Bulgarca Meal — Tsvetan Teofanov (et-Taybe Vakfı) — Sebe' 34:1 – Muhammed 47:38

1. Слава на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята! Негова е славата и в отвъдния живот. Той е Премъдрия, Сведущия.

2. Знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, и какво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния, Опрощаващия.

3. Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!” Кажи: “Не, кълна се в моя Повелител, Знаещия съкровеното! Часа непременно ще настъпи за вас. Нито на небесата, нито на земята убягва от Него, дори нещо с тежест на прашинка, нито по-малко от това, нито по-голямо. Всичко го има в ясна Книга,

4. за да възнагради Той онези, които са повярвали и вършели праведни дела. За тях има опрощение и щедро препитание.”

5. А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения, са приготвени страдания и болезнено наказание.

6. И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бе низпослано от твоя Повелител, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.

7. И неверниците казаха: “Да ви посочим ли човек, който ще ви съобщи, че след като напълно бъдете разпилени, ще бъдете отново сътворени?

8. Той лъжа ли измисля за Аллах, или пък е луд?” Ала не! Онези, които не вярват в отвъдния живот, ще бъдат подложени на мъчението и са в дълбоко заблуждение.

9. Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето и земята? Ако Ние пожелаем, ще накараме земята да ги погълне или ще спуснем върху тях отломки от небето. Наистина, в това има знамение за всеки покайващ се раб.

10. Ние отдадохме на Дауд предпочитание от Нас: “О, планини, и вие, птици! Повтаряйте възхвалата на Аллах заедно с него!” И размекнахме за него желязото.

11. “Направи широки ризници и ги оразмери! И постъпвайте праведно! Аз виждам вашите дела.”

12. И на Сюлейман Ние подчинихме­ вятъра, прелитащ в утрото, колкото месец [ход на другите], и вечер прелиташе­ колкото месец. И разтопихме за него медта като извор. И джиновете [подчинихме] да работят пред него с позволението на неговия Повелител. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, Ние го карахме да вкуси от мъчението на Пламъците.

13. Правеха за него те, каквото пожелае: светилища и изваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд! Трудете се [за Аллах] с благодарност! Малцина от Моите раби са благодарни.

14. И когато Ние отсъдихме да умре [Сюлейман], нищо не им посочи, че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато падна той, на джиновете се изясни, че ако са знаели съкровеното, не биха търпели такова унизително мъчение.

15. За народа на Саба имаше знамение в неговата земя две градини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Повелител и Му бъдете признателни! Имате прекрасно място и Опрощаващ Повелител!”

16. Но те се отвърнаха, и Ние изпратихме срещу тях пороя от бентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове и тамариск, и съвсем малко бодливи храсти.

17. С това Ние ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказваме Ние други, освен неблагодарните?

18. А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата, които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощем и денем в безопасност!”

19. Но те казаха: “Повелителю наш! Увеличи разстоянията в нашите пътувания!” И постъпиха несправедливо спрямо сами себе си. И Ние ги сторихме предания, и напълно ги разпиляхме. Наистина, в това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.

20. И така Иблис изпълни своите замисли спрямо тях, и те го последваха, освен една група от правоверните.

21. А той нямаше никаква власт над тях. Но той изкушаваше хората, за да узнаем Ние и да отличим, кой вярва в отвъдния живот и кой се съмнява в него. Над всяко нещо твоят Повелител е Хранител.

22. Кажи: “Призовете онези, за които твърдите, [че са богове] наред с Аллах!” Те нищо не владеят, дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, и нямат съучастие там, и няма Той сред тях помощник.

23. И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освен комуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какво каза вашият Повелител?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”

24. Кажи: “Кой ви дава препитание от небесата и от земята?” Кажи: “Аллах! Наистина, някой от нас или е на прав път, или в явна заблуда.”

25. Кажи: “Нито вие ще бъдете питани за нашите прегрешения, нито ние ще бъдем питани за вашите деяния.”

26. Кажи: “Ще ни събере нашият Повелител, после ще отсъди справедливо между нас. Той е Отсъждащия, Всезнаещия.”

27. Кажи: “Покажете ми онези, които приобщихте за съдружници към Него!” Никак! Наистина само Той е Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

28. И те изпратихме Ние [о, Мухаммед] за всички хора само като благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.

29. И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

30. Кажи: “Обещан ви е Ден, който дори с миг нито ще забавите, нито ще ускорите.”

31. И неверниците казаха: “Не ще повярваме нито в този Коран, нито в низпосланото преди него.”Ако ти бе видял как злосторниците, изправени пред техния Повелител, се обвиняват един друг! Онези, които са били слаби, казват на горделивите: “Ако не бяхте вие, непременно щяхме да повярваме.”

32. А горделивите казват на слабите: “Нима ние ви отвърнахме от напътствието, след като дойде при вас? Не, вие бяхте престъпници.”

33. И слабите казват на горделивите: “Не, лукавството ви бе денем и нощем, като ни повелявахте да не вярваме в Аллах и да сторваме Негови подобия.” И ще прикрият съжалението, щом видят мъчението. И ще окачим оковите на врата на неверниците. Нима ще бъдат наказани за друго, освен за техните дела?

34. И Ние не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в охолство да кажат: “Не вярваме в онова, с което сте изпратени.”

35. И казваха: “Ние сме с повече имот и деца, и не ще бъдем наказани.”

36. Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелае и Той го намалява. Ала повечето хора не знаят.”

37. Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат към Нас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умножена награда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.

38. А които се стараят да обезсилят Нашите знамения, ще бъдат хвърлени в мъчения.

39. Кажи: “Наистина, моят Повелител увеличава препитанието комуто пожелае от Своите раби, и Той го намалява за тях. И каквото нещо раздадете [за милостиня], Той го връща. Той е Най-Добрият от даващите препитание.”

40. В Деня, когато Той ще ги събере всички и ще каже на меляикетата: “Тези ли ви се покланяха?”

41. те ще кажат: Пречист си, Ти си нашият Покровител, а не те! Покланяха се на джиновете и повечето вярваха в тях.

42. Днес никой от вас не ще бъде от полза за друг, нито във вреда.” И Ние ще кажем на злосторниците: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”

43. И когато им бъдат четени ясните Ни айети, казват: “Това е само човек, искащ да ви възпре от онова, на което се покланяха бащите ви.” И казват: “Те са само лъжа-измислица.” И казват неверниците за истината, когато тя дойде при тях: “Това е само явна магия.”

44. И не им дадохме преди теб Книги, които да изучават, и не им изпратихме предупредител.

45. И онези преди тях смятаха, пратениците за лъжци. Тези [мекканските многобожници] не достигнаха и една десета от онова, което Ние дадохме на онези, но и те смятаха за лъжци Моите пратеници. И какво бе Моето наказание!

46. Кажи [о, Мухаммед]: “Аз ви призовавам само към едно:­ да застанете пред Аллах по двама или поотделно, да размислите дали е луд вашият другар. Той е само предупредител за вас преди настъпване на суровото мъчение.”

47. Кажи: “Не искам от вас отплата. Тя е за вас самите. Моята отплата е единствено от Аллах. Той на всяко нещо е Свидетел.”

48. Кажи: “Моят Повелител поразява с истината, Той е Знаещия съкровеното.”

49. Кажи: “Истината дойде, а лъжата нито може да начене, нито да възстанови.”

50. Кажи: “Ако съм се заблудил, аз се заблуждавам само в своя вреда, а ако съм на правия път, то е от онова, което моят Повелител ми разкрива. Той е Всечуващ, Близък.”

51. Ако ти бе видял, как ще се ужасят. Те не ще могат да се изплъзнат, и ще бъдат грабнати от близко място!

52. И ще кажат: “Повярвахме в това!”Но как ще се доберат [до вярата] или ще заслужат опрощение от толкова далечно място?

53. А преди това отричаха и само предполагаха от далечно място.

54. И бе поставена преграда между тях и желанието им [да повярват], както бе направено преди и с подобните на тях. Те бяха в дълбоко съмнение.

1. Слава на Аллах, Твореца на небесата и на земята, Който стори меляикетата пратеници с по две, по три, по четири крила! Той надбавя в творението, каквото пожелае. Наистина, Аллах над всяко нещо има сила.

2. Никой не ще възпре милостта на Аллах, ако Той реши да я дари на хората, и каквото Той задържи, никой после не може да го пусне. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

3. О, хора! Помнете милостта на Аллах към вас! Има ли друг творец освен Аллах, който да ви дава препитание и от небето, и от земята? Няма друг бог освен Него! Как тогава бивате подлъгвани?

4. И ако теб [о, Мухаммед] взимат за лъжец, то и други пратеници преди теб бяха взимани за лъжци. При Аллах ще бъдат върнати делата.

5. О, хора! Обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният [шейтана] да не ви подмами за Аллах!

6. Наистина шейтан е ваш враг. Затова го приемете като враг! Той призовава своите последователи, само, за да станат обитатели на пламтящия огън.

7. За неверниците е приготвено сурово мъчение. А за тези, които вярват и вършат праведни дела, са приготвени опрощение и велика награда.

8. А нима [получават същото] онези, на които са разкрасени лошите им деяния и им се струват хубави? Аллах оставя в заблуда, когото пожелае и напътва, когото пожелае. Затова не се погубвай от скръб по тях! Наистина, Аллах знае какво правят.

9. Аллах е Този, Който праща ветровете и те понасят облаците. После ги насочваме Ние към мъртва земя, и съживяваме с тях земята след нейната смърт. Така ще бъде и съживяването след смъртта!

10. Който търси могъщество, то на Аллах принадлежи изцяло могъществото. Към Него се възнася хубавото слово и праведното дело го въздига. А които замислят злини, за тях са приготвени сурови мъчения, и лукавството им ще пропадне.

11. Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и не ражда без Неговото знание. И нито се дава дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта, без да е записано в Книга [Лаухи Мехфуз]. Наистина, това е лесно за Аллах.

12. И не са еднакви двете води [на реките и на моретата] едната е сладка, утолява жаждата, приятна е за пиене, а другата е солена, горчива, и от всяка ядете прясно месо, и [от солената] извличате украшения, които носите. И виждаш корабите там да порят вълните, за да търсите от Неговата милост. И за да сте признателни!

13. Той въвежда нощта в деня и въвежда деня в нощта, и Той подчини слънцето и луната ­всяко да се движи до определен срок. Това е Аллах, вашият Повелител. Негово е владението. А онези, които зовете освен Него, не владеят дори влакънце от фурма.

14. Когато ги призовете, те не чуват вашия зов, а дори да са чули, не ви откликват. И в Деня Къямет те ще отрекат вашето поклонение. И няма никой сведущ [като Него], който да ви извести.

15. О, хора! Вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е Пребогатия, Всеславния.

16. Ако пожелае, Той ще ви погуби и ще ви замени с ново творение.

17. Това за Аллах не е трудно.

18. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И ако някой натоварен с бреме призове, нищо от него не ще бъде облекчено, дори и от роднина. Ти ще можеш да убедиш само онези, които и в уединение се боят от своя Повелител, и извършват молитвата намаз. А който се пречисти, единствено за себе си се пречиства. Към Аллах е завръщането.

19. Не са равни слепият и зрящият,

20. нито тъмнините и светлината,

21. нито сянката и зноят.

22. И не са равни живите и мъртвите. Аллах дарява със слух, когото пожелае, и ти не можеш да направиш онези, които са в гробовете, да чуят.

23. Ти си само предупредител.

24. Ние те изпратихме с истината като благовестител и предупредител. И нямаше общност, сред която да не е минал предупредител.

25. И ако теб [о, Мухаммед] взимат за лъжец, то и онези преди тях взимаха за лъжци техните пратеници, които им донасяха ясните знаци, писанията и озаряващата Книга.

26. После Аз сграбчвах онези, които не повярваха. И какво бе Моето наказание!

27. Нима не виждаш, че Аллах изсипва вода от небето! Чрез нея вадим плодове с различни цветове и [прокарваме] сред планините пътища-бели и червени, с различни цветове, и гарвановочерни.

28. И [сътворяваме] също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред Неговите раби. Аллах е Всемогъщ, Опрощаващ.

29. Онези, които четат Книгата на Аллах и извършват молитвата намаз, и дават скрито и явно от онова, което им дарихме, наистина се надяват на сделка, която не ще пропадне,

30. защото Той ще им изплати напълно техните награди и ще им надбави от Своята милост. Той е Опрощаващ, Признателен.

31. Книгата, която Ние ти разкрихме, тя е истината, потвърждаваща онези [Книги], които са преди нея. За Своите раби Аллах е Сведущ, Всезрящ.

32. После оставихме Книгата в наследство на онези, които Ние избрахме сред Нашите раби. Някои от тях са несправедливи към себе си, други са умерени, а трети изпреварват в добрините с позволението на Аллах. Това е великата милост.

33. Те ще влязат в градините Адн украсени с гривни от злато и бисери, и дрехата им там ще е коприна.

34. И ще кажат: “Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта! Нашият Повелител е Опрощаващ, Признателен.

35. Със своята милост Той ни настани в Дома на вечното пребивание. Не ни засяга тук трудност, нито ни засяга тук умора.”

36. А за неверниците е Огънят на Джехеннема. Там не ще им бъде съдено да умрат, нито ще им бъде смекчено мъчението. Така Ние наказваме всеки неверник.

37. И ще крещят там за помощ: “Повелителю наш! Изведи ни от тук, за да правим добро, а не онова, което сме правили!” А нима Ние не ви дадохме достатъчно дълъг живот, за да се поучи през него, който иска да се поучи! И предупредителят дойде при вас. Затова вкусете [мъчението]! За злосторниците няма закрилник.

38. Аллах знае съкровеното на небесата и на земята. Той знае какво е в сърцата.

39. Той е Този, Който ви стори наместници на земята. А който не вярва, неверието му е в негова вреда. Неверието на неверниците само увеличава омерзението у техния Повелител. Неверието на неверниците само увеличава тяхната загуба.

40. Кажи: “Виждате ли онези, които съдружавате и зовете вместо Аллах? Посочете ми какво са сътворили на земята!” Или имат дял на небесата? Или им дадохме Книга, та от нея имат ясен довод? О, не! Злосторниците си обещават един другиму само измама.

41. Наистина, Аллах държи небесата и земята да не се разрушат. А ако се рушат, никой не може да ги държи освен Него. Той е Търпелив, Опрощаващ.

42. И се вричаха в Аллах с най-усърдните си клетви, че ако дойде при тях предупредител, непременно ще следват неговото напътствие повече от всяка друга общност. А когато дойде при тях [Мухаммед като] предупредител, това само увеличи тяхното отвращение.

43. Това се случи от надменност на земята и лукавство в злината. Но злото лукавство поразява само онези, които го кроят. И нима чакат друго освен обичая спрямо предците? И не ще откриеш ти промяна в установеното от Аллах, и не ще откриеш отклоняване в установеното от Аллах.

44. И не ходят ли по земята, за да видят какъв бе краят на онези преди тях? А те бяха по-силни от тях. Нищо не възпира Аллах нито на небесата, нито на земята. Той е Всезнаещ, Всемогъщ.

45. И ако Аллах наказваше хората за онова, което са заслужили, Той не би оставил на земята дори една твар. Ала Той ги забавя за определен срок. И щом срокът им дойде, Аллах и тогава ще е Всезрящ за Своите раби.

1.Йа. Син.

2. Кълна се в мъдрия Коран!

3. [О, Мухаммeд] ти наистина си от пратениците

4. по правия път.

5. Той е низпослан от Всемогъщия, Милосърдния,

6. за да предупредиш хора, чиито бащи не бяха предупредени от никой, затова са останали нехайни.

7. Сбъдна се Словото за повечето от тях, и те не повярваха.

8. Наистина, Ние сме сложили окови на врата им, и сме приковали [техните ръце] до брадата така, че техните глави са вдигнати.

9. И сложихме пред тях ограда, и зад тях ограда, и затулихме с покривало [техните очи], та не виждат [правия път].

10. И е все едно дали ги предупреждаваш или не ги предупреждаваш, те не вярват!

11. Ти можеш да убеждаваш само онзи, който ще следва Напомнянето и скрито се страхува от Всемилостивия. Благовествай го за опрощение и щедра награда!

12. Наистина Ние съживяваме мъртвите. И записваме какво са направили отнапред, и следите им подир тях, и всяко нещо отбелязваме в ясна книга.

13. В качеството на притча им възвести сказанието за жителите на селището, при което дойдоха пратениците!

14.Когато Ние изпратихме при тях двама Пратеници, а те ги взеха за лъжци, и тогава Ние ги подкрепихме с трети, а те казаха: “Наистина ние сме изпратени при вас като Пратеници.”

15. Те им отговорили: “Вие сте само хора като нас. Всемилостивия(Аллах) не е низпослал никакво [откровение], а вие само лъжете.”

16.Те казали: “Нашият Повелител знае, че ние наистина сме Пратеници при вас.

17. Наш дълг е само да предадем ясното послание.”

18.Хората казали: “ Наистина, предчувстваме от вас зло предзнаменование. Ако не престанете [да проповядвате], ще ви пребием с камъни и ще ви сполети от нас болезнено мъчение.”

19. Те казали: “ Вашето зло предзнаменование ще се обърне против вас самите. Нима да ви се напомня [е злочестие]? Вие сте престъпващи пределите [на позволеното] хора!”

20. И дотича мъж от покрайнините на града. Той възкликна: “О, народе мой! Следвайте пратениците!

21. Следвайте онези, които не искат от вас възнаграждение. Те са на правия път!

22. И защо да не се покланям на Онзи, Който ме е сътворил и при Когото ще бъдете върнати?

23. Нима ще приема да се покланям на други богове, освен на Него? Ако на Всемилостивия бъде угодно да ме сполети беда, то с нищо няма да ми помогне тяхното застъпничество и не ще ме спасят( от наказание)

24. Тогава и аз ще се окажа в явна заблуда.

25. Наистина аз повярвах във вашия Повелител. Затова ме слушайте!”

26. На него му бе казано: “Влез в Дженнета!” И той възкликна: “Ах, да знаеше моят народ,

27. че моят Повелител ми е дарил прошка, и ме е причислил към удостоените!”

28. И не изпратихме срещу народа му след него войнство от небето. Нямаше [нужда] да изпратим.

29. Прозвуча само един Вик и ето ги изпепелени!

30. О, горко на рабите! При тях не е отишъл нито един пратеник, към който те да не са се отнасяли с презрение.

31. Не виждат ли колко поколения преди тях погубихме? Те не ще се завърнат при тях.

32. А всички при Нас ще бъдат доведени.

33. И мъртвата земя е знамение за тях. Ние я съживяваме и изваждаме от нея, зърно от което ядат.

34. И създаваме там, градини с палми и грозде, и сторваме там да бликнат извори,

35. за да ядат от техните плодове. Наистина, те не са създали това със своите ръце. Не ще ли бъдат благодарни?

36. Пречист е Онзи, Който сътвори по двойки всичко от онова, което земята ражда, и от тях самите, и от онова, което не знаят!

37. И нощта е знамение за тях. Ние отделяме от нея деня и ето ги потъват в мрак!

38. И слънцето е устремено към своето место пребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

39. И на луната отредихме фази, докато заприлича на изсъхнала палмова клонка.

40. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички плават по своя орбита

41. И знамение за тях е, че Ние пренесохме тяхното потомство [с Нух] в натоварения Кораб.

42. И Ние създадохме за тях, негови подобия на които се возят.

43. И ако пожелаем, ще ги издавим и няма да имат нито избавител, нито ще бъдат спасени,

44. освен ако Ние не им окажем милост и не позволим да се наслаждават за известно време.

45. И когато им се каза: “Бойте се от онова, което е било преди вас и от онова, което ще бъде след вас, за да бъдете помилвани!”( те не слушат)

46. и всякога, щом дойде при тях знамение от знаменията на техния Повелител, те се отдръпват.

47. И когато им се каза: “Раздавайте от онова, с което Аллах ви е дарил!”, неверниците казват на правоверните: “Нима да храним онзи, когото, ако Аллах пожелае, би го нахранил? Вие сте в явна заблуда.”

48. И казват: “Кога [ще се сбъдне] това обещание, ако говорите истината?”

49. Очаква ги само един Вик, който ще ги порази тогава, когато те още спорят.

50. И не ще успеят дори завещание да оставят, или при семействата си да се завърнат.

51. И ще прозвучи тръбата, и ето - те­ от гробовете се втурват към своя Повелител!

52. Ще възкликнат: “О, горко ни! Кой ни вдигна от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”

53. Ще е само един Вик и ето ги всички при Нас доведени!

54. Днес нито една душа не ще бъде угнетена с нищо. И ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

55. Обитателите на Дженнета в този ден ще се наслаждават на своите дела.

56. Те и съпругите им ще си почиват върху ложета на сянка.

57. Там те ще имат плодове и всичко, което си поискат.

58. А Милосърдния Повелител ще ги приветства със словото “ Селям”- мир!

59. (В този ден ще бъде казано) “А вие грешници, стойте настрана (от праведниците)

60. Не ви ли повелих, о, синове на Адам, да не се покланяте на шейтана? Той е ваш явен враг.

61. ( Не ви ли заповядах) да се покланяте само на Мен! Това е правият път.

62. Той заблуди огромно мнозинство от вас. Нима вие не разбирате това?

63. Това е Джехеннемът, който ви бе обещан.

64. Горете Днес в него, защото вие не вярвахте!

65. Днес Ние ще запечатаме устите им. А за това, което те са вършили, ще говорят техните ръце и ще свидетелстват техните крака.

66. И ако Ние пожелаехме, щяхме да ги лишим от зрение. Тогава те щяха да се втурнат и щяха да се надпреварват по пътя. А нима биха могли да го видят?

67. И ако Ние пожелаехме, на място щяхме да променим техния облик и нямаше да могат нито да вървят напред, нито да се връщат.

68. И на когото Ние дадем дълголетие, Ние изменяме неговия облик. Нима те не проумяват?

69. Ние не сме го учили [Мухаммeд] на поезия, нито пък му подобава. Това [на което го научихме] е само напомняне и ясен Коран,

70. за да предупреди онзи, който е жив, и да се сбъдне Словото спрямо неверниците.

71. Нима не виждат, че измежду онова, което Ние сътворихме за тях, създадохме добитък, а те го владеят?

72. И Ние им го подчинихме:­ на едни животни те яздят, а от други ядат.

73. И от него имат други облаги, и за пиене. Не ще ли бъдат благодарни?

74. И вместо Аллах приеха други богове, за да им се помогне.

75. Те не могат да им помогнат, а [в Съдния ден] ще застанат до многобожниците като войска послушна.

76. И да не те наскърбяват словата им! Ние най-добре знаем какво спотайват и какво говорят открито.

77. Не вижда ли човекът, че Ние го сътворихме от капка сперма? А ето го явен противник!

78. И на Нас той дава пример, а своето сътворяване забравя. И казва: “Кой ще съживи костите, след като изгният?”

79. Кажи: “Ще ги съживи Онзи, Който ги сътвори първия път. Той знае всичко как се сътворява.

80. Онзи, Който стори за вас огън от зеленото дърво и ето вие от него палите!”

81. А нима Онзи, Който сътвори небесата и земята, не е способен да сътвори подобни [хора]? Да! Той е Всетворящия, Всезнаещия.

82. Повелята Му, когато желае нещо, е само да му каже: “Бъди!” И то става.

83. Пречист е Онзи, в Чиито Ръце е владението на всяко нещо и при Когото ще бъдете върнати!

1. Кълна се в строените в редици (меляикета)

2. и в прогонващите с решимост (облаците)

3. и четящите Напомнянето!

4. Наистина вашият Аллах е Единственият,

5. Повелителят на небесата и земята, и на всичко между тях, Повелителят на изгревите.

6. Наистина Ние украсихме най-близкото небе с украса от звезди,

7. и го опазваме от всеки непокорен шейтан.

8. За да не могат да чуят нищо от върховните меляикета, и от всички страни върху тях се стоварват (падащи звезди).

9. Така ги пропъждат от там, и ги очаква постоянно наказание.

10. А ако някой шейтан долови думичка (от речите на меляикетата), то го поразява ярка падаща звезда.

11. И ги попитай (неверниците) какво мислят- те ли са по-трудни за сътворяване или другото, което сътворихме? Наистина тях ги сътворихме от лепнеща глина.

12. Ти си удивен (от тяхното неверие), а те се подиграват (с теб и Свещения Коран)

13. И когато ги наставляват, те не се вслушват в наставлението.

14. И когато видят знамение, те се присмиват.

15. И казват: “Това не е нищо друго, освен явна магия”.

16. Нима ще бъдем съживени, след като умрем и се превърнем в прах и кости?

17. Или (ще бъдат съживени) нашите предци?

18. Кажи: “ Да! И ще бъдете презрени!”

19. Ще се раздаде един тръбен глас - и всички те ще прогледнат!

20. И ще възкликнат: “ О, горко ни! Това е Съдният ден.”

21. (И в отговор ще чуят:) Това е Денят на разграничението, който вие отричахте”

22. [Всевишният Аллах е повелил на меляикетата]: Съберете нечестивците и онези, които угнетяваха, техните спътници и онова, на което са се покланяли!

23. Вместо на Аллах. И ги направлявайте към пътя на Джехеннема.

24. И ги задръжте! Те непременно ще бъдат питани.

25. Какво ви е? Защо не си помагате един на друг?

26. Да, в този ден те ще бъдат покорни (на Аллах)

27. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват

28. И ще кажат (на съдружаваните) Вие идвахте към нас от дясно (представяхте се за праведни)

29. Ще кажат (съдружаваните): Не, вие самите бяхте невярващи,

30. и ние изобщо нямахме власт над вас. Да, вие бяхте хора престъпващи.

31. И се потвърди спрямо нас предопределеното Слово на нашия Повелител. Наистина ще вкусим (мъчението)

32. И ви заблудихме, тъй като и ние самите бяхме заблудени.

33. Наистина, в този ден те заедно ще понесат наказанието.

34. Наистина, така постъпваме Ние с грешниците

35. Когато им се каже: “ Няма друг бог освен Аллах!”, те надменно отричаха и се възгордяваха.

36. И казваха: “Нима ние ще се отречем от боговете си заради някакъв си безумен поет?”

37. Да! Той се яви при вас с истината и потвърди (предишните) пратеници.

38. Несъмнено вие ще вкусите мъчително наказание.

39. Ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили.

40. Наказанието няма да постигне само искрено вярващите раби на Аллах.

41. За тях е приготвено (добре) известно препитание

42. Плодовете (Дженнета). Там те ще бъдат почитаеми.

43. В Градините на блаженството

44. (Разположени) на кревати един срещу друг.

45. Ще им поднесат чаши от извор

46. напитка бяла, доставяща удоволствие за пиещия от нея.

47. От нея не боли глава и не притъпява разсъдъка.

48. При тях ще има жени (хурии) с целомъдрен поглед, с прелестни очи.

49. Сякаш са яйца пазени.

50. Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват.

51. Един от тях ще каже: “Аз имах приятел,

52. който питаше: “Нима ти наистина си от повярвалите?

53. Нима нас ще призоват за отговор след, като умрем и станем пръст и кости?”

54. Той ще предложи: “Искате ли да погледнете към него?”

55. И ще надзърне, и ще види своя приятел сред пламъците на Джахим.

56. И ще възкликне: “Кълна се в Аллах! Ти едва не ме погуби.

57. И ако не бе благоволението на моя Повелител, то аз бих се оказал в числото на захвърлените (в Джехеннема).”

58. (Обитателите на Дженнета ще кажат:) “Нали ние никога повече няма да умрем,

59. след като вече веднъж сме умрели? И няма да бъдем наказани?”

60. Наистина, това е най- великия успех!

61. Нека за подобен успех се потрудят дейните!

62. Нима това убежище (в Дженнета) не е по- добро от дървото Заккум?

63. Наистина, Ние го сторихме изкушение за угнетителите.

64. Това е дърво, изникващо от дълбините на Джехеннем.

65. Плодовете му са като главите на шейтаните.

66. А те от него ще ядат и ще си пълнят коремите.

67. После към това ще им се дава за пиене вряща вода.

68. После пак ще ги захвърлят в Джехеннема.

69. Наистина, те завариха бащите си заблудени.

70. и въпреки това се впуснаха по техните следи.

71. А преди тях в заблуда попаднаха много от предишните (поколения).

72. И изпращахме при тях предупредители.

73. И виж какъв бе краят на предупреждаваните,

74. но не и за искрените раби на Аллах!

75. И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме!

76. Ние спасихме него и семейството му от огромното бедствие.

77. И оставихме неговото потомство да просъществува.

78. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

79. Мир за Нух сред (обитателите) на световете!

80. Наистина, така Ние награждаваме тези, които творят добро.

81. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.

82. А всички останали Ние потопихме.

83. Наистина сред неговите последователи бе Ибрахим.

84.Той се явил пред своя Повелител с непорочно сърце.

85. И попитал своя баща и своя народ: “ На какво се покланяте?”

86. Нима жадувате лъжа и искате да се покланяте на други богове, освен на Аллах?

87. Какво мислите за Повелителя на световете?

88. И отправил поглед към звездите.

89. И казал: “ Наистина аз съм болен.”

90. А те му обърнали гръб и отишли (на празненство).

91. Той се прокраднал при техните богове, и (с насмешка) попитал:”Няма ли да похапнете?”

92. Какво ви е? Защо не говорите?

93. И се приближил до тях, и започнал да ги удря с дясната ръка.

94. Те отишли при него забързани.

95. Той ги попитал:” Нима вие се покланяте на това, което сте изваяли?

96. Аллах е сътворил вас и онова, което правите.”

97.Те възкликнали:”Издигнете за него клада и го хвърлете в пламъците!”

98. Те замислили против него коварство, но Ние сторихме те да са унизени.

99. Ибрахим казал:” Отивам при моя Повелител, Който ще ме напъти в правия път.

100. Повелителю мой! Дари ме с праведни потомци!”

101. Ние му благо вестихме за смирен син.

102. И когато пораснал, и започнал да ходи с него, той (Ибрахим) казал:” О, сине мой! Наистина, видях в съня си, че трябва да те принеса в жертва. Кажи, ти какво мислиш за това? Той му отговорил:”О, буба! Постъпи така, както ти е повелено! Ако така е угодно на Аллах, ти ще откриеш, че съм от търпеливите.”

103. И когато те двамата се подчинили (на волята на Аллах) и той го положил по лице (за заколение),

104. Ние му извикахме:” О, Ибрахим!

105. Ти вече изпълни (това, което ти бе повелено в) съня.”Наистина, така награждаваме тези, които вършат добро.

106. Наистина това е явно изпитание.

107. И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно.

108. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

109. Мир за Ибрахим!

110. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

111. Наистина, той е един от Нашите правоверни раби.

112. И му съобщихме радостната вест за Исхак, пророк от праведните.

113. И благословихме него и Исхак. И сред техните потомци имаше благодетелни, и явни угнетители на самите себе си.

114. И облагодетелствахме Муса и Харун

115. И спасихме тях, и народа им от огромното бедствие.

116. Ние им помогнахме, и те победиха.

117. И дадохме на двамата разясняващата Книга.

118. И ги насочихме по правия път.

119. И оставихме спомен за тях сред следващите поколения.

120. Мир за Муса и Харун!

121. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

122. Наистина, те двамата са от Нашите правоверни раби.

123. И Иляз също бе един от пратениците.

124. Той каза на своя народ: “Не се ли боите(от Аллах)?

125. Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец

126. Аллах, вашия Повелител и Повелителя на вашите праотци?”

127. Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат изправени ( пред Аллах)

128. но не и преданите раби на Аллах.

129. И оставихме за него спомен сред следващите поколения.

130. Мир за рода на Иляз!

131. Така Ние награждаваме тези, които вършат добро.

132. Наистина, той е един от нашите правоверни раби.

133. И Лут също бе един от пратениците.

134. Ние спасихме него и всички от неговия род,

135. освен [жена му ] една старица, която бе сред оставащите.

136. После изтребихме всички останали.

137. А вие минавате покрай тях сутрин

138. и вечер. Не ще ли проумеете?

139. И Юнус също бе един от пратениците.

140. Избяга той на натоварен кораб.

141. Заедно с другите хвърлиха жребий, но той загуби.

142. И го глътна китът, и заслужи порицание.

143. И ако не бе от възхваляващите Аллах,

144. щеше да прекара в корема му до Деня, когато те ще бъдат наново възродени.

145. Но Ние го изхвърлихме на голия бряг, и той бе силно изтощен

146. И повелихме там по Наша воля над него да израсте дървото йектиин [с широки листа, като тиква].

147. И го изпратихме при сто хиляди души, или дори повече.

148. И те повярваха, и Ние ги дарихме със земните блага (и оставихме да се наслаждават) до време.

149. И ги питай, (о, Мухаммед) какво мислят-нима за твоя Повелител са дъщерите, а за тях синовете?

150. Или Ние сме сътворили меляикетата от женски пол? Нима те са присъствали на това?

151. Ала не! Те изричат своя измислица:

152. “Аллах е родил (деца).” Те наистина са лъжци.

153. Нима Той е предпочел дъщерите пред синовете?

154. Какво ви е? Как така отсъждате?

155. Не ще ли се опомните?

156. Или имате явен довод?

157. Тогава донесете вашата Книга, ако говорите истината!

158. И измислиха родство между Него и джиновете. А джиновете знаят, че ще бъдат доведени [при Аллах за равносметка].

159. Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези,

160. Не правят това само искрените раби на Аллах!

161. (О, неверници!) Наистина, вие и това, на което се покланяте,

162. не ще отклоните от Неговия път никого,

163. освен тези, на които е съдено да горят в Джехеннема.

164. (Меляикетата казват:) “ Всеки от нас има свое определено място.

165. Наистина, ние сме строени в редици

166. и ние сме прославящите Аллах.”

167. И (преди теб, о Мухаммед мекканските многобожници) казваха:

168. “ Ако имахме и ние Книга като предците,

169. непременно бихме били искрени раби на Аллах.”

170. Но те не повярваха в него, и скоро ще узнаят (последствията на своето неверие)

171. Още преди казахме на Нашите раби-пратеници,

172. че на тях непременно ще им бъде оказана помощ.

173. Наистина, Нашата войска винаги удържа победа.

174. И се отвърни от тях за определено време,

175. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!

176. Нима те бързат за Нашето наказание?

177. Когато то се спусне над домовете им, лошо ще бъде утрото за увещаваните.

178. И се отвърни от тях за определено време,

179. и ги наблюдавай, скоро и те ще видят(плодовете на своето неверие)!

180. Свят и Пречист е твоят Повелител, Повелителят на величието! Той е над онова, което Му приписват.

181. Мир за пратениците!

182. И хвала на Аллах, Повелителят на световете!

1. Сад. Кълна се в Корана, съдържащ напомняне!

2. Ала тези, които не вярват тънат в надменност и сеят раздор.

3. Колко поколения Ние погубихме преди тях! И те викаха за помощ, но вече нямаше време за бягство.

4. И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. И казаха неверниците: “Това е вълшебник, лъжец.

5. Нима превръща той боговете в Един Аллах? Това наистина е нещо изумително.”

6. И си тръгнаха знатните от тях казвайки:“Вървете и бъдете непоколебими( в поклонението) на вашите богове! Наистина, това е нещо, което се иска(от нас)

7. Не сме чували за това в последната религия. Това не е нищо друго, освен само измислица.

8. Нима на него измежду нас е низпослано Откровението?” Да, съмняват се в Моето Откровение. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

9. И нима при тях са съкровищниците с милостта на твоя Повелител Всемогъщия, Даряващия?

10. Или е тяхно владението на небесата и на земята, и на всичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

11. Те са някакво там разгромено войнство от съюзници

12. Преди тях отричаха (пратениците) и народът на Нух, и Аад, и Фираун владетелят на стълбовете,

13. и самудяните, и народът на Лут и обитателите на ал- Айки. Те бяха съюзени.

14. Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни наказанието.

15. Остава им да очакват само един Вик, за който няма отсрочка.

16. И казват: “Повелителю наш! Ускори нашия дял (от наказанието) преди Деня на разплатата!”

17. [О, Мухаммед] търпи онова, което изричат! И си спомни за Нашия раб Дауд притежателя на силата! Той винаги се обръщаше (към Аллах).

18. Ние накарахме планините да прославят заедно с него вечер и в зори.

19. А също (към това накарахме) и птиците насъбрани. Всички на Аллах се подчиниха.

20. И укрепихме неговото царство, и му дарихме мъдростта, и способността за точното отсъждане.

21. А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато се покатериха в светилището?

22. Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Казаха: “Не се страхувай! Ние сме двама спорещи единият, от които ощети другия. Отсъди между нас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!”

23. [Единият каза:] “Това е моят брат. Той има деветдесет и девет овци, а пък аз имам само една овца. Той ми каза: “Повери ми я!” И ме надви в спора.”

24. Каза [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овца към своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези, които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ние само го изпитвахме, и помоли своя Повелител за опрощение, и се поклони като направи седжде, и се разкая.

25. И му опростихме това. При Нас той е приближен и има прекрасна обител.

26. О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята, затова отсъждай между хората с истината и не следвай страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват от пътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на разплатата.

27. Ние не сътворихме напразно небесата и земята и това, което е между тях. Така мислят само онези, които не вярват. Горко на тези, които не вярват от огъня!

28. Нима Ние ще сторим онези, които вярват и вършат праведни дела, да приличат на сеещите развала по земята? И нима ще сторим праведните да са като грешниците?

29. Книгата, която Ние низпослахме на теб [о, Мухаммед] е благословена, за да размишляват над нейните знамения и да си вземат поука разумните хора.

30. И на Дауд дарихме Сюлейман. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

31. Една вечер му бяха показани бързоноги коне, чаткащи с копита.

32. Той възкликнал: “Заради любовта към земните блага пренебрегнах споменаването на моя Повелител, докато [слънцето] се скри зад покривалото [на нощта].

33. Върнете ги при мен!” И започна да съсича краката и да реже шиите им.

34. Вече изпитахме Сюлейман. И на неговия престол сложихме [чуждо] тяло. После той (се обърна към Аллах и) се разкая.

35. Каза: “Повелителю мой! Опрости ме и ми дай власт, с която да не бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.”

36. И му подчинихме вятъра, който леко да духа според неговата повеля, накъдето поиска.

37. И шейтаните едни да строят, други да се гмуркат,

38. а трети вързани в окови...

39. Това е Нашият дар [за теб, о, Сюлейман]. Облагодетелствай, ( хората) или ги лиши (от даровете)- от теб няма да се търси сметка!

40. И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

41. ( О, Мухаммед!) Спомни си Нашия раб Ейюб. Той призова (с плач) своя Повелител: “Шейтан ме порази със страдание и мъка.”

42. [Аллах му повелил:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”

43. Ние му върнахме [отново] неговото семейство, и удвоихме числеността му, като милост от Нас и поука за разумните хора.

44. (Аллах е казал:)“Вземи в ръка сноп (пръчки), и удари с него (своята жена), и не нарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас.

45. (О, Мухаммед!) Спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост!

46. И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното].

47. Наистина, те при Нас са сред избраниците и праведниците.

48. И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! Всички те са сред добрите.

49. Това е напомняне. Наистина за тези, които са благочестиви пред Аллах е приготвена прекрасна обител, ­

50. градините Адн с разтворени за тях врати.

51. Облегнати там, пожелават множество плодове и питиета.

52. И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

53. Това ви е обещано за Деня на разплатата.

54. Това е Нашата награда. Наистина тя няма да се изчерпи.

55. Така е! А за престъпилите е приготвено най- злощастното обиталище

56. Джехеннемът, в който ще горят. И колко скверно ложе е той!

57. Така е! Затова нека вкусят от него вряща вода и гной!

58. И други [мъчения] от същия вид.

59. (Едни неверници ще кажат на други:)“Това е тълпа, която ще се втурне стремглаво заедно с вас. Няма поздрав за тях! Наистина, те ще горят в Огъня!”

60. Ще отвърнат: “О не! За вас няма поздрав! Вие ни навлякохте това. И колко лошо е то за обиталище!”

61. Ще рекат: “Повелителю наш! За онзи, който ни навлече това, надбави двойно мъчение в Огъня!”

62. И ще попитат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас] хора, които смятахме за злосторници?

63. Тогава им се подигравахме или (те заедно с нас са попаднали в Джехеннема, но ние) не ги забелязваме.”

64. Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

65. Кажи [о, Мухаммeд]: “Аз съм само предупредител. Няма друг бог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

66. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, Всемогъщия, Многоопрощаващия!”

67. Кажи: “[Коранът ­] това е велико известие,

68. от което вие се отвръщате.

69. Нямах знание за висшето събрание, и за това как спорят [меляикета].

70. На мен ми е внушено в откровение само това, че съм явен предупредител.”

71. Твоят Повелител е известил меляикетата: “Ще сътворя Аз човек от глина.

72. И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, поклонете се в седжде пред него!”

73. И се поклонили меляикетата всички вкупом,

74. освен Иблис. Той се възгордял и станал от неверниците.

75. Всевишният Аллах попитал: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклониш на онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или си високопоставен?”

76. Той отговорил: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, а него сътвори от глина.”

77. Аллах му заповядал: “Тогава излез от Дженнета! Ти ще бъдеш прокуден с камъни.

78. И наистина, над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.”

79. Иблис се замолил: “Повелителю, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдат съживени!”

80. Аллах казал:: “Ще си сред отсрочените

81. до определения Ден.”

82. [Иблис] отговорил: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще ги изкушавам всички,

83. освен Твоите предани раби сред тях.”

84. [Аллах]казал: “Наистина, Аз казвам само истината,

85. непременно ще напълня Джехеннема с теб и всички от тях, които те последват.”

86. Кажи [о, Мухаммeд]: “Не моля от вас отплата за това и не съм от онези, които измислят небивалици.”

87. Това е само Напомняне за (обитателите на) световете.

88. След време ще узнаете вестите в него.

1. Низпославането на тази Книга е от Аллах Всемогъщия, Премъдрия.

2. Низпослахме на теб Книгата с истината. На Аллах се покланяй, Нему бъди искрен в религията!

3. О да! Искрената вяра трябва да бъде само в Аллах. А тези, които приемат вместо Него други покровители, казват: “Ние се покланяме на тях само, за да ни приближават още повече до Аллах.” Аллах ще отсъди между тях в онова, за което са в разногласие. Наистина, Аллах не напътва в правия път лъжци и неверници.

4. Ако Аллах искаше да се сдобие с деца, Той щеше да избере от Своите творения, което Нему е угодно. Пречист е! Той е Аллах, Единствения, Всемогъщия!

5. Сътвори Той небесата и земята в (името на) Истината. По Неговата воля нощта покрива деня и денят покрива нощта. Той е подчинил на Своята власт слънцето и луната, и те се движат до определен срок. Той е Всемогъщия, Многоопрощаващия.

6. Той ви сътвори от един човек. После от него е създаде съпругата му. И ви изпрати осем чифта от добитъка. Той ви сътворява в утробите на вашите майките, едно творение се появява след друго в три тъмнини. Това е Аллах, вашият Повелител! Властта принадлежи само Нему. Няма друг бог освен Него! Защо тогава се отклонявате (от пътя на истината)?

7. Ако вие отвърнете с неблагодарност (на милостта от Аллах), то Аллах не се нуждае от вас. Той не одобрява неверието на Своите раби. А ако сте благодарни, това Той харесва у вас. Никой не ще понесе греха на друг. После при вашия Повелител е завръщането ви, и Той ще ви извести какво сте вършили. Той знае съкровеното в сърцата.

8. А когато беда сполети човек, той зове своя Повелител, покайвайки се пред Него. А когато Той го дари от Своята благодат, човек забравя Този, Който е зовял по-рано и сторва на Аллах подобия, за да отклонява от Неговия път. Кажи: “Понаслаждавай се малко на своето неверие! Ти си от обитателите на Огъня.”

9. Нима онзи, който се моли (на Аллах) в часовете на нощта изправен и в седжде, и се опасява за отвъдния живот, и се надява на милост от своя Повелител (е като невярващия грешник)? Кажи: “Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят (истината)? Наистина поучават се само разумните хора.”

10. Кажи [о, Мухаммед] на Моите вярващи раби: "Бойте се от вашия Повелител! За онези, които вършат добро в този живот, ще има добрина. Земята на Аллах е обширна. Наистина на търпеливите ще се изплати безмерна награда.”

11. Кажи: “Заповядано ми бе да се покланям на Аллах, и да бъда искрен към Него във вярата.

12. И ми бе повелено да бъда първият покорен измежду мюсюлманите.”

13. Кажи: “Наистина, аз се страхувам, че ако се възпротивя на моя Повелител, то ще ме сполети наказанието във великия Ден.”

14. Кажи:“Аз се покланям на Аллах, и съм искрен към Нему в моята религия.

15. А вие се покланяйте, на каквото желаете вместо на Него!” Кажи: “Губещите са онези, които ще погубят себе си и своите семейства в Деня на съживяването. О да! Наистина, това е явната загуба!”

16. Над тях ще има навеси от Огъня, и под тях пластове от Огъня. С това Аллах заплашва Своите раби: “О, раби Мои, бойте се от Мен!”

17. А които отказват да се покланят на идолите и се разкайват пред Аллах, за тях е благата вест. И зарадвай с блага вест Моите раби,

18. които се вслушаха в Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.

19. Нима можеш да избавиш този, спрямо когото се сбъдне Словото за наказанието? И нима ти [о, Мухаммед] ще спасиш онзи, който е в Огъня?

20. А за онези, които се боят от своя Повелител, са приготвени дворци, изградени върху други дворци, под които текат реки. Така е обещал Аллах! А Аллах не нарушава Своето обещание.

21. Нима не виждаш [о, човеко], че Аллах изсипва вода от небето и я влива в потоци под земята? После чрез нея вади посеви от различни видове. После те изсъхват и ги виждаш пожълтели, после ги превръща в съчки. Наистина във всичко това има напомняне за разумните хора.

22. И нима онзи, чиято гръд Аллах е разтворил за Исляма и е озарен от светлина на своя Повелител (прилича на този, чието сърце е запечатано)? Горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах! Те са в явна заблуда.

23. Аллах е низпослал най-прекрасното Слово в Книга, айетите, на която са сходни, (по смисъл и форма) и се повтарят. Настръхва от него кожата на онези, които се страхуват от своя Повелител, после кожата и сърцата им се смекчават при споменаването на Аллах. Това е напътствието на Аллах. Напътва с него Той, когото пожелае. А когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.

24. А нима онзи, който с лице се брани от най-лошото наказание в Деня на съживяването, [е като онзи, който ще влезе в Дженнета]? И ще се каже на угнетителите: “Вкусете онова, което сте придобили!”

25. И онези преди тях отричаха, и наказанието ги връхлетя, откъдето не са очаквали.

26. И Аллах ги накара да вкусят позора в земния живот, а мъчението в отвъдния е още по-голямо, само ако знаеха.

27. И дадохме в този Коран всякакви примери на хората, може би ще се опомнят!

28. Коран на арабски език без изопачавания в него. Може би, те ще се побоят(от Аллах)!

29. Аллах дава пример за човек принадлежащ на няколко собственика, каращи се помежду си, и човек, подчинен само на един мъж. Нима двамата са равни? Слава на Аллах! Ала повечето от тях не знаят.

30. И ти ще умреш [о, Мухаммед], и те ще умрат.

31. После в Деня Къямет ще спорите един с друг пред своя Повелител.

32. А кой е по-голям угнетител от онзи, който лъже за Аллах и взима за лъжа истината, щом тя дойде при него? Нима не е в Джехеннема мястото на неверниците?

33. А онзи, който донесе истината и този, който я потвърди, те са благочестивите.

34. За тях при Повелителя им е приготвено, всичко каквото пожелаят. Такава е наградата за добродетелните,

35. Защото Аллах е простил и най-лошите им деяния, и ги е възнаградил за най-добрите им дела, които те са извършили.

36. Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб? Но те все още те заплашват с тези (идоли, на които се покланят) освен на Него. Но този, когото Аллах остави в заблуда, никой не ще го напъти.

37. И този, когото Аллах напътва в правия път, никой не ще го заблуди. Нима на Аллах не принадлежи могъществото и правото на възмездие?

38. И ако ги попиташ:" Кой е сътворил небесата и земята?"- те ще ти отговорят:"Аллах!" Кажи: “Вие мислили ли сте за тези, на които се покланяте освен на Аллах? Ако на Аллах е угодно да ми причини беда, нима онези могат да премахнат Неговата беда? Или ако поиска Той да ми дари милост, нима те ще възпрат Неговата милост?” Кажи: “Достатъчен ми е Аллах! На него се уповават уповаващите се!”

39. Кажи: “О, народе мой! Постъпвайте според своите възможности, и аз ще постъпя (по свое усмотрение). И скоро ще узнаете

40. при кого ще дойде унизителното наказание, и кого ще сполети вечното наказание!”

41. Наистина Ние ти низпослахме [о, Мухаммед] Книгата с истината за хората. И който върви в правия път, (прави това) за себе си, а който се заблуди, (нанася) вреда само на себе си. Ти не си им надзирател.

42. Аллах прибира душите (на Своите творения) по време на смъртта, а на онези, които все още не са мъртви, Той ги прибира по време на съня им. Задържа Той душата на онзи, комуто е отсъдил да умре и връща другата (в тялото) до определен срок. Наистина в това има знамения за хора, които разсъждават.

43. Или [неверниците] се сдобиха със застъпници вместо Аллах? Кажи: “И дори ако те не притежават никаква власт и са лишени от разум?”

44. Кажи: “На Аллах принадлежи застъпничеството изцяло. Негово е владението на небесата и на земята. После при Него ще бъдете върнати.”

45. И щом бива споменаван единствено Аллах, сърцата на онези, които не вярват в отвъдния живот, се отвращават, а щом биват споменавани други [измислените божества] освен Него, те се радват.

46. Кажи: “О, Аллах, Творецо, на небесата и на земята, знаещ и съкровеното, и явното, Ти ще отсъдиш сред Своите раби в онова, по което са били в разногласие.”

47. И дори да притежаваха всичко на земята, а и още толкова отгоре, угнетителите биха го дали за откуп от суровото наказание в Деня на Къямет. И Аллах ще им покаже, каквото не са и мислили.

48. И ще им се явят лошите последствия на онова, което са придобили, и ще ги обгради онова, на което са се подигравали.

49. И когато човек бъде сполетян от някаква беда, той се обръща към Нас с молитва. После, щом му дарим от Нашата благодат, казва: “Това ми бе дарено само заради моето знание.” Ала не, то е изпитание. Но повечето от тях не знаят.

50. Така говореха и онези преди тях. И не ги избави от възмездието онова, което са придобили.

51. И ги поразиха лошите последствия на онова, което са придобили. И тези от тях, които безчинстват ще ги поразят лошите последствия на онова, което са придобили, и не ще могат нищо да предотвратят.

52. Нима не знаят, че Аллах увеличава препитанието комуто пожелае, и Той го намалява комуто пожелае? Наистина в това има знамения за вярващите хора.

53. Кажи на Моите раби, които престъпваха в ущърб на себе си:" Не губете надежда за милостта на Аллах! Наистина, Аллах опрощава всичките грехове [щом се покаете]. Той е Опрощаващия, Милосърдния.

54. И се обърнете към своя Повелите с разкаяние, и Му се покорете, преди да ви сполети наказанието, защото после никой няма да ви се помогне.

55. И следвайте Най-прекрасното, което ви бе низпослано от вашия Повелител, преди наказанието да дойде при вас внезапно, без да усетите!”

56. (Подчинете се на Аллах) За да не каже някоя душа: “О, горко ми, че нехаех за подчинението пред Аллах! И аз бях от присмиващите се!(над вярата)”

57. Или да не би да каже: “Ако ме бе напътил Аллах, щях да съм от благочестивите, които се страхуват от Аллах.”

58. Или ще каже, когато види наказанието: “Ако можех да се върна [на земята], щях да съм от тези, които вършат добро.”

59. (Аллах ще отговори):"Не! Та нали вече дойдоха при теб Моите знамения, а ти ги взе за лъжа и се възгордя, и се оказа от неверниците!

60. В Деня Къямет ще видиш онези, които лъжеха за Аллах, с почернели лица. Нима мястото на възгорделите се не е в Джехеннема?

61.И Аллах ще спаси благочестивите в тяхната блажена обител [в Дженнета]. Не ще ги докосне злото и не ще скърбят.

62. Аллах е Творецът на всяко нещо и Той е Покровителят на всяко нещо.

63. Негови са ключовете на небесата и на земята. А които отричат знаменията на Аллах, те са губещите.

64. Кажи: “Нима на друг, а не на Аллах, ми повелявате да се покланям, о, невежи?”

65. На теб и на онези преди теб, беше внушено чрез откровението: “Ако съдружиш с Аллах, твоето дело пропада и ще бъдеш от губещите.

66. Покланяй се единствено на Аллах и бъди от благодарните!”

67. И не оцениха те Аллах с истинското Му величие. А цялата земя ще бъде в Дланта Му в Деня Къямет, а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

68. И щом се протръби с тръбата, всички на небесата и на земята ще паднат безжизнени, освен, за когото Аллах не е пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги станали чакат!

69. И ще засияе земята озарена със светлината на нейния Повелител. И ще бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо, и не ще бъдат угнетени.

70. И напълно ще се въздаде на всеки за онова, което е вършил. Най-добре Той знае техните дела.

71. И тези, които не повярваха ще бъдат подкарани към Джехеннема на тълпи. Когато стигнат там, вратите му ще бъдат отворени, и неговите пазители ще им кажат: “Нима не дойдоха при вас пратеници измежду ви, за да ви четат айетите на вашия Повелител и да ви предупредят за вашата среща в този Ден?” Ще кажат: “Да!”

72. Ще им бъде казано: “Влезте през вратите на Джехеннема, тук ще пребивавате вечно!” И колко злощастно място е обиталището на горделивите!

73. А тези, които се бояха от своя Повелител ще бъдат поведени към Дженнета на групи. Когато стигнат там, вратите му ще се разтворят. И неговите пазители ще кажат: “Мир вам! Вие бяхте праведни, затова влезте, тук ще останете вечно!”

74. И те ще кажат: “Слава на Аллах, Който изпълни към нас Своето обещание и ни остави в наследство тази земя, в Дженнета да се настаним, където пожелаем.” И колко прекрасна е наградата за дейните!

75. И ще видиш меляикета, обградили Трона, прославящи с възхвала своя Повелител. И ще се отсъди между творенията справедливо, и ще се каже: “Слава на Аллах, Повелителят на световете!”

1. Ха. Мим.

2. Тази Книга е низпослана от Аллах, Всемогъщия, Всезнаещия,

3. Опрощаващия греха и Приемащия покаянието, Строгия в наказанието, Владетеля на благодатта. Няма друг Бог освен Аллах. При Него е завръщането.

4. Айетите на Аллах ги оспорват само неверниците. И да не те мами тяхното благоденствие по земята!

5. Преди тях отричаха (пратениците)и народът на Нух, и общностите след него. Всеки народ се опитваше да хване своя пратеник (и да го убие). Те спореха чрез лъжа, за да унищожат с нея истината. Затова Аз ги сграбчих и колко сурово бе Моето наказание!

6. Така се изпълни предопределението на твоя Повелител спрямо неверниците, затова че те са обитателите на Огъня.

7. Онези [меляикета], които носят Трона, и онези, които са около него, прославят с възхвала своя Повелител и вярват в Него, и молят опрощение за вярващите (казвайки): “Повелителю наш! Ти обгръщаш всяко нещо с Твоята милост и знание. Опрости онези, които се покаят и следват Твоя път, и ги опази от наказанието на Джехеннема!

8. Повелителю наш! Въведи ги в Градините Адн, които Ти си обещал на тях и на праведниците сред бащите им и съпругите им, и потомците им! Наистина, Ти си Всемогъщия, Премъдрия.

9. И ги опази от греховете! И когото Ти опазиш от (скверните последствия) на греховете му в този Ден, то вече си го помилвал. Това е великото спасение.”

10. Наистина, на неверниците ще се възвести: “Ненавистта на Аллах към вас в този миг, когато ви призоваваха към вярата, вие я отхвърляхте, е по-голяма от ненавистта ви към самите вас.”

11. Ще рекат: “Повелителю наш! Ти ни умъртви два пъти и ни съживи два пъти. Ние си признаваме своите грехове. Няма ли път към спасението?”

12. (На грешниците ще бъде казано:) "Всичко това е, защото когато ви призоваваха към вярата в Единният Аллах, вие не повярвахте. А като се съдружаваше с Него, повярвахте. А властта принадлежи само на Аллах, Всевишния, Превеликия.

13. Той е, Който ви показва Своите знамения и спуска за вас препитание от небето. Но си спомнят за това само онези, които с разкаяние се обръщат към Аллах.

14. Зовете Аллах, искрени Нему в религията, дори неверниците да възненавиждат това.

15. Той притежава превъзходни достойнства и е Владетелят на Трона! По Своя повеля Той праща Духа (Своето Откровение), на когото пожелае от Своите раби, за да предупреди за Деня на срещата.

16. Денят, в който ще се покажат (на повърхността на земята) и нищо от тях не ще бъде скрито от Аллах. (Той ще попита:)"На кого е Днес владението?"­ (и Той ще си отговори:)"На Аллах, Единственият, Могъщият."

17. В този Ден всяка душа ще получи само за онова, което е придобила. И няма да има несправедливост през този Ден. Наистина Аллах е бърз в равносметката.

18. И ги предупреди за наближаващия Ден, когато сърцата от страх ще се качат в гърлата и те ще бъдат опечалени! За угнетителите не ще има нито приятел, нито застъпник, чието застъпничество да бъде прието.

19. Той знае скришните погледи и онова, което спотайват сърцата.

20. Аллах отсъжда справедливо, а идолите, които те призовават вместо Него, нищо не отсъждат. Наистина Аллах е Всечуващия, Всезрящия.

21. И не ходят ли по земята, та да видят какъв бе краят на онези преди тях? Бяха по-силни от тях и имаха по-трайни следи на земята. Но Аллах ги наказа заради греховете им и нямаше кой да ги защити от Аллах.

22. Това е, защото те не повярваха, когато при тях идваха пратениците с ясните знамения. И затова Аллах ги наказа. Той е Всесилен, Строг в наказанието.

23. И изпратихме Муса с Нашите знамения и с ясен довод

24. при Фираун и Хаман, и Карун. Но те казаха: “Той е Магьосник-лъжец!”

25. И когато той отиде при тях с истината от Нас, те заповядаха:“Убийте синовете на онези, които му повярваха, и пощадете (децата) от женски пол!”Но коварството на неверниците винаги е напразно заблуждение.

26. И Фираунът каза: “Оставете ме да убия Муса и нека зове своя Повелител! Страхувам се да не промени вашата вяра или да не посее развала по земята.”

27. И Муса каза: “Наистина, аз търся защита от моят Повелител и вашият Повелител от (злото на) всеки горделивец, който не вярва в Деня на разплатата.”

28. Един вярващ мъж от рода на Фирауна, който скриваше своята вяра, попита: "Нима ще убиете човек, защото казва: “Моят Повелител е Аллах?” Та той е дошъл при вас с ясните знамения от вашия Повелител. Ако той лъже, то неговата лъжа ще причини вреда на самият него. Но ако казва истината, ще ви сполети нещо от онова, с което ви заплашва. Наистина Аллах не напътва тези, които нарушават позволеното и лъжат.

29. О, народе мой! Днес вие имате власт, и вие господствате по земята. Но кой ще ни помогне, ако ни порази наказанието на Аллах?" Фираунът каза: “Аз ви показвам само това, което смятам за нужно. И ви насочвам само по правия път.”

30. Тогава този, който повярва, каза: "О, народе мой! Наистина, аз страхувам, че вие ще споделите участта, която постигна съмишлениците (които живяха преди вас).

31. Тя постигна народа на Нух, Аад, Самуд и тези, които живяха след тях. А Аллах не желае гнет за рабите.

32. О, народе мой! Аз се страхувам за вас от Деня на призива (за помощ)

33. В този Ден, вие ще обърнете гръб в бягство и никой не ще ви защити от Аллах. Наистина, когото Аллах остави в заблуда, няма за него водител.”

34. При вас преди дойде с ясни знамения Юсуф, но вие продължихте да се съмнявате в онова, което ви е донесъл. Когато той умря, казахте: “Аллах не ще проводи след него пратеник.” Така Аллах оставя в заблуда тези, които нарушават позволеното и се съмняват [в правдивостта на пратениците].­

35. Тези, които оспорват знаменията на Аллах, без да са получили довод, за тях е огромният гняв на Аллах и омразата на правоверните. Така Аллах запечатва сърцето на всеки горделивец и насилник.

36. Фираун каза: “О, Хаман! Построй ми кула, за да се издигна до пътищата

37. пътищата на небесата, дано зърна бога на Муса! Но аз мисля, че той е лъжец.” Мерзките деяния на Фираун му се струваха прекрасни, и той бе отклонен от пътя. Коварството на Фирауна го доведе до гибел.

38. Човекът, който повярвал, каза: “О, народе мой! Следвайте ме, и аз ще ви насоча по правия път!

39. О, народе мой! Земният живот, е само [кратко] наслаждение, а отвъдният наистина, е Домът на вечността!

40. Който върши зло, ще му се въздаде само колкото него. А тези мъже и жени, които вършат благочестиви дела и са правоверни, ще влязат в Дженнета и там ще бъдат наградени безмерно.

41. О, народе мой! Защо аз ви призовавам към спасението, а вие ме зовете към Огъня?

42. Вие ме зовете да не вярвам в Аллах и да съдружавам с Него онова, за което нямам знание. А аз ви зова към Всемогъщия, Многоопрощаващия.

43. Без всякакво съмнение, това, към което ме зовете, не е достойно за поклонение нито в земния живот, нито в отвъдния. Всички ние ще се върнем при Аллах, и престъпващите позволеното ще се окажат обитатели на Огъня.

44. Скоро вие ще си спомните това, за което ви казвам. Аз поверявам своята съдба на Аллах. Наистина, Аллах вижда (деянията на) рабите.”

45. И Аллах го опази от злите последствия на техните коварни замисли, а рода на Фираун бе поразен от злото наказание-

46. огънят, в който ще бъдат хвърляни сутрин и вечер. А в Деня, когато настъпи Часът (ще бъде казано): “Въведете хората на Фирауна в най-суровото мъчение!”

47. Когато те започнат да се препират един с друг в Огъня, и слабите ще кажат на онези, които се големееха (в земния живот): “ Наистина, ние за всичко ви следвахме. Не можете ли да ни избавите от Огъня?”

48. Онези, които се големееха[ в земния живот], ще кажат: “Ние всички сме в Огъня. Аллах отсъди вече между рабите.”

49. И онези, които са в Огъня, ще кажат на пазителите на Джехеннема: “Позовете вашия Повелител да ни облекчи мъките поне за един ден!”

50. Ще попитат: “Не дойдоха ли при вас вашите пратеници с ясните знамения?” Те ще отговорят: “Да!” Пазителите ще рекат: “Зовете тогава!”Но зовът на неверниците е само напразно.

51. Наистина Ние ще окажем помощ на Нашите пратеници и вярващите в земния живот и в Деня, когато свидетелите ще се изправят,

52. в този Деня, когато на угнетителите няма да помогне оправданието им. Те са обречени на проклятието и за тях е приготвено Лошото обиталище.

53. И дадохме на Муса напътствието за правия път, и оставихме в наследство на синовете на Исраил, Книгата

54. напътствие и напомняне за разумните хора.

55. Бъди търпелив [о, Мухаммед]! Обещанието на Аллах е истина. Моли опрощение за своя грях! И прославяй с възхвала своя Повелител привечер и в зори!

56.Наистина, онези, които спорят за знаменията на Аллах, без да са получили довод, имат в сърцата си само високомерие, и те не ще достигнат своята цел. Затова при Аллах търси убежище! Наистина, Той е Всечуващия, Всезрящия.

57. Наистина, сътворяването на небесата и на земята е по-велико от сътворяването на хората. Ала повечето хора не знаят.

58. И не са равни слепецът и зрящият, нито онези, които вярват и вършат праведни дела, и тези, които вършат зло. Колко малко са тези, които се замислят над това!

59. Наистина, Часът непременно ще дойде, и в това няма съмнение. Ала повечето хора не вярват.

60. И вашият Повелител е заповядал: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна! Наистина онези, които от високомерие не Ми се покланят, ще влязат унизени в Джехеннема!”

61. Аллах е Този, Който стори за вас нощта, за да почивате в нея, и деня светъл, за да виждате. Наистина, Аллах дарява благодат на хората. Ала повечето хора са неблагодарни.

62. Това е Аллах, вашият Повелител, Творецът на всяко нещо. Няма друг бог освен Аллах. Колко се отдалечихте [от истинския път]!

63. Така се отдалечават [от истинския път] онези, които отхвърлят знаменията на Аллах.

64. Аллах е Този, Който e сторил за вас от земята обиталище и от небето свод, и ви е дал най-прекрасен образ, и ви е дарил препитание от благата. Това е Аллах, вашият Повелител. Благословен е Аллах, Повелителят на световете!

65. Той е Вечноживия. Няма друг бог освен Аллах, затова Него зовете, искрени Нему в религията! Слава на Аллах, Повелителят на световете!

66. Кажи: “Забранено ми бе да се покланям на онези, които вие зовете вместо Аллах, след като при мен дойдоха ясните знаци от моя Повелител. И ми бе заповядано да се отдам на Повелителят на световете.”

67. Той е Този, Който ви сътвори от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после ви изважда [от утробите]­ деца, после [ви оставя] да стигнете зрелостта си, после да остареете, но някои от вас умират преди това. И [ви оставя Той] да стигнете определен срок, за да проумеете.

68. Той е, Който съживява и умъртвява. И щом отсъди нещо, само му казва: “Бъди!” И то става.

69. Нима не виждаш онези, които оспорват знаменията на Аллах? Колко са се отклонили [от истината]!

70. Онези, които са отхвърлили Книгата и онова, с което изпратихме Нашите пратеници... Но скоро ще узнаят [последствията на своето неверие],

71. когато оковите и веригите ще бъдат надянати на врата им. Ще бъдат влачени

72. към врящата вода, после в Огъня ще бъдат горени.

73. После ще им се каже: “Къде са онези, на които се покланяхте

74. вместо на Аллах?” Ще отговорят: “Те изчезнаха от нас. Не, ние никога не сме се молили преди това на нещо.” Така Аллах оставя неверниците в заблуда.

75. [Меляикетата ще им кажат:]”Това[наказание]е, защото на земята сте се радвали незаслужено и защото се държахте надменно.”

76. Влезте през вратите на Джехеннема, за да пребивавате там вечно! И колко лошо е обиталището на надменните!

77. Затова бъди търпелив! Защото обещанието на Аллах е истина. Ние можем да ти покажем част от онова, което обещаваме на неверниците, или да те приберем преждевременно. А те при Нас ще бъдат върнати.

78. Преди теб изпратихме и други пратеници за някои ти разказахме, а за други не сме ти разказали. Никой пратеник не идва със знамение без позволението на Аллах. А щом дойде повелята на Аллах, ще се отсъди с истината и тогава измамниците ще понесат загуба.

79. Аллах е Този, Който създаде за вас животните, за да яздите някои от тях, а от други да се препитавате.

80. Вие извличате от тях и друга полза и се сдобивате благодарение на тях с това, което желаят вашите сърца. На тях и на корабите вие се предвижвате.

81. Аллах ви показва Своите знамения. Кои от знаменията на Аллах ще отречете?

82. Не ходят ли по земята, да видят какъв бе краят на онези преди тях? Те бяха по-многобройни и по-силни от тях, и твориха на земята по-велики деяния. Ала не ги избави [от наказанието на Аллах]онова, което са придобили.

83. И когато пратениците идваха при тях с ясните знаци, те ликуваха със знанието, което имаха. И тогава това, на което се присмиваха (т.е. наказанието) ги обгради от всички страни.

84. И когато виждаха Нашето наказание, казваха: “Ние повярвахме в Аллах, Един е Той и отхвърляме онова, с което Го съдружавахме!”

85. Но няма да им бъде от полза вярата, когато почувстват Нашето наказание. Такава е волята на Аллах, която се сбъдва спрямо Неговите раби. Неверниците се оказват в загуба.

1. Ха. Мим.

2.Това е низпослано от Всемилостивия, Милосърдния

3. Книга, айетите, на която са разяснени на арабски език! Коран за хора, които са способни да разберат.

4. Благовестител и Предупредител. Но повечето от тях се отвръщат и не се вслушват.

5. И казват: “Сърцата ни имат броня срещу онова, към което ни зовеш, и в ушите ни има глухота. Между нас и теб има преграда. Затова работи! И ние ще работим.”

6. Кажи [о, Мухаммед]: “Аз съм само човек като вас. Разкрито ми бе, че вашият Бог е Единният и Единственият Аллах. Затова към Него се обръщайте и Го молете за опрощение! Горко на идолопоклонниците и многобожниците

7. които не дават милостинята зекят и не вярват в отвъдния живот.

8. Наистина, за тези които повярваха и вършеха праведни дела, ще има безспирна награда.”

9. Кажи: “Нима вие не вярвате в Онзи, Който сътвори земята за два дни и Нему преписвате подобия? Той е Повелителят на световете.”

10. И стори по земята непоклатими планини, и я благослови, и разпредели върху нея препитание за четири дни за всички съгласно техните нужди.

11. После Той се обърна към небето, което бе дим, и каза на него и на земята: “Покорете се доброволно или по принуда!” Казаха: “Покоряваме се доброволно.”

12. И ги направи седем небеса в два дни, и отреди Той на всяко небе неговото дело. И украсихме най-ниското небе със светилници, и за опазване. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия.

13. А ако се отвърнат, кажи:” Предупреждавам ви за[наказание с]мълния, подобна на мълнията поразила адитите и самудяните.

14. Един след друг при тях са идвали пратениците [казвайки им]:” Не се покланяйте на друг, освен на Аллах!”Ала те им отговаряли:” Ако нашият Повелител бе пожелал, щеше да изпрати меляикета. Наистина, ние не вярваме в това, с което сте изпратени.”

15. Адитите се възгордяха на земята без право на това и казаха:“Кой е по-силен от нас?” Нима не виждат, че Аллах, Който ги сътвори е по-силен от тях? Но те отричаха Нашите знамения.

16. И затова изпратихме срещу тях ураганен вятър в злополучни дни, за да ги накараме да вкусят от мъката и позора в земния живот. А наказанието в бъдещия ще бъде още по-позорно и никой няма да им помогне.

17. А що се отнася до самудяните, то Ние ги напътихме в правия път, но те предпочетоха слепотата пред напътствието! Тогава ги порази мълнията на унизителното мъчение заради онова, което са вършили.

18. И спасихме онези, които повярваха и се страхуваха от Аллах.

19. В Деня, когато враговете на Аллах бъдат събрани пред Огъня, те ще бъдат разпределени по групи.

20. Когато стигнат там, и слухът, и зрението, и кожата им ще свидетелстват против тях за онова, което са вършили.

21. И ще попитат кожата си: “Защо засвидетелства против нас?” Тя ще каже: “Накара ме да говоря Аллах, Който кара всяко нещо да проговори. Той ви сътвори първия път и при Него е вашето завръщане.”

22. И не се опасявахте, че и слухът, и зрението, и кожата ви ще свидетелстват за вас, а предполагахте, че Аллах не ще узнае много от онова, което правите.

23. Тази ваша догадка, която допускахте за вашия Повелител, ви донесе гибел и така се озовахте сред губещите.

24. Дори да търпят, обиталището им е Огънят. И дори да молят милост, не ще получат милост.

25. Ние им отредихме събратя, които им разкрасяваха бъдещето и миналото. И така се сбъдна и спрямо тях словото [на Аллах], както и за предишни общности от джинове и хора. Несъмнено те се оказаха сред губещите.

26. Неверниците казваха: “Не слушайте този Коран и вдигайте глъчка там, [където го четат], може би ще надвиете вие!”

27. Ще накараме Ние неверниците да вкусят суровото наказание и ще им въздадем за лошите им деяния, които те вършеха.

28. Възмездието за враговете на Аллах ще бъде­ Огънят, който е и­ вечният им дом. Такова е възмездието, защото те отхвърляха Нашите знамения!

29. Неверниците ще кажат:“Повелителю наш! Покажи ни онези от джиновете и хората, които ни заблудиха! Ние ще ги захвърлим под краката си, та да бъдат най-презрените [в Джехеннема]!”

30. Наистина онези, които казват: “Аллах е нашият Повелител!” и следват правия път, меляикетата ще слязат[и ще кажат]: “Не се страхувайте и не скърбете, а се радвайте на Дженнета, който ви е обещан!

31. Ние сме вашите приятели и в земния живот, и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите ви и ще имате там, каквото поискате

32.Такова е угощението от Опрощаващият, Милосърдният.”

33. И кой може да произнесе по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Наистина аз съм един от мюсюлманите!”

34. Не са равни добрината и злината. Отблъсквай [злото] с най-доброто и тогава онзи, от когото те е деляла вражда, става като близък приятел.

35. Но с това са удостоени само търпеливите. С това са удостоени само щастливците.

36. И ако те подбуди шейтан към изкушение, търси помощ при Аллах! Той е Всечуващия, Всезнаещия.

37. И от Неговите знамения са нощта и денят, слънцето и луната. Не се покланяйте нито на слънцето, нито на луната, а се покланяйте на Аллах, Който ги сътвори, ако наистина на Него служите!

38. И ако [неверниците] се възгордяват, то тези, които са при твоя Повелител, Го прославят нощем и денем, и това не им дотяга.

39. И от Неговите знамения е, че виждаш земята изсъхнала. А щом изсипем вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва. Онзи, Който я съживява, може и мъртвите да съживи. Наистина, Той над всяко нещо е Могъщ!

40. Наистина онези, които отхвърлят Нашите знамения, няма да се скрият от Нас. Нима този, който ще бъде хвърлен в Огъня е по-добър от този, който благополучно ще пристигне в деня Къямет? Вършете, каквото пожелаете! Той наистина, вижда това, което вършите.

41. [Няма да се скрият от Аллах] Онези, които не вярват в Напомнянето, след като вече е дошло при тях. А наистина тя е Велика Книга.

42. Нея лъжа не я доближава от която и да е страна, тя е Низпослание от Премъдрия, Всеславният.

43. [Неверниците] Ще ти кажат само това, което е било казано на пратениците преди теб. Наистина, твоят Повелител прощава и мъчително наказва.

44. А ако Ние бяхме сътворили Коран на чужд език, [не по арабски, то неверниците] щяха да рекат: “Защо айетите му не са разяснени? Как този арабин [възвестява Коран] не по арабски?” Кажи[ Мухаммед]: “За тези, които вярват той е напътствие в правия път и изцеление. А онези, които не вярват, са слепи [за Корана] и имат в ушите си глухота. Той за тях е непонятен, сякаш са призовавани от далечно място.”

45. Когато дадохме на Муса Книгата, и [сред юдеите също] настана разногласие по нея. И ако не бе Словото от твоя Повелител, което ги изпревари, то техният спор би бил решен. И те наистина, изпитват към него [Свещения Коран ] съмнение и подозрение.

46. Който върши праведни дела, то е за самия него, а който стори зло, то е в негов ущърб. Твоят Повелител не угнетява рабите.

47. При Него е знанието за Часа. И не излиза плод от своята обвивка, и не забременява женска, и не ражда без Неговото знание. В този Ден Той ще ги призове: “Къде са тези, които вие сравнявахте с Мен?”[Неверниците] ще рекат: “Теб известяваме, че сред нас няма такъв свидетел!”

48. И ще изчезне от тях онова, което зовяха преди, и ще се убедят, че няма за тях избавление.

49. Не му дотяга на човека да се моли за доброто, а засегне ли го злото, той се отчайва и губи надежда.

50. А ако Ние му дадем да вкуси милост от Нас след беда, която го е засегнала, казва: “Аз заслужавам това и не мисля, че ще настъпи Часът. Но дори да бъда върнат при своя Повелител, при Него ще имам най-доброто възнаграждение.” Ала Ние непременно ще съобщим на неверниците това, което са извършили и ще ги накараме да вкусят сурово мъчение.

51. Когато Ние надарим човека с милост, той се отдръпва и се възгордява. А засегне ли го злото, той дълго [на Аллах] се моли!

52. Кажи[Мухаммед]: “Не се ли замисляте, какво ще стане ако този [Коран] е от Аллах, а вие го отхвърляте? Кой ще е по-заблуден от онзи, който е в дълбоко разногласие[с истината]?”

53. Ще им покажем Нашите знамения по света и в тях самите, докато не им се изясни, че това е истината. Нима не е достатъчно, че твоят Повелител е свидетел на всяко нещо?

54. Наистина, те все още се съмняват в срещата със своя Повелител. А Той обгръща всяко нещо.

1. Ха. Мим.

2. Айн. Син. Каф.

3. Така Аллах, Всемогъщия, Премъдрия разкрива откровението на теб и на онези преди теб [о, Мухаммед].

4. Негово е всичко на небесата и всичко на земята. Той е Всевишния, Превеликия.

5. небесата едва не се разцепват отгоре и меляикетата прославят с възхвала своя Повелител, и молят опрощение за онези, които са на земята. Да! Наистина, Аллах е Опрощаващия, Милосърдния.

6. А които приемат други покровители вместо Него Аллах ги наблюдава. Ти не си отговорен за тях.

7. Така Ние ти разкрихме в откровение Коран на арабски език, за да предупредиш[жителите в] Майката на градовете [Мекка] и онези около нея, и да ги предупредиш за Деня на сбора, в който няма съмнение. Една част ще попаднат в Дженнета, а друга в Пламъците на Джехеннема.

8. А ако Аллах бе пожелал, щеше да ги стори една [религиозна] общност. Ала Той въвежда в Своята милост когото пожелае. А угнетителите нямат нито покровител, нито избавител.

9. Нима приемат те други покровители вместо Него? Но само Аллах, Той е Покровителят. Той съживява мъртвите. Той за всяко нещо има сила.

10. И за всяко нещо, по което сте в разногласие, отсъждането е на Аллах. [Кажи Мухаммед:] Това е Аллах, моят Повелител! На Него се уповавам и към Него се обръщам!

11. Твореца на небесата и на земята. Създаде Той за вас съпруги от самите вас и от добитъка съпружески двойки. Така Той ви множи. Няма подобен Нему. Той е Всечуващия, Всезрящия.

12. Негови са ключовете на небесата и на земята. Той увеличава препитанието за когото пожелае и Той го намалява. Наистина, Той всяко нещо знае.

13. Той предписа за вас в религията онова, което завеща на Нух и онова, което разкрихме на теб [о, Мухаммед], и онова, което завещахме на Ибрахим и на Муса, и на Иса: “Спазвайте[заветите] на религията и не се разединявайте в нея!” За езичниците е тежко онова, към което ги зовеш. Аллах избира за Себе Си когото пожелае и напътва онзи, който се обръща към Него.

14. Те се разединиха едва след като при тях дойде знанието от завист помежду им. И ако твоя Повелител не бе дал Слово за отсрочване до определено време, то спорът между тях щеше да е решен. Наистина, онези, които наследиха Книгата след тях, изпитват подозрение и съмнение в нея.

15. И затова[ Мухаммед] проповядвай[ Исляма] и правия път следвай, както ти бе повелено! И не следвай страстите им, а кажи: “Повярвах в Книгата, която Аллах низпосла, и бе ми повелено да отсъждам справедливо между вас. Аллах е нашият Повелител и вашият Повелител. Ние сме отговорни за нашите дела, а вие за­ вашите дела. Няма [основания за] спор между нас и вас. Аллах ще ни събере всички [ в деня Къямет]и при Него ще се завърнем.”

16. Доводите на онези, които спорят за Аллах, след като хората са признали [религията] Му, са безсилни пред техният Повелител. Върху тях тегне гневът на Аллах, и за тях е приготвено сурово мъчение.

17. Аллах е Този, Който низпосла Книгата с истината и[везните на] справедливостта. И откъде да знаеш, може би скоро Часът ще настъпи!

18. Искат да го ускорят онези, които не вярват в него. А правоверните се страхуват от него и знаят, че той ще се сбъдне. Но спорещите за Часа са в дълбока заблуда.

19. Аллах е жалостив към Своите раби. Той дарява с препитание когото пожелае. Той е Всесилния, Всемогъщия.

20. Този, който желае да сее в нивата на отвъдния живот, Ние ще увеличим нивата му, а който желае нивата на земния живот, Ние ще му я дадем, ала той не ще има дял в отвъдния.

21. Нима имат съдружници, узаконяващи им в религията онова, което Аллах не им е позволил? И ако не бе словото за отсрочка, то спора между тях би бил решен [още в този свят]. Наистина, за нечестивците е приготвено мъчително наказание.

22. Ти ще видиш нечестивците да се ужасяват от онова, което са вършили, когато [наказанието] ги сполети. А тези, които са повярвали и вършили праведни дела, ще пребъдат в Градините на Дженнета. При своя Повелител те ще получат това, което пожелаят. Това е великата благодат.

23. С това Аллах благовества Своите раби, които са повярвали и вършили праведни дела. Кажи [о, Мухаммед]:” Аз не искам от вас отплата за [своите проповеди], а моля само любов към ближните.” А който стори добрина, Ние ще му въздадем с добро за нея. Наистина, Аллах е Опрощаващ, Признателен.

24. Може би ще кажат: “Съчинил си е лъжа за Аллах.” Но ако Аллах пожелае, ще постави печат на твоето сърце, и би изкоренил Аллах лъжата, и би утвърдил истината със Своите Слова. Наистина, Той знае съкровеното в сърцата.

25. Той е Този, Който приема покаянието на Своите раби и опрощава неправедните деяния и знае това, което вие вършите.

26. Той откликва на онези, които вярват и вършат праведни дела, и Той им надбавя от Своята благодат. А за неверниците е приготвено сурово наказание.

27. Ако Аллах бе увеличил препитанието на всички Свои раби, те щяха да изпаднат в непослушание на земята. Ала Той го спуска с мярка, както пожелае. Наистина, за Своите раби Той е Сведущ, Зрящ.

28. Той е Този, Който изсипва дъжда, след като се отчаят, и разпростира Своята милост. Той е Покровителят, Всеславният.

29. И от Неговите знамения е сътворяването на небесата и земята, и на тварите, които там е намножил. Той е способен да ги събере, когато пожелае.

30. Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и Той много ви прощава.

31. И не можете да провалите [замисленото от Аллах] на земята. И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.

32. И от Неговите знамения са плаващите по морето кораби, като планини.

33. Ако Той пожелае, спира вятъра и тогава корабите остават неподвижни на повърхността на морето. Наистина, в това има знамения за всеки многотърпелив, благодарен.

34. [Ако Той пожелае] ще погуби [корабите] заради онова, което [хората] са придобили. А и на много от вас Той опрощава.

35. И нека да знаят онези, които спорят за Нашите знамения, че не ще има за тях избавление.

36. Всичко, което ви е дадено е от насладата на земния живот. А онова, което дарява Аллах [в бъдещия живот], е най-доброто и вечното. То е приготвено за онези, които вярват и на своя Повелител се уповават,

37. и за онези, които отбягват големите грехове и мерзостите, и когато се гневят, прощават;

38. и за онези, които откликват на своя Повелител и кланят намаз, и вършат своите дела след като взаимно помежду си се съвещават, и от онова, което им дарихме за препитание, раздават;

39. и които, ако са подложени на нападение, се бранят.

40. Възмездието за злина е злина като нея. А който извинява и се помирява, неговата награда е при Аллах. Той не обича несправедливите.

41.Няма упрек за този, който се брани, след като го угнетят.

42. Вина имат само онези, които угнетяват хората и безчинстват по земята без право. За тях има мъчително наказание.

43. А който търпи и прощава, това е от значимите дела.

44. А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?”

45. И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А правоверните ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня Къямет.” Да! Угнетителите ще са в постоянно наказание.

46. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение.

47. Откликвайте на вашия Повелител, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове].

48. А ако[езичниците] се отвърнат [от теб Мухаммед], то Ние не сме те изпратили за техен пазител. Твой дълг е само [да донесеш] посланието. Наистина, щом дадем на човек да вкуси милост от Нас, той ликува с нея. А пък ако го сполети бедствие заради онова, което неговите ръце сами са направили, тогава човекът става неблагодарник.

49. На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята. Сътворява Той каквото пожелае и­ дарява потомство от женски пол на когото пожелае и дарява потомство от мъжки пол на когото пожелае,

50. или дарява Той момчета и момичета, а когото пожелае сторва безплоден. Наистина, Той е Всезнаещ, Всемогъщ.

51. С хората Аллах говори само чрез откровение или зад преграда, или като изпрати пратеник и му разкрива по Своя воля каквото пожелае. Той е Всевишен, Премъдър.

52. Така и на теб [о, Мухаммед] разкрихме дух [т.е. Свещения Коран] с Нашата повеля. А преди ти не знаеше нито какво е Книгата, нито вярата. Ала Ние го сторихме светлина, с която напътваме, когото пожелаем от Нашите раби. Наистина, ти насочваш към правия път

53. пътя на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата и всичко на земята. О, да! При Аллах се връщат делата.

1. Ха. Мим.

2. Кълна се в ясната Книга!

3. Наистина, Ние сторихме Корана на арабски език, за да го разберете и се вразумите!

4. Той се намира при Нас в Книгата-майка, възвисен и мъдър.

5. Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хора престъпващи?

6. И колко много пророци изпратихме сред предишните поколения!

7. И не е идвал при тях пророк, без да му се подиграят.

8. И погубихме по-силни от тях, и така им дадохме за пример предишните поколения.

9. И ако [ти Мухаммед] ги попиташ:”Кой е сътворил небесата и земята?” Те непременно ще ти отговорят:”Сътворил ги е Всемогъщият, Всезнаещият.”

10. Той е сторил земята постеля за вас и е прокарал по нея пътища за вас- може би вие ще тръгнете в правия път.

11. Той изсипва от небето вода с мярка, и съживява с нея мъртвата земя. Така вие ще бъдете извадени [от гробовете].

12. Той сътвори всички видове по двойки и направи за вас от корабите и от добитъка онова, с което пътувате,

13. за да се настанявате по палубите [на корабите] гърбовете [на яздитните животни] и да споменавате милостта на вашия Повелител повтаряйки:”Хвала на Онзи, Който подчини за нас всичко това! На нас това не е по силите ни.

14. Наистина, ние при нашия Повелител ще се завърнем.”

15. И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби, като Негови деца. Наистина, човекът е явен неблагодарник.

16. Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а на вас дари синовете?

17. И когато известят някого от тях за раждането на онова, което той приписва на Милосърдният Аллах, лицето му почернява от гняв и той едва се сдържа.

18. Нима [Му приписват] онази, която се украсява с накити и не е способна ясно да изложи [своите мисли] в спора?

19. Те сметнаха за женски меляикетата, които са раби на Всемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхното твърдение и ще бъдат разпитвани.

20. И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да им се покланяме [на меляикетата].” Те нямат знание за това, а само съчиняват това, което си намислят.

21. Или им дадохме друга книга преди това, та към нея се придържат?

22. Ала не! Казаха: “Заварихме предците си с религия. И ние по техните стъпки вървим.”

23. И така, преди теб не изпратихме в никое селище предупредител, без живеещите там в доволство да кажат: “Заварихме предците си с религия и ние техните стъпки следваме.

24. Каза: “Нима, ако съм дошъл при вас с по-добро напътване от това, с което заварихте предците си?” Казаха: “Не вярваме в това, с което сте изпратени.”

25. И Ние им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!

26. Ибрахим каза на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлям това, на което служите,

27. аз се покланям само на Онзи, Който ме е създал. Наистина, Той ще ме напъти.”

28. И той остави тези свои слова в наследство на потомствата, за да се обърнат [към истинската вяра] на Аллах.

29. Да, на тези [неверници] и на техните предци Аз дадох да се насладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.

30. И щом истината дойде при тях, казаха: “Това е магия. Ние не вярваме в нея.”

31. И казаха: “Защо този Коран не бе низпослан на някой големец от двете селища?”

32. Нима те разпределят милостта на твоя Повелител? Ние разпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. А милостта на твоя Повелител е по-добро от онова, което те трупат.

33. Ако не бе [опасността] хората да станат общност от [неверници], щяхме да направим за онези, които не вярват във Всемилостивия ­ за домовете им ­ от сребро покриви и стълбища, по които да се изкачват,

34. и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на които да се облягат,

35. и украса. Но всичко това е само насладата на земния живот. А отвъдният при твоя Повелител е за богобоязливите.

36. А за онзи, който се отдръпва от напомнянето на Всемилостивия, Ние му определяме един шейтан, той да му е приятел.

37. Тези [шейтани] ще ги отклонят от пътя, а те ще си мислят, че вървят по правия път.

38. А когато се яви той пред Нас, казва [на шейтана]: “Ах, да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лош приятел си бил!”

39.[Аллах ще им каже: ] "Вие творихте беззаконие на земята, и затова днес с нищо не може да ви помогне това, че ще си разделите наказанието."

40. Нима ти [о, Мухаммед] ще накараш глухия да чуе или ще напътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?

41. И да те приберем, Ние ще им отмъстим.

42. Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ние имаме надмощие.

43. И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Ти наистина си на правия път.

44. То [т.е. Свещения Коран ] наистина ще съхрани паметта за теб и за твоя народ. И ще бъдете разпитвани.

45. И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме преди теб, дали Ние сме заповядали да се покланят на други богове, вместо на Всемилостивия!

46. Ние изпратихме Муса с Нашите знамения при Фираун и неговите велможи. И той им каза: “Наистина, аз съм пратеник от Повелителя на световете.”

47. И когато им донесе Нашите знамения, те им се надсмяха.

48. И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо от предишното. И ги подложихме на наказание, за да се завърнат [към правия път].

49. И казаха [на Муса ]: “О, вълшебнико! Призови за нас своя Повелител за онова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”

50. И когато Ние отстранихме от тях наказанието, те нарушиха клетвата си!

51. Тогава Фираунът призова своя народ с думите: "О, народе мой! Нима не принадлежи на мен властта над Египет и над тези реки, течащи край мен? Нима не виждате?

52. Нима не съм по-добър от този презрян човек, който е слаб и едвам обяснява?

53. И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо не дойдоха меляикета с него за подкрепа?"

54. И така подведе той своя народ, и те му се покориха. Наистина бяха нечестиви хора.

55. И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихме всичките.

56. И ги сторихме поука и пример за идните.

57. И когато синът на Мерйем бе даден за пример, твоят народ се отвърна!

58. И казаха: “Нашите божества ли са по-добри или той [Иса]?”Те се позовават на него пред теб само, за да спорят. Да, те са заядлив народ.

59. Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихме пример за синовете на Исраил.

60. И ако Ние бяхме пожелали, то щяхме да ви заменим с меляикета на земята, които да наследят [след вас земята].

61. Наистина, той [Иса] е предзнаменование за Часа. И не се съмнявайте в него, и Ме следвайте! Това е правият път.

62. И да не ви отклони шейтан! Той е ваш явен враг.

63. И когато Иса се яви с ясните знамения, е казал: “Дойдох при вас с мъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затова бойте се от Аллах и ми се покорете!

64. Наистина, Аллах е моят Повелител и вашият Повелител. Затова единствено на Него се покланяйте! Това е правият път.”

65. Но различните групи започнаха да спорят между себе си. Горко на тези, които бяха несправедливи! Тях ги очаква мъчително наказание в болезнения Ден!

66. Нима очакват друго освен Часа да дойде при тях внезапно, без да усетят?

67. В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освен боязливите пред Аллах.

68. “О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!

69. Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте мюсюлмани

70. влезте в Дженнета, вие и съпругите ви, възрадвани!”

71. Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има в тях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.

72. Това е Дженнетът, който ви е оставен в наследство заради вашите дела!

73. Има там за вас много плодове, от които ще ядете.

74. Престъпниците ще пребивават вечно в мъките на Джехеннема.

75. Няма да има облекчение за тях, и ще ги обземе отчаяние.

76. Ние не бяхме несправедливи с тях, а те бяха несправедливи към себе си.

77. И ще зоват [към стража на Джехеннема]: “О, Малик! Нека твоят Повелител ни унищожи!” Той ще отговори: “Вие ще останете тук завинаги!”

78. Ние ви открихме истината, ала повечето от вас мразят истината.

79. Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също сме решили.

80. Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните им беседи? Да! Нашите пратеници [меляикета] при тях [всичко] записват.

81. Кажи [о, Мухаммед]: “Ако Всемилостивия имаше син, аз щях да съм първият от поклонниците му.

82. Пречист е Повелителят на небесата и на земята, Повелителят на Трона, от онова, което Му приписват!”

83. Остави ги да затъват [в лъжи] и да се забавляват, додето срещнат своя Ден, който им е обещан!

84. Той е Аллах на небето и Аллах на земята. Той е Премъдрия, Всезнаещия.

85. Да бъде благословен Онзи, Комуто принадлежи властта на небесата и на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него ще бъдете върнати.

86. И идолите, които вие призовавате вместо Него, не могат да се застъпят за вас. Това могат да направят само онези, които са засвидетелствали истината и знаят за нея.

87. И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!” Как тогава биват подлъгвани?

88.[Аллах знае, че Мухаммед e] казал: “О, Повелителю мой! Наистина, тези са хора невярващи!...”

89. Затова прости им [о, Мухаммед] и кажи: “Мир!” А скоро те сами ще узнаят [истината].

1. Ха. Мим.

2. Кълна се в ясната Книга.

3. Наистина, Ние я низпослахме в благословена нощ. Ние предупреждаваме.

4. През тази нощ се решава всяко мъдро дело

5. съгласно Нашата повеля. Ние пращаме [пратениците и книгите]

6. с милостта от твоя Повелител. Той е Всечуващия, Всезнаещия

7. Повелителят на небесата и на земята, и на всичко между тях, ако сте убедени [знайте, че само Той заслужава поклонение].

8. Няма друг бог освен Аллах. Той съживява и умъртвява. Той е­ вашият Повелител и Повелителят на вашите праотци.

9. Но те [многобожниците] в съмнение се забавляват.

10. Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!

11. Той ще обгърне хората. Това е едно мъчително наказание.

12. [Неверниците ще кажат:] “Повелителю наш! Премахни от Нас наказанието, защото ние вече вярваме.”

13. Ала не ще им помогне възпоменанието! Когато при тях дойде явен Пратеник,

14. а те се отметнаха от него и казаха: “Той е подучен, луд.”

15. Ние ще отмахнем за малко наказанието. Но вие пак ще се върнете [към неверието].

16. В този Ден, когато Ние ще ви поразим с най-силното наказание. Ние ще отмъстим.

17. Преди тях изпитахме народа на Фирауна, когато при тях дойде благороден пратеник:

18. [който е казал:]“Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверен пратеник.”

19. И не се превъзнасяйте пред Аллах! Защото аз дойдох при вас с ясни доводи.

20. Аз се уповавам на моя Повелител и вашия Повелител, за да не ме пребиете с камъни

21. А ако не ми вярвате, оставете ме на мира!”

22. След това той позова своя Повелител: “Тези тук са грешен народ.”

23. [Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем, защото вас ще ви преследват!

24. И остави морето разцепено! Тяхната войска ще бъде издавена.”

25. Колко градини и извори оставиха те [в този свят],

26. и ниви, и прекрасни места,

27. и блаженство, на което се наслаждаваха!

28. Всичко това дарихме в наследство на друг народ.

29. И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бе дадена отсрочка.

30. И спасихме синовете на Исраил от унизителното наказание,

31. от Фираун, защото той бе горделивец от престъпващите [позволеното].

32. И съзнателно ги извисихме по знание над [останалите обитатели на] световете.

33. Ние им дадохме от знаменията онова, в което имаше явно изпитание.

34. Те [неверниците] наистина казват:

35. “Това е само нашата първа смърт[след която няма живот], и не ще бъдем вече съживени.

36. Доведете нашите праотци, ако говорите истината!”

37. Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези преди тях? Погубихме ги, защото бяха грешници.

38. И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичко между тях.

39. Сътворихме ги само заради истината. Ала повечето от тях не знаят.

40. Наистина, Денят на разделението [между истината и лъжата] е пределният срок за всички.

41. Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не ще има помощ за никого,

42. освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

43. А дървото Заккум ще стане,

44. храната на всеки грешник.

45. Подобно зловонна гной тя ще кипи в стомасите,

46. сякаш кипи вряща вода.

47. [ Аллах заповяда]“Вземете го и го замъкнете в средата на Джехеннема!

48. После излейте върху главата му от мъчението на врящата вода [и му кажете]:

49. “Вкуси[ от мъката]! Нали ти се мислеше за могъщият, знатният!”

50. Това е, то в което се съмнявахте.

51. Наистина благочестивите ще са на сигурно място ­

52. сред градини и извори,

53. ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.

54. Така! И ще им дадем за съпруги красиви девойки с големи прелестни очи.

55. Ще пожелават там всякакъв плод ­ в мир и сигурност.

56. Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земния им живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Джехеннема ­

57. като благоволение от твоя Повелител. Това е великото спасение.

58. Наистина, Ние сторихме [Корана] лесен [за възприемане] ­ на твоя език, може би ще се опомнят!

59. И чакай! Те [многобожниците] също очакват.

1. Ха. Мим.

2. Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

3. Наистина в небесата и на земята има знамения за правоверните.

4. И във вашето сътворяване, и в това на тварите, пръснати [по земята], има знамения за хора убедени.

5. И в редуването на нощта и деня, и онова, което Аллах изсипва от небето за препитание, и съживява с него земята след нейната смърт, и смяната на ветровете, са знамения за хора проумяващи.

6. Това са знаменията на Аллах. Четем ти ги според истината. Но ако те не вярват в Аллах и Неговите знамения, то в какви слова те въобще вярват?

7. Горко на всеки лъжец, грешник!

8. Чува той знаменията на Аллах да му се четат, после надменно упорства, сякаш че не ги е чул. Възвести го за мъчително наказание!

9. И щом узнае нещо от Нашите знамения, той им се подиграва. За тези ще има унизително наказание.

10. За тях е приготвен Джехеннемът. И не ще ги избави с нищо онова, което са придобили, нито онова, което са взели за покровител вместо Аллах. За тях има огромно наказание.

11. Този [Коран] е напътствие за правия път. А на онези, които не вярват в знаменията на своя Повелител, са приготвени изтезание ­ болезнено мъчение.

12. Аллах е, Който подчини за вас морето, за да плават там корабите според Неговата милост, и за да търсите от Неговото обилие. И може би ще сте благодарни.

13. И подчини Той за вас всичко на небесата и всичко на земята ­ всичко е от Него. Наистина, в това има знамения за хора мислещи.

14. [О, Мухаммед!]Кажи на правоверните да прощават на онези, които не очакват дните на Аллах, но Той ще въздаде на всички хора, каквото са придобили!

15. Който върши праведни дела, то е за самия него, а който върши злини, то е в негов ущърб. После при вашия Повелител ще бъдете върнати.

16. И дадохме на синовете на Исраил Книгата, мъдростта и пророчеството, и им дарихме от благата, и ги въздигнахме над народите [тогава].

17. И им дадохме ясни знаци за [съдбовната] повеля. Но те изпаднаха в разногласие от завист помежду им, щом при тях дойде знанието. В Деня Къямет твоят Повелител ще отсъди между тях за онова, по което са били в разногласие.

18. После ти отредихме [о, Мухаммед] да си на правия път в повелята. Следвай него, а не следвай страстите на онези, които не знаят!

19. Те не могат да те избавят от Аллах с нищо. Наистина, нечестивците са покровители един на друг. А Аллах е Покровителят на благочестивите.

20. Този [Коран] е прозрение за хората и напътствие за правия път и милост по отношение на убедените хора.

21. Нима онези, които вършат злини, смятат, че ще ги сторим равни с онези, които вярват и вършат праведни дела, и че живота им [на земята] и след смъртта ще е еднакъв? Колко лошо отсъждат!

22. И сътвори Аллах небесата и земята в съответствие с истината, и за да се въздаде на всяка душа според онова, което е вършила. И с никой няма да се постъпи несправедливо.

23. Не виждаш ли онзи, който взима за божество своите страсти? И Аллах го остави в заблуда, изхождайки от Своето знание, и запечата слуха и сърцето му, и сложи преграда пред погледа му. Кой ще го напъти в правия път след това, което Аллах е сторил с него? Не ще ли се вразумите?

24. Те твърдят: “Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и само времето ни погубва.” Но те не знаят нищо за това, а само предполагат.

25. И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, техният довод е само да рекат: “Вдигнете [от гробовете] предците ни, ако говорите истината!”

26. Кажи: “Аллах ви съживява, после ви умъртвява, после ще ви събере в Деня Къямет, за който няма съмнение. Ала повечето хора не знаят.”

27. На Аллах принадлежи властта над небесата и земята. И в Деня, когато Часът настъпи, последователите на лъжата ще се окажат в загуба.

28. И ще видиш всяка общност на колене. Всяка общност ще бъде призована към своята книга [и на хората ще им бъде казано]: “Днес ще ви се въздаде за вашите дела.

29. Това е Нашата Книга. Тя говори истината за вас. По Наша заповед е записано всичко, което сте извършили.”

30. Онези, които са повярвали и вършили праведни дела, техният Повелител ще ги въведе в Своята милост. Това е истинският триумф.

31. А на онези, които не са повярвали [ще се каже]: "Не ви ли бяха четени Моите знамения? Но вие се възгордяхте и бяхте хора-престъпници."

32. И когато ви се каза, че обещанието на Аллах е истинно, и че няма съмнение за Часа, рекохте: “Не знаем какво е Часът ­ само предполагаме, но не сме убедени [в неговото настъпване].”

33. И ще се появят пред тях злините, които те извършиха, и ще ги порази онова, на което се подиграваха.

34. И ще се каза: “Днес ще ви забравим, както и вие забравихте срещата в този свой Ден. Мястото ви е Огънят и не ще има за вас закрилници.

35. Това е, защото се подигравахте със знаменията на Аллах и ви изкуси земният живот.” И в този ден не ще бъдат изведени от огъня и не ще им бъде позволено покаяние.

36. За Аллах е възхвалата ­ Властелинът на небесата и на земята, Повелителят на световете!

37. Само на Него принадлежи величието на небесата и на земята. Той е Всемогъщия, Премъдрия.

1. Ха. Мим.

2. Низпославането на Книгата е от Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

3. Ние сътворихме небесата и земята, и всичко между тях, единствено с истината и за определен срок. А които не вярват, се отвръщат от това, за което са предупредени.

4. Кажи[Мухаммед]: “Вие мислили ли сте за онези, които зовете вместо Аллах? Покажете ми какво сътвориха те от земята. Или имат съучастие [в създаването]на небесата? Донесете ми книга отпреди тази или остатък от знание, ако говорите истината!”

5. И кой се заблуждава повече от онези, които вместо на Аллах, се молят на такива, които не ще им откликнат до Деня Къямет, а и въобще не съзнават, че им се молят?

6. И когато хората бъдат събрани, те ще се окажат техни врагове и ще отричат поклонението им.

7. И когато им четат Нашите ясни знамения, неверниците казваха за истината, след като дойде при тях: “Това е явна магия.”

8. Или казваха: “Той [Мухаммед] си го е измислил [Свещения Коран].” Кажи [о, Мухаммед]: “Ако съм го измислил, вие с нищо не ще ме избавите от Аллах. Той най-добре знае в какви вредни разговори се впускате за него. Достатъчен е Той за свидетел между мен и вас. Той е Опрощаващия, Милосърдния.”

9. Кажи: “Аз не съм първият пратеник и не зная, какво ще стане с мен или с вас. Следвам само каквото ми бъде разкрито. Аз съм само явен предупредител.”

10. Кажи: “Мислите ли какво ще стане, ако този [Коран] наистина е от Аллах, а вие го отричате! Един от синовете на Исраил е засвидетелствал съществуването на подобна книга и е повярвал в нея, а вие се възгордявате. Наистина, Аллах не напътва в правия път хората-угнетители!”

11. Неверниците казаха за правоверните: “Ако той [Корана] беше добро нещо, нямаше да ни изпреварят към него.” И тъй като не пожелаха да се ръководят от неговите наставления, казват: “Това е древна измислица.”

12. А преди него бе [низпослана] Книгата на Муса напътствие и милост. А този [Коран] е на арабски език потвърждаващ[Книгата на Муса], за да предупреди угнетителите и да е радостна вест за благодетелните.

13. Наистина онези, които казват: “Нашият Повелител е Аллах!”- и твърдо стоят зад това, не ще познаят страха и не ще скърбят.

14. Те са обитателите на Дженнета, там ще пребивават вечно, като въздаяние за техните дела.

15. И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си. Носила го е майка му [в корема си] с усилие и го е родила с усилие. И от зачатието до отбиването му от гръдта минават тридесет месеца. Когато израсне до пълна зрелост и достигне четиридесет години, той казва: “Повелителю мой! Внуши ми чувство на благодарност за милостта, която Ти си оказал на мен и на родителите ми! Помогни ми да върша праведни дела, които на Теб са угодни! И отреди моето потомство да бъде добро! Аз се покайвам пред Теб. Наистина, аз съм един от мюсюлманите.”

16. От такива хора Ние ще приемем най-хубавото от онова, което са вършили. На тях ще им бъдат опростени лошите постъпки, и те ще се окажат сред обитателите на Дженнета. Това е истинно обещание, което те са получили.

17. Родителите му зоват Аллах на помощ: “Горко ти! Повярвай, защото обещанието на Аллах е истинно.” А той казва: “Това са само легенди на предците.”

18. Спрямо такива хора се сбъдна предопределението, както се сбъдна за отминалите преди тях поколения от джинове и хора. Наистина, те са губещите.

19. Всеки ще се окаже на своята степен в съответствие с онова, което е извършил. Така Аллах ще въздаде на хората за техните деяния и не ще бъдат ощетени.

20. И в Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня, [ще им бъде казано:] “Пропиляхте вашите блага в земния живот и им се насладихте, а Днес ще ви се въздаде с унизителното мъчение, защото на земята бяхте надменни без право и защото бяхте нечестивци.”

21. И спомни си [Худ ] брата на адитите, който предупреждаваше своя народ при пясъчните хълмове Ал-Ахкаф, където бяха минали много предупредители и дотогава, и след това: “Покланяйте се единствено на Аллах! Наистина, страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.”

22. Казаха: “Нима дойде при нас да ни отлъчиш от нашите божества? Донеси ни онова, което ни обещаваш, ако говориш истината!”

23. Каза: “Знанието е само при Аллах, а аз ви оповестявам само онова, с което съм изпратен. Ала виждам, че сте невежи хора.”

24. И когато го видяха [ т.е. наказанието] във вид на широк облак, прииждащ към техните долини, казаха: “Това е облак, който ще изсипе дъжд над нас.” Но не! То е онова, за което бързахте. Това е ураганен вятър, който носи мъчително наказание с него.

25. Той опустошава всяко нещо по волята на своя Повелител. А на сутринта от тях останаха само [руините на] домовете им. Така наказваме грешните хора.

26. И ги бяхме утвърдили повече, отколкото вас утвърдихме [о, жители на Мека]. И им дадохме слух и зрение, и сърца. Но с нищо не ги избавиха нито слухът им, нито зрението, нито сърцата, защото отхвърляха знаменията на Аллах. И ги постигна онова, на което се подиграваха.

27. Наистина, погубихме селищата около вас, и разяснихме знаменията, за да се завърнат [към вярата на Аллах]!

28. И защо не им помогнаха онези, които те приеха за богове и на които се покланяха вместо на Аллах? Да, изоставиха ги. Това е само тяхна лъжа и измислица.

29. [И спомни си о, Мухаммед] как насочихме към теб група джинове, за да слушат [четенето на] Корана. И когато пристигнаха там, казаха: “Слушайте!” И щом [четенето] бе приключено, те се завърнаха при своя народ с предупреждение.

30. Казаха: “О, народе наш! Наистина, чухме Книга, низпослана подир Муса в потвърждение на онова, което е преди нея. Насочва тя към истината и към правия път.

31. О, народе наш! Откликнете на зовящия към Аллах и му вярвайте! Ще ви опрости Той греховете и ще ви предпази от мъчително наказание.

32. А който не откликне на зовящия към Аллах той няма да се спаси на земята от Него и няма да намери за себе си друг покровител освен Него. Такива са в явна заблуда.”

33. Не виждат ли, че Аллах, Който сътвори небесата и земята, и не се умори от тяхното сътворяване, има сила да съживи мъртвите? Да, Той над всяко нещо има сила.

34. В Деня, когато неверниците бъдат докарани пред Огъня [ще им се каже:]: “Не е ли това [наказание] истината?”Те ще кажат: “Да! Кълнем се в нашия Повелител!” Ще каже [Аллах]: “Вкусете тогава мъчението, защото бяхте неверници!”

35. Затова и ти бъди търпелив [о, Мухаммед], както търпяха пратениците, удостоени с твърдост, и не бързай за тези [неверници]! В Деня, когато ги постигне онова, за което са били предупредени, ще им се стори, че са престояли само един час от деня. Този [Коран] е послание. А нима ще бъдат погубени други освен нечестивците?

1. На онези, които не вярват и възпират [хората] от пътя на Аллах, Той ще провали делата им.

2. А на онези, които вярват и вършат праведни дела, и вярват в низпосланото на Мухаммед а то е истината от техния Повелител, Той ще им опрости греховете и ще подобри положението им.

3. Всичко това е, защото неверниците следват лъжата, а правоверните следват истината от своя Повелител. Така Аллах дава на хората примери за тях.

4. И когато [в битка] срещнете неверниците, отсечете им главите. Когато съвсем ги разбиете, то дръжте [пленниците] здраво оковани във вериги! А после или ги помилвайте, или вземете откуп, [и постъпвайте така] докато войната не приключи. Така е [решил Аллах]! А ако Аллах пожелае, би им отмъстил, но Той иска да изпита едни от вас чрез други. А на онези, които бъдат убити по пътя на Аллах, Той не ще провали делата им.

5. Той ще ги поведе по правия път, и ще подобри положението им.

6. И ще ги въведе в Дженнета, за който ги е известил.

7. О вие, които повярвахте! Ако подпомогнете [делото на] Аллах, и Той ще ви помогне, и ще утвърди стъпките ви.

8. Горко на тези, които не са повярвали, гибел ги очаква ­! И Аллах ще провали делата им.

9. Това е така, защото възненавиждат низпосланото от Аллах и затова Той прави безплодни делата им.

10. Нима не са странствали по земята и не са видели какъв е бил краят на онези, които са живели преди тях? Аллах ги е унищожил [напълно]. Това очаква неверниците.

11. Така е, защото Аллах е Покровителят на правоверните, а неверниците нямат покровител.

12. Наистина, Аллах ще въведе онези, които вярват и вършат праведни дела, в Градините, сред които реки текат. А за тези, които не вярват и се наслаждават на храната, като ядат по скотски, обиталище ще бъде Огънят на Джехеннема.

13. И колко градове много по-силни, от града [Мека], който те прокуди Ние разрушихме и никой не им се притече на помощ!

14. Нима са равни онзи, който има ясно знамение от своя Повелител, и онзи, чието лошо деяние му е разкрасено и следва своите страсти?

15. Ето така изглежда Дженнета, обещан на праведните: Там текат реки от вода, която не се разваля, и реки от мляко с вкус, който не се променя, и реки от вино, наслада за пиещите го, и реки пречистен мед. И в него има за тях от всякакви плодове, и опрощение от техния Повелител. [Нима този, който пребивава в Дженнета] е като онзи, който ще бъде вечно в Огъня? И ще им се дава вряща вода, която разкъсва червата?

16. Сред тях има такива, които те изслушват, но щом си отидат от теб, казват на дарените със знанието: “Какво каза той преди малко?” Те са онези, чиито сърца Аллах запечата и които следват своите страсти.

17. А на онези, които следват правия път, Той увеличава напътствието и ги дарява с благочестие.

18. И нима очакват друго освен внезапно за тях да настъпи Часът? Вече се появиха неговите признаци. Но от каква полза ще им бъде предупреждението, когато часът настъпи за тях?

19. И знай, че няма друг бог освен Аллах! И моли опрощение за своя грях, също и за греховете на вярващите мъже и жени! Аллах знае къде се движите и къде пребивавате.

20. Тези, които повярваха казват: “Защо не е низпослана сура [за джихад]?” А когато неотменима сура с предписание за сражение е била низпослана, виждаш как онези, чиито сърца са поразени от недъг, те гледат с поглед на изпаднал в несвяст пред смъртта. А най-достойното за тях

21. е покорството[на Аллах] и благото слово. А щом се даде твърда повеля [за сражение], да бъдат искрени пред Аллах е най-доброто за тях.

22. А може би, ако вие откажете [да се подчините на Аллах], ще сътворите беззакония на земята и ще прекъсвате родствените си връзки?

23. Именно такива [грешници] Аллах е проклел, лишил от слух и ослепил.

24. И нима не размишляват над Корана? Или сърцата им са под ключ?

25. Наистина онези, които обръщат гръб, след като напътствието им се изясни, тях шейтана е повлякъл след себе си и им дава празни надежди.

26. Това е, защото казват на онези, които възненавиждат низпосланото от Аллах: “Ще ви последваме в част от делото.” А Аллах знае какво спотайват.

27. А какво ще стане с тях, когато меляикетата ги приберат, удряйки ги по лицето и гърба?

28. Това е, защото следват онова, което предизвиква гнева на Аллах. На тях им е било ненавистно това, което на Аллах е угодно, затова Той проваля делата им.

29. Нима онези, в чиито сърца има болест, смятат, че Аллах не ще разкрие злобата им?

30. И ако желаехме, Ние щяхме да ти ги покажем [о, Мухаммед] и ти би ги познал по чертите им, и би ги познал по словото им. Аллах знае вашите дела.

31. И ще ви подложим на изпитание, докато отличим сред вас борещите се по пътя на Аллах и търпеливите, и разкрием вестите за вас.

32. Наистина онези, които не вярват и възпират [хората] от пътя на Аллах, и се противят на Пратеника, след като им се изясни напътствието, не ще навредят на Аллах с нищо и Той ще провали делата им.

33. О, вие, които повярвахте! Подчинявайте се на Аллах и се подчинявайте на Пратеника, и не погубвайте делата си!

34. На онези, които не вярват и възпират [хората] от пътя на Аллах, и след това умират като неверници – на тях Аллах няма да опрости.

35. И не падайте духом [при сражение], та да зовете за мир! Вие ще надделеете! Аллах е с вас и Той не ще погуби вашите дела.

36. Земният живот е само игра и забава. И ако повярвате и сте праведни, Той ще ви въздаде наградата. Той не иска да вземе от вас онова, което притежавате.

37. Но ако Той ви го поиска и ви принуди, вие ще се поскъпите и Той ще изкара наяве злобата ви.

38. Ето, вие сте онези, които са позовани да раздават по пътя на Аллах. Но сред вас има скъперници, а който е скъперник, той само спрямо себе си е скъперник. Аллах е Пребогатия, вие сте бедните. И отвърнете ли се, Той ще ви замени с други хора и те не ще бъдат като вас!