам се да не ме вземат за лъжец,

13. и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже. Дай [пророчеството] и на Харун!

14. И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.”

15. Той каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашите знамения! Ние сме с вас ­и ще слушаме.

16. Идете при Фирауна и кажете: “Ние сме пратени от Повелителя на световете.

17. Пусни с нас синовете на Исраил!”

18. Каза [Фираунът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? И не прекара ли сред нас години от живота си?

19. Нима не си извършил тази постъпка, която извърши? Наистина, ти си от неблагодарните.”

20. Той каза: “Извърших я тогава, когато бях от заблудените.

21. И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Повелител ме дари с мъдрост и ме стори от пратениците.

22. И тази милост, за която ме упрекваш, се състои в това, че ти си поробил синовете на Исраил?”

23. Каза Фираунът: “А какво е Повелителят на световете?”

24. Каза[Муса]: “Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени.”

25. Каза [Фираунът] на онези около него: “Чувате ли?”

26. Каза [Муса]: “Вашият Повелител и Повелителят на древните ви предци.”

27. Каза [Фираунът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, е луд.”

28. Каза [Муса]: “Повелителят на изтока и на запада, и на всичко между тях, ако проумявате.”

29. Каза[Фираунът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще те тикна при затворниците.”

30. Каза[Муса]: “А ако ти донеса нещо очевидно?”

31. Каза[Фираунът]: “Дай го, ако казваш истината!”

32. И метна Муса тоягата си, и ето тя се превърна в­ явна змия!

33. И извади ръката си, и ето я сияйнобяла за гледащите!

34. Каза[Фираунът] на знатните около него: “Този е вещ магьосник.

35. Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво ще посъветвате?”

36. Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати по градовете събирачи,

37. да ти доведат всички вещи магьосници!”

38. И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

39. И се каза на хората: “Събрахте ли се?”

40. [Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, ако победят!”

41. И когато магьосниците дойдоха, казаха на Фирауна: “Ще има ли за нас награда, ако ние победим?”

42. Той каза: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.”

43. Муса им каза: “Мятайте, каквото ще мятате!”

44. И метнаха те своите въжета и тояги, и казаха: “С могъществото на Фараона ние ще победим.”

45. И Муса метна своята тояга, и ето я поглъща онова, с което измамват!

46. Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд.

47. Казаха: “Повярвахме в Повелителя на световете,

48. Повелителя на Муса и Харун!”

49. Каза [Фираунът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм ви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.”

50. Казаха: “Не е беда! Наистина при нашия Повелител ще се завърнем.

51. Надяваме се да ни опрости нашият Повелител прегрешенията, защото първи повярвахме.”

52. И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите раби нощем! Вас ще ви преследват.”

53. И изпрати Фираунът събирачи в градовете:

54. “Тези [синове на Исраил] са шепа хора.

55. Те ни разгневяват,

56. но ние всички трябва да сме бдителни.”

57. И така Ние ги принудихме да напуснат градини и извори,

58. съкровища, и благородни места.

59. Така е! И оставихме това в наследство на синовете на Исраил.

60. И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората на Фараона].

61. И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Муса казаха: “Ние сме настигнати.”

62. Той каза: “О, не! Моят Повелител е с мен и Той ще ме напъти!”

63. И тогава Ние внушихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И то се разцепи, и всяка негова част стана като огромна планина.

64. И Ние сторихме там другите да се приближат.

65. Ние спасихме Муса и всички, които бяха с него.

66. После издавихме другите.

67. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

68. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

69. Прочети им вестта за Ибрахим!

70. Когато каза на баща си и народа си: “На какво се покланяте?”

71. Казаха: “Покланяме се на идоли и ще продължим да им се кланяме.”

72. Каза: “Чуват ли ви, когато ги зовете?

73. Помагат ли ви? И причиняват ли ви вреда?”

74. Казаха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.”

75. Каза: “Виждате ли онези [идоли], на които сте се покланяли,

76. вие и древните ви предци?

77. Те са мои врагове, а не Повелителят на световете,

78. Който ме е сътворил и ме напътва,

79. и Който ме храни, и ми дава да пия,

80. и ако се разболея, Той ме изцелява,

81. и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

82. и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

83. Повелителю! Дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

84. И стори достойно споменаването ми пред идните поколения!

85. и ме стори да бъда от наследниците на блажения Дженнет!

86. И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

87. И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдат сътворени,

88. в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

89. освен който дойде при Аллах с чисто сърце.”

90. И Дженнетът ще бъде приближен до праведниците.

91. И Джехеннемът ще бъде показан на заблудените.

92. И ще им се каже: “Къде са онези, на които сте се покланяли

93. вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си ще помогнат?

94. Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

95. и войските на Иблис-всичките.

96. Ще кажат, карайки се там:

97. “Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

98. когато вас приравнявахме с Повелителя на световете.

99. И ни заблудиха не други, а престъпниците.

100. Сега нямаме нито застъпници,

101. нито близък приятел.

102. Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от повярвалите.”

103. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

104. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

105. Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

106. Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите?

107. Аз съм доверен пратеник за вас,

108. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

109. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете,

110. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, -

111. казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следват най-презрените?”

112. Той каза: “Но знам ли аз какво са вършили?

113. Равносметката им е единствено при моя Повелител, ако осъзнавате.

114. Аз не ще прогонвам повярвалите.

115. Аз съм само явен предупредител.”

116. Казаха: “О, Нух! Ако не престанеш, то ще бъдеш пребит с камъни.”

117. Каза: “Повелителю! Моят народ ме взе за лъжец.

118. Затова отсъди между нас и спаси мен и повярвалите, които са заедно с мен!”

119. И спасихме него и онези, които бяха заедно с него в натоварения Кораб.

120. Сетне издавихме останалите.

121. В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

122. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

123. И адитите взеха пратениците за лъжци.

124. Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите?

125. Аз съм доверен пратеник за вас,

126. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

127. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

128. Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

129. И правите дворци, сякаш ще векувате.

130. И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

131. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

132. И бойте се от Онзи, Който ви е помогнал с това, което знаете.

133. Той ви е помогнал с добитък и синове,

134. и градини, и извори!

135. Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

136. Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си от проповедниците.

137. Това са само обичаите на предците.

138. И не ще бъдем измъчвани.”

139. И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.

140. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

141. И самудяните взеха пратениците за лъжци.

142. Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите?

143. Аз съм доверен пратеник за вас,

144. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

145. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

146. Нима ще бъдете оставени тук в сигурност,

147. сред градини и извори,

148. и насаждения, и палми с узрял плод,

149. и да изсичате умело в планините домове?

150. Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

151. И не слушайте повелята на престъпващите,

152. които разпространяват по земята развала и нищо не поправят!”

153. Казаха: “Ти си само омагьосан.

154. Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говориш истината!”

155. Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие да пиете в друг.

156. И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение във великия Ден!”

157. Но я заклаха, после съжаляваха.

158. И ги сполетя наказанието. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.

159. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

160. И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

161. Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите?

162. Аз съм доверен пратеник за вас,

163. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

164. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

165. Нима ходите при мъжете от хората,

166. а оставяте съпругите си, които вашият Повелител е сътворил за вас? О, не! Вие сте престъпен народ.”

167. Казаха: “О, Лут! Ако не престанеш, то ще бъдеш прокуден!”

168. Каза: “Аз ненавиждам вашето деяние.

169. Повелителю! Спаси мен и моето семейство от това, което вършат!”

170. Ние спасихме него и семейството му всички,

171. освен една старица сред останалите.

172. После Ние унищожихме другите.

173. И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош бе дъждът за предупредените!

174. В това има знамение, но повечето от тях не повярваха.

175. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

176. И обитателите на Айка взеха пратениците за лъжци.

177. Шуайб им каза: “Не се ли боите?

178. Аз съм доверен пратеник за вас,

179. затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

180. И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено от Повелителя на световете.

181. И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

182. И претегляйте с точни везни!

183. И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала по земята, рушейки!

184. И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и предните поколения!”

185. Казаха: “Ти си само омагьосан.

186. Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

187. Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!”

188. Каза: “Моят Повелител най-добре знае какво правите.”

189. И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачния ден. Наистина бе мъчение във великия Ден.

190. В това има знамение, но повечето от тях не вярваха.

191. Твоят Повелител наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

192. Наистина, този [Коран] е низпослан от Повелителя на световете.

193. Спусна го довереният Дух [Джебраил]

194. в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

195. на ясен арабски език.

196. Той е [споменат] в Книгите на предците.

197. Не е ли знамение за тях, че го знаят учените сред синовете на Исраил?

198. И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

199. и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

200. Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

201. Не ще повярват в него, докато не видят мъчителните страдания.

202. А те ще ги сполетят внезапно, без да усетят.

203. Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?”

204. А нима за Нашето мъчение бързат?

205. Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

206. а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

207. с какво ще ги избави даденото им за наслада?

208. Не погубихме никое селище, без [да му изпратим] предупредители

209. с напомняне. И не сме Ние угнетители.

210. И не сатаните го спуснаха.

211. Не им е отредено и не са способни да го сторят.

212. Недостъпно е за тях да го чуят.

213. И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш подложен на мъчения!

214. Предупреди най-близките си роднини!

215. Спусни крилото си над повярвалите, които те последват!

216. А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, което вършите.”

217. И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

218. Който те вижда, като се изправяш [нощем за молитва сам],

219. и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

220. Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

221. Да ви известя ли при кого слизат шейтаните?

222. Слизат при всеки клеветник и грешник.

223. Те надават ухо, и повечето от тях са лъжци.

224. Поетите биват следвани от заблудените.

225. Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

226. И говорят, каквото не правят,

227. освен онези, които са повярвали и вършат праведни дела, и споменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаят угнетителите към какво място ще се завърнат.

1. Та. Син. Това са айетите на Корана и­ ясната Книга,

2. вярно ръководство и блага вест за повярвалите,

3. които извършват молитвата намаз, дават милостинята зекят, и за отвъдния живот са убедени.

4. На онези, които не вярват в отвъдния живот, Ние разкрасихме делата им и те се лутат объркани.

5. За тези са приготвени зли мъчения, и в отвъдния живот ще понесат най-голяма загуба.

6. Наистина, Коранът ти се дава [о, Мухаммед] от Премъдрия, Всезнаещия.

7. Муса каза на семейството си: “Забелязах огън. Ще ви донеса оттам вест или ще ви донеса главня, за да се сгреете!”

8. И когато стигна там, бе призован: “Благословен да бъде този при огъня и тези край него! Пречист е Аллах, Повелителят на световете!

9. О, Муса! Аз съм Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

10. Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. Аллах каза: “О, Муса! Не се страхувай! При Мен пратениците не се страхуват.

11. А ако някой е извършил несправедливост, после е заменил злото с добро, то­ Аз съм Опрощаващ, Милосърден.

12. И пъхни ръката си в пазвата, ще я извадиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест. Ето някои от деветте знамения за Фирауна и неговите хора. Те са нечестиви хора.”

13. И когато Нашите знамения дойдоха при тях очевидни, казаха: “Това е явна магия.”

14. И ги отрекоха несправедливо и надменно, въпреки че в душите си бяха убедени в тяхната правдивост. Виж какъв е краят на сеещите развала!

15. И дадохме на Дауд и Сюлейман знание, и те казаха: “Слава на Аллах, Който ни предпочете пред мнозина от Своите вярващи раби!”

16. И Сюлейман наследи [пророчеството от] Дауд, и каза: “О, хора! Ние бяхме научени на говора на птиците и ни се даде от всяко нещо. Това е явната милост.”

17. И бяха събрани за Сюлейман воините му от джинове, хора и птици под строй.

18. Когато пристигнаха в Долината на мравките, една мравка каза: “О, мравки! Влезте в жилищата си, за да не ви премажат Сюлейман и воините му, без да усетят!”

19. Той се усмихна, развеселен от нейните думи и каза: “Повелителю! Отреди ми да бъда признателен за Твоята милост, която Ти си оказал на мен и родителите ми, и да върша праведни дела, от които Ти ще бъдеш доволен, и ме въведи с Твоята милост сред праведните Си раби!”

20. Оглеждайки птиците, той каза: “Какво ми е? Защо не виждам папуняка? Или го няма?

21. Ще го подложа на сурово мъчение или ще го заколя, ако не ми донесе явен довод.”

22. Но [папунякът] не се забави дълго и каза: “Узнах нещо, което ти не знаеш. Донесох ти от Саба сигурна вест.

23. Намерих една жена, която ги управлява. Тя е дарена с всичко, и има велик трон.

24. Видях, че тя заедно с народа си се покланят на слънцето вместо на Аллах. Шейтанът е разкрасил за тях делата им, и така ги е заблудил, и те не следват правия път.

25. Това е сторено, за да се покланят на Аллах, Който изважда скритото на небесата и на земята, и знае какво спотайвате и какво разкривате.

26. Аллах! Няма друг бог освен Него, Повелителя на великия Трон!”

27. Каза [Сюлейман]: “Ще видим истина ли говориш или си лъжец.

28. Върви с това мое писмо и им го спусни, после се отдръпни от тях и виж какво ще отговорят!”

29. Тя каза: “О, знатни! Спуснато ми бе благородно писмо.

30. То е от Сюлейман и в него е казано: “В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

31. Не се възгордявайте и елате при мен покорни!”

32. Тя каза: “О, знатни! Посъветвайте ме, как да постъпя! Аз никога не съм вземала решение самостоятелно, без ваше присъствие.”

33. Те казаха: “Ние имаме сила и огромна мощ, но решението е твое. Помисли, какво ще разпоредиш!”

34. Тя каза: “Когато царете нахлуят в някое селище, го разрушават и унизяват най-благородните му обитатели. И те така ще постъпят.

35. Ще им изпратя подарък и ще видя с какво ще се върнат пратениците.”

36. И когато дойдоха при Сюлейман, той каза: “Нима ще ми помогнете с богатство? Онова, което Аллах ми е дал, е по-добро от онова, което на вас е дал. А вие с вашия подарък ликувате.

37. Върни се [водачо] при тях! И ще отидем там с войски, за които нямат сили, и ще ги прогоним оттам унизени и жалки.”

38. И той каза: “О, знатни! Кой от вас ще ми донесе нейния трон, преди да дойдат при мен покорни?”

39. Исполин от джиновете каза: “Аз ще ти го донеса, преди да станеш от мястото си. Имам сила за това и съм достоен за доверие.”

40. Един, който имаше знание от Книгата, каза: “Аз ще ти го донеса, преди да мигнеш с око.” И когато [Сюлейман] видя трона при себе си, каза: “Това е от милостта на моя Повелител, низпослана, за да ме изпита дали съм благодарен или непризнателен. Който е благодарен, той е благодарен за свое добро. А който е непризнателен, моят Повелител е Богат, Великодушен.”

41. Той каза: “Преобразете нейния трон така, че да не го познае, и да видим дали тя ще следва правия път, или тя е една от онези, които не следват правия път!”

42. И когато тя дойде, бе казано: “Такъв ли е твоят трон?” Тя каза: “Прилича на него.” [Сюлейман си каза:] “Знанието ни бе дарено преди нея, и ние се явяваме мюсюлмани.”

43. А тя бе отклонена от онова, на което се покланяше вместо на Аллах, тъй като принадлежеше към невярващ народ.

44. Каза й се: “Влез в двореца!” И когато го видя, помисли го за вир, и оголи глезените си. [Сюлейман] каза: “Това е шлифован дворец от кристал.” Тя каза: “Повелителю мой! Аз бях несправедлива към себе си. Аз заедно със Сюлейман се покорявам на Аллах, Повелителя на световете.”

45. При самудяните пратихме брат им Салих, за да се покланят на Аллах, но те­ станаха две групи, които враждуват!

46. Той каза: “О, народе мой! Защо избързвате със злината преди добрината? Защо не помолите Аллах за опрощение? Може би ще бъдете помилвани?”

47. Казаха: “Предчувстваме злочестие от теб и от онези, които са с теб.” Той каза: “Вашето злочестие е при Аллах. Да, вие сте народ подложен на изкушение.”

48. И имаше в града деветима, които сееха развала по земята и нищо не поправяха.

49. Те казаха: “Да се закълнем в Аллах, че през нощта ще нападнем Салих и неговите хора, после ще кажем на ближните му: “Не присъствахме при убийството на семейството му. Ние говорим истината.”

50. И замислиха хитрост, но Ние провалихме тяхната хитрост, без да усетят.

51. И виж какъв бе края на хитростта им! Ние унищожихме тях и техния народ всички!

52. Ето домовете им в руини, защото постъпваха несправедливо. Наистина, в това има знамение за хора знаещи.

53. И спасихме онези, които повярваха и се бояха.

54. И каза Лут на своя народ: “Нима вършите скверността, въпреки че се виждате?

55. Нима ходите със страст при мъжете вместо при жените? О, не! Вие сте хора невежи.”

56. А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете рода на Лут от нашето селище. Наистина, тези хора искат да се очистят.”

57. И спасихме него и неговото семейство, освен жена му. Отредихме тя да бъде от оставащите.

58. И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. И колко лош е дъждът за предупредените!

59. Кажи [о, Мухаммед]: “Слава на Аллах и мир за Неговите раби, които Той е избрал! Аллах ли е по-добър, или онези, които Му приобщавате?”

60. Кой сътвори небесата и земята, и изсипва за вас вода от небето? Чрез нея Ние сторваме да израстват прелестни градини. Вие не бихте сторили дърветата им да израстат. И така, има ли друг бог, освен Аллах? Не, ала те са хора отклонени от истината.

61. Кой направи земята устойчива за жилище и прокара през нея реки, и направи там непоклатими планини, и направи между двете морета преграда? И така, има ли друг бог, освен Аллах? Не, ала повечето от тях не знаят.

62. Кой откликва на бедстващия, ако Го позове, и премахва злото, и ви сторва наследници на земята? И така, има ли друг бог, освен Аллах? Ала вие рядко се поучавате!

63. Кой ви напътва в тъмнините на сушата и на морето, и Който изпраща ветровете като блага вест преди Своята милост? И така, има ли друг бог, освен Аллах? Превисоко е Аллах над онова, което Му приобщават!”

64. Кой създава творението изначално, после го повтаря, и Който ви дава препитание от небето и от земята? И така, има ли друг бог, освен Аллах? Кажи: “Дайте своя довод, ако говорите истината!”

65. Кажи: “Никой на небесата и на земята не знае съкровеното, освен Аллах. И не ще усетят те кога ще бъдат възродени.

66. Нещо повече, липсва им знание за отвъдния живот. Нещо повече, те се съмняват в него и за него са слепи.

67. И казват неверниците: “Нима след като станем пръст, ние и бащите ни, нима наистина ще бъдем извадени [от гробовете]?

68. Вече ни бе обещано това, на нас и на бащите ни, по-рано. Но това са само легенди на предците.”

69. Кажи: “Вървете по земята и вижте какъв е краят на престъпниците!”

70. И не скърби заради тях, и не се притеснявай от тяхното коварство!

71. Те казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

72. Кажи: “Възможно е вече да е след вас нещо от онова [мъчение], за което избързвате.”

73. Наистина, твоят Повелител оказва милост на хората, ала повечето от тях са неблагодарни.

74. Наистина, твоят Повелител знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

75. И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е в ясна Книга.

76. Наистина, този Коран разказва на синовете на Исраил за повечето от онова, по което са в разногласие.

77. Наистина, той е напътствие и милост за правоверните.

78. Наистина, твоят Повелител ще отсъди помежду им със Своето решение. Той е Всемогъщия, Всезнаещия.

79. И се уповавай на Аллах! Ти имаш явната истина.

80. Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят твоя призив, щом обърнат гръб.

81. И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Това са мюсюлманите.

82. И когато се сбъдне за тях Словото, ще им извадим Ние от земята едно животно да им проговори, че хората не са се убедили в Нашите знамения.

83. В този Ден ще съберем от всеки народ тълпа от онези, които взимат за лъжа Нашите знамения, и ще бъдат водени вкупом.

84. Щом застанат [пред Аллах], Той ще каже: “Нима взехте за лъжа Моите знамения, въпреки че не ги проумявахте? Какво сте извършили?”

85. Словото ще се сбъдне срещу тях, защото угнетяваха, а те ще бъдат безмълвни.

86. Не виждат ли, че Ние сторихме нощта, за да си почиват в нея, и деня ­светъл? В това има знамения за хората, които повярваха.

87. В този Ден ще се протръби с Тръбата, и ще се ужасят всички на небесата и всички на земята, освен онези, които Аллах пожелае да отдели. И всички ще дойдат при Него покорни.

88. И ще видиш планините, които ти­ смяташе за неподвижни, че започват да се движат, както облаците. Такова е творението на Аллах, Който всяко нещо прави съвършено. Наистина, Той знае това, което правите.

89. Които дойдат с добрина, ще имат по-голяма от нея. И пред ужаса на този Ден ще имат сигурност.

90. А които дойдат със злина, ще бъдат хвърлени в Огъня унизени. “Нима ви се въздава за друго, освен за делата ви?”

91. Кажи: “Повелено ми бе да се покланям единствено на Повелителя на този град [Мекка], който Той обяви за свещен. На Него принадлежи всяко нещо, и бе ми повелено да бъда един от мюсюлманите,

92. и да чета Корана.” Който следва правия път, той постъпва за свое благо. А на онзи, който е изпаднал в заблуда, кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само един предупредител.”

93. И кажи: “Слава на Аллах! Той ще ви покаже Своите знамения, и вие ще ги узнаете.” Твоят Повелител не е в неведение за онова, което вършите.

1. Та. Син. Мим.

2. Това са айети на ясната Книга.

3. Четем ти с истина за вярващите хора от историята на Муса и Фирауна.

4. Фираунът се възгордя на земята и раздели на групи нейните жители. Обезсилваше една част от тях, избивайки синовете им и оставяйки сред живите техните жени. Наистина, той бе от сеещите развала.

5. Но на Нас ни бе угодно да окажем милост на онези, които бяха унизени на Земята,

6. и да ги сторим предводители и наследниците, да им дарим власт на Земята, и да покажем на Фираун, Хаман и войските им онова, от което са се опасявали.

7. И внушихме на майката на Муса: “Да го кърмиш! А когато се уплашиш за него, пусни го в реката! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти го върнем и ще го сторим да бъде един от пратениците.”

8. И семейството на Фираун го прибра, а той щеше да стане техен враг и тяхна скръб. Наистина, Фираунът и Хаман, и техните войски бяха грешници.

9. И жената на Фирауна му каза : “Радост за окото ­на мен и на теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така и нищо не подозираха.

10. И опустя сърцето на майката на Муса. Тя за малко да го издаде, ако не бяхме укрепили нейното сърце, за да продължи да вярва.

11. И каза на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдаваше отстрани, без да я усетят.

12. Ние му забранихме да суче от кърмачки, докато тя [сестра му] не каза: “Да ви посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му желае доброто?”

13. И така Ние го върнахме на майка му, за да се утешат нейните очи, да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях не знаят.

14. И когато той възмъжа и достигна разцвета на своите сили, Ние му дадохме мъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.

15. И влезе той в града по време, когато жителите му бяха невнимателни, и завари там двама мъже да се бият. Единият беше­ от неговата общност, а другият беше­ от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещу онзи, който бе от враговете му. И Муса го удари с юмрук и [неволно] го уби, а след това каза: “Това е едно от деянията на шейтана. Наистина, той е явен враг, вкарващ в заблуда.”

16. Каза: “Повелителю! Аз постъпих несправедливо спрямо себе си. Опрости ме!” И Той го опрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния.

17. Каза: “Повелителю! Заради онова, с което Ти ме облагодетелства, никога не ще бъда опора за престъпниците.”

18. На сутринта се озова в града, страхувайки се, дебнешком, и изведнъж онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика. Муса му каза: “Ти си в явна заблуда.”

19. И когато [Муса] поиска да нападне онзи, който е враг и на двамата, [другият] каза: “О, Муса! Нима искаш да ме убиеш, както вчера уби човек? Ти искаш само да си деспот на земята, а не искаш да си от онези, които помиряват хората.”

20. И от другия край на града­ дойде мъж устремен и каза : “О, Муса! Знатните се договарят, за да те убият. Напусни! Наистина, аз ти давам добир съвет.”

21. И напусна Муса града, страхувайки се, дебнешком и каза: “Повелителю! Спаси ме от несправедливите хора!”

22. И когато се отправи по посока на Медян, каза: “Надявам се моят Повелител да ме насочи по правия път.

23. И когато стигна до кладенеца на Медян, завари там група хора да поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Каза: “Какво ви се е случило?” Казаха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. А баща ни е твърде стар.”

24. И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли на сянка и каза: “Повелителю мой! Наистина, аз се нуждая от всяко благо, което Ти ми спускаш.”

25. И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян. Тя каза: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когато той отиде при него и му разказа историята си, [бащата] каза: “Не се плаши! Избавил си се от несправедливи хора”

26. Едната от двете каза : “О, татко мой! Наеми го! Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният.”

27. Каза : “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, ако ми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то си е от теб. Но не искам да те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм един от праведниците.”

28. Каза [Муса]: “Това е между мен и теб. Който и да изпълня от двата срока, нека да не постъпват несправедливо с мен. Аллах е Свидетел на онова, което говорим.”

29. И когато Муса изпълни срока, и тръгна със семейството си, забеляза огън откъм планината. Каза на семейството си: “Постойте! Забелязах огън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!”

30. И когато стигна там, откъм десния склон на долината, в благословената местност, откъм дървото [откъдето излизаше огънят], бе призован: “О, Муса! Аз съм Аллах, Повелителят на световете!

31. Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия, той се обърна и побягна, без да поглежда назад. Аллах каза: “О, Муса! Приближи се и не се плаши! Ти си в безопасност.

32. Пъхни ръката си в пазвата, ще я видиш сияйнобяла, без да я е засегнала болест. И прибери ръка към теб, за да не те е страх! Това са две доказателства от твоя Повелител за Фирауна и неговите знатни хора. Наистина, те са нечестивци.”

33. Каза: “Повелителю мой! Аз убих човек измежду тях и ме е страх да не ме убият.

34. А моят брат Харун е с по-красноречив език от мен. Изпрати го с мен за опора, та да ме подкрепя! Страхувам се да не ме вземат за лъжец.”

35. Каза Той: “Ще укрепим твоята десница с брат ти и ще ви отредим сила, а благодарение на Нашите знамения те няма да ви причинят вреда. Вие двамата и онези, които ви последват, ще победите.”

36. И когато Муса отиде при тях с Нашите ясни знамения, те казаха: “Това е само измислена магия. И не сме чували за него от древните ни предци.”

37. А Муса каза: “Моят Повелител най-добре знае кой е дошъл с Неговото напътствие и на кого края в Последния живот ще се окаже щастлив. Наистина, вършещите беззакония не ще сполучат.”

38. И Фираунът каза: “О, знатни! Аз не знам да имате друг бог освен мен. О, Хаман! Разпали огън за [тухли от] глина, и ми построй кула, дано зърна бога на Муса! Наистина, аз го мисля за лъжец.”

39. Той и войските му без право се възгордяха на земята, и смятаха, че не ще бъдат върнати при Нас.

40. И сграбчихме него и войските му, и ги издавихме в морето. Виж какъв бе краят на угнетителите!

41. И ги сторихме водители, призоваващи към Огъня. И в деня Къямет няма да им се окаже помощ.

42. И ги сподирихме на този свят с проклятие, а в деня Къямет ще са от презрените.

43. И след, като погубихме първите поколения[ грешници], ­дадохме на Муса Книгата като нагледно наставление за хората и за ръководство към правия път, и милост, за да се поучат!

44. [О, Мухаммед!] Ти не бе на западния склон [на планината Синай], когато дадохме на Муса повелята [за пророческата мисия] и ти не бе измежду свидетелите.

45. Ала Ние създадохме поколения и изминаха дълги години над тях. И не бе ти от обитателите на Медян, да им четеш Нашите знамения, ала Ние изпращаме пратениците.

46. И не бе ти откъм планината, когато призовахме [Муса]. Ала това е милост от твоя Повелител, за да предупредиш хора, при които досега не е идвал предупредител, може би ще се поучат!

47. А ако това не бе се случило и ако ги бе постигнало нещастие за онова, което са приготвили ръцете им, щяха да кажат: “Повелителю наш! Защо не ни изпрати пратеник, та да последваме Твоите знамения и да станем едни от повярвалите?”

48. И когато при тях дойде истината от Нас, казаха: “Защо не му бе дадено същото, което бе дадено и на Муса?” Нима не отрекоха онова, което по-рано бе дадено на Муса? Казаха: “Две магии [Корана и Теврата], които си помагат.” И казаха: “Ние в нито едно от тях не вярваме.”

49. Кажи: “Донесете Книга от Аллах, по-напътваща от тях, да я последвам, ако говорите истината!”

50. А ако не ти отговорят, то знай, че следват само страстите си! И кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие от Аллах? Наистина, Аллах не напътва вършещите беззакония.

51. И направихме да стигне Словото до тях, за да се поучат.

52. Онези, на които дадохме Книгата преди това, вярват в него[Корана].

53. И когато им бъде четен, казват: “Вярваме в него. Той е истината от нашия Повелител. Ние бяхме мюсюлмани и преди това.”

54. Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливи и отвръщат на злината с добрина, и от онова, което Ние сме им дали за препитание, раздават.

55. И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него и казват: “Нашите дела са си за нас, а вашите за вас. Мир вам! Ние не желаем да следваме пътя на невежите.”

56. Наистина, ти не можеш да напътваш в правия път, когото обичаш! Само Аллах напътва в правия път, когото пожелае. Той най-добре знае напътените.

57. И казаха [неверниците]: “Ако последваме с теб вярното ръководство, ще бъдем изгонени от нашата земя.” Нима Ние не ги укрепихме на сигурно, свещено място, към което биват събирани всякакви плодове за препитание от Нас? Ала повечето от тях не знаят.

58. И колко селища Ние погубихме от онези, които се възгордяваха заради своето благоденствие! Ето жилищата им необитаеми след тях, освен за кратко. Ние наследихме всичко това.

59. Твоят Повелител не е унищожавал селища, докато не е отправял в главното от тях пратеник, който да им чете Нашите айети. И погубваме селищата само когато обитателите им станат угнетители.

60. И каквото и да ви се даде, то е наслада за земния живот и негова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима не проумявате?

61. И дали онзи, на комуто Ние дадохме хубаво обещание, с което той непременно ще се срещне, е като онзи, комуто Ние дарихме с насладата на земния живот, а после, в Деня Къямет, ще е сред доведените [за наказание]?

62. В този Ден Той [Аллах] ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

63. Онези, срещу които се сбъдне словото, ще кажат: “Повелителю наш! Тези са, които ние заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме. Невинни сме пред Теб. Те не са се покланяли на нас.”

64. И ще им бъде казано: “Призовете, тези на които се покланяхте наравно с Аллах!” И те ще ги призоват, ала те не ще им откликнат, и тогава ще видят мъчението. О, само ако бяха напътени в правия път!

65. В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Какво отвърнахте на пратениците?”

66. Ще помръкнат всички техни доводи в този Ден и дори не ще се питат един друг.

67. А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той ще бъде от сполучилите.

68. Твоят Повелител сътворява, каквото пожелае и Той избира. Не е техен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, което Му приобщават!

69. Твоят Повелител знае какво потулват сърцата им и какво разкриват.

70. Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежи Нему и в земния живот, и в отвъдния. Той приема решенията, и при Него ще бъдете върнати.

71. Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна за вас до деня Къямет, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима не чувате?”

72. Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен за вас до деня Къямет, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да си почивате в нея? Нима не виждате?

73. От милост към вас Той стори нощта и деня, за да си почивате през нощта и да търсите от Неговата благодат [денем], и за да сте признателни!”

74. В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, за които твърдяхте, че са Мои съдружници?”

75. И ще извадим Ние от всяка общност по един свидетел, и ще кажем: “Представете вашето доказателство!” И тогава ще узнаят, че истината принадлежи на Аллах. И ще изчезне от тях онова, което са измисляли.

76. Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние му дадохме от съкровищата, толкова че група силни мъже едвам носеха ключовете му. Неговият народ му каза: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [заради богатство].

77. И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми към отвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллах ти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещите развала.”

78. Каза: “Всичко това ми бе дадено само заради моето знание.”А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.

79. И се показваше той пред своя народ с украшенията си. Онези, които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е дадено на Карун! Той има щастлива съдба.”

80. А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.”

81. И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имаше кой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

82. А на сутринта онези, които довчера завиждаха на положението му, казаха: “Ах! Наистина, Аллах увеличава или ограничава препитанието, за когото пожелае от Своите раби. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил [земята] и нас да погълне. Ах! Неверниците никога не сполучват!”

83. Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да се възгордяват на земята, нито да рушат. Добрият край е приготвен за праведните.

84. Който дойде с добрина, ще получи нещо по-хубаво. А който дойде със злина, то на вършещите злини ще се въздаде само за онова, което са извършили.

85. Онзи, Който ти низпосла Корана, Той ще те върне към мястото на завръщането [Мекка или Дженнета]. Кажи [о, Мухаммед]: “Моят Повелител най-добре знае, кой е донесъл напътствието и кой е в явна заблуда.”

86. И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата, но това е милост от твоя Повелител. Никога не поддържай неверниците!

87. И да не те възпират от айетите на Аллах, след като са ти низпослани! И призовавай към своя Повелител, и никога не бъди от многобожниците!

88. И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг бог освен Него! Всичко погива освен Неговия Лик. Само Той приема решенията, и при Него ще бъдете върнати.

1. Алиф. Лям. Мим.

2. Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани?

3. Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците.

4. Нима онези, които вършат злини, смятат да Ни убягнат? Колко скверно отсъждат!

5. За който се надява да срещне Аллах, срокът от Аллах непременно ще настъпи. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

6. А който се сражава, единствено за свое благо се сражава. Наистина, Аллах не се нуждае от световете!

7. На тези, които са повярвали и вършили праведни дела, Ние ще им простим злодеянията и ще им въздадем според най-хубавото от онова, което са извършили.

8. И повелихме Ние на човека да се отнася добре с родителите си. А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им се покорявай! Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.

9. А тези, които са повярвали и вършили праведни дела, Ние непременно ще ги въведем в Дженнета заедно с праведните.

10. Някои хора казват: “Повярвахме в Аллах!”Но ако пострадат в името на Аллах, приемат изпитанието от хората като наказание от Аллах. А когато дойде победа от твоя Повелител, казват: “Ние бяхме заедно с вас!” Нима Аллах не знае най-добре това, което е в гърдите на създанията?

11. Наистина, Аллах знае тези, които повярваха и знае лицемерите.

12. Неверниците казват на повярвалите: “Следвайте нашия път и ние ще понесем прегрешенията ви!”Ала не ще понесат нищо от прегрешенията им. Те са лъжци.

13. Наистина те ще носят своето бреме и друго бреме заедно със своето, и ще бъдат питани в Деня Къямет за това, което са измисляли.

14. И изпратихме Нух при неговия народ, и той прекара сред тях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.

15. Ние спасихме него и обитателите на Кораба, и го сторихме знамение за световете.

16. И [изпратихме] Ибрахим, който каза на своя народ: “Покланяйте се на Аллах и бойте се от Него! Това е най-доброто за вас, само ако знаехте.

17. Вие не се покланяте Аллах, а само на идоли, и измисляте лъжа. Тези, на които се покланяте вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание, затова от Аллах търсете препитанието, на Него се покланяйте и Му бъдете признателни! При Него ще бъдете върнати.”

18. И ако взимате това за лъжа, то и други общности преди вас взимаха това за лъжа. Дълг за Пратеника е само ясното послание.

19. Не виждат ли как Аллах създава творението първия път, а после го повтаря? Наистина, за Аллах това е лесно.

20. Кажи: “Вървете по земята и вижте как Той създава творението първия път! След това Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот. Наистина, Аллах за всяко нещо има сила.

21. Наказва Той, когото пожелае и помилва, когото пожелае, и при Него ще бъдете върнати.

22. И не можете да избягате нито на земята, нито на небето и нямате нито покровител, нито избавител, освен Аллах.”

23. Тези, които не вярват в знаменията на Аллах и в срещата с Него, са загубили надежда за Моето милосърдие. За тях са приготвени мъчителни страдания.

24. И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте го или го изгорете!”А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за повярвалите хора.

25. Той каза: “Започнахте да се покланяте на идоли вместо на Аллах само заради взаимната привързаност, която изпитвате едни към други в земния живот. После, в Деня Къямет, ще се отречете един от друг и ще се проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място, и не ще имате избавители.”

26. Лут му повярва, и [Ибрахим] каза: “Аз ще се преселя заради своя Повелител. Наистина, Той е Всемогъщия, Премъдрия.”

27. Ние го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците му пророчеството и Книгата, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния е сред праведниците.

28. И [изпратихме] Лут, който каза на своя народ: “Вие извършвате мерзостта, която не е извършвал преди това никой народ.

29. Нима имате въжделение към мъжете, дебнете по пътищата, и вършите порицаваното, където се събирате?” А отговорът на народа му бе само да кажат: “Донеси ни мъчението на Аллах, ако говориш истината!”

30. Той каза: “Повелителю! Подкрепи ме срещу хората, сеещи развала!”

31. И когато Нашите пратеници [меляикета] отидоха с радостната вест при Ибрахим, казаха: “Ние ще погубим обитателите на това селище. Неговите обитатели са нечестивци.”

32. Той възразил:“Но сред тях е Лут.” Те отговорили: “Ние най-добре знаем кой е сред тях. Ще спасим него и семейството му без неговата жена, която ще се окаже сред загиналите.”

33. И когато Нашите пратеници дойдоха при Лут, домъчня му заради тях и почувства своето безсилие. Тогава те казаха: “Не се страхувай и не тъгувай! Ние ще спасим теб и твоето семейство без жена ти, която ще бъде от оставащите.

34. Ние ще стоварим върху обитателите на това селище напаст от небето, защото са нечестивци.”

35. И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи.

36. И при медянитите ­изпратихме брат им Шуайб. И той каза: “О, народе мой! Покланяйте се на Аллах, и се надявайте на Сетния ден, и не сейте по земята развала!”

37. Но го взеха за лъжец и ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени в домовете си.

38. И [погубихме също] адитите, и самудяните! Това ви се изясни от [руините на] жилищата им. И шейтана разкраси за тях делата им, и ги възпря от пътя, въпреки че бяха прозорливи.

39. И Карун, и Фирауна, и Хаман! Муса дойде при тях с ясните знамения, но те се възгордяха на земята. Ала не ни убягнаха наказанието.

40. И всекиго Ние сграбчихме заради неговия грях. Срещу някои пратихме ураган от камъни, а някои ги порази чудовищния вопъл, а някои Ние сторихме земята да ги погълне, а някои удавихме. Не Аллах е несправедлив към тях, а те самите са постъпвали несправедливо към себе си.

41. Онези, които взимат за покровители други освен Аллах, приличат на паяка. Той си прави дом, но най-слабият от домовете е домът на паяка. Само ако знаеха!

42. Каквото и да зовете вместо Него, Аллах го знае. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

43. Даваме Ние тези примери на хората, но ги проумяват само знаещите.

44. Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. В това има знамение за повярвалите.

45. Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата, и извършвай намаз! Наистина, молитвата намаз предпазва от покварата и порицаваното. Безусловно, споменаването на Аллах е най-велико, и Аллах знае какво правите.

46. И спорете с хората на Книгата само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които безчинстват. Кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние само на Него се покоряваме.”

47. И така Ние низпослахме на теб Книгата. Онези, на които дадохме Книгата, вярват в нея, а и някои от тези [съвременниците на пророка Мухаммед Мустафа алейхисселяту ве сселям, от хората на Книгата] вярват в нея [Свещения Коран], и само неверниците отричат Нашите знамения.

48. Преди нея ти не си чел нито една Книга и не си я преписвал с десницата си. Иначе привържениците на лъжата щяха да се усъмнят.

49. Да, това са ясни айети, запечатани в сърцата на дарените със знание, и само злосторниците отричат Нашите знамения.

50. И казват [неверниците]: “Защо не му бяха низпослани и други знамения от неговия Повелител?” Кажи: “Знаменията са само от Аллах, а аз съм само явен предупредител.”

51.Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, която се чете пред тях? В това има милост и поучение за повярвалите хора.

52. Кажи: “Достатъчен e Аллах за Свидетел между мен и вас. Той знае всичко на небесата и на земята.” А които вярват в лъжата и не вярват в Аллах, те са губещите.

53. И искат от теб [о, Мухаммед] да ускориш мъчението. И ако нямаше определен срок, мъчението щеше да ги сполети. А то ще ги връхлети внезапно, без да усетят.

54. И искат от теб да ускориш мъчението. Наистина, Джехеннемът непременно ще обгърне неверниците.

55. В този Ден мъчението ще ги обхване отгоре и изпод краката им. И ще каже Той: “Вкусете онова, което сте вършили!”

56. О, Мои повярвали раби! Наистина обширна е земята Ми, затова където и да сте, единствено на Мен се покланяйте!

57. Всяка душа ще вкуси смъртта. После при Нас ще бъдете върнати.

58. Онези, които са повярвали и вършат праведни дела, ще ги настаним във висините на Дженнета, сред който реки текат. Там ще пребивават вечно. Как прекрасна е наградата за дейните,

59. които са търпеливи и на своя Повелител се уповават!

60. И колко живи същества има, които не си набавят препитанието! Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

61. А ако ги попиташ: “Кой е сътворил небесата и земята, и е подчинил слънцето и луната?”- непременно ще кажат: “Аллах!” Тогава защо са позволили да бъдат отклонени от истината?

62. Аллах увеличава или намалява препитанието на комуто пожелае от Своите раби. Наистина, Аллах всяко нещо знае.

63. И ако ги попиташ: “Кой изсипва вода от небето и с нея съживява земята след нейната смърт?”- те непременно ще кажат:“Аллах!” Кажи: “Слава на Аллах!”Ала повечето от тях не проумяват.

64. Земният живот е само забава и игра, а истинския живот е в Последната обител. Само ако знаеха това!

65. И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси и изкара на сушата, ето ги пак започват да съдружават.

66. Това се случва, за да отрекат онова, което сме им дали, и за да се наслаждават, но скоро ще узнаят.

67. Не виждат ли, че Ние сторихме [Мека] свещено, сигурно място, а хората около тях биват похищавани? Нима в измамата вярват, а благодатта на Аллах отричат?

68. И кой е по-голям злосторник от онзи, който измисля лъжа за Аллах и взима за лъжа истината, когато дойде при него? Нима не е в Джехеннема мястото на неверниците?

69. А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим по Нашите пътища. Аллах е с благодетелните!

1. Алиф. Лям. Мим.

2. Ромеите бяха победени

3. на най-близката земя. Но след поражението им те ще победят

4. след няколко [от три до девет] години. Аллах е вземал решенията и преди, и след това. В този ден правоверните ще ликуват

5. с помощта на Аллах. Помага Той комуто пожелае. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

6. Обещано е от Аллах. Аллах не нарушава Своето обещание, ала повечето хора не знаят това.

7. Те знаят за земния живот само явното и са нехайни за отвъдния.

8. Нима не размишляват за себе си? Аллах сътвори небесата и земята, и всичко между тях заради истината и за определен срок. А повечето хора не вярват в срещата със своя Повелител.

9. И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и повече се възползваха от земята, и я населяваха по-дълго, отколкото я населяват те [мекканските езичници]. И Нашите пратеници дойдоха при тях с ясните знамения. Не Аллах бе несправедлив към тях, а те самите постъпват несправедливо към себе си.

10. Краят за онези, които злосторят ще бъде лош, защото взимат за лъжа знаменията на Аллах и им се подиграват.

11. Аллах създава творението първия път, после Той ще го пресъздаде. А след това при Него ще бъдете върнати.

12. В Деня, когато настане Часът, отчаянието ще обхване престъпниците.

13. И не ще имат застъпници сред онези, които те са съдружавали, а съдружаваните ще се отрекат от тях.

14. В Деня, когато настане Часът, в този Ден ще се разделят [творенията].

15. Онези, които са повярвали и вършат праведни дела, ще бъдат възрадвани в Градината.

16. А онези, които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения и срещата с Нас в отвъдния живот, те ще изпитват мъчението.

17. Прославяйте Аллах, когато за вас настъпи вечер и когато настъпи утрото!

18. За Него е прославата на небесата и на земята, и по мрак. Прославяйте Го и по пладне!

19. Той изважда живото от мъртвото и изважда мъртвото от живото, и съживява земята след нейната смърт. Така и вие ще бъдете извадени [от гробовете].

20. И от Неговите знамения е, че Той ви сътвори от пръст. После ето ви хора, които се множат по земята!

21. И от Неговите знамения е, че Той сътвори за вас съпруги от самите вас, за да намерите спокойствие при тях, и стори помежду ви любов и милосърдие. Наистина, във всичко това има знамения за хора мислещи.

22. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и на земята, и разнообразието на езиците и цветовете ви. Наистина, в това има знамения за знаещите.

23. И от Неговите знамения е сънят ви нощем и денем и стремежът ви към Неговата благодат. Наистина, в това има знамения за хора чуващи.

24. И от Неговите знамения Той ви показва мълнията за страх и надежда. И изсипва от небето вода, с която съживява земята след нейната смърт. Наистина, в това има знамения за хора проумяващи.

25. И от Неговите знамения е, че небето и земята стоят по Негова повеля. После Той ще ви призове веднъж, и ето ви от земята излизате.

26. Негови са всички на небесата и на земята. Всички на Него се подчиняват.

27. Той е Този, Който създава творението, после ще го пресъздаде, а това е още по-лесно за Него. Негово е върховенството на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

28. Той ви дава пример от самите вас. Нима имате сред владените от вашите десници съдружници в препитанието, което Ние ви даваме, та в него да сте равни, и да се страхувате от тях, както се страхувате от самите себе си? Така обясняваме знаменията за хора проумяващи.

29. Да! Злосторниците, следват своите страсти в неведение. А кой може да напъти онзи, когото Аллах оставя в заблуда? Няма за тях помощници!

30. И обърни своето лице към религията, изповядвайки еднобожието! Такова е вроденото качество, според което Аллах е създал хората. Творението на Аллах не подлежи на изменение. Такава е правата вяра, ала повечето хора не знаят това.

31. Обръщайте се към Него с покаяние, бойте се от Него, извършвайте молитвата намаз, и не бъдете от многобожниците,

32. от онези, които разделиха своята религия и станаха на части! Всяка група се радва на това, с което разполага.

33. Когато беда засегне хората, те зоват своя Повелител, обръщайки се към Него с покаяние. А когато Той им даде да вкусят милост от Него, част от тях започват да приобщават съдружници към своя Повелител.

34. Това се случва, за да отрекат онова, което Ние им дадохме. Ползвайте благата, и скоро ще узнаете!

35. Нима Ние им низпослахме довод, който да им говори за онези, които те приобщаваха като съдружници към Него?

36. И когато Ние дадем на хората да вкусят милост, те й се радват. А щом ги сполети злина заради онова, което ръцете им са сторили преди, те веднага изпадат в отчаяние.

37. Не виждат ли, че Аллах увеличава или намалява препитанието комуто пожелае? Наистина, в това има знамения за повярвалите хора.

38. И отдавай на роднината това, което му се полага по право, и на нуждаещия се, и на пътника [в неволя]! Това е най-доброто за онези, които искат да видят Лика на Аллах. Те са сполучилите.

39. Даровете, които поднасяте, за да ги увеличите за сметка на чуждо богатство, не се увеличават при Аллах. За вас ще бъде преумножена милостиня зекят, която раздавате, стремейки се да видите Лика на Аллах.

40. Аллах е Този, Който ви е сътворил, после ви дава препитание, после ви прибира душите, после ще ви съживи. Има ли сред съдружаваните от вас някой способен да направи нещо такова? Пречист е Той, превисоко е над тези, които Му приобщавате като съдружници!

41. Покварата на сушата и в морето се появи заради онова, което ръцете на хората сториха, за да вкусят част от онова, което са извършили, и за да се върнат в правия път.

42. Кажи: “Ходете по земята и вижте какъв бе краят на предишните хора! Повечето от тях бяха многобожници.”

43. И обърни лицето си към правата вяра, преди да дойде неизбежният Ден от Аллах! В този Ден ще бъдат разделени на две групи.

44. Който е неверник, ще се обърне неверието му против него, а които вършат праведни дела, за себе си готвят място в Дженнета.

45. Това ще се случи, за да възнагради Той от Своята благодат онези, които вярват и вършат праведни дела. Наистина, Той не обича неверниците.

46. И от Неговите знамения е, че Той изпраща ветровете като благовестници, и за да ви даде да вкусите от милостта Му, и за да плават корабите според Неговата воля, и за да търсите от Неговата благодат. И за да сте признателни!

47. И преди теб изпращахме Ние пратеници при техните народи и им донасяха ясните знаци, и Ние отмъстихме на онези, които престъпваха, и Наш дълг бе да подкрепим правоверните.

48. Аллах е, Който праща ветровете, та надигат облаци, и ги разстила по небето, както пожелае, и ги натрупва, и виждаш как дъждът излиза от тях. И щом ги изсипе, над когото пожелае от Своите раби, ето ги радват се,

49. въпреки че бяха отчаяни, преди да им бъде изпратен.

50. И виж следите от милостта на Аллах! Как съживява земята след нейната смърт! Той е, Който ще съживи мъртвите. Той над всяко нещо има сила.

51. А ако им пратим вятър и видят посева пожълтял, те ще останат неверници и след това.

52. Ти не можеш да накараш мъртвите да чуят, нито глухите да чуят зова, щом обърнат гръб.

53. И не можеш да изведеш слепите от заблудата им. Ще те чуят само тези, които вярват в Нашите знамения. Тези са мюсюлманите.

54. Аллах е Този, Който ви сътвори немощни, после след немощ ви даде сила, после след силата ­ немощ и посивяване. Сътворява Той, каквото пожелае. Той е Всезнаещия, Всемогъщия.

55. В Деня, когато настане Часът, престъпниците ще се кълнат, че са пребивавали [на земята] не повече от час. Така са били подлъгани.

56. А дарените със знанието и с вярата ще кажат: “Пребивавахте според предписанието на Аллах до Деня на съживяването. Това е Денят на съживяването, ала вие не знаехте това.”

57. В този Ден не ще помогне на угнетителите тяхното извинение, и няма да ги избави от порицание.

58. Дадохме вече на хората всякакви примери в този Коран. И ако им донесеш знамение, неверниците ще кажат: “Вие сте само привърженици на лъжата.”

59. Така Аллах запечатва сърцата на онези, които не притежават знание.

60. И търпи! Обещанието на Аллах е истинно. И да не те разколебават онези, които не са убедени!

1. Алиф. Лям. Мим.

2. Това са айетите на мъдрата Книга.

3. Вярно ръководство и милост за благодетелните,

4. които извършват молитвата намаз и дават милостинята зекят, и за отвъдния живот са убедени.

5. Те следват вярното ръководство от своя Повелител и те са сполучилите.

6. Сред хората някой купува празнословие за забавление [песни и музика], за да отклонява в неведение от пътя на Аллах и да взимат на присмех [знаменията на Аллах]. За тези е приготвено унизителни мъчения.

7. И когато Нашите айети му биват четени, той се отвръща високомерно, сякаш не ги чува, сякаш е оглушал. Възвести го за мъчителни страдания!

8. За онези, които са повярвали и вършили праведни дела, са приготвени Градините на блаженството.

9. Там ще пребивават вечно съгласно истинното обещание на Аллах. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

10. Сътвори Той небесата без видима за вас опора и положи върху земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас, и разсели по нея всякакви животни. Ние изсипваме вода от небето, и караме с нея да поникват всякакви полезни видове.

11. Това е творението на Аллах! Покажете Ми какво са сътворили другите! Да! Злосторниците са в явна заблуда.

12. И дадохме на Лукман мъдростта: “Бъди признателен на Аллах! Който е признателен, постъпва само за свое добро. А който е неблагодарен, то ­Аллах Пребогат, Всеславен.”

13. И каза Лукман на сина си, поучавайки го: “О, синко мой! Не приобщавай съдружници към Аллах, защото многобожието се явява огромна несправедливост.”

14. Ние заповядахме на човека да се отнася добре с родителите си. Носи го майка му, изпитвайки слабост връз слабост и го отбива след две години. Бъди признателен на Мен и на родителите си! Завръщането е при Мен.

15. А ако те се сражават с теб, за да Ми приобщаваш съдружници, за които нямаш знание, то не им се покорявай! И бъди добър с тях в земния живот, и следвай пътя на тези, които са се обърнали към Мен! После вашето завръщане е към Мен и Аз ще ви известя какво сте вършили.

16. О, синко мой! Всяко твое дело, дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала, или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже. Аллах е Всепроникващ [или Добър], Сведущ.

17. О, синко мой! Извършвай молитвата намаз и повелявай да се върши одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! Наистина, в тези дела трябва да се проявява решителност.

18. И не криви лице пред хората от презрение, и не върви по земята с високомерие! Аллах не обича никой горделивец, самохвалец.

19. И бъди умерен в своята походка, и снижавай своя глас! Най-противният от гласовете е магарешкият глас.

20. Не виждате ли, че Аллах подчинява за вас всичко на небесата и всичко на земята, и щедро ви дава Своята благодат и явна, и скрита? А някои от хората спорят за Аллах, без да имат нито знание, нито напътствие, нито озаряваща Книга.

21. И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах е низпослал!”, казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си.”А ако шейтана ги позове към мъчението в Пламъците?

22. А който се отдава на Аллах и благодетелства, той се е хванал за най-здравата връзка. При Аллах е решението на всички дела.

23. А който не вярва, да не те наскърбява неверието му! Към Нас е тяхното завръщане и Ние ще им известим какво са вършили. Аллах знае съкровеното в сърцата.

24. Даваме им да се насладят малко, после ще ги подкараме към тежко мъчение.

25. И ако ги попиташ: “Кой е сътворил небесата и земята?”, непременно ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Слава на Аллах!”Но повечето от тях не знаят.

26. На Аллах принадлежи всичко на небесата и на земята. Наистина, Аллах е Пребогатия, Всеславния.

27. И ако всички дървета на земята станат калеми, и в океана придойдат още седем морета [мастило], няма да се изчерпят Словата на Аллах. Наистина, Аллах е Всемогъщ, Премъдър.

28. Вашето създаване и съживяване са като създаването и съживяването на една душа. Наистина, Аллах е Всечуващ и Всевиждащ.

29. Нима не виждаш, че Аллах въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта, и подчинява слънцето и луната, всяко да се движи до определен срок, и че за вашите дела Аллах е Сведущ?

30. Така е, защото Аллах е Истината и защото всичко, което зоват вместо Него, е лъжа, и защото Аллах е Всевишния, Превеликия.

31. Нима не виждаш, че корабите плават по морето с милостта на Аллах, за да ви покаже Той от Своите знамения? Наистина в това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.

32. И щом ги покрият вълни като сенчести планини, те зоват Аллах, предани Нему в религията. А щом Той ги спаси на сушата, някои от тях са въздържани. Отрича Нашите знамения не друг, а всеки изменник, неблагодарник.

33. О, хора! Бойте се от вашия Повелител и се страхувайте от Деня, в който родител не ще бъде от полза за своята рожба, нито детето ще бъде от полза за своя родител! Обещанието на Аллах е истинно. И нека никога да не ви подмами земният живот, и нека никога най-измамният съблазнител [шейтана] да не ви подмами за Аллах!

34. Единствено при Аллах е знанието за Часа. Той изсипва дъжда и знае какво има в утробите. И никой не знае какво ще придобие утре, и никой не знае къде ще умре. Наистина, Аллах е Всезнаещ, Сведущ.

1. Алиф. Лям. Мим.

2. Низпославането на Книгата, в която няма съмнение е от Повелителя на световете.

3. А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не, тя е истината от твоя Повелител, за да предупредиш хората, при които дотогава не е идвал друг предупредител, може би ще последват правия.

4. Аллах е Този, Който създаде небесата и земята, и всичко между тях за шест дни. После се въздигна [Безподобен] Той на Трона. Нямате освен Него друг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?

5. Той управлява делата от небето до земята, после те се въздигат към Него в един ден, който продължава хиляда години, според вашето броене.

6. Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия, Милосърдния,

7. Който сътвори със съвършенство всяко нещо и начена сътворяването на човека от глина.

8. После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода.

9. После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!

10. Те казали: “Нима, след като изчезнем в земята, наистина ще бъдем сътворени отново?” Да, те не вярват в срещата със своя Повелител.

11. Кажи: “Ще ви прибере душите меляикето на смъртта, което ви надзирава. После към вашия Повелител ще бъдете върнати.”

12. Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред своя Повелител: “Повелителю наш! Ние видяхме и чухме. Върни ни обратно и ние ще постъпваме праведно! Наистина, вече сме убедени.”

13. Ако Ние пожелаехме, щяхме да напътим в правия път всеки човек, но ще се потвърди Словото Ми: “Аз непременно­ ще напълня Джехеннема с джинове и хора - всички заедно!”

14. Вкусете, защото забравихте срещата в този ваш Ден! Забравяме ви и Ние. Вкусете вечното мъчение заради онова, което сте извършили!

15. Вярват в Нашите знамения само онези, които щом им се спомене за тях, падат на земята и правят седжеде и прославят с възхвала своя Повелител, и не се възгордяват.

16. И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват своя Повелител, и от онова, което сме им дали, раздават.

17. Никой не знае, каква радост за окото е скрита за тях - въздаяние за онова, което са вършили.

18. Нима онзи, който вярва, е като онзи, който е нечестивец? Не са равни те.

19. За онези, които са повярвали и вършат праведни дела, Градините на обителта ще станат­ угощение за онова, което са вършили.

20. А мястото на нечестивците е Огънят. Всякога, щом поискат да излязат от него, ще бъдат връщани там. И ще им се казва: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”

21. И даваме им да вкусят от най-близкото наказание преди най-голямото наказание, за да се покаят.

22. И кой е по-голям злосторник от онзи, комуто се напомнят знаменията на неговия Повелител, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние на престъпниците.

23. И дадохме на Муса Книгата: “Не се съмнявай в срещата с Него!” И сторихме Книгата напътствие за синовете на Исраил.

24. Някои от тях Ние сторихме достойни за подражание предводители, които водеха останалите по Нашата повеля на правия път, защото бяха търпеливи и непоколебимо вярваха в Нашите знамения.

25. В Деня Къямет твоят Повелител ще отсъди между тях за онова, по което бяха в разногласие.

26. И нима на неверниците не им бе посочено колко поколения преди тях погубихме? [Сега] тези се движат в техните жилища. В това има знамения. Не ще ли се вслушат?

27. И нима не виждат, че Ние насочваме водата към сухата земя, и сторваме с нея да поникнат насаждения, от които ядат те и техният добитък? Не ще ли прозрат?

28. И казват: “Кога ще се състои това отсъждане, ако говорите истината?”

29. Кажи: “В Деня на отсъждането за неверниците не ще им е от полза ако тогава повярват. И не ще им се даде отсрочка.”

30. Отдръпни се от тях и чакай! И те ще чакат.

1. О, Пророче! Бой се от Аллах и не слушай неверниците и лицемерите! Наистина, Аллах е Всезнаещ, Премъдър.

2. И следвай онова, което ти се разкрива от твоя Повелител! Наистина, Аллах знае онова, което вършите.

3. И се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за Попечител и Покровител.

4. Аллах не е сторил две сърца в гърдите на един човек. И не е отредил да ви станат като майки вашите съпруги, които [вие обявявате забранени за себе си], и не е отредил да ви станат синове осиновените от вас. Това са само думи, които вие изричате. Аллах казва истината и Той сочи правия път.

5. Назовавайте ги [осиновените] с имената на бащите им! То е най-справедливо при Аллах. А ако не знаете бащите им, те са ваши братя в религията и ваши приятели. И нямате грях за онова, в което сте сбъркали, а за онова, което вашите сърца са кроели. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

6. Пророкът е по-близък за правоверните от самите тях, и съпругите му за тях са като майки. И роднините ­според Книгата на Аллах са по-близки едни за други при наследството, отколкото вярващите и преселниците, освен ако направите благодеяние за своите приятели. Така е предписано в Книгата.

7. И приехме Ние от пророците обещанието им, и от теб, и от Нух, и Ибрахим, и Муса, и Иса, сина на Мерйем. Приехме от тях твърдо обещание,

8. за да пита Той правдивите за тяхната правдивост. А за неверниците Той е приготвил мъчителни страдания.

9. О вие, които повярвахте! Помнете милостта на Аллах към вас, когато насреща ви настъпиха с войски. Ние пратихме срещу тях вятър и войски, които не видяхте. Аллах вижда онова, което вършите.

10. Когато настъпиха и отгоре, и отдолу срещу вас, и когато погледите се вцепениха и сърцата заседнаха в гърлото, и вие започнахте да правите предположения за Аллах.

11. Там правоверните бяха изпитани и разтърсени от силно сътресение.

12. И лицемерите, и онези, чиито сърца бяха поразени от болест, казаха: “Аллах и Неговият Пратеник ни обещаха само измама.”

13. И някои от тях казаха: “О, жители на Ясриб [Медина], [тук] няма място за вас, върнете се!” И част от тях помоли Пратеника за разрешение [да се върнат], казвайки: “Нашите домове останаха беззащитни.” Те не бяха беззащитни. Искаха само да избягат.

14. И ако те [съюзниците] нахлуят от всички краища [на града], и после поискат да направят сплетни [да се откажат от вярата], несъмнено ще го направят. И само малко ще се забавят в това.

15. И преди бяха дали обещание на Аллах, че не ще обърнат гръб. За обещанието пред Аллах се търси отговорност.

16. Кажи:“Бягството няма да ви донесе полза, ако бягате от смъртта или гибелта. В този случай ще бъдете оставени да се наслаждавате само за кратко.”

17. Кажи:“Кой ще ви предпази от Аллах, ако Той пожелае вреда за вас, или пожелае милост за вас?” И освен Аллах не ще намерят за себе си нито покровител, нито избавител.

18. Аллах знае онези сред вас, които спират хората от участие в битка, и онези, които казват на своите братя: “Хайде при нас!” Те встъпват в битката само за кратко,

19. защото са скъперници спрямо вас. И когато ги овладее страхът, ги виждаш да гледат към теб, въртейки очи като някой изпаднал в несвяст пред смъртта. А когато страхът си отиде, те ви нападат с остри езици, скъперници в добрината. Тези не вярват и Аллах провали делата им, а за Аллах това е лесно.

20. Смятат, че съюзените племена не са си отишли, а ако съюзените племена дойдат, биха пожелали да са в пустинята сред бедуините и да питат за вести от вас. Но дори да бяха сред вас, щяха да се сражават само за кратко.

21. Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас, за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.

22. И когато правоверните видяха племената, казаха: “Това е, което ни обещава Аллах, и Неговият Пратеник. Казва истината Аллах, и Неговият Пратеник.” И това им надбави само вяра и покорство.

23. Сред правоверните има мъже, предани в своето обещание към Аллах. Някои от тях загинаха в изпълнение на дълга си, а други още чакат. И с нищо от това не измениха на своето обещание.

24. Това се случва, за да награди Аллах преданите за предаността им и да накаже лицемерите, ако пожелае, или да им приеме покаянието. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

25. Аллах върна неверниците, изпълнени с ярост. Те не получиха никакво благо. Достатъчен бе Аллах за правоверните в сражението. Аллах е Всесилен, Всемогъщ.

26. Онези от хората на Книгата, които подкрепяха [неверниците], Той ги смъкна от техните крепости и всели страх в сърцата им. Една част вие убихте, а друга част пленихте.

27. Той ви остави в наследство земята им, домовете, имотите и земя, на която още не сте стъпили. Аллах над всяко нещо има сила.

28. О, Пророче! Кажи на своите съпруги: “Ако сте пожелали земния живот и неговата украса, елате да ви дам [задължителната плата] и да ви освободя с добро!

29. А ако сте пожелали Аллах и Неговия Пратеник, и Сетния дом, то Аллах е приготвил за благодетелните сред вас велика награда.”

30. О, жени на Пророка! Която от вас извърши явно безсрамие, то нейното мъчение ще бъде удвоено. А това за Аллах е лесно.

31. А която от вас се покори на Аллах и на Неговия Пратеник, и върши праведни дела, Ние ще дарим с двойно възнаграждение. И сме приготвили за нея щедро препитание.

32. О, жени на Пророка! Вие не сте като никоя друга от жените. Ако сте богобоязливи, не говорете нежно [с чужди мъже], та да не закопнее онзи, в чието сърце има болест. И говорете, както подобава!

33. И стойте в домовете си, и не се показвайте, както се показваха жените по времето на невежеството, и извършвайте молитвата намаз, и раздавайте милостинята зекят, и се покорявайте на Аллах и на Неговия Пратеник! О, обитатели на дома[на Пророка]! Аллах иска да отмахне от вас всяка нечистота, и напълно да ви пречисти.

34. И помнете онова от айетите на Аллах и от мъдростта, което бива четено в домовете ви! Наистина, Аллах е Всепроникващ, Сведущ.

35. За мюсюлманите и мюсюлманките, вярващите мъже и вярващите жени, набожните мъже и набожните жени, искрените мъже и искрените жени, търпеливите мъже и търпеливите жени, смирените мъже и смирените жени, мъжете, раздаващи милостиня, и жените, раздаващи милостиня, говеещите мъже и говеещите жени, и целомъдрените мъже и целомъдрените жени, и мъжете, често споменаващи Аллах, и споменаващите жени Аллах е приготвил за тях опрощение и огромна награда.

36. За правоверния мъж или правоверната жена няма избор в каквото и да е дело, след като Аллах и Неговият пратеник вече са взели решение. А който се противи на Аллах и на Неговия Пратеник, той вече е в явна заблуда.

37. И ето, казваш на онзи, когото Аллах облагодетелства, и когото ти облагодетелства [Зейд Ибн Хариса]: “Задръж съпругата си при теб и бой се от Аллах!” И спотаи ти в душата си онова, което Аллах разкри, и се притесни от хората, а Аллах повече заслужава да се боиш от Него. И когато Зейд се раздели с тази жена, Ние те оженихме за нея, за да нямат правоверните притеснение [да се женят] със съпругите на осиновените си деца, след като те са се разделили с тях. Повелята на Аллах непременно се изпълнява!

38. Върху Пророка няма грях за онова, което Аллах му е наложил. Такъв е закона на Аллах и спрямо отминалите преди [пророци]. Повелята на Аллах е предопределено решение.

39. Тези са, които оповестяваха посланията на Аллах и се бояха от Него, и не се бояха от никого освен от Аллах. Достатъчен е Аллах да направи равносметка.

40. Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.

41. О вие, които повярвахте! Споменавайте Аллах многократно!

42. И Го прославяйте сутрин и вечер!

43. Той е, Който ви благославя, и Неговите меляикета също ви благославят, за да ви изведе от тъмнините към светлината. Той е Милосърден към правоверните.

44. Поздравът им в Деня, когато ще Го срещнат, е словото: “Мир!” За тях Той е приготвил щедра награда.

45. О, Пророче! Ние те изпратихме като свидетел, благовестител и предупредител,

46. и зовящ към Аллах с Неговото позволение, и като озаряващ светилник.

47. Възрадвай правоверните с блага вест, че за тях ще има велика милост от Аллах!

48. И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за Покровител и Пазител!

49. О вие, които повярвахте! Ако се жените за вярващи жени, после им дадете развод, преди да сте ги докоснали, нямате към тях срок за изчакване. Възнаградете ги и ги освободете с добро!

50. О, Пророче! Ние ти разрешихме за съпруги онези, на които си дал задължителната плата, и владените от твоята десница сред пленничките, които Аллах ти е дарил, и дъщерите на чичовците ти, и дъщерите на лелите ти, и дъщерите на вуйчовците ти, и дъщерите на вуйните ти, които се преселиха с теб. И [без зестра ти е позволена] всяка вярваща жена, ако дари себе си на Пророка и Пророка пожелае да се ожени за нея ­единствено за теб, а не за другите правоверни. Ние знаем какво им наложихме относно техните съпруги и онези, които десниците им владеят, за да няма притеснение за теб. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

51. Ти можеш да отсрочиш, която от тях пожелаеш и да приютиш при себе си, която пожелаеш. И не е грях за теб да приемеш, която поискаш от онези, на които си отказал. Това е най-подходящото да се радват и да не скърбят, и да са доволни всички от онова, което си им дал. Аллах знае всичко в сърцата ви. Аллах е Всезнаещ, Всеблаг.

52. И не са ти разрешени отпосле други жени освен тези, нито да ги подменяш със съпруги, дори да те е възхитила тяхната красота, освен владените от десницата ти. Аллах всяко нещо наблюдава.

53. О вие, които повярвахте! Не влизайте в дома на Пророка, за да ядете, освен ако ви бъде позволено, но без да изчаквате сготвянето му. А поканят ли ви, влезте и когато се нахраните, разотидете се, без да се заседявате в разговори! Това огорчава Пророка. Той се свени от вас, но Аллах не се свени от истината. И ако помолите жените му за някоя вещ, помолете ги иззад завеса! Това е най-чисто и за вашите сърца, и за техните сърца. И нямате право да огорчавате Пратеника на Аллах, нито да се жените някога за съпругите му след него! Това е огромно [прегрешение] пред Аллах.

54. И да показвате нещо или да го скривате Аллах всяко нещо знае.

55. Няма грях за жените [на пророка] да се показват без покривало пред бащите им, синовете им, братята им, синовете на братята им, синовете на сестрите им, пред жените [вярващи] и пред владените от техните десници. Бойте се от Аллах, защото Аллах на всяко нещо е Свидетел.

56. Наистина, Аллах и Неговите меляикета благославят Пророка. О вие, които повярвахте! Благославяйте го и вие, и го приветствайте с мир!

57. Наистина, онези, които огорчават Аллах и Неговия Пратеник, Аллах ги проклина в земния живот и в отвъдния, и е приготвил за тях унизително мъчение.

58. А които незаслужено огорчават вярващите мъже и жени, те се нагърбват с клевета и явен грях.

59. О, Пророче! Кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на правоверните, да спускат върху себе си покривалото [когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати [да се отличават от робините и блудниците] и да не ги огорчават. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.

60. Ако лицемерите и онези, чиито сърца са поразени от недъг, и разпространителите на лъжливи слухове в Медина не престанат, то ти ще ги надвиеш благодарение на Нашата подкрепа, и после там само за кратко ще съжителстват с теб

61. прокълнати. Където и да бъдат намерени те, ще бъдат сграбчени и напълно изтребени.

62. Такъв бе закона на Аллах и спрямо отминалите преди, и не ще откриеш ти промяна в закона на Аллах.

63. Хората те питат за Часа. Кажи: “Единствено Аллах знае за него.” И откъде да знаеш ти? Часът може да е скоро.

64. Наистина, Аллах прокле неверниците и приготви за тях Пламъци.

65. Там ще пребивават вечно и не ще намерят нито покровител, нито избавител.

66. В Деня, когато лицата им бъдат преобръщани в Огъня, ще кажат: “О, да се бяхме покорили на Аллах и да се бяхме покорили на Пратеника!”

67. И ще кажат: “Повелителю наш! Ние се покорявахме на своите управници и големци, а те ни отклониха от пътя.

68. Повелителю наш! Въздай им двойно от мъчението и ги прокълни с голямо проклятие!”

69. О вие, които повярвахте! Не бъдете като онези, които огорчаваха Муса! Но Аллах го оневини за онова, което говореха и бе почитан при Аллах.

70. О вие, които повярвахте! Бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова!

71. Тогава Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.

72.Наистина, Ние предложихме на небесата и на земята, и на планините отговорността, но те се отказаха да я носят и се уплашиха от нея. А човекът я понесе, защото той бе дързък и невеж. ­

73. Това се случва, за да накаже Аллах лицемерните мъже и жени, и съдружаващите мъже и жени, и да приеме Аллах покаянието на повярвалите мъже и жени. Аллах е Опрощаващ, Милосърден.